Сюзън Елизабет Филипс
Силата на любовта (11)

Единадесета глава

В понеделник сутринта Хани пристигна на снимачната площадка с три пакета бисквити и шоколадова торта. Екипът бе изненадан, но доволен.

— Хитро, скъпа — рече провлачено Лиз, като облизваше шоколада от устните си. — Подкуп с шоколад.

— Не се опитвам да подкупвам никого — възрази й Хани, недоволна, че Царицата на кучките я бе разгадала толкова лесно.

Изчака два дни и сетне донесе домашни шоколадови бисквити. Печенето, в добавка към и без това изтощителния й работен ден, я бе уморило до смърт и тя заспиваше в паузите между отделните сцени, но хората от екипа започнаха да й се усмихват и тя реши, че жертвата си струваше. Даш побъбри небрежно с нея, но не я покани в ранчото, нито спомена да я изведе да яздят отново. Тя търсеше вината у себе си.

Мина февруари. Сценаристите й пращаха отчаяни бележки с молби да се срещне с тях, но тя ги късаше. Ако докажеше на Даш, че може да си държи устата затворена, той навярно щеше да я покани отново. Но седмиците си течаха, той не правеше първата стъпка и тя започна да се отчайва. Скоро щяха да прекъснат снимките за поредната дупка и тогава нямаше да го вижда цели четири месеца.

След като прекара уикенда със семейството си в слушане на хленченето на Софи и на това как Бък смуче бирата си, тя пристигна на снимачната площадка в средата на март за започване на последното шоу за сезона.

Кони Евънс, която се занимаваше с грима й, огледа критично лицето й в огледалото.

— Тези кръгове под очите ти стават все по-големи, Хани. Добре че сезонът свършва, иначе щеше да се наложи да използвам промишлени количества мазила, за да ги скрия.

Докато Кони мацотеше тъмните кръгове, Хани взе от гримьорната масичка жълтия плик, върху който бе отпечатано името й. Трябваше да получава сценария си за седмицата по куриер не по-късно от събота следобед, но по-често не го и виждаше, преди да дойде на снимки в понеделник. Чудеше се какво ли й бяха приготвили сценаристите за тази седмица. Надяваше се, след като пренебрегваше все по-настойчивите им искания да се срещне и разговаря с тях, да не бяха решили да й го върнат и да накарат Джейни да падне в някой кошер с пчели или нещо от сорта.

В последните няколко епизода вниманието бе насочено към Блейк. В единия от тях той изживя бурен роман с по-възрастна жена, приятелка на Елионор. Сценарият бе използвал цялата сексуалност на Ерик и Хани толкова се притесни, че изгаси телевизора.

Докато Кони продължаваше да й слага грима, Хани извади сценария за седмицата от плика и зяпна, като видя заглавието му. Мечтата на Джейни. Не й се видя толкова лошо.

Десет минути по-късно тя скочи от стола ри и хукна да търси Рос.

Лиз, загърната в бледорозов кадифен халат, излезе от гримьорната си, тъкмо когато Хани тичаше по коридора. Лиз видя изражението на лицето й и се втурна да й пресече пътя. С рязко дръпване Лиз я прибра в гримьорната си и затвори с крак вратата.

— Какво си си наумила? — Хани сграбчи ръката й да я отстрани.

— Да ти дам минута да се успокоиш.

Хани сви ръце в юмруци.

— Нямам нужда да се успокоявам. Напълно съм спокойна. А сега се махни от пътя ми.

Лиз се облегна на касата на вратата.

— Няма да помръдна. Налей си чаша кафе, седни на онзи диван и се вземи в ръце.

— Не искам кафе. Искам…

— Веднага!

Дори и по халат Царицата на кучките изглеждаше застрашителна и Хани се поколеба. Може би наистина се нуждаеше от няколко минути, за да се освести. Тя прекрачи Мици, която лежеше на пода, и си наля кафе в една от порцелановите чаши, които Лиз държеше до немската си кафеварка от неръждаема стомана.

