Елизабет Чадуик
Рицар на любовта (30)

Двадесет и седма глава

Лондон, 1084 г.

Мерили беше проститутка, която обаче предпочиташе да нарича себе си куртизанка. Не посещаваше къщите на богатите англичани и нормандските благородници, по-скоро те прекосяваха тайно Темза, за да задоволят страстта си в къщата на мадам Агата.

Висока и гъвкава, с безупречна кожа, с огромни сини очи и пълни червени устни, Мерили бе постъпила преди шест години в банята на мадам Агата и оттогава не бе забременяла нито веднъж. Безплодието й я правеше много популярна сред богатите клиенти, които нямаха желание да създават копелета, а в същото време искаха да се насладят на уменията й. Освен всичко друго Мерили беше много амбициозна и истинска професионалистка в работата си.

— Какво правиш, глупава малка негоднице! Да не би да си мислиш, че вчесваш кон? Не можеш ли да бъдеш по-внимателна? — озъби се тя на момичето, което разресваше дългите й руси коси. Гласът й, обикновено нежен и гальовен с клиентите й, сега звучеше грубо и раздразнително.

— Съжалявам… — извини се Джулита, — но косите ви се бяха заплели. — Прокара гребена по блестящата копринена коса и със завист си помисли колко е красива. Нейната собствена коса представляваше буйна маса тъмночервени къдрици, разпилени във всички посоки. „Прилича на суров черен дроб, толкова е отвратителна“ — често й повтаряше Мерили и я оглеждаше с презрение. Ала Мерили не беше мила с никого, освен с мъжете, и то само с богатите.

— Досега трябваше да си ме сресала, прекалено си мудна. — Мерили удари силно ръката на Джулита. — Нямам повече време да те чакам. Донеси ми робата! — заповяда тя и щракна с пръсти.

Момичето едва се сдържа да не й издере лицето, ала през тази седмици на няколко пъти я бяха мъмрили заради непокорния й нрав, а и мадам Агата напоследък не бе в много добро настроение. Освен това майка й беше болна и не биваше да я тревожи с непокорството си.

Затова наведе очи и отиде да донесе дрехата. Макар да беше само на четиринадесет години, Джулита много добре разбираше предназначението на дрехите в дома на мадам Агата. Не един път бе виждала как нахалния търговец, един от редовните клиенти на Мерили, пъха ръката си в пазвата й и силно мачка гърдите й, сякаш меси тесто за хляб. Това беше прелюдия към по-интимни действия и Джулита се досещаше какви бяха те, въпреки усилията на майка й да я държи настрана от това, което се вършеше в къщата на мадам Агата.

Джулита помогна на Мерили да се облече, оправи гънките на дрехата й и подреди дългите й руси коси, които се стелеха като разтопено злато по белите, заоблени рамене на проститутката. Мерили обу изящни пантофки от мека кожа, напръска се обилно с парфюм и със сияещо лице се запъти да посрещне най-богатия си клиент, търговеца Едмънд.

На прага се извърна и заповяда:

— Почисти стаята, а след това слез долу, за да помогнеш. И побързай. — Намръщи изящното си носле и гнусливо добави: — И си прибери косата, защото приличаш на хваната от гората!

Джулита тихо изруга зад гърба й и прокара пръсти през гъстите си непокорни къдрици. Изглеждаше като хваната от гората, защото наистина се чувстваше като диво животно, уловено и затворено в клетка. Ала нямаше смисъл да се оплаква на мадам Агата от грубото държание на Мерили, тъй като тя й носеше най-много пари и ако трябваше да избира между скъпата проститутка и непокорната дъщеря на икономката си, Джулита не се съмняваше кой щеше да спечели.

