Елизабет Чадуик
Рицар на любовта (20)

Седемнадесета глава

Ролф погали меката топла муцуна на кобилата. Дългокракото жребче с червено-златист косъм ревниво го смушка, искайки да привлече вниманието му, а кобилата вдигна глава, изцвили и се приближи към него. Ролф си припомни студената януарска нощ преди една година, когато едва не загуби и кобилата и жребчето. Толкова много неща се бяха случили оттогава…

— В Англия? — попита Арлет. — Ти смяташ да ги заведеш в Англия? — В гласа й прозвуча тревога. — Но това е най-хубавата ти кобила, Ролф!

— Искам Слейпнир да я оплоди — отвърна той. — Няма никакъв начин да го прекарам обратно през морето. Един опит ми стига. Аз я чифтосах с Ораж, но сега съм любопитен да видя какво поколение ще роди от Слейпнир. Има още няколко кобили, които също смятам да взема.

Очите й се замъглиха.

— Това означава, че ти ще прекарваш повече от времето си в Англия.

— Само за известно време, докато се установя в новите си земи и уредя новите конюшни. — Той се извърна, пусна кобилата и седна на брега на реката. Арлет бе настояла да излязат на пикник, за да отпразнуват завръщането му. В селото щеше да има танци и пиршество по случай настъпването на пролетта. Отец Хоел щеше да благослови всички със светена вода. Ролф искаше да се повесели със селяните и конярите си, но Арлет не искаше и да чуе — вместо това предложи да се поразходят край реката да хапнат на чист въздух. Искаше да остане насаме със съпруга си, защото откакто Ролф се върна от Англия, почти не бяха разговаряли насаме.

Ролф се съгласи, защото щеше да може да огледа конете си, а освен това нямаше нищо против да прекара няколко часа край реката. Празненството в селото щеше да продължи до късно през нощта, а тогава ставаше най-интересно.

Жизел тъкмо прохождаше и често тромаво падаше тревата. Златистите къдрици на детето бяха покрити малко дантелено боне, а деликатното й нежно личице бе миниатюрно копие на Арлет. Ролф я взе в скута си, но то веднага изпълзя и протегна ръчички към майка си.

— Мама! — изхленчи момиченцето и се заклатушка към нея. Ролф сви рамене, вдигна един камък от пясъка и го хвърли в реката. Чу се плясък и той потъна, образувайки големи кръгове. Арлет наля чаша вино и му я подаде.

— Може би и аз трябва да дойда с теб в Англия — колебливо предложи тя, докато настаняваше Жизел в скута си.

— Не! — рязко отвърна Ролф. Грубият му отговор изненада не само Арлет, но и него самия. Той се вгледа в големите й сиви очи, които стреснато го наблюдаваха. В този миг осъзна, че не желаеше тя да идва в Ълвертън и да се опитва да променя новия му дом, да промени неговата семпла, но удобна подредба. Англия съответстваше на буйния му нрав и той не искаше съпругата му да се намесва в новия му живот, независимо от добрите й намерения.

— Не, Арлет — повтори той, но вече с доста по-мек тон, — не можеш да дойдеш с мен в Англия. Твърде опасно е.

— Но много нормандски съпруги последваха мъжете си — възрази тя. — Какво ще кажеш за Фелисия де Реми?

— Фелисия де Реми едва не умря в Англия — нетърпеливо отвърна Ролф. — Когато отпътувах, още не се бе възстановила. А и не всички саксонци имат толкова добри сърца като онази жена, която спаси нейния живот и живота на детето й. Англия не е място за теб, Арлет.

— Но аз искам да бъда с теб. Как ще ти родя синове, които да наследят Бриз сюр Рисле, ако не си тук?

— Сега съм тук. Всяка нощ през изминалия месец, откакто съм дошъл, аз изливам семето си в утробата ти. Не е моя вината, че не си забременяла.

Устните й потрепериха и Арлет сведе поглед.

— Знам, Ролф. Искаше ми са да зачевам по-лесно. Само ако можехме…

— Ти трябва да управляваш Бриз сюр Рисле, докато ме няма — прекъсна я той. — Няма да е много умно, ако и двамата заминем. Какво ще стане, ако има буря в морето и корабът ни потъне или ни нападнат пирати? Какво ще стане тогава с Бриз сюр Рисле?

— Съжалявам, Ролф, не бях помислила за това.

Той скочи на крака и тръгна покрай брега на реката. Това, което беше казал, бе вярно, но всъщност представляваше само едно извинение, за да държи Арлет по-далеч от Англия. Не искаше нейната префиненост да съсипе порядките, които бе установил в новия си дом. Ала в душата му се събуди съжаление към нея. Може би трябваше да я заведе в кралския двор. В двореца цареше разкош и блясък и на Арлет щеше да й хареса. Освен това щеше да има възможност често да облича новата си копринена рокля, избродирана със златни и сребърни конци, и да носи кръглата саксонска брошка, която й бе донесъл от Ълвертън. Всъщност и на него щеше да му достави удоволствие да покаже хубавата си жена в двора на крал Уилям. Фигурата й бе гъвкава и слаба, а новата мода плътно прилепнали рокли й отиваше много и подчертаваше стройните й крака. Другите мъже щяха да й се възхищават и да му завиждат.