Лиз се отдръпна от вратата и й посочи собствения си екземпляр от сценария, отворен на гримьорната й масичка.

— Благодари се, че това е шоу, предназначено за семейна публика и не се налага да снимаш сцената гола.

На Хани стомахът й изведнъж се сви.

— Откъде знаеш какво ме е разстроило?

— Няма нужда човек да е ясновидец, скъпа!

Тя се втренчи в чашата си с кафе.

— Няма да се целувам с него. В никакъв случай. Няма да го направя!

— Половината жени в Америка биха се радвали да са на твое място.

— Всички ще си помислят, че пак съм говорила със сценаристите, а аз не съм. Не съм говорила с тях от седмици!

— Но това е просто една целувка, Хани! Напълно правдоподобно е Джейни да си мечтае за целувка с Блейк.

— Никой няма да си помисли, че това е мечта на Джейни. Всички ще си помислят, че е моя.

— А не е ли?

Хани скочи, разливайки кафето си в чинийката.

— Не! Не мога да го понасям. Той е суетен, високомерен и подъл.

— Той е и още куп неща. — Лиз седна на столчето до масичката и започна да обува перленосив найлонов чорапогащник. — Извинявай за театралниченето, скъпа, но Ерик Дилън е крачеща зона на опасност. — И тя потрепна леко. — Просто се надявам да не съм наблизо, когато най-сетне избухне.

Хани остави недокоснатото си кафе на масата.

— Трябва да съм по нощница и с перука и да танцувам с него под едно дърво. Какъв глупав сън. Толкова е притеснително, че дори не мога да си позволя да мисля за това.

— Става дума за дълга рокля, а не за нощница. А перуката навярно ще е красива. Не можеш да целунеш Блейк с тези дънки и тази ужасна прическа. Ако питаш мен, ще изглеждаш сто пъти по-добре, отколкото обикновено.

— Благодаря много.

Лиз издърпа чорапогащника до кръста си. Хани мярна под него дълбоко изрязани, черни, дантелени бикини.

— След всичките тези чудесни прояви на буен темперамент не мога изобщо да разбера защо не хвърлиш малко усилия върху нещо важно. Например — тази ужасна прическа.

— Не говоря за моята коса — отвърна Хани. — Говоря за това, че трябва да целувам Ерик Дилън. Сега отивам при Рос и ще му…

— Ако предприемеш някоя от твоите прословути атаки, ще пратиш по дяволите всичките тези вкусни, висококалорични подкупи, които изпече досега. Освен това започваме снимките след половин час, тъй че малко е късничко да се правят промени. И в крайна сметка, какво ще му кажеш? Да прекараш сутринта, танцувайки навън и целувайки се с Ерик Дилън, едва ли може да се сметне за опасна работа.

— Но…

— Досега не си се целувала с мъж, нали, Хани?

Хани се изпъна с всичките си метър и петдесет и няколко сантиметра.

— На осемнайсет години съм. А първия си мъж целунах на петнайсет.

— Не е ли той същият онзи, когото си намушкала с нож или си простреляла в главата? — изрече провлачено Лиз.

— За това може и да съм излъгала, но не лъжа за целуването. Имала съм няколко романа. — Тя се опита да измисли някоя и друга подробност, която да я убеди. — Имаше едно момче. Казваше се Крис, ходеше в университета на Южна Каролина. Носеше тениска с надпис на футболния отбор.

— Не ти вярвам.

— Изобщо не ме интересува.

Лиз смъкна халата си и се пресегна за роклята, с която трябваше да бъде за първата сцена. Хани се загледа в сутиена й. Представляваше само две раковини от черна дантела.

— Ерик ще свърши цялата работа, Хани! Господ знае, че той има достатъчно опит. Джейни обаче не би трябвало да знае нещо за правенето на любов.

— Не е любене! Само една целувка.

