Сюзън Елизабет Филипс
Силата на любовта (12)

Дванадесета глава

Когато Хани пристигна, приемът на плажа, който Лиз Касълбъри даваше по случай Четвърти юли^[1], бе във вихъра си. Тя напъха сребристия „Мерцедес Бенц 380 SL“, който бе купила след третия сезон на шоуто, между „Ягуар“ и „Алфа Ромео“. Докато пристъпяше по песъчливата почва, чу избухването на фойерверки от другата страна на къщата. За пръв път бе приела покана за някой от приемите на Лиз, и то само защото щеше да бъде неформален и защото и Даш щеше да е там.

Преметна избелялата брезентова торба, в която бе банският й костюм, през рамо и заключи колата. Бе пристигнала в Лос Анджелис преди три години и един месец, но се чувстваше с десетилетия по-възрастна от онова шестнайсетгодишно момиче. Като си мислеше за миналото, тя реши, че ужасният ден в края на втория сезон, когато Ерик Дилън я бе унизил с онази фалшива любовна сцена фантазия, бе нещото, което я бе накарало да порасне. Най-малкото полученият урок бе сложил край на детинското й влечение към него. Никой, дори и Даш, не знаеше колко много я тормозеше все още споменът за онзи ден.

С приближаването си към лятната къща тя се зачуди какво ли й готвеше новият сезон. Щяха да започнат снимките за четвъртата година на шоуто в края на месеца и продуцентите най-сетне щяха да разрешат Джейни да стане на петнайсет години. Време беше, след като през декември Хани щеше да стане на двайсет.

След болезненото й адаптиране през първите два сезона, последният се бе оказал сравнително безпроблемен. Разбираше се добре с екипа, държеше се настрани от Ерик и задълбочи приятелството си с Лиз Касълбъри. Но отношенията й с Даш бяха най-важната промяна в живота й.

Прекарваше голяма част от свободното си от снимки време на площадката с него, както и почти всяка събота — на ранчото му, шеташе, помагаше му за конете. Не само обичаше да е с него; работата й в ранчото й даваше удобно извинение да се маха от новата къща в Пасадина, която Шантал я бе изврънкала да купи, настоявайки, че така Гордън щял да се върне към рисуването. И това не помогна, което изобщо не изненада Хани. Къщата й харесваше далеч повече от онова ужасно място в Топанга Кениън, но определено не я чувстваше като свой дом. От една страна, защото Бил Окс още живееше при тях, от друга — защото отношенията й със Софи изобщо не се бяха подобрили.

Приближавайки до входа на вилата на Лиз, тя се опита да отхвърли потискащите мисли за семейството си. Къщата бе повече дълбока, отколкото широка, с обветрени стени и оранжеви жалузи. От едната й страна имаше малка градина, покрай ниския каменен зид, който я отделяше от съседния имот — къщата, където живееше дъщерята на Гай Изабела Лили. Пътечката бе облицована в рибя кост с тъмночервени и бели плочки.

Като стигна до вратата, тя се поколеба. Макар и да бе от три години в Лос Анджелис, не бе ходила на много приеми. Не се чувстваше удобно в обществото, защото винаги се боеше, че ще използва не онази вилица, която трябва, а и всички й се виждаха толкова изтънчени. Освен това лъжата на Рос за възрастта й бе хванала дикиш, и когато на няколко пъти се опита да убеди хората в истинската си възраст, те не й повярваха.

Позвъни; отвори й загорял мъж на средна възраст по бански костюм. Окосмената част на гърдите му й заприлича на картата на щата Индиана.

Той разтвори ръце.

— Хани! Здрасти, аз съм Крандъл. Страхотно обичам твоето шоу! То е единственото, абсолютно единственото нещо, което гледам по телевизията. Миналата година трябваше да спечелиш наградата.

— Благодаря.

Би предпочела хората да не й напомнят за номинацията й за наградите „Еми“. Не спечели — факт, който агентът й отдаваше на продължаващите й откази да приеме други предлагани й роли. Ерик бе печелил наградата две поредни години. Филмите, които бе заснел през последните няколко паузи в шоуто, го превръщаха в звезда от първа величина и не бе никаква тайна, че той възнамеряваше да прекрати договора си, за да може да се снима в киното през цялото време.

— Лизи е на верандата — информира Крандъл и я поведе през облицованото с бели плочки антре, украсено с мъгляви импресионистични картини.

