Ангел Попов
Панта рей

О, Хераклитово движение!

Земята-пумпал бясно се върти

и слънчевото отражение

като камшик край шията блести.

 

Какво, почувства ли умората?

Ти толкоз дълго вече се въртиш

и от враждата между хората

започна страшно много да тежиш.

 

От твоя бяг край двата полюса

на атомния първобитен век

изхвръкна като птица в Космоса

да търси дом и сигурност човек.

 

Земя, Земя, настана времето

за миг в Галактиката да се спреш

и центробежни сили бремето

да хвърлят в звездния световъртеж.

 

Тогава пак това копнение

на най-любимите ти синове

ще заблести като прозрение

за милион светлинни векове.