— Точно така. Проверих графика на снимките. След като са външни, нямат да ги снимат преди петък. Имаш цяла седмица да се вземеш в ръце. А сега се успокой и погледни на нещата като на обичайна част от бизнеса.

Хани гледа известно време Лиз в очите и сетне сведе поглед. Разсеяно погали Мици по главата.

— Не разбирам защо се опитваш да ми помогнеш. През цялото време го правиш, нали?

— Опитвам се.

— Така каза и Даш. Но не разбирам защо.

— Жените трябва да си помагат една на друга, Хани.

Хани погледна Лиз и се усмихна. Хареса й, че я определи като жена. Погали Мици за последно, изправи се и тръгна към вратата.

— Благодаря — рече тя, малко преди да излезе.

Същия следобед Лиз издебна Даш сам.

— Най-добре ще е да наглеждаш малката си подопечна, каубой. Малко е притеснена от тазседмичното шоу, а ти не по-зле от мен знаеш, че когато Хани е объркана, може да се случи всичко.

— Аз не съм отговорен за Хани!

— След като я напердаши ти я направи завинаги своя.

— По дяволите, Лиз, аз…

— Ала-бала, скъпи. — Тя разкърши пръстите на ръцете си и си тръгна, оставяйки след себе си облак скъп, сладостен аромат.

Даш изруга тихо. Не искаше да допуска Хани в личния си живот, но ставаше все по-трудно и по-трудно да я държи настрани. Само да не си бе губил разсъдъка онзи ден и да не я бе пердашил! Тогава никога нямаше да я покани в ранчото си. Не че прекара зле. Всъщност, прекара дяволски хубаво с нея и нито веднъж не си помисли да пийне.

Беше учудващо лесно човек да си общува с жена като нея. Разбира се, не бе съвсем жена, което бе главната причина да се наслади на времето, прекарано с нея. Никакви скрити сексуални намеци не изплуваха над повърхността, а и на човек му действаше много освежително да общува с някой, който изрича всичко, което си помисли. Мненията на Хани до голяма степен съвпадаха с неговите. Например — за данъчните власти.

Когато Хани се приближи и те заеха местата си за следващата сцена, той разбра, че я харесва повече, отколкото собствената си дъщеря.

Не че не обичаше Мередит, обичаше я, но дори когато бе дете, не я бе чувствал много близка. Когато навърши петнайсет, тя стана религиозна и сетне нищо вече не можеше да я спре. Уанда му се обади да му съобщи новината, че Мередит решила да напусне колежа Оръл Робъртс, защото й се струвал прекалено либерален за разбиранията й. А що се отнася до сина му — Джош, нещата не бяха кой знае колко по-добри. Джош винаги си бе бил мамино синче, нещо, което би могло да бъде и по̀ иначе, ако бе получил малко повече внимание от баща си.

Пред лицето му се появи светломер. Застаналата до него Хани се прозяваше. Дори и под грима й си личеше, че е уморена.

— Опита ли от онези сладки, които донесох миналата седмица — попита тя. — Онези с шоколад „М & М“?

— Взех си една-две.

— Не бяха толкова добри като онези кафявите със сладолед, какво ще кажеш?

— Хани, ти изобщо спиш ли, като се прибереш, или по цяла нощ печеш сладки?

— Спя.

— Недостатъчно. Погледни се. Изтощена си до крайност.

Той разбра, че трябваше да спре дотук, но тя изглеждаше тъй мъничка и уморена, че сърцето му надделя над разума.

— От тук нататък — край на печенето, момиченце!

Очите й се отвориха широко от обида.

— Какво?

— Чу ме добре. Хората ще започнат да те харесват заради сладката ти личност, а не заради сладките ти. Ако още веднъж донесеш нещо за ядене на площадката, ще го изхвърля на боклука.

— Няма да го направиш! Това изобщо не ти влиза в работата!

— Влиза ми, ако искаш да дойдеш пак в ранчото в събота и да пояздиш.

