Джули Гарууд
Дамата на Лайън (15)

Глава 14

Дневникът на Джесика: 20 октомври 1975

„Той дойде посред нощ, докато всички спяха. Семейство Джаксън бе направило леглото си навън. Беше ужасно студено, но Джейкъб искаше да имат уединение, затова разпъна малка палатка недалече от лагера.

Чух странен шум и поглеждайки навън, видях мъж, коленичил над Емили и Джейкъб. Изкрещях на мъжа, неосъзнавайки опасността, в която се намирах. Смятах, че е ред на Джейкъб да поеме нощната стража.

Мъжът се изправи и се обърна, осветен от лунната светлина. Писъкът заседна в гърлото ми. Едуард ме бе открил. В ръката си държеше окървавен нож.

Бях зашеметена и толкова ужасена, че не можех да се движа. Ти си тази, която ме накара да действам, Кристина. Да, когато се събуди и започна да проплакваш, успях да изляза от унеса си. Нямаше да позволя на Едуард да ме убие.

Взех ловния нож на Джейкъб точно когато Едуард се качи във фургона. Изкрещях и замахнах с острието към лицето му. Едуард извика от болка. Върха на ножа бе улучил окото му. «Дай ми бижутата», ми заповяда той, избивайки ножа от ръцете ми.

Останалите в лагера се събудиха от виковете ми. Едуард чу звуците от объркване зад него. Каза ми, че ще се върне да ме убие. Той погледна към кошницата, в която спеше ти, Кристина, и се обърна към мен. «Първо ще убия нея. Трябваше да я дадеш на Патрисия», добави, преди да скочи навън.

Семейство Джаксън бяха мъртви. Гърлата им бяха прерязани. Казах на коларя, че съм чула звуци и че съм видяла мъж, приведен над Джейкъб и Емили.

Претърсиха целият лагер. Но беше тъмно и не успяха да намерят Едуард.

Няколко часа по-късно лагерът отново утихна. Останалите решиха да поставят трима мъже на стража и да изчакаме до сутринта, преди да погребем младоженците.

Аз изчаках малко, след което те взех и спокойно напуснах лагера. Не знаех къде отивам, но не ме бе грижа.

Бях те предала, Кристина. Всичко свърши. Беше въпрос на време преди Едуард да ни намери.“

Беше късен следобед, когато Лайън целуна Кристина на сбогуване. Тя смяташе, че отива да се срещне с Рон за играта на карти, която бяха организирали. Лайън бързаше, за да направи нужната подготовка за явяването на Джак в дома на Рон и нямаше време да разказва всичко на жена си. Каза й само, че играта на карти е отложена и че има важна бизнес сделка, за която да се погрижи.

Кристина току-що се бе облякла в тъмносиня рокля, когато Катлийн обяви, че лейди Диана я чака в приемната.

— Тя е ужасно разстроена от нещо — каза Катлийн на господарката си. — Горкичката, не спира да плаче.

Кристина забърза надолу по извитото стълбище. Когато Диана я видя, веднага й разказа какво се бе случило с Рон.

Кристина отведе зълва си в гостната, накара я да седне на канапето и милваше утешително ръката й, докато Диана й разказваше всичко.

— Горкичкият, той е невинен — ревеше Диана. — Освен това, се опитва да бъде горд. Знаеш ли, че всяка вечер организира партита в дома си? О, дано Лайън да се прибере по-скоро, за да му разкажа какво се е случило. Той ще знае какво да направи.

— Сигурна съм, че много скоро ще научи — каза Кристина. — Всичко е по моя вина — добави тя.

— Как така е по твоя вина? — попита Диана.

Кристина не й отговори. Чувстваше се отговорна за проблема на Рон. Все пак, тя бе тази, която го рани, и вината бе нейна.

— Трябва да измисля начин… Диана, не каза ли, че тази вечер Рон организира парти?

— Да. Леля Хариет не ми позволи да отида — каза Диана. — Вече сме приели поканата за друго парти, но аз бих предпочела да отида на партито на Рон.