Всекидневната бе пълна с хора, всички облечени небрежно, от бански костюми до дълги панталони, но всички — с елегантни и скъпи дрехи, в сравнение с нейните къси панталони в цвят каки и тениската й „Найк“. Тя бързо премина покрай пренаселените дивани и кресла, тапицирани в бебешко синьо и розово, и приближи до изцяло остъклената стена, от която се откриваше панорамна гледка към морето. В стаята миришеше на печено на скара, на плажно масло и на алое.

Лиз се появи през един френски прозорец, който водеше към верандата, и се запъти към Хани. Нацупила устни, тя целуна партньорката си някъде около ухото.

— Е, наистина се появи! Честит Четвърти юли, скъпа! Даш ми каза, че ти е наредил да дойдеш, но не вярвах, че наистина ще го направиш.

— Той тук ли е вече? — Хани огледа с надежда изискания народ, от който познаваше само неколцина, но не го забеляза.

— Предполагам, че ще дойде скоро. — Лиз се взря в косата на Хани. — Не мога да повярвам, че вече е започнала да се къдри. Евелин ми каза, че си я оставила да поработи с нея. Вече започваш да приличаш на жена, вместо на някое хулиганче от последните класове на училище.

Хани бе прекалено горда, за да даде на Лиз да разбере колко много се радва на косата си. Последния ден на снимките през миналия март Лиз бе наредила на Евелин да поомекоти фъндъците и да приглади назад бретона й. В началото, тъй като косата й бе прекалено къса, Хани не забеляза някакво подобрение, но след като косата й порасна през следващите четири месеца и Евелин продължи да се занимава с нея, тя се виеше меко около лицето й и се спускаше чак до врата й.

— Но въпреки това изглеждаш толкова млада — оплака се Лиз. — И се обличаш като абсолютно хлапе. Виж сега тези шорти. Прекалено големи са, а цветът им е направо гаден. Напълно ти липсва стил.

Хани бе свикнала с безцеремонните преценки на Лиз и вместо да се ядоса, бе само обезпокоена.

— Защо не се откажеш, Лиз? Никога няма да ме превърнеш в олицетворение на модата. Липсва ми талант за тази работа.

— Е, аз го имам и не мога да си представя защо не ме оставиш да те изведа на пазар.

— Дрехите не ме интересуват.

— Би трябвало.

И преди Хани да успее да възрази, Лиз я помъкна през тълпата по едно тясно, виещо се стълбище, към спалнята в розово и червено — тя напомни на Хани на скъпа цветна градина. Кретоновите завеси бяха привързани с шнурове с пискюли отстрани на прозорците, подът бе застлан с килим в морско синьо-зелено. В единия ъгъл имаше резбован шкаф от избелен дъб. Двойното легло бе покрито с някаква материя в пастелно мътни тонове, сякаш рисувана от Сезан. Хани забеляза чифт мъжки копчета за ръкавели на масичката до него, но въпреки че умираше да узнае нещо за любовните похождения на Лиз, винаги досега се бе въздържала да я попита.

Лиз отвори едно от чекмеджетата на шкафа и започна да рови в него.

— Ще имаш повече самочувствие, ако се обличаш подходящо за възрастта си.

— Имам си достатъчно самочувствие. Аз съм най-самостоятелната личност, която познавам. Грижа се за семейството си и…

— Самочувствие на жена, скъпа. Най-учудващото съвпадение е — тя извади един тъмносин сак с тъмночервен надпис, — че си купих това миналата седмица в един бутик близо до Родео, но като се върнах у дома, разбрах, че съм взела грешен размер. Обзалагам се, че ще ти стане точно.

— Нося си бански костюм — рече упорито Хани.

— Мога да си представя на какво прилича.

Ръката на Хани се сви около дръжката на увисналия й сак, в който бе старият червен бански, който камериерката в хотел „Бевърли Хилс“ й бе купила през първата седмица от пристигането й в Л. A.

Лиз бутна сака към нея и щракна с пръсти в посока на банята.

— Пробвай го. Винаги можеш да го съблечеш, ако не ти хареса.

Хани се поколеба, но сетне реши, че ако пробва костюма, най-малкото щеше да отложи за малко слизането си долу. Може би Даш щеше да е пристигнал и нямаше да се налага да се среща с толкова непознати сама.

Банята приличаше на тропическа пещера, пълна с тучни, цъфтящи цветя, с вкопана вана от розов мрамор и позлатени кранове с форма на делфини. Тя надникна в сака. Завити в опаковъчна хартия бяха дълбоко изрязани бикини в меки прасковенобели цветове в хавайски стил и къса пола от същата материя. Извади двете части на банския. Определено бяха по-красиви от целия й бански, но не й се нравеше идеята Лиз да я манипулира. Започна да пъха дрехите обратно в сака, но сетне се поколеба. Какво щеше да й навреди, ако ги пробваше? Смъкна дрехите си и облече отделните части на банския и се обърна да се огледа в поставеното под ъгъл зад ваната огледало.

