Метаданни
Данни
- Серия
- Изкуство и съдба
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: La vie de gauguin, 1961 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Никола Георгиев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Анри Перюшо. Животът на Гоген
Френска. Второ издание
Редактор: Цветана Узунова-Калудиева
Редактор на издателството: Надежда Петкова
Художествен редактор: Иван Димитров
Съставител на илюстративния материал и художествено оформяне: Атанас Василев
Коректор: Лидия Станчева
Технически редактор: Георги Димитров
Снимки: Михаил Енев
Издателство „Български художник“, София, 1981
ПК „Георги Димитров“
Стиховете на стр. 187, 248, 264, 274 и 283 преведе Пенчо Симов
На корицата: „Майчинство“ (Жени на брега на морето). 1899, Ленинград, Държавен Ермитаж
Литературна група ІІІ
Код 21/9538222514/7020-21-81
Дадена за печат на 12. XII. 1980 г.
Подписана за печат на 30. XII. 1980 г.
Излязла от печат на 25. VI. 1981 г.
Формат 16/60/90
Печатни коли 26,50.
Издателски коли 26,50.
УИК 30,08
История
- —Добавяне
Към читателя
Шестдесет години след смъртта си Пол Гоген продължава да буди същите страсти, които е пораждал приживе — безмерни възторзи и безмерна омраза. Моите проучвания върху неговия живот протекоха в странна атмосфера.
Верен на замисъла, който ме ръководи във всички книги от тази поредица „Изкуство и съдба“, аз имах само една цел — да търся истината. Ето защо моето намерение не е да съдя, а да разбера и да помогна и на другите да разберат: да проникна, доколкото ми е възможно, в същината на един човек, да доловя подбудите на неговите действия и да го накарам отново да оживее. Какъв е този човек? На този именно въпрос се опитвам да дам отговор във всяка написана от мен биография. Сложен въпрос. Особено сложен е той в случая с Пол Гоген. Колкото повече се избистряха знанията ми за него, толкова повече се затвърдяваше у мен убеждението, че той е един непризнат — един непознат… Гоген е станал жертва на многобройни легенди — легенди, създадени от враговете му, от приятелите му, а и от самия него. Той обичал да се представя за загадка, но в същност не е ли бил той загадка и в собствените си очи? Мечтател, сънуващ буден, неспокоен и неудовлетворен дух, бродещ по света, той не съумял никога да разчете знака на своята съдба.
Тази съдба не ми дава покой вече петнадесет години — петнадесет години търся отговор на нейните „защо“ и „как“. Обаятелна тайна на човешките души! Настоящата книга е плод на тези мои дълги размисли, опиращи се на най-обширната документация, която някога ми се е удавало да събера. Защото и тук, както в другите ми биографии, няма без съмнение нито един елемент от изложението, който да е измислен, и аз бих могъл да обоснова всяка подробност.
В библиографията, поместена в края на книгата, посочвам най-важните източници, печатни или ръкописни, от които съм се ползувал. Освен това имах възможността да се срещна с някои хора, които на млади години са познавали Гоген, а именно Пол Фор, Мари Жад, г-жа Жана Шуфенекер, дъщеря на Емил Шуфенекер, г. Льо Местрик от Понт Авен, г. Гулван и г-жа Льо Гоф от Льо Пулдю, г-жа Лозивит от Конкарно.
Работейки над този „Живот“, аз се оказах задължен и към много други лица. Моята документация щеше да бъде по-непълна и по-неточна, ако не бях получил съдействие от много места. Благодарение на неоценимата отзивчивост на г-жа Аньес Хюк дьо Монфред аз можах да проуча на спокойствие в Корнея дьо Конфлан богатия архив на нейния баща — Жорж Даниел дьо Монфред. Също така г-жа Фукио, вдовица на Виктор Сегален, и дъщеря й Ани Жоли-Сегален великодушно ми предоставиха текстовете и документите, които те притежават. Г-н Жак Вилям, племенник на Албер Орие, се потруди да препише за мен различни статии на Орие, Гоген и Емил Бернар, излезли в списанието „Le Moderniste“, от което днес почти няма запазени годишнини. Г-н Мишел-Анж Бернар ми разтвори още веднъж архива на своя баща Емил Бернар. Г-ца Одет дю Пюигодо ми предаде писма и документи, отнасящи се до баща й, художника Фердинан дю Пюигодо, до Шарл Лавал и Гоген; г. Луи Кошнек от Роспордан — един непубликуван текст от Анри Мотре, както и различни бележки за Мари Куклата, Мейер де Хан, Филиже и др.; г-жа Пало, вдовица на доктор Л. Пало — събраните от нейния мъж сведения за пребиваването на Гоген в Льо Пулдю; г. Марсел Бугар от Ла Лувиер — преписи от писма на Гоген и Емил Бернар до Йожен Бош. Гравьорът Луи Жу ми разказа спомените си за Емил Бернар и Гюстав Файе. Художникът Фернан Дошо сподели с мен онова, което е чул за Гоген и неговите приятели от устата на някои вече покойни техни съвременници. Г-н Лаюек ми даде някои сведения за Емил Журдан, а госпожа Владислава Яворска от Варшава — за полския художник и приятел на Гоген — Слевински.
Художникът Андре Евен ми разясни редица моменти от историята на художествения живот в Понт Авен. Г-н Марсел Фюрик насочваше колкото вещо, толкова и любезно моите проучвания в Бретан. Много ми помогна със своята ерудиция и всестранно познаване на Бретан г. Емил Льо Тандр, прекрасният издател и печатар от Конкарно. Също особено полезни за мен бяха данните, отнасящи се до тихоокеанския период на Гоген, които бяха така добри да ми дадат г. г. Л. Ж. Буж, бивш губернатор на Френските владения в Океания, и А. т’Серстевенс. От своя страна доктор Рьоне Пюиг ме осветли от медицинска гледна точка върху болестите на Гоген и тяхното развитие.
Още много други лица ме подпомогнаха при изпълнението на задачата, която си бях поставил, и особено: г-жа Бизе, дъщеря на Гоген и Жулиет Хюе, г. Жоел Одуи, началник на флотската архивна и библиотечна служба, г. Букар, г-жа Флоренс Браун, г. г. Шарл Шасе, Реймон Кониа и г. Дьолаграв, г-ца Марта Дрон, покойният Франси Журден, г.г. Анри дьо Мадайан и Бенжамен Мейер, г-ца Андре Паран от Париж, г. Луи Сатр, син на „Хубавата Анжела“, потомците или роднините на Мари-Жан Льо Глуанек — г. Реймон Льо Глуанек, г-жа Даниел Ломенек и г-жа Робер Льо Глуанек, собственицата на ателието на Льозавен — г-жа Каре-Рудо, г-ца Барбарен, г. Луи Берже, г-жа Калвез, г. Канвет, г-жа Жулия Корло, г. Дьору-Лолишон, г-жа Льо Бретон, г-ци Льо Кор, г-жа Льо Наур, г. Анри Сенкен, г. ректорът П. Тюар и г-жа Вели-Биан от Понт Авен, г. Рузе-Кошнек от Льо Пулдю, г. Льо Гревлек от Клоар-Карное, г. Ж. П. Савини, внук на художника Дьолавале от Скаер, г. Луи Анфре от Шербург, г. Ж. М. Симон от Орлеан, г. Пол Делсем от Брюксел, г. Мотенс Хаугстед, уредник на Кралската библиотека в Копенхаген.
Нека ми бъде позволено да изкажа тук на всички своята признателност.