Анри Перюшо
Животът на Гоген (20)

Библиография

Гоген е писал много. От една страна, той поддържал редовна или откъслечна кореспонденция с голям брой свои съвременници, от друга — писал е от време на време статии за списания и освен това е автор на дълги съчинения, та дори на цели книги. Цялото му писмено наследство обхваща не по-малко от хиляда и петстотин страници.

За съжаление не съществува целокупно издание на всичко писано от него. Затова се постарах да събера колкото е възможно повече от писанията му.

Що се отнася до кореспонденцията му, издадени са два главни сборника от писма: „Lettres a Daniel de Monfreid“ (Писма до Даниел дьо Монфред), предшествувани от статията „Hommage a Gauguin“ (Почит към Гоген) от Виктор Сегален, чието последно и много сериозно издание е анотирано от г-жа Ани Жоли-Сегален (Falaize, Paris, 1950), и „Lettres a sa Femme et a ses Amis“ (Писма до жена му и до приятелите му), събрани от Морис Маленг, автор и на предговора (ново допълнено издание, Grasset, Paris, 1949).

Навсякъде, където имах възможност, съпоставих тези писма с оригиналите им, с факсимилета или фотокопия. Освен това тяхното проучване ми позволи да нанеса поправки в много дати. Особено трудно е да се уточни хронологията на „Писма до Емил Бернар“ (Lettres a Emile Bernard), които са излизали в отделни издания (Ed. de la Renovation esthetique), Tonnerre, 1927, и Ed. Cailler, Geneve, 1954).

Посочените сборници далеч не обхващат цялата кореспонденция на Гоген. Забравени са някои писма на художника, поместени по едно или друго време в списания, както и писма или части от писма, цитирани от различни автори в техните трудове.

Такъв е случаят например с едно писмо на Гоген до „Journal des Artistes“ в отговор на една анкета, публикувано в това списание на 18 ноември 1894 г. Едно писмо до Едуар Пти, губернатор на Френските владения в Океания, и друго до Карл Сиже са поместени в „Mercure de France“ през август 1904 г., писма до Одилон Рьодон — в „La Vie“ от 11 януари 1911 г. и от 2 ноември 1912 г., едно писмо до художника Виломсен — в „Les Marges“ от май 1918 г. и две писма до Алфред Валет — в „Mercure de France“ до 1 декември 1946 г.

Неиздадени писма на Гоген са публикувани в „Europe“ от 15 февруари 1939 г. от Клод Роже-Маркс, в „Arts“ от 11 февруари и 27 септември 1946 г. и от 28 март 1947 г. от Жан Рибо-Ментиер, в приложението към каталога на т.нар. „Изложба по случай стогодишнината на Гоген“ в Оранжерията на Тюйлери (Ed. des Musees nationaux, Paris, 1949) и в „The Burlington Magazine“ от март 1956 г. от Динис Сътън.

Едно писмо до Емил Бернар е поместено в английското издание на писмата на Ван Гог до Емил Бернар, под редакцията на Дъглас Лорд; писма до Пол Серюзие — в неговата Кореспонденция, която е отпечатана като продължение на „ABC de la Peinture“ (Азбука на живописта) от Пол Серюзие, а някои писма до Одилон Рьодон са възпроизведени в книгата Одилон Рьодон на Розлин Баку.

Отделни фрагменти от кореспонденцията на Гоген могат да се намерят и в посочените по-долу трудове на Шарл Морис (Gauguin), на Мадлен Октав-Маус (Trente Annees…), на Арсен Александър (Gauguin), на Рьоне Амон (A Tahiti…), на Пиер Борел (Les Derniers Jours…), на Робер Рей (Menus Propos), на Жан Лоаз (Let Amities de G.-D de Monfreid и Il faut rehabiliter…), на Урсула-Франсес Маркс-Ванденброук (Gauguin), на Ховард Роструп (Gauguin et le Danemark), на Джон Реуалд (Postimpressionism… и The Genius and the Dealer) и т.н.

А има и непубликувани писма. В архивите на Ж.-Д. дьо Монфред, които г-жа Хюк Дьо Монфред постави на мое разположение, открих множество неиздадени текстове на Гоген, писма, чернови на писма, различни бележки, досието на съдебната му защита, сметки и др. Г-жа Ани Жоли-Сегален ми показа две писма на Гоген до Шуфенекер и направения от Сегален препис на едно писмо до Амброаз Волар; г. Марсел Бугар ми показа писмо на Гоген до Йожен Бош. Имах възможност също така да видя оригиналите на различни други писма у търговци на автографи (които в някои случаи са цитирали извадки от тях в каталозите си).

* * *

Както сторих с писмата, така се постарах да събера колкото е възможно повече и от другите текстове и съчинения на Гоген.

Книгата „Ноа Ноа“ е издавана на няколко пъти, по-специално от „La Revue blanche“ (в броевете от 15 октомври и 1 ноември 1897 г.), от издателство La Plume, Париж, 1901 г., и от Cres, Париж, 1924 и 1929 г., във факсимиле от Майер Грефе, Берлин, 1926 г., и от Жан Форлаг, Стокхолм, 1947 г. Саго-Льо Гарек издаде една първа версия на „Ноа Ноа“ през 1954 г. в Париж.

„Avant et Apres“(„Преди и след“) е публикувана във факсимиле от Курт Волф в Лайпциг през 1918 г., а като обикновено издание — от издателство Cres през 1923 г.