Не й се искаше да го признае, но Лиз се бе оказала права. Банският й прилегна чудесно. Поръбеният с мека тел сутиен събираше малките й гърди достатъчно, за да създаде впечатлението за известен бюст. Долната част прикриваше всичко, което трябваше да бъде прикрито, но същевременно бе дълбоко изрязан и правеше краката й да изглеждат по-дълги. И все пак, не бе свикнала да излага толкова много от тялото си. Разтвори късата пола във формата на саронг и потърси токата й. Намери я, обви кръста си с полата и я закопча отляво. Падна свободно върху бедрата й, разкривайки пъпа й.

Дори самата тя трябваше да признае, че изглеждаше малко секси с къдрещия се ореол на косата й, с подчертания й бюст, с пъпа й, който надничаше над ръба на полата.

— Чук-чук-чук. Надявам се, че изглеждаш порядъчно.

Вратата се отвори и преди Хани да успее да каже нещо, Лиз й закопча чифт златни халки на ушите.

— Наистина трябва да си пробиеш ушите.

Хани попипа люлеещите се халки.

— Не мога да плувам с тези работи.

— Защо, по дяволите, трябва да плуваш? Аз не съм влизала в океана от години. Добре поне че си сложила червило, но мисля, че леко мацване на грим ще ти се отрази чудесно.

Лиз я натисна да седне на столчето, прекара по бузите й пухче с розов фон дьо тен, сетне намаза и миглите й със светлокафяв грим.

— Ето така. Сега изглеждаш на годините си. Но каквото и да правиш, не наближавай водата.

Хани се взря в златните халки, блещукащи през златистите кичури коса, които се спускаха покрай слепоочията й, и огледа едва доловимия си грим. Дори и устните й изглеждаха секси. Приличаше на себе си, но в същото време не бе тя. Бе по-възрастна, по-зряла. И много по-хубава. Изражението й я объркваше. Харесваше се, но все пак младата жена, която я гледаше от огледалото, не бе личност, която можеше да уважава. Бе прекалено мека, прекалено женствена, недостатъчно твърда, за да води битките, които животът щеше да й предложи.

Лиз навярно бе усетила нерешителността й, защото заговори тихо.

— Време е да пораснеш, Хани. На деветнайсет години си. Време е да излезеш от черупката си и да започнеш да откриваш каква си всъщност.

Хани изведнъж се досети и скочи от стола.

— Хвана ме в капана си, нали? Не си купила този бански костюм за себе си. Купила си го за мен. — И тя сграбчи тубичката със светлокафяв грим. — И от къде на къде у жена с толкова тъмни мигли като теб ще се въргаля това нещо?

Лиз дори не изглеждаше виновна.

— Напоследък скучаех и трябва да си призная, че предизвикателството да те превърна в едно разумно копие на млада жена си имаше своята привлекателност. Разбира се, Рос ще получи инфаркт като те види, но това си е негов проблем. Цялата тази тайнственост за възрастта ти е направо смешна.

Хани поклати глава.

— Ти си абсолютна измамничка!

— Какво имаш предвид?

— Това твое представление на кучка — добра фея.

— Не е представление. Аз съм безскрупулна и безмилостна. Можеш да попиташ когото и да е дали е така.

Хани се усмихна.

— Даш пък казва всекиму, че си истинско котенце.

— Така ли? — Лиз се засмя, но постепенно усмивката й изчезна. — През последната година често се виждаш с Даш, нали?

— Ранчото ми харесва. Отивам там през уикендите. Яздим и разговаряме, помагам му в конюшнята. Икономката му не знае изобщо как да му сготви ядене, което харесва. Понякога му готвя.

— Хани, Даш е… Понякога може да бъде много груб с хората, които го обичат. Не мисля, че го прави нарочно, но изглежда не може да се въздържи. Не си създавай прекалени илюзии за бащинското му отношение към теб. Той допуска хората близо до себе си, само за да ги отблъсне.

— Знам. Мисля, че се дължи на детството му.

— Детството му ли?

— Прекарал е сума време по приюти. Веднага щом се е привързвал към някого, го местели на друго място. След известно време е решил, че е по-добре да не се привързва към никого.

Лиз я погледна изненадана.

— Той ли ти го каза?

— Не съвсем. Знаеш го какъв е. Но тук и там изпуска по нещо и аз сама стигнах до това заключение. Когато сам си сирак, не е трудно да забележиш симптомите у някой друг. Даш и аз обаче сме се справяли с положението по различен начин. Той не се привързва към никого, а аз се привързвам едва ли не към всекиго.