Кристина скри усмивката си.

— Разбира се, че ще предпочетеш неговото — каза тя, отново галейки ръката на Диана. — Утре всичко ще бъде наред — добави тя с решителен шепот.

— Как би могло да се случи? — попита Диана също шепнешком. — Знаеш ли нещо, което не ми казваш? — попита тя.

— Да — отвърна Кристина. Тя замълча умишлено, за да се огледа през рамо. Когато се обърна отново към Диана, тя каза: — Имам чувството, че тази вечер истинският Джак ще излезе на лов.

Диана възкликна, показвайки на Кристина, че й е повярвала.

— Не бива да казваш на никого нито дума, Диана, или Джак ще разбере и може да реши да не излиза тази вечер.

Диана стисна ръце една в друга.

— Няма да кажа, обещавам — заяви тя. — Но откъде научи…

— Нямам време да навлизам в детайли — обяви Кристина — Освен това, трябва да се погрижа за много важен ангажимент. Мога ли да дойда с теб до дома ти и после да заема каретата ти за няколко часа?

— Разбира се — отвърна Диана. — Ако искаш, мога да дойда с теб за ангажимента ти — заяви с готовност тя.

Кристина поклати глава.

— Побързай, Диана. Има много за правене.

— Така ли?

— Няма значение. Забърши очите си и тръгвай.

Кристина задърпа сестрата на Лайън след себе си. Реши да отвлече вниманието на Диана от Джак, като й зададе няколко въпроса за семейството й.

— Лайън беше ли близък с брат си, Джеймс? — попита тя.

— За известно време. Постоянно се състезаваха — каза Диана. — Лайън винаги превъзхождаше Джеймс… в ездата, във фехтовката и… ами дори и с жените — добави, свивайки рамене. — Джеймс беше обсебен от идеята да победи Лайън. Поемаше много рискове.

— Как умря?

— Падна от жребеца си. Не се е мъчил. Смъртта му е била мигновена. Барон Уинтърс, семейният ни лекар, каза, че било безболезнено. Аз обаче мисля, че го каза само, за да успокои майка.

— Като спомена майка си… — започна Кристина колебливо. — Диана, знам, че вероятно си много близка с нея, но се надявам да не възразиш срещу плана ми.

— Какъв план? — попита Диана, мръщейки се.

— Бих искала да взема майка ти утре с мен, когато ще се върна в Лайънууд.

— Сериозно ли? Лайън знае ли за намерението ти?

— Спри да ме гледаш толкова подозрително — нареди й Кристина с лека усмивка. — Наистина мисля само най-доброто за майка ви. Ти трябва да си тук по време на сезона или предпочиташ да дойдеш с мен? Знам, че ще ти е трудно да се разделиш с нея. Все пак тя ти е майка — завърши тя.

Диана наведе глава, забивайки поглед в ръцете си. Беше засрамена от облекчението, което почувства. Някой най-после щеше да се наложи над майка й.

— Срамно е да ти го призная, но вече сме сестри, затова ще ти кажа, че майка никак няма да ми липсва.

Кристина не знаеше какво да каже. Тя отвори каретата и каза:

— Значи майка ти е малко… трудна?

— Вече я видя — прошепна Диана. — Говори само и единствено за Джеймс. Не я е грижа за мен или за Лайън. Джеймс беше на първо място за нея. О, знам, че вече не мислиш, че съм добра дъщеря. Не биваше да ти казвам…

Кристина се пресегна и хвана ръцете на Диана.

— Винаги трябва да ми казваш истината. Това е единственият начин да се разбираме. Диана, знам, че обичаш майка си. Нямаше да си й толкова ядосана, ако не я обичаше.

Очите на Диана се разшириха.

— Аз съм ядосана — обяви тя.

— Вече трябва да влизаш вкъщи. Налага се да тръгвам за уговорката си — каза Кристина, сменяйки темата. — Моля те, кажи на слугите да съберат багажа на майка ти. Утре сутринта ще дойда да я взема.

