Ейми Гътман
Адвокатите от „Самсън и Милс“ (19)

Четвъртък, 21 януари

Кейт се взираше във вестника, който беше разгърнала на коленете си. Вече беше разговаряла с Тара и с Джъстин, но все още не й се вярваше написаното във вестника да отговаря на истината. Отново прочете заглавието на първата страница на таблоида, написано с огромни букви:

„ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ЛЮБОВ ОРЪЖИЕТО, ИЗПОЛЗВАНО ПРИ САМОУБИЙСТВОТО, Е СЪЩОТО, КОЕТО Е ПРИЧИНИЛО СМЪРТТА НА КРАСИВАТА АДВОКАТКА.“

Текстът гласеше:

„Разполагаме с информация от сигурен източник, че легендарният адвокат Картър Милс е сложил край на живота си, използвайки ценно старинно оръжие — същото, с което само преди десет дни е била убита Маделин Уотърс — съдружничка във фирмата, за която се предполага, че е била любовница на Милс.

Нашият източник твърди, че револверът е бил открит в събота вечер до окървавения труп на Картър Милс, който се е застрелял в служебния си кабинет. «Резултатите от балистичната експертиза безспорно доказват, че и при убийството, и при самоубийството е използвано едно и също оръжие» — заяви служител от полицията, пожелал анонимност.

Остава неизяснена причината, поради която Милс е избрал тъкмо това оръжие — трийсет и осем калибров револвер «Колт Лайтнинг». Експертите, към които се обърнахме за консултация, твърдят, че цената му варира между 2000 и 4000 долара в зависимост от състоянието. Същевременно обаче подчертаха, че оръжие от този тип има само антикварна стойност, тъй като е възможно при стрелба да засече…“

Думите се замъглиха пред погледа й. В гърдите й бушуваха смесени чувства. Съжаление. Объркване. Отчаяние. Хвърли вестника на пода и закри с длани лицето си. Колко неочаквани обрати бяха претърпели през последните дни събитията. Отначало беше убедена, че убиецът е Торп. Сляпо вярваше, че Милс е невинен. Толкова й се искаше да вярва в него, да вярва в каквото и да било. Без да се замисли, категорично беше отхвърлила подозренията на Сам Хауел. Когато Дрескър й каза истината, предпочете да я причисли към зловредните слухове, които се ширеха в „Самсън и Милс“. Усъмни се едва когато откри фактурите от „Уайд Уърлд“ и разбра, че Милс е ограбвал фирмата, а Маделин е имала доказателство за финансовите му машинации. Дори и тогава, напук на всичко, продължи да чака и да се надява. Едва сега признаваше пред себе си колко й се е искало да е сгрешила.

Ще полудее, ако не разговаря с някого! Но с кого? Едно име изплува в съзнанието й, тя нерешително загриза нокътя си, докато обмисляше как да постъпи. Несъмнено той ще се изненада от обаждането й, но поне ще я разбере.

Сам Хауел вдигна слушалката още след първото позвъняване.

— Обажда се Кейт — каза тя. — Кейт Пейн. Предполагам, вече знаеш за случилото се.

— Да — промърмори Сам. В тона му се долавяше искрено съжаление, не и злорадство.

Кейт се загледа в прозореца — навън отново валеше сняг.

— Излиза, че си имал право — промълви. — Още не мога да повярвам… Как се досети?

— Може би причината е в писмото… Спомняш ли си, разказах ти за него. Знаех, че Маделин е в опасност, иначе нямаше да ми пише, след като толкова години изобщо не ми се беше обаждала.

Тя с отвращение погледна изгризания си нокът.

— Мисля, че се досещам защо я е убил — каза едва чуто. — Разбрах с какво го е държала в ръцете си. Не мога да ти го кажа по телефона, но исках да знаеш, че си бил прав да подозираш Милс.

— А ти как си? — попита Сам, сменяйки темата.