Тя се вгледа в ръцете си, притеснена, че бе казала толкова много.

— Устата ми пак не ме слуша. Жива болест си е това.

Лиз я погледна за миг, преди да обвие с ръка китката на Хани.

— Най-добре е да се върнем на приема. Имам един чудесен младеж, с когото искам да те запозная. Син е на стар приятел — умен, остроумен и съвсем малко високомерен. И най-хубавото — не е в нашия занаят.

— О, не мисля, че…

— Не се прави на дете! Време е да опиташ силата на собствените си криле. Да не говорим за ефекта от този секси костюм.

Пренебрегвайки нежеланието на Хани, Лиз я поведе надолу по стълбите. Хани се разочарова, че Даш още не бе дошъл. Напоследък се държеше доста покровителствено с нея и тя нямаше търпение да види как щеше да реагира на вида й. Май бе вече време да му покаже, че вече не е дете.

Лиз започна да я представя на другите си гости и хората я посрещаха с различни степени на изненада.

— По телевизията изглеждаш далеч по-млада, Хани.

— Едва те познах.

— На колко години си всъщност?

Рос се появи тъкмо когато бе зададен този откровен въпрос и бързо я отведе настрани. Бе напълнял с няколко килограма през лятото и коремът му, който се подаваше над кадифената превръзка през кръста, бе загорял.

— Какво си въобразяваш, че правиш? — изръмжа той, очите му пробягаха по тялото й от косата до голия й корем. — Не бива да се показваш пред хората в този си вид.

Лиз обаче не бе изоставила Хани.

— Остави я на мира, Рос. И престани да бъдеш такъв паникьор. За нищо на света — дори и ако узнае истинската й възраст — публиката няма да спре да я обича. Освен това и тя има право да се забавлява.

Поздравиха още неколцина от гостите, а сетне Лиз я изведе на верандата и я поведе към един младеж, който седеше сам до една от масите, засенчвани с чадъри. Имаше светлокестенява коса, груби черти и атлетична фигура. На врата му висяха слънчеви очила на къса верижка, на китката му проблясваше златен часовник. Въпреки смачканата му и избеляла поло фланела, която допълваше банските му гащета, свободното му държане и отпуснатата стойка накараха Хани да заподозре, че произхожда от богато семейство. Докато Лиз я водеше безмилостно напред, тя усети, че започва да се паникьосва. Не знаеше нищо за мъже от този вид.

— Не, Лиз. Аз…

— Скъпа, искам да се запознаеш със Скот Карлтън. Скот, нали ще се погрижиш Хани да хапне и да пийне нещо.

— Удоволствието ще е изцяло мое.

Хани се взря в чифт топли, кафяви очи, които я гледаха с нескрито възхищение. Напрежението й донякъде спадна.

— Какво пиете? — попита той, когато Лиз ги остави насаме.

Щеше да поиска портокалов шейк, но се спря навреме.

— Каквото пиете и вие. Не съм претенциозна.

— Тогава ще е „Коорз“. — Той отиде до хладилния шкаф и извади кутийка бира. Върна се при нея, отвори бирата и й я подаде.

Тя нервно отпи.

— Трябва да съм единственият човек в Америка, който не е гледал шоуто ви. Вземах вечерни уроци, за да защитя бакалавърската си степен. Виждал съм, разбира се, ваши снимки в списанията. — Погледът му се спря върху малкото възвишение на гърдите й, което се надигаше над раковините на сутиена й, и се усмихна. — Но на живо изглеждате съвсем различна.

— Камерата те прави по-пълен — рече глупаво тя.

Къде бе Даш? Защо не идваше? Надяваше се, че няма да дойде с дама. Дразнеше се, когато го виждаше с други жени.

— Това не е нещо, от което трябва да се тревожите. Откога сте в Л. А.?

Каза му. Зададе й няколко въпроса за работата й, сетне й заразказва за своята служба в някаква известна фирма в областта на маркетинга. За свое удивление тя разбра, че той се опитваше да я впечатли. Да не повярваш — човек като него се опитва да направи впечатление на някого като нея! Постепенно тя усети, че неколцина от младежите й хвърляха тайни погледи и самочувствието й направи мъничка крачка напред.

— Ако не възразявате срещу личните въпроси, Хани, на колко сте години?

Тя устоя на подтика да се огледа да види дали Рос не бе наоколо.

— На деветнайсет. През декември навършвам двайсет.

— Наистина ли? Изненадан съм. Изглеждате на повече. Макар и толкова мъничка, в очите ви има нещо. Някаква зрялост.