Момичето неохотно започна да разтребва пръснатите по пода дрехи, разпилените игли за коса, остатъците от закуската. Едмънд бе подарил на любовницата си огледало, за да може тя да се възхищава на съвършената си красота. Джулита го взе от скрина и внимателно се вгледа в него. Косата й падаше на буйни вълни, а цветът й бе тъмночервен. Лицето й бе с правилни черти, носът й — малък и прав, синьо-зелените й очи имаха бадемовидна форма, а брадичката й бе заострена и упорито вирната. Почти не приличаше на майка си, освен може би по пълните устни и широките вежди. Във всичко останало, както й бяха казали, бе копие на баща си.

— Толкова приличаш на него — мърмореше Айлит, клатейки глава. Но Джулита не си спомняше лицето му. Помнеше само как две силни мъжки ръце я прегръщат, помнеше дълбокия му нежен глас, жизнерадостния му смях. Спомняше си как тези ръце я повдигат и я поставят пред него, на гърба на коня, а сетне двамата препускат през зелената поляна край замъка. Всичко бе толкова прекрасно, но защо майка й го бе оставила и защо се криеше през всичките тези години като ранено животно?

Джулита рязко остави огледалото, излезе от стаята и се спусна по стълбата към долния етаж.

Мадам Агата бе вдовица на богат търговец, който бе натрупал богатството си, служейки винаги на по-силния господар. Отначало бе в услуга на Хардрааде от Норвегия, сетне на крал Харолд от Англия, а накрая на Уилям от Нормандия. От заграбената плячка бе натрупал пари и бе построил тази баня в Саутуорк, а сетне бе умрял от апоплектичен удар.

В банята имаше шест отделни кабини и във всяка бе поставена голяма овална вана. Кабините се отопляваха с мангали с дървени въглища, в единия им ъгъл имаше легло, на което клиентите да си почиват след банята. Но то често се използваше за съвсем други цели. Покойният съпруг на мадам Агата се бе досетил да построи до банята си гостилница, така че гостите му да могат да получат топла и вкусна храна, след като задоволят останалите нужди на тялото си.

Появи се Айлит, мъкнейки две големи ведра с топла вода.

— Аз ще ги излея, мамо. — Джулита посегна да вземе едното ведро, но Айлит поклати глава.

— Не, сама ще се справя. — Влезе в първата кабина и изля водата във ваната. Джулита прецени, че ще трябват поне още три ведра, за да се напълни ваната, а майка й изглеждаше много уморена. Момичето тревожно я погледна. Кашлицата, която я бе мъчила през цялата зима, не бе спряла и Джулита с ужас си помисли колко слаба и измъчена изглежда сега някога здравата и весела Айлит.

Преди майка й да каже нещо, момичето взе изпразнените ведра и отиде да ги напълни. Айлит разпръсна във водата изсушени ароматни билки. От приемния салон се чу съблазнителния глас на Мерили, последван от мъжки смях.

— Аз мислех, че тя се среща само с Едмънд — каза Джулита, оглеждайки ваната, която, въпреки че бе доста голяма, едва ли можеше да побере трима души.

Айлит силно се закашля.

— Агата ми каза, че той е довел някакъв приятел. Изпрати да повикат Селестин, за да го забавлява.

Джулита си помисли, че мадам Агата ще е доволна. Едмънд беше един от най-богатите й клиенти, а той щеше да препоръча услугите й на други свои богати приятели. Селестин бе второто момиче, което забавляваше клиентите.

Предположението на Джулита за мадам Агата се оказа вярно, защото когато тя се появи, за да провери дали всичко е както трябва, пълното й лице бе зачервено от удоволствие. Даде едно сребърно пени на Джулита.

— Ти си добро момиче — заяви тя и потупа Джулита по бузата. — Знам, че понякога ти крещя, но не се сърди. Ти добре работиш. А сега искам да отидеш до гостилницата и да донесеш два печени петела, топъл хляб и чиния лютив сос.

Джулита се обърна, за да излезе, й в този момент се появиха Мерили и двама мъже. Едмънд я бе прегърнал през кръста, а другата си ръка бе пъхната в пазвата й. Приятелят му бе с червендалесто лице и непрекъснато се опипваше между краката. Когато забеляза втренчения в него поглед на Джулита, той се ухили, приближи към нея и сграбчи тънката й китка.