Той веднага забеляза битката, която се разгръщаше в ума й, битката между желанието да бъде с него и независимата й природа. Челюстите й се стегнаха в онази твърда линия, която той познаваше вече твърде добре.

— Ти ме манипулираш. Мислиш си, че можеш да бъдеш студен или сърдечен с мен, когато си пожелаеш, без изобщо да се интересуваш от моите чувства.

— Казах ти що за човек съм, Хани.

— Аз просто искам да ти бъда приятел. Толкова ли е ужасно?

— Не, ако искаш само това. Но ти ме изнервяш. — Той погледна към камерите в дъното на студиото и реши да й каже какво мисли. — Изискваш твърде много от хората, Хани. Имам чувството, че ще изсмучеш и последната ми капка кръв, ако те оставя да го сториш. Ако трябва да бъда честен, нямам излишъци.

— Това, което каза, е ужасно! Като че съм някаква вампирка.

Той не й отговори. Просто й даде известно време да прецени възможностите, които й бе предложил.

— Добре — рече намусено тя. — Ако мога да дойда в ранчото, няма да пека повече сладки.

Почувства как се стопля вътрешно, когато разбра, че на нея толкова й харесваше да бъде с него, че бе готова да направи компромис с гордостта си.

Хани изгледа свирепо Лиз, която флиртуваше с един нов оператор.

— Някои хора имат прекалено големи усти.

— Трябва да се радваш, че тъкмо този някой се грижи за теб.

Прекъснаха ги преди тя да отвърне, което може би бе тъкмо добре дошло.

 

 

Петъкът пълзеше към нея като смог. Когато той най-сетне дойде, тя отказа категорично да се погледне в огледалото, докато се суетяха с грима й и закопчаваха бялата дантелена рокля, която падаше от раменете й досами пода. Завързаха около врата й бяло дантелено шалче, сетне й наложиха перуката. Беше дълга и със златистия цвят на пчелен мед, досущ като собствената й коса.

— Чудесно. — Новата й фризьорка Евелин се отдръпна назад, за да се наслади на Хани.

Кони, която току-що бе привършила с грима, потвърди казаното.

— Хайде, Хани. Престани да се боиш. Погледни се.

Хани събра сили и се обърна към огледалото. Погледна и…

— Боже господи — прошепна тихо тя.

— Точно същото си мисля и аз — отбеляза сухо Евелин.

Хани се страхуваше, че ще изглежда като момче с конска опашка, но вместо това от огледалото я гледаше изтънчена млада жена — олицетворение на женствеността. В чертите й имаше нещо неясно, мъгляво и приказно — от светлосините й блестящи очи до меките й червени устни, които вече не изглеждаха като устата на риба прилепало, а на истинска красавица. Косите й се виеха около лицето и падаха на вълни върху раменете й, досущ като на някоя принцеса от приказките.

Асистент-режисьорът надникна във фургона.

— Време е, Хани. Трябва да се… Ау!

Евелин и Кони се разсмяха и последваха Хани, която излезе от фургона. Присви очи на слънцето. Жените вървяха от двете й страни, повдигаха ръба на роклята й, за да не се влачи по тревата, и й даваха последни напътствия.

— Не сядай, Хани. И не яж нищо.

— Престани да облизваш устните си. Ще трябва пак да те пудря.

Ерик вече бе дошъл на площадката. Хани избягваше да го погледне. Бе едновременно развълнувана и уплашена. Едно бе да целунеш Ерик Дилън, когато изглеждаш като конски задник. Съвсем друго бе, когато изглеждаш като Спящата красавица. Тя опипа джоба отстрани на роклята, за да се увери, че спреят за освежаване на дъха си бе на мястото.

Ерик поправи белия шарф на кръста си. Бе облечен като очарователния принц в бяла риза с широки ръкави, с тесни морави панталони и с прилепнали до прасците му черни кожени ботуши. Костюмът затрудняваше движенията му, но когато се наведе, за да почисти едно петно от ботуша си, реши, че бе носил и по-калпави.