Реши, че Скот Карлтън определено й харесваше.

Когато Даш пристигна и сърцето й трепна, той тъкмо й разказваше нещо смешно за някой от служителите си. Всички мъже избледняха като стари снимки пред Даш. Беше по-висок от повечето, но нещо друго, а не физиката му караше другите някак си да се смалят. Той бе легенда, а те бяха обикновени смъртни.

Към него се приближи млада жена и Хани разбра, че това бе Лили Изабела, съседката на Лиз. Беше се запознала с нея предишната есен, когато бе гостувала на Лиз. Лили бе висока и красива, с едри гърди и стройни бедра. Сребристорусата й коса, причесана назад, лъщеше като стопено сребро и разкриваше сякаш гравирания й, класически профил.

Видът на Лили донякъде подкопа самочувствието на Хани. Бе толкова секси и изтънчена, очевидно родена за богатство и привилегии. Носеше светлосиня копринена блуза, напъхана в малко по-тъмни панталони, които подчертаваха дългите й крака. Широка сребърна гривна обгръщаше горната част на ръката й, а подхождащ си с нея колан пристягаше кръста й.

Ревност преряза Хани, когато Даш й се усмихна. Никога не изглеждаше така, когато разговаряше с нея.

— Познавате ли Лили? — попита Скот, проследявайки погледа й.

— Всъщност не. Запознахме се, но това бе всичко. Защо? Вие познавате ли я?

— Излизахме известно време. Но с Лили е много трудно. Трудно е за един обикновен човек да си съперничи с баща й. Освен това не се задържа с никого за дълго, освен ако не е актьор.

Хани го изчака, но той не се впусна в подробности. Видя как Даш внимателно накланя главата си, държеше се с Лили като със зряла, желана жена, макар да не бе кой знае колко по-възрастна от Хани. Раздразнението й се засили и тя реши, че е време да му покаже, че Лили не бе единствената желана жена наоколо. Погледна премрежено Скот през миглите си.

— Щом Лили е изоставила един толкова привлекателен мъж като вас, очевидно не е толкова умна, колкото изглежда.

Той се усмихва.

— Искате ли да отидем до плажа?

Тя погледна към Даш и видя, че той още не я бе забелязал.

— Чудесна идея.

За да достигнат стълбите, трябваше да минат покрай Даш и Лили. Когато тя и Скот приближиха, Даш я забеляза. За радост на Хани Скот бе обхванал с ръка кръста й. По лицето на Даш пробяга изненада, ала тя не можа да разбере дали бе от промяната във вида й или от интимниченето на Скот.

— Здрасти, Даш — поздрави го тя, сякаш току-що го бе видяла, сетне го представи на Скот и се разговори с Лили.

— Хани! Не те познах. Изглеждаш страхотно. — Лили й се усмихна приятелски и размени няколко приятни приказки със Скот.

Даш огледа голия корем на Хани, сетне се закова на гърдите й. Очевидно не му бе приятно, а той се намръщи още повече, когато забеляза кутийката бира в ръката й.

— Откога започна да пиеш?

— От сто години — отвърна тя, имитирайки по най-добрия начин Лиз Касълбъри.

— Хани и аз тъкмо се канехме да се поразходим до плажа — рече Скот и я хвана за лакътя. — Ще се видим по-късно.

Сякаш усещаше как погледът на Даш пронизва гърба й, когато тръгнаха. Това й се хареса и затова добави известно полюляване на бедрата към походката си.

 

 

Ерик съжали, че бе приел поканата за приема на Лиз още преди да угаси първата си цигара. Снимаше се в един филм още щом започна паузата в шоуто и това бе първият му свободен ден от седмици. По-добре да го бе прекарал в леглото. Потърка четината по бузите си и потърси с очи някое ъгълче, където можеше да остане необезпокояван. Ще пие едно питие и ще се измъкне.

Когато прекосяваше верандата, забеляза, че една млада жена в червена лятна рокля го гледа с възхита. Почуди се защо бе небръснат, изглеждаше като скитник, защото трябваше да се придържа към ролята си на продажно ченге, което бяга от преследващите го наркотрафиканти. Ролята във филма бе тъкмо обратното на ролята на Блейк Чадуик, но бе точно онова, от което Ерик се нуждаеше, за да се пречисти от захаросаното „Шоу на Даш Кугън“.

Макар договорът му да изтичаше след още две години, той бе решил, че бе време да се маха. Не даваше и пет пари колко щеше да му струва това и какви усилия трябваше да положат адвокатите му. От тук нататък щеше да се съсредоточи върху филмовата си кариера и щеше да изостави телевизията.

