Ангел Попов
Чаша бира

Налей ми чаша тъмна бира

напук на всяка светлина,

кръвта отровена пулсира

от много злъч и тъмнина.

 

Аз мога много да обгърна,

не само твойте рамена,

но днес не искам да се върна

при мойте горести, жена.

 

Налей забрава в паметта ми,

дори отрова ми налей,

като хиена над трупа ми

плачи след туй или се смей.

 

Присмя се всеки на сърцето,

копняло песен и любов,

но виж — безкрайно е морето

и свеж е приливът му нов.