Като книги са издадени и: „Racontars de Rapin“ (Брътвежи на цапача) от Falaize, Paris, 1951 г.; „Ancien Culte mahorie“ (Древният маорски култ), следван от „La Clef de Noa Noa“ (Ключът към Ноа Ноа) под редакцията на Рьоне Юиг (във факсимиле, La Palme, Paris, 1951); статиите от вестник „Le Sourire“ (Усмивка) бяха събрани и издадени с коментар от Л.-Ж. Буж (във факсимиле, Maisonneuve et Besson, Paris, 1951).

„Quatre pages inedites de Gauguin“ (Четири непубликувани страници от Гоген) бяха поместени в специалния брой за Гоген на „Arts“ през юли-август 1949 г., бележки на Гоген, записани в златната книга на Мари-Жан Глоанек — в приложението към каталога на изложбата „Гоген и групата от Понт Авен“, състояла се в Музея за изящни изкуства в Кенпер (Ed. des Musees nationaux, 1950); „Notes sur Emile Bernard“ (Бележки за Емил Бернар) бяха поместени в „Gazette des Beaux-Arts“ през април 1955 г. Джон Реуалд публикува „Notes sur la Peinture“ (Бележки за живописта) в своята книга за Гоген (Hyperion, Paris, 1938), а Жан Лоаз — „Notes sur Huysmans“ (Бележки за Юисман) в „Les Nouvelles litteraires“ от 7 май 1953 г.

Ако се прелистят годишнините на списанията от онова време, могат да се намерят различни статии, писани от самия Гоген, като например: „Notes sur l’Art a l’exposition universelle“ (Бележки за изкуството на световното изложение) в „Le Moderniste“ от 4 и 13 юли 1889 г., „Qui trompe-t-on ici?“ (Кого заблуждават тук?) в „Le Moderniste“ от 21 септември 1889 г., „Natures mortes“ (Натюрморти) в „Essais de l’Art libre“ от януари 1894 г., „Exposition de la Libre Esthetique“ (Изложба на свободна естетика) в „Essais de l’Art libre“ от февруари-март-април 1894 г., Sous Deux Latitudes (На две географски ширини) в „Essais de l’Art libre“ от май 1894 г., „Предговор“ към каталога на изложбата на Арман Сеген, издаден от Льо Барк дьо Бутвил, февруари 1895 г. (този предговор бил препечатан в „Mercure de France“ през февруари 1895 г.), „A propos de Sevres et du dernier four“ (За Севър и за последната пещ) в „Le Soir“ от 23 април 1895 г., „Les Peintures francais a Berlin“ (Френските живописци в Берлин) в „Le Soir“ от 1 май 1895 г. Вестник „Les Guepes“ (Оси) в Таити публикувал няколко полемични статии на художника през 1899 и 1900 г. Нека споменем също така и две интервюта на Гоген, дадени — едното на Жул Юре („L’Echo de Paris“ от 23 февруари 1891 г.), а другото на Йожен Тардийо („L’Echo de Paris“ от 13 май 1895 г.).

Други текстове са останали изцяло или отчасти непубликувани, като „Cahier pour Aline“ (Тетрадка за Алина), чийто ръкопис се намира в Библиотеката за изкуство и археология в Париж; „Diverses Choses“ (Разни неща), продължение на „Ноа Ноа“, намиращ се в Кабинета за рисунки на Лувъра, и „L’Esprit moderne et le Catholicisme“ (Съвременният дух и католицизмът) в Градския художествен музей в Сейнт Луис, САЩ.

Освен това Фернан Дошо ми показа копието на една непубликувана страница, написана от Гоген в златната книга на Мари-Жан Глоанек.

* * *

В допълнение към тези текстове е уместно да се отбележат и редица документи, които също представляват ценни източници.

Протоколът на разпродажбата в „Отел Друо“ от 23 февруари 1891 г., протоколът на разпродажбата от 18 февруари 1895 г. и едно писмо на неизвестен духовник до Анри дьо Лаборд относно „обстоятелствата около смъртта и погребението на Пол Гоген“ са възпроизведени в каталога на вече споменатата „Изложба по случай стогодишнината на Гоген“. В специален брой, посветен на Гоген, „Gazette des Beaux-Arts“ (януари-април 1956 г.) публикува акта за раждане, кръщелното свидетелство и венчалното свидетелство на Гоген, акта за смъртта на Гийом Гоген и др. От своя страна Дружеството за научни изследвания в Океания издаде през 1957 г. в Папеете „Dossier de la Succession Paul Gauguin“ (Досие за наследството на Пол Гоген), съдържащо десет необнародвани документа: писменото задължение на Гоген към Земеделската каса в Папеете (27 юни 1898 г.), акта за продажбата, извършена от Монсеньор Мартен на Гоген (27 септември 1901 г.), едно писмо на Монфред до Гоген (15 декември 1902 г.), извлечение от сметките на Търговското дружество в Океания (1901–1903 г.), дневника на споменатото дружество, една бележка на надзорника на свободните наследства; протоколния опис на имуществата на Гоген в Атуона (27 май 1903 г.), протокола на разпродажбата в Атуона (20 юли 1903 г.), описа на мебелите и вещите, пренесени от „Ла Дюранс“ (11 август 1903 г.), протокола на разпродажбата в Папеете (2 септември 1903 г.). Тези документи са придружени от един коментар на Х. Жакие.

Използувах също така и много голям брой писма, написани от съвременници на Гоген, някои от които адресирани до самия него и в по-голямата си част непубликувани, писма на Емил Шуфенекер, Мете Гоген, Шарл Лавал, Емил Бернар, Мадлен Бернар, Тео ван Гог, Стефан Маларме, Октав Мирбо, Ж.-Д. дьо Монфред, Андре Фонтена, Амброаз Валар, Еманюел Бибеско, Пикно, Виктор Сегален, Мария Урбе, по баща Гоген, Анри Мотре, Емил и Пола Гоген и т.н.