Диана неочаквано се засмя срещу Кристина и я стисна в неловка прегръдка.

— Толкова съм щастлива, че Лайън се ожени за теб.

— И аз съм щастлива, че съм омъжена за него — каза й Кристина.

Диана я пусна. Слезе от каретата, но се обърна за миг, а в очите й се четеше желание да отиде на мистериозната среща заедно с Кристина. Кристина обаче пак помоли Диана да се прибира и щом младото момиче влезе в къщата, тя каза на кочияша накъде да кара.

— Знаете ли къде се намира „Черния Брайън“? — обърна се той към нея. Мъжът опули очи срещу нея и преглътна трудно няколко пъти.

— Не, не съм наясно къде се намира. Вие, сър, знаете ли?

— Да, мадам, знам къде е — промърмори мъжът.

— Това е всичко, което има значение, нали? Моля, откарайте ме там.

Кристина се върна в каретата и затвори вратичката. Бледото лице на кочияша изведнъж се появи пред прозорчето.

— Не може да говорите сериозно, мадам. „Черния Брайън“ се намира в най-противния квартал на Лондон. Има главорези и…

— Брайън е мой приятел. Трябва да отида да се видя с него, сър. Как се казвате? — попита тя.

— Евърет — отвърна мъжът.

— Евърет — повтори Кристина. Тя му се усмихна с намерението да го обърка и каза: — Много хубаво име. Сега, Евърет, трябва да ти кажа, че никак няма да съм доволна, ако не изпълниш молбата ми. Да, няма да съм доволна — добави тя по-твърдо.

Евърет се почеса по плешивото петно на главата си, преди да отговори.

— Ето тук е проблемът, мадам. Вие няма да сте доволна, ако не ви заведа до таверната на Черния Брайън, но ако го направя, когато съпругът ви научи, ще ме убие. Няма да има значение защо съм го направил. Важното в случая ще е, че съм ви изложил на опасност.

— О, вече разбирам защо се колебаете. Но това, което не знаете, е, че съпругът ми, поиска от мен да посетя мистър Брайън. Оставете страховете си настрани. Лайън знае всичко за това.

Евърет изглеждаше облекчен. Явно повярва, че маркизата е искрена с него. Тя беше толкова невинно малко същество, помисли си той. Не знаеше какво значи измама.

Кочияшът се извини, подкани я да заключи вратите на каретата отвътре и се върна на мястото си.

Мъжът караше доста бързо. Кристина реши, че вероятно малко го е страх.

Заключенията й се оказаха верни, тъй като щом спряха пред таверната, ръцете му трепереха, докато й помагаше да слезе. Освен това постоянно поглеждаше зад рамо.

— Моля ви, мадам, бъдете бърза. Ще ви чакам отвън при каретата, ако нямате нищо против — прошепна той.

— О, не е нужно да ме чакаш. Не знам колко време ще ми трябва. Връщай се у дома, Евърет. Мистър Брайън ще се погрижи да се прибера у дома.

— Но, мадам — възрази Евърет. — Ако господинът не е вътре? Ами ако не се върне скоро?

— Тогава ще го изчакам — обяви Кристина. Тя тръгна към вратата, изрази през рамо благодарността си, и преди Евърет да се опита да се възпротиви, маркизата изчезна в таверната.

Не беше дошла неподготвена. Не, не беше толкова лековерна, за колкото очевидно я смяташе Евърет. Освен любимия й нож, прикачен към глезена й, тя носеше и един по-малък в ръката си. Беше по-спокойна с големият си нож, но не можеше да го носи в ръка, без да го виждат останалите хора. Ако вървеше, сочейки с нож, вероятно щяха да решат, че търси конфронтация.

От опит знаеше, че престъпниците бяха невежи хора. А външният им вид не бе особено добър.

Тя застана пред вратата за минута, оглеждайки се за собственика на таверната. В помещението имаше поне двадесет мъже, насядали около дървените маси или облегнати на бара, който се намираше до дясната стена на голямата стая.

