Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Conquest, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 21гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa(2011)
Корекция
МаяК(2014)
Форматиране
hrUssI(2015)

Издание:

Елизабет Чадуик. Рицар на любовта

ИК „Бард“, София, 1997

Американска. Първо издание

Редактор: Балчо Балчев

История

  1. —Добавяне

Исторически бележки

За исторически фон на романа е избрано нашествието на Уилям Нормандски в Англия през 1066 г., битката при Хастингс и установяването на нормандското господство. Нашествениците са сравнително малочислени, но оказват огромно влияние върху историята на Острова. През петте или шестте столетия преди нормандското нашествие в Англия неведнъж са прониквали англосаксонци и скандинавци, но английската култура си остава основно тевтонска. Самите нормандци произлизат от викингите, но езикът и културата им са френски. Така в резултат на нормандското нашествие английската култура влиза в близък досег с френската. (През вековете преди Уилям Завоевателя Англия е поддържала културни връзки най-вече със Северна Европа.) Нормандските крале за разлика от англосаксонските са имали на разположение войска от няколко хиляди въоръжени рицари — могъща сила според средновековните разбирания. Нормандците са били вещи администратори, което е една от причините английското управление да стане впоследствие едно от най-ефикасните в Европа. Друг интересен резултат от нормандското нашествие е развитието на нов английски език. В него широко навлизат много нови думи — съвременните английски речници практически съдържат повече думи от френски и латински произход, отколкото от англосаксонски. Английската граматика претърпява бързи промени — главно по посока на опростяването й. Ако не беше нашествието, днес английският щеше да се различава много малко от долнонемския и холандския.

Резултат от нормандското нашествие има и във Франция. Близо четири столетия след него се водят много войни между френски и английски крале, които заради нормандския си произход държат много земи във Франция. Тези войни са пряка последица от нормандското нашествие, преди него не е имало войни между Англия и Франция.

Британската империя е една от най-могъщите в света и с демократичните си институции оказва голямо влияние върху цялата история. Английската култура и английските институции са смес от англосаксонски и нормандски порядки. Разбира се, едва ли може да се припише на деспотичния Уилям изцяло заслугата за по-късното развитие на демокрацията, но той укрепва Англия и това допринася по-късно за създаването на Британската империя. Благодарение на силното централно управление, което Уилям създава, а приемниците му поддържат, както и на военните сили, с които управлението разполага, в Англия няма да има повече нашествия. Тя насочва погледа си към далечните земи и когато Европа започва колониално да се разширява, Англия вече е придобила повече колонии от всяка друга европейска държава. Разбира се, всичко това не е заслуга само на Уилям Нормандски, но той и неговото нашествие оказват трайна роля в историята на Англия. Интересно е да се знае, че макар Уилям Завоевателя да е може би най-забележителният английски крал, самият той не е англичанин, а французин. Роден е във Франция, умира във Франция, прекарва там почти целия си живот и говори само френски. (Между другото — бил е неграмотен.) Сключва брак с Матилда Фламандска и има четирима сина и пет дъщери. Умира в 1087 г. в Руан, Северна Франция.

От преводачите