Госпожа Ани Жоли-Сегален ми предостави бележките за Гоген, дадени от старшината Клаври на Виктор Сегален, а г. Мишел-Анж Бернар — бележник с отзивите в печата на Емил Бернар.

От друга страна, различни лица, на които изказах благодарност в предговора на тази книга, ми дадоха устно или писмено сведения и разяснения от най-различен характер.

* * *

Както при другите си биографии, така и тук аз разширих до възможно най-голяма степен кръга на изследванията си, и то не само по отношение на Гоген, но и на лицата, с които той е общувал, и на средите, в които се е движел. Както може да се види от следващия списък, документите и показанията на съвременници са особено многобройни; някои от тях не са публикувани:

Alexandre (Arsene): Maxime Maufra, peintre marine et rustique, а. Petit, Paris, 1926. — Paul Gauguin, sa Vie et le Sens de son Oeuvre, Bernheim Jeune, Paris, 1930.

Antoine (Jules): Impressionnistes et Synthetistes, в Art et Critique, 9 ноември 1889.

Auriant: Souvenirs sur Emile Bernard, в Maintenant, No. 7, 1947.

Aurier (Albert): Concurrence, в Le Moderniste, 27 юни 1889. — Le Symbolisme en Peinture. Paul Gauguin, в „Mercure de France“, март 1891. — Les Symbolistes, в Revue encyclopedique, април 1892. — Lettre a Emile Bernard, 29 август 1890, непубликувано. Сбирка на Мишел-Анж Бернар.

Bernard (Emile): Note sur la Peinture, в „Le Moderniste“, 27 юли 1889. — Lettre ouverte a M. Camille Mauclair, в „Mercure de France“, юни 1895. — Lettre a Alfred Vallette, в Mercure de France, август 1895. — Notes sur l’Ecole dite de „Pont-Aven“, в Mercure de France, декември 1903. — Lettres a Alfred Vallette, в Mercure de France, февруари и март 1904. — Louis Anquetin, в La Renovation esthetique, септември 1905. — Souvenirs, в La Renovation esthetique, ноември 1907. — Julien Tanguy, dit le „Pere Tanguy“, в Mercure de France, 16 декември 1908. — Les Ripipointillades, в La Renovation esthetique, април 1909. — A Emile Bernard, Lettres de Van Gogh, Gauguin, Redon, Cezanne, Bloy, Bourges, etc., сборник, включващ бележки от Емил Бернар и Note relative au Symbolisme pictural de 1888–1890. Ed. de la Renovalion esthetique, Tonnerre, 1927. — Louis Anquetin, в Gazette des Beaux-Arts, февруари 1934. — Le Symbolisme pictural, 1886–1936, в Mercure de France, 15 юни 1936. — Souvenirs inedits sur l’artiste peintre Paul Gauguin et ses compagnons lors de leur sejour a Pont-Aven et au Pouldu, с предговор от Rene Maurice, Imprimerie du Nouvelliste du Morbihan, Lorient, 1939. — Memoires pour l’Histoire du Symbolisme pictural de 1890; Gauguin et l’Art negre; une Definition du Symbolisme, в Maintenant, No. 2, април 1946. — Affaire Vincent, в Art-Documents от януари 1952. — Lettres a Gauguin, 1889, в Gazette des Beaux-Arts, април 1955. — Lettres a Eugene Boch, събрани и представени от Marcel Bougard, непубликувани. — Lettres a Albert Aurier, непубликувани. Сбирка на Жак Вилям. — L’Aventure de ma Vie, неиздаден ръкопис. Сбирка на Мишел-Анж Бернар. Извадки от него са поместени като предговор към Lettres de Paul Gauguin a Emile Bernard, Caillеr, Geneve, 1954. — Lettres a ses parents, непубликувани. Сбирка на Мишел-Анж Бернар. — La Vie de Madeleine Bernard, заедно с подбор от писмата на Мадлен Бернар до брат й Емил и до родителите й, неиздаден ръкопис. Сбирка на Мишел-Анж Бернар.

Bernard (Madeleine): Lettres a son frere Emile et a ses parents, непубликувани. Сбирка на Мишел-Анж Бернар.

Blanche (Jacques-Emile): Propos de Peintre. De Gauguin a la Revue negre, Emile-Paul, Paris, 1928. — La Peche aux Souvenirs, Flammarion, Paris, 1949.

Daurelle (Jacques): Chez les Jeunes Peintres, интервюта на Анкетен, Емил Бернар и др. в L’Echo de Paris, 28 декември 1891.

Denis (Maurice): Lettre, в Mercure de France, януари 1904. — Theories, Bibliotheque de l’Occident, Paris, 1912. — L’Epoque du Symbolisme, предговор към каталога на изложбата „Гоген и неговите приятели, школата от Понт Авен и академията «Жулиан»“, Galerie des Beaux-Arts, Paris, 1934. — Предговор към каталога на изложбата „Ж.-Д. дьо Монфред и неговият приятел Пол Гоген“, Galerie Charpentier, Paris, 1938. — Предговор към каталога на изложбата „Школата от Понт Авен и набистите“, Galerie Parvillee, Paris, 1943.

Feneon (Felix): Les impressionnistes en 1886, издание на La Vogue, Paris, 1886, — Autre Groupe impressionniste, в La Cravache, 6 юли 1889.

Filliger (Charles): XII Lettres inedites, представени от Auriant в Maintenant, юли 1947.

Fort (Paul): Sur Emile Bernard, предговор към каталога на изложбата „Емил Бернар“, Galerie Saluden, Brest, 1946.