Той се обърна, когато чу женски смях. Хани приближаваше към него, но трябваше да минат няколко секунди, преди той да възприеме онова, което виждаше. Устните му се свиха жестоко. Трябваше да го очаква. Вече два сезона бе гледал тези дребни черти и тази невероятна уста, но все още не бе осъзнал колко привлекателна можеше да бъде тя.

Тя се приближи и вдигна глава. Светлосините, влажни и бляскави очи сякаш го изпиваха, умоляваха го да я хареса. Стомахът му се сви. Ако не внимаваше днес, тя щеше да попадне в нов любовен водовъртеж.

— Как смяташ, Ерик? — попита тихо тя. — Как изглеждам?

Той сви рамене, лицето му бе безизразно.

— Нормално, предполагам. Перуката е малко необичайна, според мен.

И така, балонът се пръсна.

Джак Суокхамър, който режисираше първия си епизод, откакто Хани бе предизвикала уволнението му, пристъпи под сянката на дъба.

— Хани, ще започнем с теб, на люлката. — Той посочи въжената люлка, която бе обшита с пурпурни, сатенени панделки и пухкави фльонги от бял тюл.

Хани изпълни инструкциите му и започнаха репетицията на първата сцена. След като нямаше никакъв диалог, тя трябваше да се остави само Ерик да я люлее, но бе тъй напрегната, че сякаш щеше да рухне, само ако я докоснеше.

— Имаме музикален съпровод, който ще се насложи на видеозаписа — предимно щрайх — рече Джак. — Рей ще ви пусне записа, докато снимаме, за да усетите настроението.

Искаше й се да умре от притеснение, когато от един говорител се разнесе романтична, оркестрова пиеса.

— Ще се отпуснеш ли? — изропта Ерик зад гърба й в мига, когато камерите заработиха и той започна да я люлее.

Стомахът й се сви отново, когато разбра, че знаеше как да бъде Джейни, но нямаше и най-беглата представа как да представи мечтата на Джейни.

— Отпусната съм — изсъска тя. След като не го виждаше, й бе по-лесно да говори с него.

— Гърбът ти е като дъска — оплака се Ерик.

Никога не се бе чувствала по-неудобно, без да знае какво да стори. Знаеше отлично коя бе тя, когато бе облечена в дънките си и бе с офъканата си прическа, но какво представляваше това създание с рокля от приказките?

— Гледай си твоята работа и аз ще си гледам моята — отвърна тя; кожата й под дантелите гореше.

Той оттласна силно люлката.

— Ако не се отпуснеш, чака ни дълъг следобед.

— Така и така ще е дълъг, след като трябва да работя с теб.

— Стоп! Май не се забавляваме много — рече провлачено Джак от мястото си до първата камера. — И изглежда забравяме, че някои от зрителите ни могат да разчитат казаното по движението на устните.

Тъй като бе притеснена и неуверена в себе си, тя потърси убежище във враждебността. Повдигна глава и заговори право в камерата.

— Това са чисти фъшкии.

Люлката потрепери и спря.

Джак прокара пръсти през изтънялата си коса.

— Нека се успокоим и да опитаме отново.

Но и следващият дубъл не бе по-добър, нито по-следващият. Тя просто не можеше да се отпусне, а и Ерик не й помагаше. Вместо да играе влюбен, той се държеше така, сякаш я ненавиждаше люто, което навярно бе и самата истина, но поне не трябваше да го прави толкова очевидно. Тя се опита да си спомни дали той бе опитал от сладките й.

По нареждане на Джак тонтехникът Рей спря музиката. Режисьорът погледна часовника си. Вече бяха излезли извън графика и вината бе изцяло нейна. Този път не го правеше нарочно, но никой нямаше да й повярва.

— Какво ще кажеш да спрем за малко? — предложи тя и скочи от люлката.

Джак се приближи към тях.

