Джули Гарууд
Дамата на Лайън (2)

Глава 1

Лондон, Англия, 1810

Лети изкрещя силно, а силите й вече отслабваха.

Лекарят, барон Уинтърс, се наведе над пациентката си, маркизата на Лайънууд, опитвайки се да хване ръцете й. Красивата жена се извиваше в агония. Болката бе толкова голяма, че жената искаше с голи ръце да разкъса кожата на корема си.

— Така, така, Лети — занарежда лекарят, надявайки се, че тонът му ще я успокои. — Всичко ще бъде наред, мила моя. Още малко и ще дариш съпруга си с прекрасно бебе.

Баронът не бе напълно сигурен дали Лети въобще разбира какво й казва. Смарагдовозелените й очи бяха изпълнени с болка. Изглеждаше така, сякаш погледа й минава през него.

— Аз помогнах, когато съпругът ти се раждаше. Знаеше ли това, Лети?

От гърлото на пациентката му се откъсна още един агонизиращ писък. Уинтърс затвори очи и се помоли Господ да му помага. На челото му бяха избили капчици пот, а ръцете му трепереха неконтролируемо. През всичките тези години никога не бе виждал толкова трудно раждане. То бе продължило прекалено дълго. Маркизата ставаше по-слаба с всеки изминал миг.

Врата на стаята се отвори с трясък, привличайки вниманието на барона.

Александър Мичъл Филипс, маркизът на Лайънууд, влетя в стаята. Уинтърс въздъхна облекчено.

— Слава на Бога, че се прибра — извика той. — Тревожихме се, че няма да се върнеш навреме.

Лайън изтича до леглото. Лицето му бе изкривено от тревога.

— За бога, Уинтърс, прекалено рано е.

— Детето е на друго мнение — отвърна Уинтърс.

— Не виждаш ли, че тя изпитва ужасна болка — изкрещя мъжът. — Направи нещо!

— Правя всичко по силите си — извика Уинтърс, преди да успее да сдържи гнева си.

Нов спазъм изви тялото на Лети и писъкът й привлече вниманието на Уинтърс отново към нея. Лекарят вложи всичката си сила в опита да я задържи на място. Маркизата не можеше да бъде наречена дребна жена. Тя бе невероятно висока и добре закръглена. Бореше се с лекаря, който се мъчеше да я задържи в легнало положение.

— Тя е извън себе си, Лайън. Помогни ми да завържем ръцете й за таблата на леглото — нареди Уинтърс.

— Не — изкрещя Лайън, очевидно ужасен от подобна перспектива. — Аз ще я държа да не се движи. Просто приключвай с това, Уинтърс. Няма да издържи още дълго. Господи, колко време е в това състояние?

— Повече от дванадесет часа — призна Уинтърс. — Акушерката изпрати да ме извикат преди няколко часа. Тя избяга паникьосана, когато разбра, че бебето не е в правилната позиция за нормално раждане — прошепна той. — Ще трябва да чакаме и да се молим бебето да се обърне по правилния начин.

Лайън кимна, като хвана ръцете на жена си.

— У дома съм, Лети. Издръж още малко, любима. Всичко ще свърши много скоро.

Лети обърна поглед към него, дочувайки познатият му глас. Очите й бяха замъглени от болка и безжизнени. Лайън продължи да шепти успокоително на жена си. Когато тя затвори очи и той реши, че е заспала, се обърна отново към Уинтърс.

— Да не би раждането да е толкова трудно, тъй като бебето идва два месеца по-рано?

Лекарят не му отговори. Той обърна гръб на маркиза и вдигна парче плат от легена с вода до него. Движенията му бяха резки, яростни, но докосването му бе изключително нежно, когато сложи компрес на челото на пациентката си.

— Господ да ни е на помощ, ако получи треска — промърмори си той.

Очите на Лети неочаквано се отвориха. Тя погледна към барон Уинтърс.

— Джеймс? Ти ли си, Джеймс? Помогни ми, моля те, помогни ми. Бебето ти ме разкъсва на две. Това е добро наказание за греховете ни, не мислиш ли, Джеймс? Убий малкото копеле, ако се налага, но ме отърви от него. Лайън никога няма да разбере. Моля те Джеймс, моля те.

Изобличаващата изповед завърши с истеричен рев.

— Тя не знае какво говори — избъбри Уинтърс, щом се съвзе от това, което бе чул току-що. Той изтри кръвта от устните на Лети, преди да добави: — Жена ти е в делириум, Лайън. Болката ръководи ума й. Не обръщай внимание на брътвежите й.

Барон Уинтърс погледна към маркиза. Щом видя изражението на Лайън, знаеше, че речта му не е имала ефект. Все пак истината най-после бе излязла наяве.

Уинтърс прочисти гърлото си и каза:

— Лайън, напусни стаята. Имам работа за вършене. Излез и изчакай навън. Ще дойда при теб, когато всичко свърши.

Маркизът продължаваше да гледа жена си. Когато най-после вдигна поглед, той кимна на лекаря, а в очите му личеше колкото го е заболяло да научи истината. Той поклати глава, вероятно мълчаливо опитвайки се да отрече чутото, и бавно напусна стаята.

Жена му пищеше, зовейки любовника си, докато той прекрачваше прага.

Всичко свърши три часа по-късно. Уинтърс влезе в библиотеката.

— Направих всичко по силите си, Лайън. Господ да ми е на помощ, изгубих и двамата. — Баронът изчака няколко минути, преди да проговори отново: — Чу ли какво ти казах, Лайън?

— Бебето беше ли подранило с два месеца? — попита Лайън.

Уинтърс не му отговори веднага. Беше му трудно да отговори, чувайки безчувственият тон в гласа на Лайън.

— Не, бебето не се роди по-рано — каза най-после лекарят. — Бил си лъган предостатъчно, синко. Нямам намерение да прикривам греховете им.

Баронът се срина на близкия стол. Наблюдаваше как Лайън спокойно му налива питие и се пресегна да вземе чашата.

— Винаги си ми бил като син, Лайън. Ако има нещо, което мога да направя за теб, ако мога да ти помогна да преживееш тази трагедия, само ми кажи и ще го направя.

— Ти ми каза истината, стари приятелю — отвърна му Лайън. — Това беше достатъчно.

Уинтърс погледна как Лайън взе чашата си и отпи голяма глътка.

— Грижи се за себе си, Лайън. Знам колко много обичаше Лети.

Лайън поклати глава.

— Ще се оправя — каза той. — Винаги го правя, нали, Уинтърс?

— Да — въздъхна възрастният мъж. — Уроците на братството без съмнение са те подготвили за неочакваното.

— Ще те помоля само за едно нещо — каза Лайън, след това се пресегна към мастилницата и перото.

Изминаха няколко минути, докато Лайън пишеше на лист хартия.

— Ще направя каквото пожелаеш — увери го Уинтърс, тъй като не понасяше тишината, изпълнила стаята.

Лайън довърши писмото, прегъна го, и го подаде на лекаря.

— Отнеси новината на Джеймс, Уинтърс. Кажи на брат ми, че любовницата му е мъртва.