Ейми Гътман
Адвокатите от „Самсън и Милс“ (21)

Събота, 23 януари

Каменни лъвове охраняваха входа на нюйоркската обществена библиотека. Кейт мина през въртящата се врата и се озова в грамадното фоайе с висок таван и мраморен под. На видно място на стените бяха поставени табелки, информиращи за дарителите. На онези, които бяха потъмнели от времето, бяха изписани имена, познати от учебниците по история — Джон Джейкъб Астор, Алекзандър Хамилтън, Андрю Карнеги. На по-новите се виждаха названията на различни корпорации — Набиско, Кемикъл Банк — нагледно доказателство за икономическите промени.

Кейт възнамеряваше да продължи проучванията, които беше започнала предишната вечер. След като направи справка на гишето за информация, тръгна по дългия коридор към залата за периодичните издания. Тежестта на масивната сграда с мраморни стени и подове сякаш я смазваше. Мина й през ума, че почти целия си живот бе прекарала в подобни внушителни сгради — докато учеше в колежа „Барнард“ и в Харвардския университет, а сега и в „Самсън и Милс“. Здания, които действат потискащо или успокояващо — зависи от гледната точка.

Залата за периодиката също беше просторна, но някак по-уютна. Бледата светлина на зимния ден проникваше през големите прозорци.

— Извинете… — Кейт се помъчи да привлече вниманието на жена, която седеше зад ниско бюро и се взираше в екрана на компютъра.

— Не работя тук — промърмори непознатата, без да откъсва поглед от монитора. — Служителите са ей там.

— О, извинете. — Кейт възнамеряваше да попита къде е това „ей там“, но внезапно забеляза до компютъра брошура, озаглавена „Лексис-Нексис — указател за предлаганите услуги“. Божичко, възможно ли е да е извадила толкова голям късмет?

— Мога ли да ви бъда полезна? — попита библиотекарката, която незабелязано се беше приближила.

— Да, ако обичате. Току-що видях, че имате достъп до Нексис. Възможно ли е да се използва от частни лица?

Библиотекарката кимна:

— Разбира се. Ако желаете, запишете се в списъка на чакащите. Ще разполагате с половин час.

— Има ли някаква такса?

— Услугата е безплатна, но не можете да запишете информацията на дискета или да направите разпечатка.

„Безплатен достъп!“ — въодушевено си помисли Кейт. Не бе пречка, че не може да запише информацията. Ще си води записки. Включи името си в списъка и докато чакаше, се опита да състави план за проучванията. Когато най-сетне й дойде редът, седна пред компютъра и откри базата данни на „Ю Ес Нюз“. Въведе името Картър Милс. След няколко секунди вече имаше резултат — общо 587 материала, в които се споменаваше името на мъртвия. Отвори първия файл, който съдържаше кратко съобщение на телеграфната агенция за самоубийството на Милс. В следващия съобщението се повтаряше, само че препечатано в някакъв вестник в Кънектикът. В третия файл текстът беше същият.

Кейт се облегна назад и се замисли. Очевидно трябва да стесни параметрите на издирването. Необходими й са по-подробни материали, поместени в „Американско право“ и в подобни публикации. Може би ще има повече късмет, ако промени базата данни. Въведе „Новини в правото“ и зачака. Този път списъкът беше значително по-кратък. Тя набързо го прегледа. Съображения на Картър Милс по някакво антитръстово дело. Забележките му във връзка с решение на Върховния съд. По-надолу следваше негов коментар по повод статия, посветена на оплакванията на адвокатите от натоварването, на което са подложени в големите юридически фирми: „При нас се работи при екстремни условия. Не всеки може да издържи“.

Най-накрая тя намери статията в „Американско право“ за избирането на Маделин за съдружничка. Прочете няколко абзаца, после си записа номера на броя, в който бе публикуван материалът. Малко по-нататък се натъкна на биографична справка за Милс, отпечатана в същото списание по повод назначаването му за управител на фирмата. Отбеляза си да го прочете — определено заслужаваше интерес.

След петнайсет минути взе палтото и бележника си и се приближи до библиотекарката:

— Къде се съхраняват старите броеве на „Американско право“?

— В БНБ — отвърна служителката, но като забеляза озадаченото изражение на Кейт, добави: — В библиотеката за литература за наука и бизнес. Намира се на ъгъла на Медисън Авеню и Трийсет и четвърта улица.