— Ами… държа се. — Не й се щеше да му каже, че именно тя е открила мъртвия Картър. Нервите й още бяха опънати, страхуваше се да не избухне в плач. — Ще те попитам нещо и настоявам да бъдеш откровен.

— Казвай.

— Когато те посетих в Саг Харбър, ти обясни, че се безпокоиш за мен, затова си ме проследил.

— Вярно е.

— Не проумявам каква е причината за тревогата ти. Дори ако между двете ни с Маделин има известна физическа прилика, Картър не я е убил заради външността й, а да й попречи да го злепостави. — След като Хауел не каза нито дума, тя продължи: — Има нещо, което не ти казах. Няколко часа преди смъртта си Маделин ме предупреди много да внимавам. Щеше да добави още нещо, но телефонът иззвъня и я прекъсна. Така и не разбрах точно какво искаше да ми каже.

— И тя е видяла приликата помежду ви — въздъхна Сам. — Знаела е на каква опасност си изложена.

Кейт задърпа кожичката около изгризания нокът, изпитвайки странно удоволствие от болката.

— Не разбирам — промърмори. — Намекваш, че тя е знаела за дебнещата я опасност, така ли? Не, невъзможно е! Ако е подозирала, че…

— Грешиш — прекъсна я Хауел. Тонът му изразяваше раздразнение, сякаш бе очаквал тя да го разбере. — Не вярвам Маделин да е предчувствала смъртта си… По-скоро е осъзнавала, че вече е мъртва. Има много начини да умреш. Един е физическата смърт, унищожаване на тялото, друг — бавната смърт, на която си обречен, когато се предадеш. Маделин бе убита на 6 януари. Но пътят към загиването на душата й бе много дълъг. Пое по него преди години, когато за пръв път позволи на Картър Милс да й каже коя е и какво представлява. От този миг нататък загуби идентичността си, съобразяваше се само с неговото мнение. Ето защо твърдя, че смъртта й е настъпила преди много време.

— Не мисля, че е същото — възрази Кейт. — Убийството си е убийство, а ти използваш метафора.

Сам Хауел продължи, като че ли не я беше чул:

— Маделин пишеше, че много е размишлявала върху избора, който е направила в ранната си младост. Признаваше, че отначало е била поласкана от интереса на Милс, че буквално се била хвърлила в обятията му. Едва след години започнала да проумява грешката си, но било прекалено късно — кариерата й изцяло зависела от него. Положението й било ужасно. На пръв поглед била облагодетелствана от връзката си с него. Възлагали й важни дела, избрали я за съдружничка. Ала успехът й имал горчив привкус. Вечно се питала дали би се справила сама. Разбира се, знаела, че е много способна юристка. В края на краищата нейният случай бил различен от този на машинописката, която бива повишена в секретарка, защото се чука с шефа. И все пак връзката й с Милс оставила върху нея фатален отпечатък. Някои съдружници не я приемали насериозно въпреки отличната й работа, въпреки големия брой на делата, които била спечелила. Ето защо нямала право да греши. Упорито се стремяла да докаже — може би не само на тях, но и на себе си — че е заслужила да бъде на върха.

Кейт, която машинално усукваше около пръста си кабела на телефона, промълви:

— Все пак не разбирам защо смяташ, че това ме засяга.

— Приликата помежду ви е поразителна. Вероятно в теб Маделин е виждала себе си на младини. Знаела е какво се случва в „Самсън“, а за теб рискът е бил още по-голям. Защото си работила за Картър Милс.

— Между нас нямаше дори намек за сексуална връзка! — избухна Кейт. — Беше ми като баща…

Сам гръмко се изсмя:

— Казвала ли си му, че в него виждаш баща? Какво ли не бих дал да видя реакцията му!

— Не разбирам как можеш да се…

Той я прекъсна:

— Виж, не се сърди. Не исках да те засегна. Но повярвай, че Милс е изпитвал привличане към теб. С Маделин си приличате почти като две капки вода. Няма начин да не е забелязал приликата.

— Не и в очите.

— Моля?