Един мъж стоеше зад бара. Кристина предположи, че мъжа работи в таверната и затова се насочи направо към него.

Не беше стигнала и до средата на помещението, когато първият глупак се опита да й попречи. Мъжът миришеше на бира и имаше забавени движения.

Кристина го накара да я пусне, като прекара острието на ножа си през ръката му. Мъжът веднага изкрещя от болка. Всички наоколо гледаха как грамадният мъж вдига ръката си и я гледа изумен.

— Поряза ме.

Гласът му разтресе стаята.

— Поряза ме — изкрещя отново и тръгна към Кристина.

Тя не се помръдна от мястото си. Размахвайки ножа пред очите му, тя заяви:

— Седни си на стола или ще се наложи отново да те нараня.

Тя наистина нямаше време за това, помисли си Кристина. Много скоро щеше да започне партито на Рон.

— Поряза ме, ти…

— Опита се да ме докоснеш — обяви Кристина. Острието на ножа й се опря в гърлото на мъжа. — И ако се опиташ отново, ще пиеш бирата си през дупката, която ще направя на гърлото ти.

Тя чу смях зад себе си и се обърна да погледне мъжа, който се смееше.

— Искам да се срещна с мистър Черния Брайън.

— Неговата любовница ли си? — попита някой.

Кристина въздъхна раздразнено. Бандитът до нея веднага реши да нападне отново.

Тя дори не го погледна, правейки плитък разрез на гърлото му.

Мъжът отново изкрещя. Кристина обърна поглед към тавана, молейки се за търпение.

Да, бандитите по целият свят бяха едни и същи. Невежи.

— Аз съм съпругата на маркиза на Лайънууд — каза тя, обръщайки се към мъжете. — Приятелят на съпруга ми притежава това място. Имам работа с него и търпението ми вече е на привършване. — Тя спря, за да погледне накриво мъжа пред нея. — Раната е незначителна, сър, но ако предприемете нещо глупаво, обещавам, че следващия път наистина ще ви заболи.

Макар Кристина да не го бе осъзнала, новината, че е съпруга на Лайън, промени изцяло държанието на мъжете.

— Ако искаш да живееш, Артур, веднага ще оставиш дамата. Тя е жената на Лайънууд.

— Казваш се Артур? — попита Кристина.

Мъжът бе прекалено ужасен, за да й отговори.

— Артур е много хубаво име, сър. Знаете ли историята за Камелот? Не? — попита тя, щом мъжът продължи да я гледа глупаво. — Тогава, майка ви е трябвало да я е чела, за да ви кръсти на крал Артур — реши тя.

Артур въобще не я слушаше. Умът му бе уловен от кошмара на това, какво ще се случи, щом маркизът на Лайънууд научи за този инцидент.

— Това, че се опитах да ви хвана, не беше с лоша умисъл. А сега съм мъртвец — проплака той. — Не знаех…

— Че съм омъжена дама? — попита Кристина. След което въздъхна. — Е, предполагам, че от един поглед не може да се разбере дали една жена е омъжена или не, но е много грубо така да се опитвате да сграбчите жена без позволението й — обясни му тя. — Но заради лошите си маниери няма да умрете, Артур — нежно му заяви тя. След това се обърна към останалите мъже. — Някой от вас ще се опита ли да ме сграбчи?

Всеки мъж в таверната поклати глава. И го направиха едновременно.

Гледката беше доста забавна, но Кристина не се усмихна. Не искаше да си помислят, че им се смее.

— Обещавате ли? — попита тя, просто да е сигурна, че може да прибере ножа си.

Едва тогава Кристина се усмихна. Не успя да се сдържи. Развълнуваното кимане на мъжете беше толкова забавно.

— Артур, отиди и промий раните си — извика тя през рамо, тръгвайки отново към бара. — Ще ти изпратя лекар, веднага щом свърша тук. Случайно някой да знае къде е мистър Черния Брайън? — попита тя.

— Конър отиде, за да го доведе, мис — каза един мъж.