 

 

Когато влезе в библиотеката, Кейт изпита усещането, че е попаднала в друг свят. Възможно ли бе тази ултрамодерна сграда, която повече приличаше на луксозен хотел, да е обществена библиотека?

Мина покрай многобройните телевизионни монитори, по които вървяха новини от света на бизнеса, и се приближи до гишето за информация, носещо името на Макгро — един от спонсорите на този клон на библиотеката. Служителката й даде номер, помоли я да изчака повикването и я насочи към гишето, намиращо се в дъното на грамадната зала, което пък беше наречено на друг дарител — Б. Олтман. Кейт с насмешка отбеляза, че докато в централната сграда на библиотеката имената на спонсорите са изписани на дискретни табелки, тук веднага се набиват на очи. Само след няколко минути номерът й се появи на светещото табло. Тя взе малката квадратна кутия с микрофилмите и тръгна към залата, наречена на Хенри и Хенриета Куейд. По това време на деня посетителите бяха много малко. Кейт се боеше дали ще се справи с апарата, но се оказа, че притесненията й са били напразни. На монитора се появи януарският брой на списанието, а тя се интересуваше от броя, издаден през април. Завъртя надясно бутона и разсеяно се загледа в заглавията на статиите, редуващи се на екрана. Класация на големи сделки… имената на адвокатите, спомогнали за осъществяването им, бяха изписани с получерен шрифт. Клюкарска публикация за морала в една чикагска юридическа фирма. Биографична справка за прочут посредник от Калифорния…

Най-сетне откри броя, който й трябваше.

На микрофилма снимката на Картър Милс изглеждаше преекспонирана. Статията се състоеше само от шест страници, затова тя реши да направи разпечатка. Пъхна картата в съответния процеп, натисна бутона за копиране. След пет минути разпечатката беше готова. Кейт пренави микрофилма и го прибра в кутията, взе чантата си, върна се в централната зала, предаде кутията на гишето и се настани зад голямата маса.

Както и очакваше, статията бе едва ли не хвалебствено слово, посветено на Картър Милс. Авторът описваше шеметната му кариера в „Самсън“ и подробно се спираше на аристократичния му произход, сравнявайки Картър с дядо му Сайлъс — един от основателите на фирмата. Сред хвалебствията странно впечатление правеше загадъчното изказване на бащата на прочутия адвокат, Джеймс Милс: „Сигурен съм, че ще успее и в това начинание като във всичко, с което се е захващал. Синът ми никога не позволява на нещо или на някого да застане на пътя му“. Може би не е целял изказването му да бъде язвително, може би е искал само да изтъкне, че синът му винаги осъществява намеренията си. Но нещо подсказваше на Кейт, че двамата са имали сериозни разногласия.

Внезапно си спомни, че съвсем наскоро чу името Джеймс. Кой ли го беше споменал? А, да — Харисън бе нарекъл Картър с това име. Тогава си беше казала, че е само грешка на езика, ала сега придаваше ново значение на случилото се. Дж. Картър Милс — вероятно Дж. е съкращение от Джеймс — той е бил кръстен на баща си. Вероятно в младостта му са го наричали така и Харисън по навик е произнесъл това име. Но защо по-късно е решил да използва второто си име? Дали за да не го объркват с баща му, или причината е друга? Въпреки очакванията си не се беше добрала до кой знае колко обширна информация, но щеше да опита да я използва.

След половин час вече седеше пред компютъра в електронния информационен център на библиотеката. Отново получи достъп в Нексис, а оттам в база данни на „Новини в правото“. Въведе името Джеймс Милс, което се срещаше в седем файла. Ала отново удари на камък. В две от статиите се споменаваше някой си Джеймс Р. Милс, съдружник в юридическа фирма със седалище във Флорида. В другите пет — адвокати в Тенеси, Калифорния и Мичиган. Тя се прехвърли на информационната банка на „Ню Йорк Нюз“.

Вече се отчайваше, че и тук няма да открие нещо, когато вниманието й беше привлечено от заглавие, написано с едри букви: „Неразгадани убийства: десет престъпления, които препънаха нюйоркската полиция“. За миг тя се втренчи в монитора, после зачете материала. Пропусна описанието на обезглавения труп, открит в Ист Ривър, ритуалното убийство на някакъв учител, докато стигна до текста, който я интересуваше.