— Цветът на очите ни е различен — обясни тя. Кой знае защо й се струваше много важно да го изтъкне. — Моите са сини, а нейните бяха зелени.

Сам помълча няколко секунди, после отново заговори:

— Така или иначе безспорно си била негов тип. Ясно ми е, че си го обожавала. Кажи ми честно, какво би сторила, ако ти предложеше да станете любовници?

Какво ли би сторила? Искаше й се да се сопне на Сам, че предположението му е оскърбително. Но не можеше да си криви душата. Не знаеше как би реагирала в подобна ситуация. За нея Картър Милс олицетворяваше стабилност, сигурност, безопасност. Какво ли щеше да бъде решението й, ако й беше предложил да станат интимни, да й отреди специално място в живота си?

— В писмото си Маделин споделяше още нещо, което ме порази. Отначало чувствата й към Картър са били толкова силни, че ги е изтълкувала като любов. Едва след много години осъзнала грешката си — не изпитвала към него любов, а по-скоро омраза. Всъщност не се учудвам — границата между любовта и омразата е почти незабележима.

Изведнъж Кейт забеляза, че с всички сили стиска слушалката, дори пръстите й са побелели.

— Извинявай, Сам — промърмори. — Търсят ме по другата линия. Ще ти се обадя по-късно.

 

 

Докато асансьорът стремително се носеше нагоре, Джоузи се взираше в стената на кабината. Опитваше се да се държи естествено, сякаш е свикнала да посещава подобни обществени места, но това й струваше много усилия. Мъжете и жените, които я заобикаляха, приличаха на герои от телевизионен сериал. Никой не я поздрави; изглежда, изобщо не я забелязваха.

Нервите й вече бяха опънати до краен предел. Цяла нощ не мигна, питаше се какво да прави. От два дни майка й не се беше прибирала вкъщи, нямаха пари, храната също беше на привършване. Вече не издържаше. От два месеца насам успехът й в училище се беше влошил. Знаеше, че преподавателите се тревожат за нея, макар да не разбираха каква е причината за внезапната промяна в нея. Господин Гарднър, който преподаваше английски език, дори я попита дали взима наркотици. Идваше й да потъне и земята, с мъка се въздържа да не избухне в плач. Как е възможно да я мислят за наркоманка? И то най-любимият й учител!

Плахо почука на вратата на кабинета, влезе и седна на обичайното си място. Сърцето й биеше до пръсване. Дълго се бе питала с кого да сподели за ужасното положение, в което бе изпаднала, накрая се спря на Кейт. Знаеше, че на нея може да се разчита, че ще й помогне. Изглеждаше много красива… както винаги, разбира се. Носеше рокля на бели и черни карета и плътен копринен шал. Откъде ли купуваше прекрасните си дрехи? Гласът на Кейт я изтръгна от мислите й:

— Написа ли есетата, които ти бяха възложили?

— Ъъъъ… да — измънка Джоузи. Обикновено разговаряха, преди да се захванат с домашните. Ала днес Кейт проявяваше нетипично нетърпение.

Тя извади от раничката си няколко смачкани листа от тетрадка. Остави ги на бюрото и се помъчи да ги изглади с дланта си.

— Джоузи, не бива да пъхаш листовете хартия направо в раницата. — Кейт раздразнено вдигна вежди. — Първо ги поставяй в папка. Ако представиш домашното си в подобен вид, преподавателят ще реши, че не го уважаваш, че не проявяваш интерес към предмета му.

На Джоузи й се искаше да извика, че е тъкмо обратното. Нима и Кейт не я разбира? Усети как в гърдите й нещо се раздвижва — вратата към сърцето й се беше затворила. Докато пътуваше с автобуса към „Самсън и Милс“, настроението й се бе повишило, чувстваше се обнадеждена. Убедена бе, че Кейт искрено е загрижена за съдбата й, че ще намери начин да й помогне. Но горчивата истина бе, че се е самозалъгвала. Кейт пет пари не даваше за нея.