Кристина се усмихна на дребосъка. Тогава забеляза, че мъжа държи карти.

— Игра на карти ли играете? — попита тя, убивайки времето, докато пристигне Брайън, и опитвайки се да намали напрежението в стаята. — Съжалявам, че ви прекъснах, сър.

— Не, не — отвърна мъжът. — Не мога да намеря с кой да играя.

— Защо?

— Найти е голям късметлия, мис — подвикна един мъж.

— Търпелив мъж ли си, Найти? — попита Кристина.

— Честно казано, не знам, Ваша Светлост — отвърна Найти.

Кристина реши да не му обяснява, че не бива да се обръща към нея с „Ваша Светлост“. Мъжът я гледаше доста изнервено.

— Какво ще кажеш да разберем? — попита Кристина. Мекият й смях накара мъжа да се усмихне. — Сър, бих искала да се науча да играя карти и ако имате малко свободно време, сега мисля, че ще е идеалният момент да го направя. Налага ми се да почакам собственика…

— За мен ще е чест да ви науча — обяви Найти, изпъвайки рамене. — Попи, направи място за дамата — нареди той. — Донеси й чист стол, Престън. Каква игра искате да научите, мис? — попита той.

— Какви игри обичат да играят мъжете?

— Ами, играта на съпруга ви е покер, мис, но вие със сигурност не бихте искали да научите…

— О, но аз искам — обяви Кристина.

— Ето, мис — обади се някой зад нея. — Може да ползвате тези монети.

— Монети ли?

— Да залагате — обясни й друг мъж.

Кристина не можеше да повярва колко добре се държат с нея тези мъже. Мъжът на име Попи направи драматичен поклон.

— Ето столът ви, милейди — обяви той. — Сух е. И по-чист, отколкото е бил някога.

След като седна на масата, Кристина кимна към Найти.

— Значи познавате съпруга ми? — попита тя, гледайки го как разбърква картите. — Казахте, че неговата игра е покерът — обясни тя.

— Всички го познаваме, мис — обяви Попи зад нея.

— О, колко хубаво — каза Кристина. — Хайде, Найти. Обясни ми тази игра. Благодаря ви за монетите, сър, благодаря и на вас, и… о, не вярвам, че ще ми трябват чак толкова пари, господа — каза тя, докато купчинката с монети пред нея растеше. — Много сте щедри. Съпругът ми е щастливец да има толкова добри приятели.

 

 

Съпругът на Кристина си мислеше същото, докато даваше нареждания на петимата раздърпани, но много верни мъже, зад таверната. Брайън стоеше до него, желаейки с цялото си сърце също да участва в шарадата.

— По дяволите, Лайън, бих искал да видя изражението на Рон. И не забравяй, момче — каза той, имитирайки говора на Джак, — стой в сенките. Очите ти не са зелени като на Рон. Някой може да забележи.

— Брайън, ела вътре — каза за трети път бармана. — Казвам ти, ще се заформи бой. Не чуваш ли виковете?

— Чувам само мъже, които си прекарват добре, Конър. Който и да е започнал боя, явно се е отказал. Влизай вътре, преди да са ни обрали.

Брайън отпрати Конър и застана до Лайън, слушайки го как инструктира мъжете.

Неочаквано силен смях привлече вниманието му. Брайън кимна на Лайън и влезе в таверната, за да види защо всички се смеят така гръмогласно. Веднага забеляза тълпата, събрана около масата в ъгъла и мина напред, докато няколко мъже сменяха местата си. Едва тогава успя да види кой е на масата. След дълга минута, гледайки изумено, Брайън се обърна и изтича навън.

— Лайън, свърши ли вече?

— Тъкмо тръгвах — отвърна Лайън. — Защо? Проблем ли имаш? — попита той. Тонът на Брайън го накара да застане нащрек. Приятелят му звучеше доста странно.

— Проблема не е мой, а твой — отвърна Брайън.

Когато Лайън се опита да влезе вътре, Брайън му блокира пътя с ръка.