Режисьорът поклати глава.

— Хани, разбирам, че никога досега не си правила нещо подобно, че е нормално да се чувстваш неудобно…

— Не се чувствам ни най-малко неудобно. Никога не съм се чувствала по-удобно.

Той очевидно реши, че си губи времето да спори с нея, защото се обърна към Ерик.

— Снимали сме с теб поне десет епизода и за пръв път те виждам да не си вършиш работата както трябва. Закъсняваме. Какво изобщо става тук?

За изненада на Хани Ерик не се опита да се оправдава. Беше се взрял в едно оголено от трева петно на земята, сякаш се опитваше да реши нещо. Навярно дали можеше да я целуне, без да повърне или не.

Когато вдигна очи, устните му се бяха свили в тънка, неумолима линия.

— Добре — рече бавно той. — Прав си. Дай ни възможност да импровизираме малко… да направим сцената. Просто завърти камерите и ни остави за известно време на спокойствие.

— Графикът ни е много сгъстен — отвърна Джак. Сетне разпери отчаян ръце. — Давай. По-лошо от това не може да стане. Съгласна ли си, Хани?

Тя вдървено кимна. Каквото и да направеха, не можеше да е по-зле от досегашните дубли.

Забеляза неочаквана целеустременост у Ерик, сякаш той бе взел някакво решение.

— Накарай звукарите да усилят малко музиката, за да можем двамата да си говорим, без всички от екипа да ни чуват.

Джак кимна и се върна на мястото си зад камерата. Кони притича и поправи грима на Хани. След малко сочният звук на цигулките заля снимачната площадка.

Стомахът на Хани се сви. Спреят! Забрави да си пръсне в устата. Ами ако дъхът й бе лош?

— Снимаме! — рече Джак достатъчно високо, за да го чуят на фона на музиката. — Клапа. Мотор.

Тя се обърна към Ерик за указания и видя, че той я наблюдаваше. Изглеждаше напълно нещастен. Но сетне, пред погледа й, той сякаш потъна дълбоко в себе си. Беше го виждала да го прави, когато се подготвяше за някоя трудна сцена, но никога не бе била толкова близо до него. Беше невероятно. Изпадна в пълна неподвижност, с безизразно лице, сякаш изпразваше съзнанието си напълно.

Сетне гърдите му започнаха леко да се повдигат и да спадат. Преобразяваше се, отначало неуловимо, едва-едва, а сетне — и по-видимо. Пред очите й той се превръщаше в съвсем друга личност. Ледените искрици в тюркоазните му очи се стопиха, бръчките на намръщеното доскоро чело изчезнаха. Усети как костите й омекват, когато твърдите линии около устата му се смекчиха. Буквално пред очите й той се превърна в млад сладур. Напомняше й на някого, но в момента не можеше да се сети на кого.

А сетне изведнъж разбра.

Изглеждаше точно така, както си го бе представяла в мечтите си.

Хвана я за ръка и я притегли към дървото.

— Трябва по-често да обличаш рокли.

— Така ли? — Гласът й излезе като грак.

Той се усмихна.

— Бас ловя, че отдолу си с дънките си.

— Не съм! — възкликна възмутена тя.

Той постави ръка на кръста й и лекичко я притисна.

— Вярно. Не усещам никакви дънки.

По гърба й пробягаха тръпки. Бе застанал толкова близо, че усещаше топлината на тялото му през дантелите си.

— Не трябва ли да се качвам на люлката? — попита тя, леко заеквайки.

— Искаш ли?

— Не, аз… — Тя започна да свежда глава, но той повдигна брадичката й с пръст и я накара да го погледне.

— Не се страхувай.

— Аз… аз не се страхувам.

— Така ли?

— Това не бе моята мечта — рече нещастно тя. — Тя е дело на сценаристите. Те…

— Какво значение има? Това е една красива мечта. Защо да не й се насладим?

