Ангел Попов
Равноденствие

Немилостива възраст,

Дантево прозрение!

Почти отгатвам в тебе

на своя дух контурите.

Съзвездия неясни

зад тях са очертани,

а вътре в тях бушува

материя неукротена.

Бягащ от признания,

жаден за разбиране,

какво ми носиш още

нечувано, невиждано?

Немилостива възраст!

Вгледана еднакво

към изгрева и залеза,

бедна на илюзии,

хора и приятелства

загубила по пътя,

нима ми обещаваш

вселената в замяна?

Бляскаща в движение,

в миг себе си разкрила,

потъваща в безкрая,

живяна много пъти,

докрай неизживяна.