— Лайън, нали обичаш да се обзалагаш?

Лайън показа на Брайън раздразнението си.

— Да.

— Тогава ще се обзаложа с теб, че ще се изненадаш повече от всякога в живота си — каза Брайън. Застана до него и посочи с палец. — Изненадата ти те чака вътре.

Лайън нямаше време за глупости. Той влетя в таверната, смятайки, че Брайън иска от него да обезоръжи един или двама.

Тълпата от мъже блокираше гледката към масата.

— Тук няма никаква опасност — каза той на Брайън. — Но се чудя каква ли е атракцията — каза той. — Да не би Найти да е намерил нова жертва, пред която да изиграе триковете си.

— О, да, има игра на карти — провлече Брайън. — Франки, как върви играта?

— Малката дама току-що победи Найти с някаква си двойка десетки — извика някой от тълпата.

— Не е моя вината — подвикна се в оправдание Найти. — Умът й сече като бръснач. Влезе в играта, както рак влиза в…

— Мери си приказките, Найти — кресна друг мъж. — Жената на маркиз Лайънууд е почтена дама, ти, тъп малък келеш. Не говори мръсотии пред нея.

Жената на маркиз Лайънууд.

Не можеше да е чул правилно. Не, не може да…

Лайън се обърна към Брайън. Приятелят му кимаше бавно. Лайън все още не можеше да повярва. Той премина през тълпата. Повечето загрижено се отместиха от пътя му.

Веселието изведнъж спря. Кристина не бе забелязала промяната на атмосферата, или факта, че съпруга й стои точно зад Найти, гледайки към нея.

Беше се концентрирала към картите си и се мръщеше все по-силно. Найти, от друга страна, умираше от страх да погледне зад себе си. Можеше да види изражението на мъжете, застанали зад Кристина. Те не бяха никак весели.

— Вярвам, че е време да се откажа, мис.

Кристина не го погледна, само отпусна ръка и забарабани с пръсти по масата, докато погледа й бе насочен към петте карти в другата й ръка.

— Не, не може да се откажеш точно сега, Найти. Каза ми, че трябва да играя или да се откажа. — Тя избута купчината монети в средата на масата и се усмихна на новия си приятел. — Давай да видим.

Найти отпусна картите на масата.

— Ъъъ, мис, не е нужно да слагате всичките си монети. Виждате ли, побеждавам ви с трите си попа. Но може да си вземете обратно монетите. Все пак само ви уча как да играете.

Мъжете около масата кимнаха. Някой мърмореха одобрително, докато други хвърляха притеснени погледи към Лайън.

Кристина не смееше да вдигне поглед от ръката си. Найти я бе предупредил, че изражението на лицето й издава каква ръка има. След като Найти вече бе показал картите си, не бе сигурна дали имаше значение, но нямаше да поема риска… не и след прекрасните карти, които й се бяха паднали.

— Нека играем честно, Найти. Победителят взима всичко. Не каза ли така?

— Да, така казах, мис — заяви той със слаб глас.

Кристина постави две седмици на масата, умишлено криейки другите три карти.

— Господа — каза тя на мъжете зад себе си, — пригответе се да приберете печалбите си.

— Но, мис, картите ми са най-…

Найти млъкна, щом Кристина постави картите си на масата.

— Милостиви боже, тя има три аса — прошепна Найти. Гласът му беше пълен с облекчение. Жената на Лайън го бе победила.

Дрезгавият смях на Кристина отекна над публиката й. Всички гледаха към маркиза на Лайънууд, за да видят реакцията му. Той не изглеждаше никак щастлив. Ако могъщия маркиз не беше развеселен, значи те също не бяха.

Кристина беше заета да разделя монетите на няколко купчинки.

— Найти? Ще продължим да играем, докато се върне мистър Брайън. Искам да ме научиш как се мами на карти. Така ще съм наясно, ако някой се опита да ме измами.

Найти не й отговори. Кристина погледна към учителя си. Мъжът изглеждаше ужасен. Младата жена най-после забеляза, че е необичайно тихо около нея. Не разбираше защо, докато не вдигна поглед и не видя съпруга си да гледа надолу към нея.