Забеляза Кугън в другия край на верандата и му обърна гръб да погледа океана. Избягваше партньора си колкото е възможно, може би защото имаше неприятното чувство, че бе за Даш като отворена книга. В присъствието на Даш Кугън винаги изпитваше чувство за малоценност, досущ както в присъствието на баща си. Не му се нравеше да си мисли колко много би искал да спечели уважението на Даш. Призляваше му всеки път, когато Даш го наричаше красавец.

Слънчевите зайчета блещукаха по гребените на вълните и той си помисли дали да не отиде да поплува, но усилията му се сториха прекалени. Забеляза една двойка, която разговаряше на плажа. Не обърна внимание на мъжа, но погледът му се задържа върху жената. Присвил очи от отразената от пясъка светлина, той забеляза, че жената бе дребна, но с хармонично телосложение, с малки, кръгли гърди и хубави крака. Отдалеч изглеждаше прекалено крехка, но въпреки това — съблазнителна. Може би щеше да успее да я огледа по-добре, когато се върнеше на верандата. Не си направи труда да помисли какво би сторил, ако тя не проявеше интерес към него. Такова нещо никога не се бе случвало.

Мъжът протегна ръка и я докосна. Тя отметна коси и обеците й проблеснаха на слънцето. Обръщайки глава, тя се засмя.

Шокиран, той разбра, че това бе Хани. Какво бе станало с момчурляка с орязана коса и вечната му намусеност! Миналия сезон от време на време се бе появявала с червило и с пола. Но никога не бе изглеждала така.

Тя протегна ръка и със замах посочи океана. Вятърът издухваше полата й, разкривайки буквата „V“ на бедрата й. Погледът му се закова там, но сетне изпита отвращение от себе си, защото инстинктивната му реакция му се стори донякъде като кръвосмешение. Независимо колко се бе променила Хани, тя още му напомняше за Джейс.

— Не съм ли виждала лицето ти на някой постер в пощата или бог знае къде?

Женски глас, дълбок и музикален се разнесе зад гърба му. Той се обърна и веднага забрави всичко за Хани.

— Невинен мъж, погрешно обвинен — рече той.

Тя сръбна от виното си и го погледна с раздалечените си зелени очи. Лицето й бе засенчено от кичур сребристоруса коса. Подбра я с кутрето си и я приглади назад.

Ъгълчетата на устните й потрепнаха.

— И защо не мога да ти повярвам?

— Истина е. Кълна се.

— Не бих повярвала на човек, който би те нарекъл невинен.

Той се престори на засегнат.

— Аз съм само едно хористче в училищния хор.

Тя се засмя.

Той протегна ръка и рече:

— Ерик Дилън.

Тя го погледна лениво.

— Знам.

И в следващия миг си тръгна.

Той се загледа подире й, заинтригуван както от апломба, така и от хубостта й. Тя отиде при групичка мъже, които веднага я наобиколиха. Чу звънливия й смях. Групичката се разтвори и той видя как един от мъжете й предлага скарида, набодена на клечка за зъби. Взе я, прекара я по устните си, преди да я вкуси, сетне я загриза полека, сякаш се наслаждаваше на всяка хапка.

Иззад него се появи Лиз Касълбъри.

— Питах се колко време ще мине преди вие с Лили да се намерите.

— Така ли се казва?

Лиз кимна:

— Дъщеря е на Гай Изабела.

— На този пуяк? — Ерик изсумтя с отвращение. Гай Изабела бе кинозвезда, но не и актьор.

— Внимавай Лили да не те чуе да го казваш. Тя смята, че той е съвършен. Дори и фактът, че е дебел не може да затъмни ореола, с който го е обгърнала.

Ерик обаче не се интересуваше от бащата на Лили Изабела. Запали цигара, докато я наблюдаваше в компанията на мъжете. Определено го бе заинтригувала. Може би защото изглежда не бе от онзи тип жени, които бяха лесно раними.

Дори и от човек като него.

 

 

— Не ти вярвам — засмя се Хани. — Никой не може да си счупи ръката три пъти в едно лято.

— Но аз можах.

Скот не показа признаци да е изгубил интереса си към нея с идването на здрача, а нейното самочувствие растеше скокообразно. И ето че сега, протегнала едва-едва крака си през цепката на полата, тя попиваше думите на Скот, сякаш всяка от тях бе излята от скъпоценен метал. След като му хвана цаката, флиртуването изобщо не й се видя трудно. По някакъв особен начин то й придаваше сила, макар това да бе по-друг тип сила, отколкото онази, която чувстваше, когато ругаеше някого. Флиртът й даваше съвсем друга сила, която не разбираше изцяло, но определено й харесваше. Надяваше се, че Даш я гледа.