— Колко струва тази? — обърна се той към мадам Агата.

Мадам Агата го погледна стреснато, но бързо се съвзе.

— Съжалявам, мистър Улфстан, но Джулита е дъщеря на моята икономка. Тя не обслужва баните.

Джулита се опита да освободи ръката си, но той я стисна още по-силно.

— Искам тази. Колко струва?

Брадичката й потрепери и тя с усилие преглътна.

— Селестин е много красиво и опитно момиче. Сигурна съм, че ще ви допадне много повече.

— Не мисля така. Нали тази е девствена? Ще платя двойно.

— Пусни веднага дъщеря ми! — извика Айлит и се спусна към него. В ръката й святкаше острието на ножа. — Пусни я — гневно изръмжа тя — или ще те кастрирам!

Мъжът се отдръпна ужасено и Джулита се отскубна от ръката му. Спусна се към майка си и се скри зад нея, разтърквайки зачервената си китка.

Мъжът се вгледа в Айлит и сивите му очи се присвиха. После подръпна засуканите си руси мустаци.

— Гледай ти… — меко рече той. — Винаги съм знаел, че накрая ще свършиш в някой бордей, Айлит. Какво е станало? Да не би твоят любовник да те е изоставил, когато си забременяла и коремът ти му е пречил на удоволствието?

Айлит смаяно го изгледа и на лицето й се изписа отвращение.

— Улфстан! — задавено прошепна тя и едва сподави пристъпа на гадене.

— Да, скъпа, Улфстан. — Златарят подигравателно се ухили. — Трябваше да приемеш моето предложение. Моята съпруга е облечена в коприна и скъпи кожи, майка е на четири прекрасни момчета и е господарка на огромна къща.

— А нейният съпруг посещава баните в Саутуорк — презрително отвърна Айлит.

В очите му блесна злобен пламък, но той продължи да се усмихва.

— Да, посещавам ги. Аз не съм мъж, който ще се задоволи само с една жена.

Айлит отвори уста да му отвърне, но се задави от силна кашлица. Гърдите й сякаш щяха да се пръснат, а когато притисна кърпичка до устните си, тя се обагри в кръв.

— Мамо! — Джулита ужасена прегърна майка си.

Улфстан продължаваше да ги гледа, а сетне се извърна към Едмънд, който наблюдаваше сцената със зяпнала уста.

— Върви, ти си платил достатъчно за удоволствието си, а аз искам да поговоря насаме с мадам Агата. — Усмихна й се, но очите му гледаха злобно, със стаено коварство в зениците.

— Разбира се — боязливо отвърна тя. — Последвайте ме в моята гостна. Джулита, заведи майка си във вашата стая и й помогни да си легне. Май тази вечер ще е по-добре ти да поемеш задълженията й.

 

 

Улфстан тръгна след мадам Агата, но се извърна й хвърли злобен поглед към майката и дъщерята.

— Мамо, кой е този мъж? — попита Джулита, докато помагаше на Айлит да си легне.

Айлит изплю кръв в кърпичката си. Благодари на бога, че поне кашлицата й бе престанала.

— Улфстан е златар. Преди години ме ухажваше и се опитваше да ме принуди да се омъжа за него. Баща ти се намеси и ме спаси от Улфстан, като ми предложи да замина с него в Ълвертън. Улфстан се почувства смъртоносно обиден, а той не е от тези хора, които лесно прощават и забравят. Ще се радва, ако може да ми отмъсти по някакъв начин. — Айлит наведе глава. — Исусе, толкова съм уморена, че главата ми се върти. Не знам какво да правя.

Момичето се изплаши. Майка й никога не се оплакваше и винаги бе опора за Джулита. Изведнъж я обзе силен гняв, както навремето, когато бе малко дете и я караха да прави това, което не искаше.

— Мразя тази къща! — извика тя. — Защо напусна баща ми? Той щеше да се погрижи за нас!

Лицето на майка й стана восъчнобледо.