Gide (Andre): Si le grain ne meurt (Gallimard, Paris, 1929).

Grass-Mick (A.): Quand je voyais Paul Gauguin, в Massalia, 20 октомври 1955.

Guillot (Francois): Souvenirs d’un Colonial en Oceanie, Imprimerie L. Depollier, Annecy, 1935.

Halevy (Daniel): Degas parle… La Palatine, Paris-Geneve, 1960.

Hartrick (A. S.): A Painters Pilgrimage through Fifty Years, at the University Press, Cambridge, 1939.

Jade (Marie): Le Masque du Genie. Въпреки че тази книга е написана във формата на роман, тя представлява в същност мемоари. Авторката (чието истинско име е Габриела Виан Дьо Монториан, снаха на Шарл Морис) ми даде „шифъра“ на имената, по-важните от които, имащи връзка с живота на Гоген, са следните: Пол Соваж (Гоген), Филип Рьонак (Ш. Морис), Елеонор дьо Сент-Аон (г-жа Виан дьо Монториан, впоследствие г-жа Шарл Морис), дъщеря й Мони (Габриела), Жан Седен (Арман Сеген), Пабло Мадро (Пако Дурио), Жан Мордан (Жан Долан), La Renaissance du Livre, Paris, 1925 — L’Histoire d’un Portrait d’Enfant, Gauguin que j’ai connu, в Le Figaro litteraire, 23 август 1952.

Jarry (Alfred): Manao Tupapau, L’Homme a la Hache, Ia Orana Maria, стихове „по и за Пол Гоген“, извадки от златната книга на Мари-Жан Глоанек, поместени в приложението към каталога на изложбата „Гоген и групата от Понт Авен“ в Музея за изящни изкуства в Кенпер. Ed. des Musees nationaux, 1950.

Jenot (мл. лейтенант): Спомени, издадени под заглавието: Le Premier Sejour de Gauguin a Tahiti d’apres le Manuscrit Jenot, в Gazette des Beaux-Arts, януари-април, 1956.

Jourdain (Francis): Notes sur le Peintre Emile Bernard, в La Plume. 1893. — Ne en 1876. Ed. du Pavillon, Paris, 1951. — Gauguin doit-il beaucoup au „petit Bernard“? в Les Lettres francaises, 9 август 1956. — Emile Bernard, le bon genie de Gauguin, в Connaissance des Arts, август, 1958. — Mon Ami Emile Bernard, неиздаден ръкопис. Архив на Мишел-Анж Бернар.

Jourdan (Emile): Спомени за Гоген, събрани от Фернан Дошо, неиздадени.

Kahn (Gustave): Au temps du Pointillisme, в Mercure de France, 1 април 1924. — Paul Gauguin, в L’Art et les Artistes, ноември 1925.

Leclercq (Julien): Sur la Peinture, в Mercure de France, май 1894. — Exposition Paul Gauguin, в Mercure de France, януари 1895. — Lettre a Alfred Vallette, в Mercure de France, юли 1895.

Mauclair (Camille): Choses d’Art, в Mercure de France, юни 1895. — Servitude et Grandeur litteraires, Ollendorff, Paris, 1922.

Maus (Octave): Le Salon des ХХ a Bruxelles, в La Cravache, 16 февруари и 2 март 1889.

Meyer (Arthur): Ce que mes Yeux ont vu, Plon, Paris, 1911.

Mirbeau (Octave): Des Artistes, Flammarion, Paris, 1922. — Lettres a Claude Monet, в Les Cahiers d’Aujourd’hui, No. 9, 1922.

Monfreid (Georges-Daniel de): Un Grand Artiste, в La Depeche de Toulouse, 10 октомври 1903.

Morice (Charles): Paul Gauguin, в Les Hommes d’Aujourd’hui, No. 440, 1891. — Paul Gaugun, в Mercure de France, декември 1893. — Paul Gaugun, в Le Soir, 23 ноември 1894. — L’Atelier de Paul Gaugun, в Le Soir, 4 декември 1894. — Le Depart de Paul Gaugun, в Le Soir, 28 юни 1895. — Paul Gaugun, в Mercure de France, октомври 1903. — Quelques Opinions sur Gauguin, анкета с отговорите на Йожен Кариер, Жан Долан, Франсиско Дурио, Одилон Рьодон, Анри дьо Рение, Луи Роа и др., в Mercure de France, ноември 1903. — Les Gauguns du Petit Palais et de la rue Laffitte, в Mercure de France, февруари 1904. — Paul Gaugun, Floury, Paris, 1920.

Mothere (Henri): Notice sur Meyer de Haan, непубликувана. Сбирка на г. и Г-жа Луи Кошнек. — Lettre a Armand Parent, по повод на една Гогенова творба, непубликувано. Частна сбирка.

Natanson (Thadee): Peints a leur tour, Albin Michel, Paris, 1948.

Pissarro (Camille): Lettres a son fils Lucien, представени с помощта на Люсиен Писаро от Джон Реуалд, Albin Michel, Paris, 1950.

Ranft (Richard): E. Schuffenecker, в Les Hommes d’Aujourd’hui, No. 389.

Regnier (Henri de): Nos Rencontres, Mercure de France, Paris, 1931.

Rotonchamp (Jean de): Paul Gaugun, Kessler-Druet, Weimar-Paris, 1906; Cres, Paris, 1925.

Schlumberger: Спомени за Гоген, събрани през 1952 г. от Фернар Дошо, непубликувани.

Schuffenecker (Emile): Emile Bernard, непубл. Сбирка на Мишел-Анж Бернар, — Autobiographie, непубликувана. Сбирка на Мишел-Анж Бернар.