— Не мога да си представя човек с такова атлетично телосложение като теб да бъде непохватен. — Тонът й съдържаше точната доза възхищение.

— Трябваше да ме видиш, когато бях на четиринайсет години.

Той метна бирената си кутийка през рамо към контейнера за смет, който бе поставен на пясъка зад нея. Улучи ръба му. Беше втората им разходка до плажа. След първата хапнаха и побъбриха с други гости. Тя забеляза Ерик, изглеждаше разкошно и отвратително с едноседмичната си четина, но старата й омая бе умъртвена в онзи ден, под дъба.

Даш обаче определено отвличаше вниманието й. Всеки път, когато го погледнеше, на ръката му висеше по някоя жена. В знак на отмъщение тя се съсредоточи върху Скот. Симпатягата Скот, който я изпиваше с очи и се отнасяше с нея така, сякаш бе напълно зряла, привлекателна жена.

— Обзалагам се, че си бил много готин на четиринайсет — рече тя; газеха по самия ръб на прибоя.

— Не и наполовина на онова, което си сега ти.

Не повярвала, тя усети как устните й се свиват в кокетно нацупване.

— Говориш за мен така, сякаш съм някое домашно кученце…

— Повярвай ми, изобщо не приличаш на домашно кученце.

Имаше само няколко секунди да се наслади на комплимента му, преди той да я обгърне с ръце и да я привлече към себе си. Голият й корем се отърка о меката материя на блузата му. Той обви с длан врата й. Сетне наведе глава и я целуна.

Целувката му нямаше нищо общо с онези фалшиви целувки на Ерик някога. Тази бе истинска. Той разтвори устни, за да обхване нейните. Тя почувства как попада в някакъв водовъртеж, който така я залюля, че се наведе напред и се опря о него. Той я притисна още по-силно и тялото й почувства топлината му.

— Господи, ти наистина си чудесна — прошепна той пред устните й. — Искам да се любя с теб.

— Така ли? — Тя потисна подтика да погледне към верандата и да види дали Даш гледаше.

— Не усещаш ли колко съм възбуден?

Той притисна бедра към стомаха й. Нежна топлина я обгърна, заедно с ново чувство на сила. Тя го бе накарала да стане такъв.

Едната му ръка се плъзна надолу, под кръста й, за да обгърне дупето й. Стисна я нежно и леко.

— Страхотна си. Някой казвал ли ти го е?

— Всички. — Тя го погледна. — Някой казвал ли ти е, че се целуваш чудесно?

— И ти не падаш по-долу.

Тя се усмихна и той я целуна отново. Този път устните й се отвориха и той мушна език в устата й. Тя прие тази интимност с любопитство и реши, че целуването определено е нещо, за което би искала да узнае повече. В един миг в съзнанието й пробяга образът на онзи, който би желала да бъде учителят й, но толкова бързо, че не успя дори да го познае.

Притисна се към бедрата му, за да се увери, че не бе изгубила влиянието си върху него и установи, че не бе. Ръката му се плъзна между двамата и се сключи върху гърдата й. Тя се напрегна, не искаше да стигат чак дотам, и то толкова бързо. Той пъхна палец в сутиена й и намери зърното на гърдата й. Тя започна да се отдръпва.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

Дъхът й секна при звука на грубия, познат глас, който идваше иззад нея.

Скот полека я пусна, махна ръката си от гърдата й и се намръщи към натрапника над главата й.

— Някакъв проблем ли имате?

Тя се обърна бавно и се изправи пред бесния Даш Кугън; лицето му бе потъмняло като буреносен облак, ръцете му бяха отпуснати край невидимите револвери на бедрата му. Не обърна изобщо внимание на Скот, гледаше само яростно към нея и изглежда бе готов да приложи целия си каубойски арсенал.

— Ти си пияна — рече той.

Тя вдигна брадичка и отвърна на яростния му поглед със също такъв.

— Изпих две бири. Пък и това не е твоя работа.

— За какво става дума, мистър Кугън?

Уважителното обръщение на Скот изглежда ядоса Даш още повече, ъгълчетата на устните му се изкривиха неприятно.

— Ще ти кажа за какво става дума, синко. Прекалено свободно действаш с ръцете.

Скот изглеждаше изненадан.

— Съжалявам, но не виждам какво общо има това с вас. Тя е пълнолетна.

— Дори и не е близо до тази възраст. — Той вдигна ръка и рязко посочи към къщата. — Веднага отнеси задничето си там, момиченце! Ако си достатъчно трезва да изминеш такова разстояние.