— Напуснах баща ти, защото повече не го уважавах. Той не един път ме унизи.

— А сега не сме ли унизени? Господи, мамо, ти се разпореждаше в огромен замък и изостави всичко, за да дойдеш да живееш в тази баня?

Айлит въздъхна.

— О, Джулита, Джулита! — уморено рече тя. — Нещата не са толкова прости. Много пъти съм си мислила да преглътна гордостта си и да се върна при баща ти, но вече беше много късно. Знам, че горчилката между нас е прекалено дълбока и нямаше да успеем да я преодолеем. Спомняш ли си, когато те заведох в онази голяма къща, отвъд реката?

— Разбира се, че си спомням — без колебание отвърна момичето. — Отидохме да посетим семейство де Реми, но те не си бяха у дома. На връщане ти ми купи от пазара зелена панделка.

— Наистина ли си спомняш всичко толкова добре?

— Мислех си, че ако видя Бен, няма да мога да спра да плача. — Джулита хвърли кос поглед към майка си.

— Да — тихо повтори тя, — спомням си много добре. — Спомняше си горчивото разочарование, безпомощния гняв. — Защо повече не посетихме онази къща?

— Защото… аз въобще не биваше да отивам — въздъхна Айлит. — Това беше наскоро след като Сигрид се премести и аз се почувствах толкова самотна, копнеех да се видя отново с Фелисия и Обер… Когато отидохме и тях ги нямаше, за мен това бе знак от бога, че не бива да се опитвам да ги видя пак. — Отново се закашля и кърпичката й се покри с ярка кръв. — Но това вече не е толкова важно. Може би съм сгрешила.

— Мамо! — Джулита отчаяно се вкопчи в майка си. Внезапно се почувства безпомощна като сламка, носена от вятъра.

Пристъпът премина. Лицето на Айлит бе посивяло и тя с трепереща ръка изтри кръвта от устните си.

— Утре… — прошепна тя. — Утре ще отидеш при монахините в манастира Сейнт Етелбург и те ще изпратят някой да повика баща ти.

— Но аз…

— Не спори с мен, дете, нямам сили за това. Трябваше отдавна да го направя.

Въпреки молбата на майка си Джулита започна шумно да протестира, но мадам Агата влезе в стаята като кораб с издути платна. Тя сложи пълничките си ръце на кръста и изпъчи огромните си гърди.

— Поговорих си с господин Улфстан — обяви тя и многозначително изгледа Айлит. — Той каза, че е готов да забрави случилото се преди малко, ако и ти си съгласна.

— Тогава Улфстан е единственият вълк, който си сменя нрава. — Айлит притисна кърпичката до устните си.

Агата се намръщи.

— Не казвам, че ми харесва, но той е богат и има влияние, а аз не мога да си позволя да отблъсна клиент като него.

— Някога ти ми каза, че работата ти е почтена — дрезгаво се обади Айлит.

— И наистина е! — Тлъстите бузи на Агата потрепериха от възмущение. — Тук не се върши нищо нередно. Мястото е чисто, добре поддържано и къщата ми по нищо не се отличава от домовете на моите клиенти. Аз имам високи стандарти!

— Явно не са достатъчно високи, щом допускаш в дома си Улфстан.

— Вдигаш голям шум за нищо, Айлит — изсумтя Агата. — Не беше ли доволна да имаш работа и покрив над главата си през всичките тези години? Не се опитвай да ми държиш проповеди, момиче!

Айлит наведе глава и не каза нищо. Когато се обърна към Джулита, гърдите на Агата възмутено се повдигаха.

— Изпратих друго момиче вместо теб в гостилницата. Има още вани, които трябва да се напълнят, така че побързай. Скоро ще пристигне още един клиент.

— Но моята майка… — Джулита посочи към Айлит. — Не мога да я оставя в това състояние!