Segalen (Victor): Cyclone des iles Tuamotou, в Amee et Marine, 12 април 190З. — Gauguin dans son dernier Decor, в Mercure de France, юни 1904. — Journal en Oceanie, 1903, неиздаден ръкопис, илюстриран с рисунки, а също и с фотографии и документи от онова време. Сбирка на Ани Жоли-Сегален. — Lettres a Monfreid, отнасящи се до Гоген, неиздадени. Сбирка на Ани Жоли-Сегален. — Le Maitre du Jouir, незавършен роман, посветен на Гоген, неиздаден ръкопис. Сбирка Ани Жоли-Сегален.

Serusier (Paul): ABC de la Peinture заедно с Lettres, писма, разменени между Серюзие, М. Дени, Веркад, Гоген, Рьодон, А. Сеген и др. Floury, Paris, 1950.

Tristan (Flora): Peregrinations d’une Paria, Arthur Bertrand, Paris. 1838; и другите съчинения на Флора Тристан.

Tual (Leon): Mademoiselle Julia Guillou de Pont-Aven. Imprimerie Le Tendre, Concarneau, 1928.

X…: Gauguin et l’Ecole de Pont-Aven, в Essais d’Art libe, ноември 1893.

Van Gogh (Theo): Lettre a Paul Gauguin, в Gazette des Beaux-Arts, януари-април 1956.

Van Gogh (Vincent): Lettres a Emile Bernard, с Recueil des Publications sur Vincent Van Gogh faites depuis son deces par Emile Bernard, precedees d’une preface nouvelle par le meme auteur, Ambroise Vollard, Paris, 1911. — Letters to Emile Bernard, с предговор от Douglas Lord. The Cresset Press, London, 1938. — Correspondance comlete, с предговор от Georges Charensol, 3 тома, Gallimard-Grasset, Paris, 1960.

Verkade (Dom Willibrod): Le Tourment de Dieu, Rouart et Watelin, Paris, 1923.

Vollard (Ambroise): Souvenirs d’un Marchand de Tableaux, Albin Michel, Paris, 1948. (Спомени на един търговец на картини, Бълг. художник, София, 1981).

* * *

Към споменатите текстове и документи следва накрая да се прибавят и голям брой трудове и изследвания, най-значителните от които изброявам по-долу:

Bacou (Roseline): Odilon Redon, 2 Тома, Cailler, Geneve, 1956.

Bazin (Germain): L’Epoque impressionniste, Tisne, Paris, 1947. — Les Derniers Souvenirs du Maudit sont maintenant au Louvre, в Arts, 8 май 1953.

Bodelsen (Merele): The Missing Link in Gauguin’s Cloisonism, в Gazette des Beaux-Arts, май-юни 1959.

Borel (Pierre): Une Canaque de sang royal connut le Secret de la mort de Gauguin, в Paris-Soir, 28 юли 1939. — Les Derniers Jours et la Mort mysterieuse de Paul Gauguin, в Pro Arte et Libris, септември 1942.

Boudot-Lamotte (Maurice): Le Peinture et collectionneur Claude-Emile Schuffenecker, в L’Amour de l’Art, октомври 1936.

Bouge (Louis-Joseph): Opinion d’un ancien Gouverneur de Tahiti sur onze Menus de Paul Gauguin, в Revue d’Histoire des Colonies, Ier trismestre 1950. — „Le Sourire“ de Paul Gauguin, въведение и бележки, Maisonneuve et Besson, Paris, 1952. — Traduction et interpretation des titres en langue tahitienne inscrits sur les oeuvres tahitiennes de Paul Gauguin, в Gazette des Beaux-Arts, януари-април 1956.

Bourin (Andre): Quand Gauguin et Alain peignaient au Pouldu, в Les Nouvelles litteraires, 24 юли 1958.

Briant (Theophile): Paul Gauguin et l’Ecole de Pont-Aven, предговор към каталога на изложбата по случай петдесетгодишнината от смъртта на Гоген, Понт Авен, 1953.

Brigneau (Francois): Gauguin de Tahiti, в Les Maudits, Denoel, Paris, 1959.

Bureau (Noel): Francisco Durrio, в L’Amour de l’Art, март 1928.

Cassou (Jean): Предговор към каталога на изложбата „Бонар, Вюйар и набистите“, Национален музей за модерно изкуство, Ed. des Musees nationaux, Paris, 1955.

Chasse (Charles): Gauguin et le Groupe de Pont-Aven, Floury, Paris, 1921. — Gauguin et Malarme, в L’Amour de l’Art, август 1922. — „De quand date le Synthetisme de Gauguin?“ в L’Amour de l’Art, април, 1938. — Les Demeles de Gauguin avec les gendarmes et l’eveque des I les Marquises, в Mercure de France, 15 ноември 1938. — Le Mouvement symboliste dans l’Art du XIXe siecle, Floury, Paris, 1947. — Gauguin et son Temps, La Bibliotheque des Arts, Paris, 1955. — Le Lycee Condorcet, Berceau du Mouvement Nabi, в Prisme des Arts, No. 14, 1957. — Emile Bernard a Pont-Aven, в Le Telegramme de Brest et de l’Ouest, 22 декември 1957. — Le Sort de Gauguin est lie au Krach de 1882, в Conaissance des Arts, февруари 1959.

Chesneau (Marc): Hommage a Emile Bernard. Les Cahiers d’Art­Documents, Ecole Francaise, No. 69, Cailler, Geneve, 1959.

Clavel (Bernard): Gauguin, Edition et Imprimeries du Sud-Est, Lyon, 1958.

Cogniat (Raymond): La Vie ardente de Paul Gauguin. Предговор от Henri Focillon. Ed. „Gazette des Beaux-Arts“, Paris, 1936.