Дъхът й секна от дрезгавия, интимен тон на гласа му; сякаш бяха сами на този свят. Процеждащите се през листата на дървото слънчеви лъчи хвърляха нежни отблясъци по лицето му. Играеха си на криеница с очите му и с ъгълчетата на устните му. Не можеше да откъсне поглед от него.

— Как да му се насладим? — попита тя, почти изгубила дъха си.

— Защо не докоснеш лицето ми, сетне аз ще докосна твоето.

Той леко хвана китката й и я повдигна между двамата, докато тя не го докосна. След като пипна брадичката му, той я пусна и я остави насаме.

С връхчетата на пръстите си тя почувства хлътнатината на бузата му, точно под скулата. Ръката й се плъзна до ъгъла на челюстта му, по брадичката му. Пипаше го така, сякаш бе сляпа, запомняйки всяка хлътнатина и издатина. Неспособна да се спре, те плъзна пръсти по долната му устна и очерта контурите й.

Той се усмихна и сам посегна към устните й. Под допира на пръстите му устата й стана наистина красива. Очите му я къпеха с възхищението си, а вътре в нея се разнищваха някакви сложни възли, докато най-сетне цялата тя се превърна в красавица.

— Сега ще те целуна — прошепна той.

Устните й се разтвориха, а сърцето й заби лудо. Почувства лекия му дъх върху кожата си, когато той се наведе. Притегли я към себе си толкова нежно, че би могла да се разтопи само от топлината на слънцето. Предвкуси устните му в една частица от секундата, преди те да се докоснат до нейните. А сетне, когато я целуна, всичките й чувства сякаш зазвънтяха.

Из съзнанието й танцуваха замъци, цветя и снежнобели коне. Устните му бяха нежни, целомъдрено затворени. Обви я ореол на някакво чудо и невинност. Целувката бе чиста, лишена от неудобство или похот, целувка, която да разбуди спящата принцеса, целувка, родена от златната паяжина на мечтата.

Когато устните им най-сетне се отделиха, той продължи да й се усмихва.

— Имаш ли изобщо представа колко си красива?

Тя безмълвно поклати глава, словоохотливостта й я бе изоставила напълно. Той я притегли от дървото, на обляната от слънцето трева и я целуна отново. Сетне се протегна, откъсна едно листо и погали с него носа й.

Тя се засмя.

— Бас ловя, че си лека като перце.

И без да й даде възможност да отговори, той я вдигна на ръце и я завъртя полека. Полите на роклята й се оплетоха в пръстите му, ръкавите на ризата му се ветрееха. В кръвта й закипяха хиляди малки въздушни мехурчета. Отметна глава назад и смехът й сякаш се смеси с вятъра и със слънчевите лъчи, които искряха в тъмната му коса.

— Зави ли ти се вече свят? — попита я той, също засмян.

— Не… Да…

Той я пусна на земята, сложил ръка на кръста й, за да не падне. Сетне я завъртя отново, танцувайки с нея в играещите сенки на дървото. Усещаше се лека и грациозна, болезнено жизнена, омагьосаната принцеса в гората на приказките. Притегляйки я в обятията си, той отново я целуна.

Когато после се отдръпна, тя въздъхна. Музиката ги обгръщаше, къпеше ги в магията си. Той обхвана с длан бузата й, сякаш не можеше да й се насити. Завъртя я отново и отново. Устните й пламтяха, кръвта й сякаш пееше във вените. Помисли си, че най-сетне бе разбрала какво означава да си жена.

Спряха да се движат. Все още я държеше, но погледна зад рамото й.

— Получи ли онова, което искаше?

Гласът му я сепна. Звучеше различно, по-остро.

— Край. Проявете — възкликна Джак. — Фантастично! Отлична работа и на двама ви. Може да ми потрябват няколко близки плана, но нека първо да изгледам записа.

Ерик се отдръпна от нея. Тя усети ледени тръпки, като го гледаше как отново се преобразява. Цялата му топлота изчезна. Изглеждаше изострен, неспокоен и враждебен.

