Даниел Стийл
Ударите на сърцето (8)

8

А в студиото малко по-нататък по коридора Бил Тайпин седеше на един стол, разговаряше с режисьора и пъшкаше.

— Откъде, по дяволите, да зная къде е? Освободила е стаята си в хотела преди една седмица. Не зная с кого е. Не зная къде е отишла. Тя не е дете и не е моя работа… не беше, докато не започна да ми проваля сериала. Сега вече е моя работа, но въпреки това не зная къде, по дяволите, се е дянала.

Миналата неделя Силвия Стюарт не се бе върнала от Лас Вегас. От хотела там казаха, че е освободила стаята в понеделник сутринта, точно преди девет дни, но все още не се бе явила на работа. Бил се чувстваше неловко във връзка с тази история и бе отишъл да я потърси в апартамента й, ала тя не се бе връщала и там.

През изминалата седмица бяха променяли сценариите за отделните епизоди, но без нея положението ставаше неудържимо.

Още няколко дни, и щеше да се наложи да я заменят. Бил току-що го беше казал на режисьора. Дори не се бе обадила, поне да обясни какво се е случило, така че очевидно нарушаваше договора.

— Ако не се появи преди утрешния епизод, ще трябва да ми намерите някоя друга — каза Бил на режисьора и асистент-режисьора. Бяха се обадили сутринта в една от агенциите, но нямаше да е лесно да я заменят, без да разочароват зрителите.

— Всички ли получиха новия материал днес? — попита режисьорът и смръщено погледна това, което Бил току-що му бе връчил.

Беше цял нов сценарий. След като Силвия изчезна, Бил явно бе накарал сценаристите да работят денонощно. Героичен труд, който щеше да държи сериала на повърхността, докато я няма. В него се развиваха едновременно многобройни драми и засега беше обяснимо, но не и приемливо, че Вогън Уилямс не се е появявала от девет дни. Тя беше още в затвора, арестувана за убийството на човека, застрелян от зет й преди девет дни, в петък.

Бил остана в студиото до излъчването и гледа целия епизод, доволен, че всички се справят с новите обрати на интригата и новия сценарий. Когато свърши, поздрави всеки поотделно и се върна в кабинета си. Половин час по-късно секретарката му се обади по уредбата и каза, че някой иска да разговаря с него.

— Някой, когото познавам ли? Или е тайна? — Беше уморен от дългите, изпълнени с работа нощи, но и доволен, че нещата вървят добре. Само благодарение на прекрасните актьори, на двамата страхотни сценаристи и изключителния режисьор, знаеше си. — Кой е, Бетси?

Последва дълга пауза.

— Госпожица Стюарт.

— Нашата госпожица Стюарт? Тази госпожица Стюарт, заради която претърсихме цяла Невада ли? — заинтригувано повдигна вежди той.

— Единствената и незабравимата.

— Моля, покани я да влезе. Нямам търпение да я видя.

Силвия влетя още щом Бетси отвори вратата. Имаше вид на изплашено дете и беше по-красива от всякога. Дългата й черна коса се спускаше по гърба й като на Снежанка, а очите й го гледаха разкаяно и бяха огромни. Бил стана и се втренчи в нея, сякаш виждаше привидение.

— Къде беше, по дяволите? — попита той и гласът му не предвещаваше нищо добро. За момент тя не знаеше какво да очаква, така че се разплака, без да откъсва поглед от него. — Звъняхме като луди из цял Лас Вегас. Момчетата от „Моят дом“ казаха, че си останала с някакъв тип. Канехме се да се обадим в полицията в Невада и да съобщим, че си изчезнала. — През изминалата седмица наистина се бе тревожил за нея, бе се изплашил да не й се е случило нещо.

Тя изхлипа и седна на канапето, а Бил й подаде хартиена кърпичка.

— Съжалявам.

— И има за какво. Толкова хора се тревожиха за теб. — Говореше й като на дете и изведнъж почувства облекчение, че поне в едно отношение тя не беше повече негов проблем. — Къде беше? — Не че имаше някакво значение, след като се беше върнала цяла и невредима. Беше се изплашил. Знаеше се, че в Лас Вегас стават ужасни неща. Предимно с момичета с външността на Силвия Стюарт. Особено пък като спят с непознати.

Но сега тя го погледна и отново се разплака.

— Омъжих се.

— Какво си направила? — изглеждаше слисан, което рядко му се случваше. Докато се бе опитвал да си представи какво може да е станало с нея, бе помислил за всичко друго, но не и за това. — За кого? За типа, който беше в стаята ти онази нощ ли?

Тя кимна и си издуха носа.

— Занимава се с производство на конфекция. От Ню Джърси е.

— О, господи. — Бил седна тежко до нея на канапето, питаше се дали някога я е познавал. — Какво те накара да го направиш?

— Не зная. Просто… ти винаги работиш толкова много… и се чувствах така самотна.

Господи. Та тя беше на двайсет и три години, умопомрачително красива, а плачеше, че била самотна. Половината жени в Америка биха пожертвали дясната си ръка, та дори и повече, за да изглеждат като нея, а тя се бе омъжила за фабрикант на готово облекло, когото дори не познаваше — бе прекарала с него в Лас Вегас само почивните дни. Изведнъж си помисли, дали пък за всичко не е виновен той. Може би, ако не я бе пренебрегвал, ако не беше така ангажиран със сериала… Стара песен. Припевът й се бе повтарял през всичките тези години, като се започне още от Лесли. Но той ли трябваше да се чувства отговорен за всички тях? Наистина ли вината беше негова? Защо не успяваха да се приспособят към неговия начин на живот? Защо трябваше непременно да бягат от него и да вършат щуротии? А сега и това глупаво момиче се беше омъжило за съвсем непознат човек. Бил я погледна с почуда.