— Тя ще се оправи. Като си свършиш работата, ще се върнеш при нея, а и аз ще намина да видя как е. Хайде, момиче, отивай. Колкото по-скоро свършиш, толкова по-бързо ще се върнеш при майка си. — Тя плесна с ръце, за да подчертае думите си.

Джулита не искаше да оставя майка си сама, но нямаше друг избор. Погледна разтревожено към Айлит и неохотно излезе от стаята.

Момичето на няколко пъти донесе пълни ведра с вода, докато накрая голямата овална вана се напълни. Косата й стърчеше на всички страни, а лицето й бе зачервено от усилието. Разпръсна ароматни билки в топлата вода и оправи леглото в кабината. Работеше механично, тъй като умът й бе зает с други мисли. Ако майка й не беше оставила баща й, нямаше да води този окаян живот. Нямаше да мъкне пълните ведра с вода, да гледа как тлъстите търговци опипват самодоволните проститутки… да гледа как майка й бавно умира. Джулита яростно удари с юмрук по възглавницата.

Спомените за щастливите дни я измъчваха още по-силно — виждаше слънчевата кухня, чуваше гласа на майка си, който нежно я гълчеше за някоя пакост.

Очите й плувнаха в сълзи, тя взе празното ведро и се извърна. Златарят Улфстан стоеше на прага, препречвайки изхода. Тя ахна от изненада и стомахът й се сви от страх.

— Остави това ведро — мазно рече мъжът. — Няма да ти трябва за известно време.

Едрото му тяло изцяло закриваше изхода. Джулита трескаво се огледа, но нямаше откъде да се измъкне. Премести ведрото в лявата си ръка, а с дясната извади ножа си. Държеше го плътно прилепнал до тялото си. Беше на четиринадесет години, но трудният живот я бе научил как да оцелява.

Мъжът се усмихваше снизходително, но сивите му очи бяха студени. Той свали наметалото си и го окачи на куката, забита в стената.

— Махни тази играчка — спокойно рече той. — Ще бъде жалко да ти причиня болка.

Тонът му я накара да настръхне от ужас. Въпреки думите му можеше да прочете в очите му, че възнамерява да й причини голяма болка.

Улфстан пристъпи към нея.

— Веднъж целунах майка ти, но се обзалагам, че твоите устни са по-сладки. Още никой не ги е опитвал, нали?

Джулита се сви зад ваната. Той дишаше тежко и лицето му бе тъмночервено. Краката й омекнаха, а сърцето й силно заблъска в гърдите.

— Моля те, остави ме да си вървя! — извика момичето.

Улфстан наклони глава.

— Виж какво ще ти кажа — отвърна той и облиза устните си. — Аз съм честен мъж. Някои използват слабостта ми против мен, но аз ще бъда справедлив с теб. Ако можеш да минеш покрай мен и успееш да се промъкнеш през тези завеси, ще те оставя на мира. Какво ще кажеш? — Той се усмихна, отстъпи една крачка настрани и разпери ръце.

Гласът му бе мек и любезен, но Джулита знаеше, че това е капан.

— Не искаш ли да избягаш? — Улфстан повдигна туниката си и започна да развързва връзките на панталоните си. — Ти ме искаш, нали?

Джулита загреба с пълни шепи от топлата вода и я плисна в лицето му. Той се олюля назад и тя се втурна към изхода, опитвайки се да се промъкне през завесите. Улфстан я сграбчи за китката, събори я на пода и легна отгоре й с цялата си тежест. Едната му ръка изви китката й и ножът падна на земята. Мократа му брада дращеше лицето й.

— Ти, малка кучко! — изръмжа той и гласът му вече не беше нито мек, нито любезен. Тя едва успяваше да си поеме въздух. Внезапно усети как твърдия му член се притиска към бедрата й и ужасена извика. Златарят затисна устата й с ръка. Тя заби белите си зъби в месестата му длан, той изохка и дръпна ръката си, а тя отново извика с всичка сила. Улфстан я удари тъй силно през лицето, че ушите й запищяха, а пред очите й заиграха звезди. Мърморейки мръсни проклятия, мъжът повдигна полата и разтвори краката й. Джулита се изви и се опита да се измъкне. Той я пусна, за да измъкне огромния си член, а Джулита заби ноктите на дясната си ръка в бузата му и силно го одра от скулата до брадата. Златарят изрева от болка и се дръпна назад, Джулита видя подутите му тестиси, хвана ги и ги изви с всичка сила.