Името му сякаш бе заседнало в гърлото й.

— Ерик?

— А?

Денят не бе топъл, но по челото му бяха избили капчици пот. Отиде зад камерите до един от режисьорските столове и взе цигарите си, които бе оставил там.

Тя го последва, не бе в състояние да се спре.

— Аз… то… стана доста добре, нали?!

— Да, май стана. — Той запали цигарата си и вдъхна дълбоко и нервно. — Надявам се повече да не се налага да снимаме подобни гадости. Направи ни услуга, запази от тук нататък пубертетските си сексуални фантазии за себе си.

Мечтата й се разби на малки късчета. Той бе играл. Нищо от случилото се не бе истинско. Нито целувките му, нито шепота, нито нежните му любовни ласки. С тихо, болезнено възклицание тя се превърна отново в грозното пате. Повдигнала полите си, тя побягна към фургона си.

Даш стоеше на не повече от пет-шест метра и бе видял всичко. Видя колко сръчно я бе водил Дилън, така, че камерите да ги снимат от различни гледни точки; не можеше да си спомни кога за последен път му се бе приисквало да причини някому болка. Казваше си, че всичко това не му влиза в работата. Но Хани още не бе жена и когато Дилън се наведе да си вземе сценария, Даш се озова до него.

— Ама ти си истински кучи син, а, красавецо?

Ерик присви очи.

— Вършех си работата.

— Така ли? И каква ти беше работата?

— Аз съм актьор.

Даш присви и сетне отпусна юмрук.

— По-скоро — негодник.

Ерик присви още повече очи и хвърли цигарата си на земята.

— Разкарай се, старче. — Той се разкрачи, мускулите под ризата му се стегнаха.

Даш не се уплаши. Мускулите на Дилън бяха холивудски, напомпани в скъпоструващи фитнес зали, вместо от тежък труд и кръчмарски свади. Бяха козметични мускули, не повече истински от целувките му с Хани.

Но сетне Даш забеляза потта, която блестеше по челото на Ерик. Бе виждал мъже да се изпотяват от страх и преди, но в погледа им винаги имаше нещо лудо. Дилън изглеждаше просто отчаян.

Знаеше, че Ерик искаше той да го удари и изведнъж, досущ както се бе появило, той изгуби желанието да пусне кръв. В следващия миг не предприе нищо, сетне бутна шапката си назад и изгледа Дилън дълго и без да мигне.

— Засега ще пасувам. Не искам младо жребче като теб да ме унизи пред всички.

— Не! — Върху слепоочието на Ерик запулсира една веничка. — Не! Не можеш да го направиш. Ти…

— Довиждане, красавецо.

— Недей…

Молбата на Ерик секна, докато гледаше как Даш си отива. Потърси с нервни пръсти нова цигара, запали я и вдиша дълбоко отровния дим. Кугън не го уважаваше дори дотам, че да се бие с него. В този момент той призна пред себе си онова, което преди бе отказвал да признае. Колко много се възхищаваше от Даш Кугън — не като актьор, а като мъж. Сега, макар и прекалено късно, той осъзна, че бе търсил уважението на Кугън, досущ както бе търсил уважението и на баща си. Даш бе истински мъж, не се преструваше на такъв.

Димът го задави. Трябваше да се махне оттук. Да иде някъде, където можеше да диша спокойно. Образът на силно желаещите го светлосини очи заплува пред него. Тръгна си с широки крачки от площадката, пробиваше си път сред техника и хора от екипа, опитвайки се да избяга от тези очи. Но те оставаха у него. Тя отчаяно се нуждаеше от обич и нямаше никакво чувство за самосъхранение. Дори не се и опита да се съпротивлява, остави се той да я хвърли от върха на скалата.

Дробовете му горяха. Глупачка. Дяволска глупачка! Не разбираше най-важното правило на приказките. Не съзнаваше, че малките момичета не бива да се влюбват в зли принцове.