— Какво ще правиш сега, Силвия? — нямаше търпение да чуе отговора.

— Не зная. Другата седмица ще се преместя в Ню Джърси, предполагам. Той се казва Стенли и във вторник трябва да е в Нюарк.

— Не мога да повярвам. — Бил подпря глава на облегалката и се разсмя, мина цяла минута, а той все не можеше да спре. Чу го дори Бетси на бюрото отвън и изпита облекчение, че не са крясъци. Обикновено не повишаваше тон, но тя си бе помислила, че изчезването на Силвия може да го докара и дотам. — Ти и Стенли трябва да бъдете в Нюарк във вторник… това ли се опитваш да ми кажеш?

— Ами… — Изведнъж сякаш се почувства неудобно. — Нещо такова. Но зная, че имам договор да участвам в сериала още един сезон.

Всъщност бе помислила, че след телефонния разговор онази нощ той ще я изхвърли, и в паниката се бе омъжила за Стенли. Нямаше никаква представа какво я очаква, но все пак той се бе държал много мило, бе й купил в Лас Вегас доста скъп пръстен с диаманти и беше казал, че когато пристигнат в Нюарк, ще се погрижи за нея. Беше й обещал страхотна работа като модел и че, ако желае, може да работи като актриса в Ню Йорк, например в рекламни клипове или в телевизионни сериали. Пред нея се разкриваха нови хоризонти и в известен смисъл ролята като съпруга на фабрикант на облекло от Нюарк не беше чак толкова несполучлива за Силвия Стюарт.

— Какво да правя с договора? — Погледна умолително Бил и той едва се сдържа да не прихне отново. Всичко беше така абсурдно, че се овладя с голямо усилие. Невъзможно беше човек да го приеме сериозно. Също като пресилената имитация на живота в някои сериали. Не беше чак толкова луд, че да не вижда комичното в цялата тази история.

— Знаеш ли какво ще направим с договора, Силвия? Ще ми дадеш още два дни, днес и утре ще играеш, заради старото ни приятелство, и в петък ще те убием в най-драматичната сцена, която някога си виждала. После си свободна да си тръгнеш. Можеш да си вървиш у дома в Нюарк със Стенли и да му народиш десет деца, стига да наречеш първото на мен. Освобождавам те от договора.

— Наистина ли? — Изглеждаше изненадана.

Той й се усмихна развеселен.

— Да, наистина. Защото съм симпатяга и защото не ти беше леко с мен, работех прекалено много и не ти обръщах достатъчно внимание. Длъжник съм ти, скъпа. Така ти се отплащам. — Беше благодарен, че изобщо се бе появила. Това щеше да им позволи елегантно да приключат тази сюжетна нишка. Джон щеше да убие Вогън, понеже го е видяла, когато застрелял пласьора на наркотици. И след това приказката можеше да продължи до безкрайност. — Съжалявам, мила — меко каза той и наистина беше искрен. — Зная, че напоследък не съм кой знае каква печалба от тотото. Всъщност, никога не съм бил. Венчал съм се за този сериал.

— Няма нищо. — Силвия го погледна почти срамежлива. — Нали не си ми много сърдит?… Че направих това… че се ожених, искам да кажа.

— Не, ако бъдеш щастлива. — Беше искрен.

Връзката им не беше нещо постоянно, и двамата го знаеха. И двамата не държаха особено на нея. Тя го бе доказала, като бе прекарала почивните дни във Вегас с един абсолютно непознат мъж, Бил не без основание подозираше, че точно затова бе отишла там.

— Ще ми бъде ли разрешено да целуна булката?

Той стана, тя също, все още изненадана, че толкова леко се е отървала. Беше очаквала, че ще е бесен и ще я изхвърли от сериала, без да я освободи от договора. Като й позволяваше да напусне по този начин, щеше да й бъде много по-лесно да получи работа в Ню Йорк. Обърна се към него, готова за страстна прегръдка в името на съвместно прекараните дни, но той я целуна нежно по бузата и за момент почувства, че тя ще му липсва. В нея имаше нещо много мило, някаква мекота, която му харесваше, пък и бяха добри приятели. А сега отново оставаше сам. Но за него щеше да е по-просто да не е обвързан с момиче от сериала. Това беше грешка, крайност в прищевките, която повече нямаше да повтори. В живота му нямаше никаква жена, а в момента не беше дори сигурен, че има нещо против това.

— Какво ще правиш с нещата, които са при мен?

— Като че ли ще е най-добре да си ги прибера. — Съвсем беше забравила за тях. Не беше кой знае какво, в гардероба му бяха останали около един куфар нейни дрехи.

— Искаш ли сега да си ги вземеш?

— Да. Имам среща със Стенли в четири часа на „Бекърли Уилшър“, но дотогава има много време. — В гласа й се прокрадна още нещо, но той се престори, че не забелязва. За него всичко беше приключило. Тя бе постъпила, както беше намерила за добре, той не й се сърдеше, но и не я искаше повече.

Излезе заедно с нея. Със сигурност всички бяха убедени, че ще прескочат до апартамента му да се гушнат набързо, но той само се засмя при тази мисъл, откара я до дома си и й помогна да нахвърля всичките си вещи в кашони, а после я заведе до нейното жилище.

— Искаш ли да се качиш? — За момент, както вадеше последния кашон от комбито, Силвия го погледна тъжно, но той само поклати глава. Веднага потегли. Така приключи и тази глава от живота му.