Арлет и Жизел се прибраха, а Ролф се присъедини към празненството край селото, където имаше обширна долина. Там гореше огромен огън и селяните танцуваха и се веселяха край него. Чуваха се барабани, песни, гръмки смехове и закачки.

Слънцето залязваше и по-възрастните жени започнаха да се прибират заедно с децата. Младите останаха.

Ролф взе чаша сладко вино и огледа присъстващите. Видя, че отец Хоел се готви да си тръгва. Бе сигурен, че ще отиде да докладва на Арлет как е минало „варварското“ празненство.

Ролф изпи чашата и се присъедини към танцуващите. От едната страна мъжете се въртяха в кръг, сложили ръце на рамената си, а от другата — жените. След това мъжете се пуснаха и жените преминаха през техния кръг, образувайки вътрешен кръг.

Ролф се загледа в една от селянките. Гъстата й руса коса бе прихваната с венец от глогов цвят, символ на богинята на пролетта. Лицето й бе зачервено от танца, а гърдите й съблазнително се повдигаха. Ролф се пусна от външния кръг на танцуващите и се хвана срещу русокосата селянка. Формите на тежките й обли гърди и уханието на глоговия цвят го замаяха и той усети как слабините му пламнаха. Една висока тъмнокоса и слаба девойка плъзна ръка по бедрото му и пръстите й докоснаха втвърдената му мъжественост, издула панталоните му. Момичето се засмя, в очите й блесна игриво пламъче, тя изви стройното си тяло и му поднесе малките си гърди.

Ролф я завъртя и тя потъна в прегръдките на един млад селянин. После Ролф издебна момента и хвана за ръка русата жена. Тя се изненада, че той предпочете нея, но след като танца свърши, послушно тръгна с него към тъмните храсти.

Гърдите й бяха големи и меки, коремът й бе отпуснат, а бедрата й широки, но Ролф не забелязваше недостатъците й. За него бе достатъчно, че тя с желание разтвори краката си, за да го поеме. Той обхвана с ръце задните й части и силно проникна в нея. Бедрата й се стегнаха около кръста му и тялото й се изви, за да посрещне тласъците му. Русата й коса се разпиля и той зарови лице в меките й вълни. Ролф се опита да забави движенията си, но жената го притисна към себе си и заби нокти в гърба му, подканяйки го да не спира.

Селянката изохка, а тялото й се движеше в силен ритъм.

Ролф не можеше да издържа повече. Притисна се към мекото и топло тяло под него и с последен мощен тласък изля семето си в нея.

— Айлит! — простена той и се отпусна върху жената.

Откъм огъня долитаха песни и смехове, а в съседните храсти се чуваха тихи стенания. Ролф бавно се отдръпна от русата селянка, завърза панталоните си, оправи туниката си и се отпусна в зелената уханна трева.

— Какво означава онази дума, която каза, господарю? — попита жената и прокара ръка през русата си коса. — Някаква магия ли беше?

Ролф поклати мълчаливо глава. Оргазмът му бе толкова силен, че цялото тяло го болеше от изживяната страст. В съзнанието му бе изплувал образът на русокосата саксонка, мамещ и далечен.

— Магия — повтори младият мъж и иронично се усмихна. — Предполагам, че може и така да се нарече. Думата е английска. — Измъкна една тревичка от косата й и се ухили. — Ездата винаги ме кара да ожаднявам. Иди и ми донеси една кана вино.

Селянката веднага се запъти да изпълни молбата му, а той скръсти ръце под главата си и се загледа в звездите.

Старата Рагнил изникна от сенчестите храсти и погледна Ролф с блеснали очи.

— Ти ще получиш това, което желаеш, Ролф де Бриз — промърмори тя, — но ще платиш много висока цена… Ако нарушиш клетвата си, секирата ще те прекърши.

Той бързо се изправи. Искаше да я попита какво се крие зад загадъчните й думи, но русокосата селянка се върна с кана вино и се настани на тревата до него. Рагнил развърза кесията, която висеше на кръста й и затършува из нея. Извади ленена кърпа, вързана на възел, в която бяха увити някакви билки.

— Нуждаеш се от тези билки — рече тя и хвърли малкото вързопче върху слабините му. — Това ще държи членът ти възбуден през цялата нощ и ще можеш да се насладиш докрай на женската плът. — Тя му намигна и изчезна в тъмнината.

Ролф понечи да изхвърли билките, но се замисли и прибра кърпата в кесията си. Главата му бе замаяна от виното, от майските аромати и от ласките на младата селянка, ала в съзнанието му се въртеше въпросът какво ли искаше да каже старата вещица с приказките за нарушената клетва и за секирата.