Едгар Алън По
Сватбена балада

Пръстен на ръката,

        на челото ми венец.

Блясъкът познат е —

сред сатен и злато

в нозете ми — земята.

        Аз съм щастлива днес.

 

Господарят пожела

        да откупи мойта чест.

Ах, на другия гласа

чувам, ала на война

бе в онази долина,

        и тъй щастлив е днес.

 

Да говори продължава,

        а челото ми е лед.

Мен целуват пред олтара

устните на господаря

и пред него промълвявам:

        „Аз съм щастлива днес!“

 

Звън в думите. И даден

        е брачният обет.

Макар и да е хладен,

в мен знакът е оставен

и белегът доказва,

        че съм щастлива днес.

 

Ах, дано да ме остави

        сънят без друга вест,

че душата ми е рана,

нещо лошо ще направи

и духът му изоставен

        ще е нещастен днес.