Сега бе ред на Улфстан да крещи. Той се изтърколи на една страна и се сви от болка. Членът му моментално спадна и увисна безпомощно.

Джулита успя да се изправи на крака, едва поемайки дъх и се вкопчи в завесата пред изхода на кабината. Внезапно Улфстан спря да крещи, задави се, опитвайки да си поеме въздух, а лицето му посивя като пепел. През тялото му премина спазъм, очите му щяха да изхвръкнат. Джулита го гледаше ужасена. Трябваше да избяга, но краката й отказваха да помръднат.

Улфстан отново потръпна, сетне тялото му се напрегна, от гърлото му излезе последно хриптене и той се отпусна на пода. Очите му останаха отворени, а бялото им гледаше обвинително към Джулита. Момичето стискаше завесата, все още неразбиращо какво се е случило.

— В името на всички светци, какво става тук? — На прага на кабината се показа мадам Агата. — Какви бяха тези ужасни звуци? — Тя мина покрай Джулита и влезе в кабината. Когато видя лежащия на пода мъж, спря и притисна ръка до устните си. — Господи! — Въздухът изсвистя между пръстите й.

— Той… се нахвърли върху мен — с треперещ глас се обади Джулита. — Аз се опитах да се боря с него и внезапно той започна да кашля, задави се и посиня… Аз само се опитах да го спра… — Гласът й заглъхна и тя преглътна няколко пъти.

— Е, в края на краищата си успяла да го спреш, моето момиче — тъжно рече Агата. Наведе се да провери дали диша, погледна езика му и поклати глава. — Струва ми се, че е получил апоплектичен удар. И преди ми се е случвало да видя подобно нещо. Богат мъж, на средна възраст, тръгнал да търси развлечение… ала понякога сърцето не може да издържи на прекалените удоволствия.

— Мъртъв ли е? — потръпна Джулита.

— Като съвестта на нормандците — увери я Агата. — Щом се разчуе, това ще съсипе банята ми. Защо си го издрала толкова жестоко?

— Той… се канеше да ме изнасили. Аз… исках да го спра, не да го убия.

— Ти не си го убила. Неговата собствена похот го е сторила. — Мадам Агата притисна пълничките си ръце до огромните си гърди и замислено прехапа долната си устна. — Семейството му няма да иска тази история да се разчува, сигурна съм. Може би ще успея да се справя с положението, но двете с майката ти ще трябва да си вървите. Не мога да си позволя да ви оставя в къщата си, особено ако дойдат представители на закона. Всичко това ще съсипе репутацията ми — аз управлявам почтено заведение.

— Да си вървим ли? — объркано я погледна Джулита. — Но майка ми е болна и не може да пътува.

— Няма да й бъде по-добре, ако остане тук. — Агата развърза кесията, закачена на колана й, и извади няколко сребърни монети. — Ето, вземи, това ще ви стигне за известно време.

Джулита се втренчи в монетите.

— Хайде, върви и си събери багажа. Трябва да се махнете оттук, преди да е станало късно. Нали не искаш да те съблекат гола и да те разкарват с каруца по улиците на Саутуорк. После да те бичуват публично, като убийца, отнела живота на един от най-уважаваните и богати граждани?

Джулита поклати глава. Представи си как седи гола, с разпусната коса в каруцата, а тълпата крещи и хвърля камъни по нея. Знаеше, че никой нямаше да се застъпи за някаква си незначителна курва от покрайнините. С тези пари щяха да могат да прекосят реката и да отидат при монахините в манастира Сейнт Етелбург. Но можеха да успеят само ако майка й имаше достатъчно сили, за да издържи пътуването.