Colling (Alfred): La Prodigieuse Histoire de la Bourse. Societe d’Editions economiques et financieres, Paris, 1949.

Coquiot (Gustave): Vincent Van Gogh, Ollendorff, Paris, 1923. — Des Peintres maudits, Andre Delpeuch, Paris, 1924.

Coulon (Marcel): Une Minute de l’Heure symboliste: Albert Aurier, в Mercure de France, 1 февруари 1921.

Dauchot (Fernand): Jourdan, peintre de Pont-Aven, в Panorama, 5 август 1943. — Meyer de Haan en Bretagne, в Gazette des Beaux-Arts, декември 1952. — Le Christ jaune de Gauguin, в Gazette des Beaux-Arts, юли-август 1954.

Daulte (Francois): L’Art de „transposer“ le sujet chez Gauguin, в Connaisance des Arts, февруари 1959.

Delsemme (Paul): Un Theoricien du Symbolisme, Charles Morice, Nizer, Paris, 1958.

Deverin (Edouard): Un Ami de Gauguin: Schuffenecker, в Les Marges, 10 януари 1935.

Dorival (Bernard): Les Etapes de la peinture francaise contemporaine, t. 1: De l’impressionnisme au Fauvisme. Gallimard, Paris, 1943. — Gauguin et son Oeuvre, в Larousse mensuel, октомври 1948. — Sources of the Art of Gauguin from Java, Egypt and Ancient Greece, в The Burlington Magazine, април 1951. Further Observations on Sources of the Art of Gauguin, в The Burlington Magazine, юли 1951. Carnet de Tahiti. Quatre-Chemins Editart, Paris, 1954.

Dorival (Bernard) et Humbert (Agnes): Каталог на изложбата „Бонар, Вюйар и набистите“ в Националния музей за модерно изкуство. Ed. des Musees nationaux, Paris, 1955.

Dorra (Henri): The first Eves in Gauguin’s Eden, в Gazette des Beaux-Arts, март 1953. — Emile Bernard and Paul Gauguin, в Gazette des Beaux-Arts, април 1955.

Dorsenne (Jean): La Vie sentimentale de Paul Gauguin, Cahiers de la Quinzaine, Paris, 1927.

Dupouy (Auguste): Les Peintres de Bretagne. Aux Editions de la Bretagne touristique, Saint-Brieuc. 1924.

Elgar (Frank): Gauguin, Hazan, Paris, 1949.

Estienne (Charles): Gauguin, Skira, Geneve, 1953.

Florisoone (Michel): Introduction a l’Esprit symboliste du XIXe siecle, предговор към каталога на изложбата „Йожен Кариер и символизмът“ в Оранжерията на Тюйлери. Ed. des Musees nationaux, Paris, 1949.

Fougerat (Emmanuel): Gauguin, Laboratoire Chantereau, Alrcueil, 1953.

Fuss-Amore (Gustave) et Ombiaux (Maurice des): Montparnasse, Albin Michel, Paris, 1925.

Gauguin (Pola): Paul Gauguin, mon pere, Ed. de Franee, 1938.

Geffroy(Gustave), Jourdain (Frantz), Natanson (Thadee), Besson (Georges), etc. : Octave Mirbeau, специален брой на Cahiers d’Aujourd’hui No. 9, 1922.

Goldwater, (Robert): Предговор към каталога на изложбата „Гоген“ в галерия „Вилденщайн“, Ню Йорк, 1956. — Paul Gauguin. Nouvelles Editions francaises, Paris, 1957.

Goulinat (J.-C.): Les Collections Gustave Fayet, в L’Amour de l’Art, април 1925.

Guerin (Marcel): L’Oeuvre grave de Gauguin, 2 тома, Flourу, Paris, 1927.

Hamon (Renee): Sur les Traces de Gauguin en Oceanie, D L’Amour de l’Art, юли 1936. — Le Solitaire du Pacifique. Sur les Traces de Gauguin a Tahiti et aux iles Marquises, в Beaux-Arts, 25 февруари 1938. — A Tahiti et aux iles Marquises. Gauguin, le solitaire du Pacifique, Vigot Freres, Paris, 1939.

Hofstatter, (Hans Hellmut): Die Entstehung des neuen Stils in der franzosischen Malerei um 1890, Freiburg in Brisgau, 1954.

Hook (Katrina Van): A Self-portrait by Paul Gauguin from the Chester Dale Collection, в Gazette des Beaux-Arts, декември 1942.

Humbert (Agnes): Les Nabis et leur Epoque. Cailler, Geneve, 1954.

Huyghe (Rene): Gauguin, createur de la peinture moderne, предговор към каталога на изложбата по случай стогодишнината на Гоген в Оранжерията на Тюйлери. Ed. des Musees nationaux, Paris, 1949. — Le Carnet de Paul Gauguin, Quatre Chemins Editart, Paris, 1952.

Isay (Raymond): Panorama des expositions universelles, Gallimard, Paris, 1937.

Jamot (Paul): Emile Bernard, в Gazette des Beaux-Arts, 1 ноември 1912.

Jaworska (Wladyslawa): Gauguin, Slewinski, Makowski, в Sztuka i Krytyka, No. 3–4, 1957.

Joly-Segalen (Annie): Paul Gauguin and Victor Segalen, в Magazine of Art, декември 1952.

Kunstler (Charles): „Gauguin est­il mort empoisonne?“ в Candide, 28 юни 1934. — L’etat de Gauguin ne laissait pas prevoir sa fin si brusque, в Comoedia, 17 юли 1934. — La Retrospective de Schuffenecker ou La noble Vie d’un peintre amateur, в Le Petit Parisien, 21 февруари 1935. — Paul Gauguin et la revolucion espagnole, в Les Nouvelles litteraires, 9 януари 1937. — Gauguin, peintre maudit, Floury. Paris, 1947.