Тя се изпъна силно.

— Върви по дяволите!

— Какво ми каза?

— Чу ме. Не съм момиченце и нямам намерение да ти позволявам да ми заповядваш. Скот и аз тръгваме веднага за апартамента му.

Той пристъпи крачка напред, очите му бяха силно присвити.

— Не бих се обзаложил, че това ще стане.

Трябваше да отметне глава силно назад, за да може да го вижда. Бе обзета от опасно вълнение, от необходимостта да танцува по ръба на опасна скала.

— Ще отидем в апартамента му и аз ще прекарам нощта там.

— Така ли?

Скот ставаше все по-неспокоен.

— Хани, не знам що за отношения имате с мистър Кугън, но…

— Нямаме никакви отношения — рече тя, предизвиквайки Даш да й противоречи.

Тонът, с който той се обърна към Скот, бе нисък и безизразен.

— Тя е още дете и аз няма да ти позволя да се възползваш от това. Приемът за тази вечер завърши.

— Мистър Кугън…

Без да му обръща внимание, Даш грабна Хани за ръката и започна да я тегли по пясъка към къщата, сякаш бе непослушно петгодишно хлапе.

— Не прави това с мен — изсъска тя през стиснатите си зъби. — Не съм дете, а ти разваляш всичко.

— Точно това имам предвид.

— Нямаш право да се месиш.

— Ти дори не познаваш това момче.

— Знам, че се целува страхотно. — Тя отметна глава, за да разтърси нарочно къдрите си. — И си мисля, че ще е още по-добър любовник. Може би ще е най-добрият, който съм имала.

Той не намали крачка. Поради по-късите си крака й бе трудно да върви в крак с него и тя се спъна леко в пясъка. Хватката му около ръката й се стегна.

— Това няма да е много трудна работа, нали?

— Смяташ, че не съм имала други любовници преди ли? Това само идва да покаже колко знаеш. Лятос имах трима любовници. Не, четири. Забравих Ланс.

Вместо да я отведе на верандата, той я помъкна покрай къщата.

— О, знам, че си имала любовници. Всичките мъже от екипа говореха за това колко лесна си била.

Тя изведнъж се спря.

— Не е вярно! Не съм правила нищо с някой от екипа.

Той я дръпна отново напред.

— Аз пък чух други работи.

— Грешно си чул.

— Казаха ми, че си готова да се съблечеш по бикини, без да се замислиш.

Бе оскърбена до смърт.

— Не е вярно! Никога не съм се събличала пред някого през живота си. Аз… — Тя изведнъж затвори уста, усетила, че бе попаднала в капана му.

Той й хвърли победоносен поглед.

— Дяволски си права, не си. И смятам да си остане така поне още известно време.

Стигнаха до колата му, четиригодишен „Кадилак Елдорадо“. Отвори вратата и я набута вътре.

— Просто в случай, че си ме излъгала за броя на изпитите бири, ще те откарам до вас.

— Не съм те излъгала. А ти пък не си ми баща, затова престани да се правиш на такъв.

— Аз съм съществото, което е най-близко до баща ти. — Той тресна вратата.

Докато той обикаляше колата отпред, тя си спомни онова време в живота й, не бе чак толкова отдавна, когато би дала всичко на света, за да го чуе да произнася тези думи. Ала нещо в нея се бе променило. Не знаеше кога или защо се бе случило. Знаеше само, че вече не искаше той да се държи като неин баща.

Когато той седна зад волана, тя се изправи срещу него, обръщайки главата си толкова бързо, че един от златистите й кичури се залюля пред лицето й.

— Не можеш повече да ме държиш под ключ, Даш! Вече не съм хлапе. Скот ми харесва и съм решила да спя с него. Ако не е тази вечер, ще е някоя друга.

Той подкара колата към пътя, гумите изсвистяха по чакъла. Не заговори, докато не стигнаха до будката на пазача при входа на частното имение и не излязоха на магистралата. Светлините на насрещна кола хвърлиха коси сенки върху лицето му, когато той рече тихо:

— Не го отдавай евтино, Хани. Направи го така, че да има смисъл.

— Като твоите любовни афери ли?

Той рязко отвърна глава към пътя. Тя зачака. Тъй като не каза нищо в своя защита, ядът й се увеличи.

— Повдига ми се от теб. Готов си да легнеш с всяка, която ти се хвърли на врата, и въпреки това имаш куража да ми четеш лекции по морал.

Той натисна бутона на радиото и гласът на Джордж Джоунс заля купето на колата и удави всички евентуални разговори.