Едгар Алън По
Израфел ^[0]

Дух Небето обитава

с лютня във сърцето.

Израфел познават

щом струни прозвъняват

в ефирния свят. Ах, тогава

глас звездния химн подчинява

        с музика светла.

 

Трепери от страст

        нежна луната

        с целия блясък,

с негова власт.

        Върху небесната шатра

        седем Плеяди угасват,

        с мълния ясна

        чудо очакват.

 

И споделят тъй звездите

        с другите, които спират,

как огненият ритъм

е жив и непривичен.

        О, навярно свирят

в сърцето му открито

струните на лира.

 

Грее мъдра мисълта

        и любовта е тиха.

Отразяват светлина

        като в призрачен Едем

на хуриите очите

        и в лъчите се кълнем.

 

Израфел, ти не сгреши,

        че всеки химн безстрастен

с презрение обви.

Венецът днес принадлежи

        на мъдростта прекрасна

и вечния ти стих!

 

В небесния екстаз

        дъха ти съчетава

любов, омраза и тъга,

        сред звуци от жарава

        звездите онемяват

 

в свободния ти дом, но тук

        е свят на сладост и сълзи.

        Цветя са си цветята ни. Дори

и сянката от прелестния звук

        за нас е само слънчев миг.

 

Да бях приет

        в това Небе,

        ти да слезеш долу,

не би могъл да създадеш

        химн на смъртен порив,

но прозвъни ли моето сърце,

        ще коленичат горе.