Lacnaud (Jean): Предговор към каталога на „Ретроспективна изложба на школата от Понт Авен“, уредена от Съюза на художниците в Кенпер, Кенпер, 1946.

Lassaigne (Jacques): Monfreid et Gauguin, в L’Amour de l’Art, ноември 1938.

Leblond (Marius-Ary): La Vie anarchiste d’un Artiste, в La Depeshe de Toulouse, 1 октомври 1903. — Gauguin en Oceanie, в Revue universelle, 15 октомври 1903.

Le Bronnec (G.): Les Dernieres Annees, в Gazette des Beaux-Arts, януари-април 1956.

Lecomte (Georges): Gullaumin, Bernheim Jeune, Paris, 1926.

Lefebvre (Louis): Une Grande Figure du Symbolisme, Charles Morice, Librairie Academique Perrin, Paris, 1926.

Leonard (H. Stewart): An unpublished Manuscript by Paul Gauguin, в Bulletin of the City Art Museum of St. Louis, St. Louis, USA, лятото на 1949.

Leymarie (Jean): Каталог на изложбата по случай стогодишнината на Гоген в Оранжерията на Тюйлери. Ed. des Musees nationaux, Paris, 1949.

Loize (Jean): Gauguin Ecrivain ou Les Sept Visages de „Noa Noa“, Societe des oceanistes, musee de l’Homme, Paris, 1949. — Les Amities, du peintre Georges-Daniel de Monfreid et ses reliques de Gauguin, Paris, 1951. — Il faut rehabiliter Gauguin, в Arts, 8 май 1953. — Gauguin sauve du feu, в Gazette des Beaux-Arts, януари-април 1956.

Malingue (Maurice): Gauguin, Les Documents d’Art, Monaco, 1943. — E. Bernard, cet initiateur, в Paris, les Arts et les Lettres, 12 юли 1946. — Gauguin, le peintre et son Oeuvre, предговор от Пола Гоген, Les Presses de 1a Cite, Paris, 1948, — Du Nouveau sur Gauguin, в L’Ceil, юли-август 1959. — Encore du Nouveau sur Gauguin, в L’Ceil, октомври 1959.

Marks-Vandenbroucke (Ursila-Frances): Paul Gauguin, докторска дисертация, Филологичски факултет на Парижкия университет, Paris, 1956. — Gauguin, ses origines, sa formation artislique, в Gazette des Beaux-Arts, януари-април 1956.

Marois (Pierre): Des Gouts et des Colleurs, Albin Michl, Paris, 1947.

Martin-Mery (Gilberte): Каталог на изложбата „Гоген и групата от Понт Авен“ в музея за изящни изкуства в Кенпер, предговор от Rene Huyghe, Ed. des Musees nationaux, Paris, 1950.

Maurice (Rene): Trois Artistes peintres morbihannais, Arthur Midy, Henri Barnoin, Henry Moret, Imprimerie du Nouvelliste, Lorient, 1937. — Autour de Gauguin, Sa rixe a Concarneau avec les marins bretons, в NouvelIe Revue de Bretagne, ноември-декември 1953.

Maus (Madeleine Octave): Trente Annees de lutte pour l’Art, L’Oiseau bleu, Bruxelles, 1926.

Menard (Wilmon): Gauguin’s Tahiti Son, в Saturday Review, 30 октомври 1954.

Meyerson (Ake): Van Gogh, and the School of Pont-Aven, в Konsthistorisk Tidskrift, декември 1946.

Michelet (Victor-Emile): Maufra peintre et graveur, Flourу, Paris, 1908.

Mondor (Henri): Vie de Mallarme, Gallimard, Paris, 1941.

Montergon (Camille de): Histoire de Concarneau, Librairie E. Le Trende, Concarneau, 1953.

Morland (Jacques): Odilon Redon et le Symbolisme, в Mercure de France, 1 август 1936.

Mornand (Pierre): Emile Bernard et ses Amis, Cailler, Geneve, 1957.

Mussat (A.): „Le Christ jaune“ modele de Paul Gauguin, в Les Lettres francaises, 9 август 1956.

Norgelet (Francis): Предговор към каталога на изложбата „Гоген“ в галерия „Барбазанж“, Париж, 1919.

O’reilly (Patrick): Victor Segalen et l’Oceanie, издание на автора, Paris, 1944.

Pia (Pascal): Ambroise Vollard, marchand et editeur, в L’Ceil, 15 март 1955.

Poulain (Gaston): „Faut-il croire?…“ в Comoedia, 6 юли 1934. — Le Peintre Emile Schuffenecker est mort, в Comoedia, 3 август 1934.

Priou (J.-N.): Van Gogh et la Famille Roulin, в Revue des P. T. T., май-юни 1955, и Arts, 31 август 1955.

Puecn (Jules-L.): La Vie et l’Oeuvre de Flora Tristan, Marcel Riviere, Paris, 1925.

Puig (Rene): Paul Gauguin. G. D. de Monfreid et leurs Amis, Ed. de „La Tramontane“, Perpignan, 1958. — Artistes en Roussillon (без място и дата на издаването). — Paul Gauguin et Emile Bernard, в Le Crocodile, октомври-ноември-декември 1960.

Revon (Maxime): Octave Mirbeau, Ed. de la Nouvelle Revue critique, Paris, 1924.

