Ейми Гътман
Адвокатите от „Самсън и Милс“ (23)

Неделя, 24 януари

Не вярваше на очите си, макар вече да бе прочел текста безброй пъти, надявайки се да открие друго значение. Да се увери, че е сгрешил. Ала напразно. Докато четеше нелепите й предположения и абсурдните й теории, го обземаше все по-силен гняв. Защо го прави? Колко безсмислени са твърденията й!

Дълбоко в себе си усети вледеняващ студ, който пропълзя в сърцето и в черния му дроб, в раменете и в тестисите му, сковавайки пръстите му, които сякаш залепнаха за клавиатурата на компютъра. Ала той приветства вцепенението, което му помогна да види нещата в истинската им светлина, да разсъждава логично, без да влага чувства.

Въпросите отново закръжиха в съзнанието му като лешояди над разложен труп. Възможно ли бе тя да вярва в онова, което е написала? Че Картър е убил Маделин. Че се е самоубил. Но нали го бе видяла да излиза от кабинета на Милс! Какво си мисли, че е правил там?

Тя проваляше великия му замисъл, унищожаваше вярата му в нея. Защо просто не го попита? Нима не знае, че я очаква? Вместо да се обърне към него, напоследък го избягва. Сякаш той не играе решаваща роля в живота й. Сякаш не съществува!

Нещо не бе наред. Станала бе ужасна грешка. Загледа се в снимката на стената. „Как да постъпя? — попита я безмълвно. — Какво да правя оттук насетне?“ Продължи да се взира в нея, в най-красивата жена на света, очаквайки да му помогне. И както винаги тя не го подведе. Отговори на въпроса му.

Кейт Пейн му принадлежи.

Време е да се държи като негова жена.