Елизабет Чадуик
Рицар на любовта (23)

Двадесета глава

Насред двора на слаб огън вреше голям казан с вода. Айлит изсипа една чаша сапунена вода, хвърли вътре купчина ленени ризи и яростно се зае да накисва дрехите с дървената лопата. Представи си как потапя главата на Улфстан във врящата вода. Тази мисъл й достави огромно удоволствие. Нямаше намерение заради нея да се изповяда пред свещеника, защото не се разкайваше за жестоките си мисли. Ако онзи отвратителен златар си въобразяваше, че може да я закара в леглото си, много грешеше. Ала в същото време сърцето й бе изпълнено със страх. Заплахите на Улфстан, че ще я принуди да се омъжи за него, не бяха само празни приказки.

— Какво ти е направила тази риза, че я мачкаш толкова яростно?

Айлит се сепна и се извърна. Ролф де Бриз стоеше за нея и се усмихваше. Днес не беше облечен толкова елегантно — туниката му бе семпла, леко овехтяла, гамашите му — прашни, а късата наметка бе закопчана с метална игла.

— Трябва да удрям силно, за да излезе всичката мръсотия. По същия начин перем дрехите на реката, като ги тупаме в камъните. — Лицето й бе зачервено, а по челото й бяха избили капчици пот. Видя, че той не остана особено впечатлен от думите й. На лицето му бе изписано недоверие.

— Фелисия ми спомена, че си имала нещастието да получиш предложение за женитба от знатния Улфстан.

Айлит продължи мълчаливо да разбърква прането.

— И какво, ако съм получила?

— Ти сигурно мислиш, че това не е моя работа, но трябва да ти кажа, че решението ти касае и мен.

Сърцето й започна да бие по-учестено, тя още веднъж разбърка дрехите, сетне спря и го погледна. Ръцете й трепереха, а гърдите й бързо се повдигаха.

— Но ти си женен и имаш дете — промълви тя, загледана в сапунените мехурчета в казана.

— Да, но не тук, а в Нормандия — тихо рече той.

Айлит едва не се засмя. Улфстан й бе казал, че ако не се омъжи за него, той ще съсипе репутацията й, а ето че сега Ролф й предлагаше тъкмо това.

— Аз не съм лека жена! — остро рече тя. — Не желая да говорим повече, остави ме сама.

— Не се доизказах и ти сигурно не си ме разбрала. — Ролф пристъпи към нея. Лицето му бе уморено и под очите му се виждаха тъмни кръгове. Беше се върнал почти на разсъмване и Айлит знаеше, че не е спал в леглото си. — Нуждая се от икономка, някоя работлива жена, която въведе ред в домакинството ми в Ълвертън.

— Тогава повикай жена си!

— Арлет трябва да се грижи за Бриз сюр Рисле, а и не говори английски. Освен това не я искам в Ълвертън. — Той се намръщи. — Тя ще превърне къщата ми в копие на Бриз, а аз няма да понеса подобно нещо.

— Смяташ, че ще се справя по-добре от една изискана нормандска лейди?

— Знам, че ще можеш. Виж, това е все едно да се грижиш за къщата на Обер, само че моят дом е по-голям. Тук се справяш чудесно и винаги, когато идвам на гости на Обер, се чувствам като у дома си.

Айлит се почувства поласкана от думите му. Представя си, че е облечена в красива нормандска рокля, с връзка ключове, закачена на колана, заобиколена от слуги и камериерки.

— Но Улфстан ми предложи брак, богатство и високо положение в обществото.

— А аз ти предлагам свобода! — възторжено извика Ролф. — Свободата да се отървеш от Улфстан, от всички ограничения. Ако се съгласиш да ми станеш икономка и дойдеш с мен в Ълвертън, няма да искам нищо повече от теб. А там може да си намериш и съпруг сред англичаните. — Той напрегнато се усмихна. — Разбира се, ще имаш много съпернички. След войната има повече жени, отколкото мъже. Аз отдавна обмислям тази идея — недей да смяташ, че предложението ми е спонтанно и лекомислено.

Айлит изпитателно го изгледа, опитвайки се да прочете мислите му. Ако наистина я искаше само за икономка, то предложението му бе като изпратено от небесата.

— Можеш ли да се закълнеш, че ще бъда само икономка и няма да искаш нищо друго от мен?

Ако насреща й бе Голдуин, сигурно щеше да се обиди от подозренията й. Ролф само тъжно се засмя.

— Кълна се в душата си! — тържествено отвърна той и се прекръсти. — Ще бъде така, както ти желаеш.

Айлит замислено прехапа устни и се втренчи в него. Изпитваше съмнения относно неговата искреност, но поне нямаше да вижда повече Улфстан, потриващ ръце и вперил в нея похотлив поглед. Тя и Фелисия отново щяха да бъдат приятелки, а не съпернички за любовта на Бенедикт. Но нямаше да бъде с Бенедикт… Гърлото й пресъхна и тя тъжно погледна Ролф.

— Бебето… Не мога да го изоставя, то все още суче.

— Бенедикт вече е голямо момче. Той все още суче, защото му е приятно, а не защото има нужда. Айлит, не искам да бъда жесток, но ти трябва да се махнеш оттук. Ако дойдеш с мен в Ълвертън, това не означава, че никога повече няма да видиш Бен. Аз съм негов кръстник и следователно често ще го посещавам. Винаги ще можеш да идваш с мен, ако искаш.

