Анри Барбюс
Огънят (13)

XIII
Грубите изрази

Барк ме гледа, докато пиша. Допълзява по сламата и наднича — ето го будното му лице, перчема, увиснал като на палячо, а над живите му очи се свиват и разпускат триъгълните вежди. Устните му се движат във всички посоки, защото хруска и дъвче парче шоколад; държи го в свитата си на юмрук ръка.

Той фъфли с пълна уста, от която ме лъха миризма на сладкарница.

— Слушай, ти пишеш, нали ще напишеш после книга и за войниците, ще разкажеш за нас, а?

— То се знае, моето момче, ще разкажа за тебе, за другарите, за нашия живот.

— Слушай, ами я кажи…

Той сочи с глава листа, върху който тъкмо си нахвърлям бележки. Държа молива в ръка и наблюдавам момъка, слушам го. Той очевидно иска да ме пита нещо.

— Слушай, не че искам да те поучавам, ама… Ще те помоля за нещо. Знаеш ли какво: ако в книгата ти войниците говорят, както си приказват ли ще приказват или ще поподредиш и поукрасиш, както ти си знаеш. Искам да кажа, за разни такива думи, дето си ги говорим. Защото ние може да сме другари и да не се караме, ама ти никога няма да чуеш двама войници, като си отворят устата, и да не си кажат и повторят такива работи, дето печатарите не обичат много-много да ги печатат. Е, та как? Ако не ги кажеш, портретът ти няма да си прилича: все едно, дето се вика, да рисуваш, пък един цвят от тия, дето най-много се виждат, да не го сложиш навсякъде, където го има. Ама то се знае, такова нещо не се прави.

— Ще си сложа ругатните на мястото им, батинка, защото това е истината.

— Слушай, ами ако ги сложиш, дали няма някой от твоите хора да каже, че пет пари не дава за истината или че ти си чисто и просто свиня?

— Сигурно ще кажат, но аз все пак ще ги напиша, без да се интересувам от тези хора.

— Да ти кажа ли аз какво си мисля? Нищо, че от книги не разбирам. За това се иска смелост, щото никой не го прави, и хубаво ще е, ако ти държиш да го направиш, ама в последния миг ще ти се опре, много си възпитан!… Тая грешка; ми е известна, откакто те знам. И още, дето си имаш един обичай, като ни дадат пиячка, като си мислиш, че е вредно, ти, вместо да дадеш частта си на другарите, вземеш, че я сипеш на главата си да си чистиш козината.