Rewald (John): Seurat, Albin Michel, Paris, 1948. — Histoire de l’impressionnisme, Albin Michel, Paris, 1955. — Post-Impressionism. From Van Gogh to Gauguin, The Museum of Modern Art, New York, 1956. — Quelques Notes et Documents sur Odilon Redon, в Gazette des Beaux-Arts, ноември 1956. — The Genius and the Dealer, в Art News, май 1959.

Rey (Robert): Paul Gauguin, в L’Art vivant, 15 март 1927. — La Renaissance du sentiment classique dans la peinture francaise a la fin du XIX siecle, Les Beaux-Arts, Paris, 1929. — Gauguin, Rieder, Paris, 1939 — Menus Propos, в Onze Menus de Paul Gauguin, Gerard Cramer, Geneve, 1950. — Предговор към каталога на изложбата „Гоген и неговите приятели“, галерия „Андре Вейл“, Париж, 1951. — Dernier Decor de la Demeure de Gauguin aux Iles Marquises, в La Revue des Arts, юни 1953.

Robin (Maurice): Emile Schuffenecker, в Les Hommes du Jour, 19 юли 1924.

Rollin (Louis): Un „Lepreux“ de Gauguin, в Beaux-Arts, 13 ноември 1936.

Rostrup (Haavard): Gauguin et le Danemark, в Gazette des Beaux-Arts, януари-април 1956.

Rousseau (Theodore): Предговор към каталога на изложбата „Гоген“ в Института за изобразително изкуство в Чикаго и в Музея за изобразително изкуство „Метрополитън“ в Ню Йорк, 1959.

Salmon (Andre): Chamaillard et le Groupe de Pont-Aven, n L’Art vivant, 15 юли 1925. — Souvenirs sans fin. Deuxieme Epoque (1908–1920), Gallimard, Paris, 1956.

Scheler (Lucien): La Geste romantique de Flora Tristan, suivie de Morceaux choisis de Flora Tristan, La Bibliotheque francaise, Paris, 1947.

Schniewind (Carl O.): The Woodcuts of Paul Gauguin, в каталога на изложбата „Гоген“ в галерия „Вилденщайн“, Ню Йорк, 1955.

Serullaz (Maurice): Camille Pissarro, collection Innothera, Paris, без дата.

Simon (J.-M.): Une Interview du petit-fils de Gauguin, в La Republique du Centre, 31 август 1959. — La Famille du peintre Gauguin, в La Republique du Centre, 27 октомври 1959.

Sutton (Denys): La Perte du Pucelage by Paul Gauguin, в The Burlington Magazine, април 1949. — Notes on Paul Gauguin, в The Burlington Magazine, март 1956.

Taralon (Jean): Gauguin, Ed. du Chene, Paris, 1953.

Thirion (Ivonne): L’Influence de l’estampe japonaise dans l’oeuvre de Gauguin, в Gazette des Beaux-Arts, януари-април 1956.

Thuars (P.): La Servante de l’Ecole de Pont Aven vient de s’eteindre a 90 ans, в Le Progres de Cornouaille, 15 юни 1957. — La „Nature morte aux pommes“ de Gauguin a sans doute ete peinte a Pont-Aven, в Le Progres de Cornouaille, 20 юли 1957. — L’etonnante Aventure de l’Ecole de Pont-Aven, в Le Progres de Cornouaille, 16–30 ноември 1957.

Tschann (Gaspard): Paul Gauguin et l’Exotisme, в L’Amour de l’Art, декември 1928.

T’serstevens (A.): Aux Marquises sur les traces de Gauguin, в Les Nouvelles litteraires, 13 октомври 1949. — Tahiti et sa Couronne, Albin Michel, Paris, 1950.

Vallery-radot (Pierre): Gauguin, Misere et Maladies, в La Presse medicale, 5 януари 1957.

Van gogh (V. W.): Theo Van Gogh without Vincent в Art News, октомври 1953.

Vauxcelles (Louis): Ambroise Vollard, curieux homme, в Beaux-Arts, 29 юли 1939.

Venturi (Lionello): Arhives de l’Impressionnisme, 2 тома, Durand­Ruel, Paris — New York, 1939.

Villaret (Bernard): Les Dernieres Annees de Gauguin, в La Revue de Paris, февруари 1953.

Vlaminck: Portraits avant Deces, Flammarion, Paris, 1943.

Х…: Gauguin fut-il assassine? в Beaux-Arts, 17 август 1934.

WILDENSTEIN (Georges): L’Ideologie et l’Esthetique dans deux Tableaux-cles de Gauguin, в Gazette des Beaux-Arts, януари-април, 1956. — Les Comptes de Gauguin, в Gazette des Beaux-Arts, януари-април 1956.

 

 

Освен това използувах различни трудове върху Перу и Лима, Бретан, Панама, върху строежа на канала и остров Табога, върху Таити, Маркизките острови, и по-специално: Souvenirs de l’Amerique espagnole от Max Radiguet, Michel-Levy, Paris, 1856 (в случая ползувах екземпляра, анотиран от Леонс Ангран, бивш вицеконсул в Лима; този екземпляр се намира в Националната библиотека), Cinq ans a Panama от Wolfred Nelson, Ferreyrol, Paris, 1890, Le Mariage de Loti от Pierre Loti, Calmann-Levy, Paris, 1880, Les Derniers Sauvages от Max Radiguet, reedition, Duchartre et Van Buggenhoudt, Paris, 1929, Les Iles Marquises par Louis Rollin, Societe d’Editions geographiques, maritimes et coloniales, Paris, 1929, La France du Pacifique от J. Bourgeau, Ed. maritimes et coloniales, Paris, 1955, Abrege d’Histoire de Tahiti от Ph. Rey Lescure, Klima, Papeete 1958.