Младата жена поклати глава. В съзнанието й изплува образа на Бенедикт, с розови бузки и сладка усмивка.

— Аз… аз не знам какво да кажа.

— След два дни заминавам за Ълвертън, тъй като трябва да купя някои продукти и други вещи, необходими за домакинството. Исках да те попитам, когато свършиш да унищожаваш тези ризи, искаш ли да ме придружиш до Чипсайд?

Улфстан й бе дал една седмица, за да вземе решение, Ролф не й даваше никакво време. Внезапно осъзна, че не е необходимо време, за да реши. По-късно щеше да има много време да мисли и да се опасява…

— Първо ще си свърша работата — промърмори тя, за да не изглежда, че прекалено лесно се е съгласила.

Ролф кимна разбиращо, но в зелените му очи проблесна победоносно пламъче.

— Ще бъда в конюшнята — кимна той и без да каже нищо повече, се отдалечи.

Тя го изпрати с поглед, а сетне отново се зае с прането. Не му вярваше, но още по-малко вярваше на Улфстан. Ролф се бе заклел в спасението на душата си, че положението й в Ълвертън ще бъде напълно почтено, дори й каза, че ако реши да се омъжи повторно, той няма да има нищо против. Освен това нямаше напълно да изгуби Бенедикт. Айлит дори започна да си тананика и си каза, че трябва да побърза, за да има време да се преоблече — не можеше да отиде до пазара в Чипсайд с тази изцапана туника.

Фелисия излезе от къщата с къделя вълна и вретено в ръка. Бенедикт щапукаше пред нея, опитвайки се да настигне малка кожена топка. Приклекна, за да хване топката, но изгуби равновесие и тупна на земята. Фелисия се засмя и бързо го вдигна. Изведнъж се ослуша и истински се учуди като разбра, че Айлит си тананика някаква песен.

— Май настроението ти се е подобрило от вчера — предпазливо рече тя.

— Какво? — Айлит смаяно се огледа. Толкова се бе унесла в мислите си, че не бе забелязала Фелисия.

— Казвам, че от вчера настроението ти се е подобрило. Никога досега не съм те чувала да пееш.

— Нима пеех?

— Пееше силно, като песнопоен дрозд, който приветства изгрева на слънцето. Не знаех, че гласът ти е толкова чист и хубав.

Айлит се усмихна и бузите й пламнаха. Чувстваше се неудобно, че е пяла толкова високо.

— Означава ли това, че си променила решението си относно Улфстан? — Фелисия се спусна след Бенедикт, който се бе насочил към огромна купчина оборски тор.

Айлит сви устни.

— Не, никога няма да си променя решението — твърдо изрече тя, — но ако искаш да знаеш, получих друго предложение.

— Друго предложение за брак? От кого? — Фелисия взе сина си на ръце и смаяно се вгледа в Айлит. — Дори не знаех, че и друг мъж те ухажва!

Айлит се изчерви.

— Не е предложение за брак. Ролф иска да му стана икономка в къщата му в Ълвертън. Съпругата му трябвало да се грижи за имението му в Бриз сюр Рисле и не можела да дойде в Англия. Обеща, че ще се отнася с уважение към мен — добави тя, като видя изражението на Фелисия.

Бенедикт се разплака и майка му го свали на земята.

— И ти му повярва? О, Айлит, ти си глупава гъска!

— А защо да не му повярвам? Той винаги се е държал с уважение към мен. Закле се в спасението на душата си, че няма нищо неприлично в предложението му.

— Представите на Ролф за неприличното са доста мъгляви — сухо отвърна Фелисия. — Моралът му не стига по-далеч от колана.

Айлит взе една ленена кърпа и започна да я изплаква.

— Знам. — Отметна глава и продължи: — Видях го веднъж в конюшнята с Гита, жената на кръчмаря, а чух, че е имал и други любовници. Знам, че трябва да бъда много внимателна, но не се страхувам от Ролф така, както се страхувам от Улфстан. Ролф взима само това, което му се предлага с желание, а Улфстан е готов на всичко, за да получи онова, което иска. Знам на кой мъж мога да се доверя, за да запази добродетелното ми име… — Хвърли кърпата в коша и предизвикателно изгледа Фелисия. — Разбирам, че предпочиташ да се омъжа за Улфстан и много съжалявам, че ще те огорча. Ако беше добър мъж като Голдуин, може би щях да го направя, но той не е, така че няма какво повече да говорим. — Брадичката й се разтрепери и тя се извърна, за да скрие сълзите си.

Фелисия се поколеба, сетне нежно сложи ръка на рамото й.

— Айлит, извинявай… Разбира се, че ще постъпиш така, както смяташ за най-добре. Просто не искам да страдаш и да се измъчваш.

Айлит се извърна и прегърна приятелката си.

— Тогава ме остави сама да отговарям за грешките си — избъбри тя, отдръпна се от Фелисия и се спусна към Бенедикт, който въпреки всичко се бе настанил в купчината тор.

Детето я дари с очарователна усмивка и протегна ръчички към Айлит.

— Ах, ти, негоднико! — Айлит не можа да сдържи смеха си. Вдигна го и очите й се навлажниха. Бенедикт щеше да й липсва най-много въпреки уверенията на Ролф, че пак ще го вижда. Ала щом го подаде на майка му, решението й вече бе взето и сърцето й се изпълни с радостна надежда за нов живот.