Реакцията й бе моментална, а изненадата очевидна.

— Лайън, какво правиш тук?

Сладката й приветлива усмивка го ядоса извън всякакви граници. Жена му очевидно се радваше да го види.

Усмивката на Кристина изчезна, когато съпругът й просто стоеше, без да я поздрави.

Осъзнавайки какво се случва, тя бавно изпъна рамене. Най-после осъзна истината. Лайън беше бесен. Тя се намръщи объркано.

— Лайън? — попита тя колебливо. — Случило ли се е нещо?

Лайън игнорира въпроса й. Погледът му се насочи към тълпата от мъже.

— Вън.

С една дума той изгони всички мъже от таверната за миг. Гласът му шибна като камшик. Кристина гледаше как мъжете излизат забързано. Найти се спъна в стола си в бързината да напусне мястото си.

— Забравихте си монетите — викна тя след мъжете.

— Да не си казала нито дума повече.

Лайън й изкрещя командата си. Очите на Кристина се разшириха невярващо. Тя се изправи, за да застане лице в лице със съпруга си.

— Смееш да ми повишаваш глас пред чужди хора? Пред приятеля си, Черния Брайън?

— Дяволски си права, смея и още как — кресна й той.

Леденият му тон я удиви. Тя се обърна към приятеля му, видя съчувствения му поглед и й се прииска да се разплаче от срам.

— Унижаваш ме пред очите на друг воин. — Гласът й трепереше и тя стисна ръце пред себе си.

Лайън реши, че се страхува от него. Отчаяното й изражение пресече гнева му. Лайън започна да се отпуска, след миг дори изглежда бе под контрол.

— Кажи ми какво правиш тук — заповяда той. Гласът му все още бе груб заради подтиснатия гняв. Лайън реши, че това е малка победа над темперамента му, но все още изгаряше от нуждата да закрещи.

Тя не осъзнаваше опасността. Лайън повтаряше това в ума си отново и отново, сякаш редеше молитва. Не, тя нямаше представа какво можеше да й се случи…

Но той много добре знаеше какво може да се случи на нежна дама като нея в тази част на града. Лайън си заповяда да прогони черните възможности от мислите си, знаейки, че ако не го направи, никога няма да успее да остане под контрол.

Кристина не можеше да погледне съпруга си. Тя седеше с наведена глава, забила поглед в масата.

— Лайън, жена ти трябва да е имала ужасно важна причина да дойде тук — намеси се Брайън, опитвайки се да намали напрежението между съпрузите.

Кристина обърна глава към Брайън.

— Съпругът ми е бесен, задето съм дошла тук? — попита тя невярващо.

Брайън не знаеше какво да отговори на абсурдния й въпрос. Реши вместо това да попита:

— Не знаеш ли, че този квартал има лоша слава?

Преди да проговори отново, тя си пое дълбоко дъх. Ръцете й бяха стиснати в юмруци.

— Ще ходя, където си поискам… когато поискам.

О, по дяволите, помисли си Брайън, това преля чашата. Той погледна бързо към Лайън, преди отново да насочи вниманието си към Кристина.

Сладкото невинно девойче явно не познаваше добре съпруга си. Току-що бе развяла червен флаг пред лицето му.

Лайън не бе преодолял първоначалния си гняв. Държанието на Кристина никак не помагаше. Брайън побърза да се намеси, преди Лайън да има време да реагира на думите на жена си.

— Защо и двамата не седнете? Ще ви оставя насаме…

— Защо? Той вече ме унижи пред теб — прошепна Кристина.

— Кристина, прибираме се у дома. На момента.

Гласът на Лайън се бе превърнал в тих шепот. Брайън се надяваше Кристина да осъзнае, че това е лош знак.

Не, тя не го осъзна. Обърна се и изгледа лошо съпруга си. Брайън поклати глава заради неразумието й.

Лайън се раздвижи със скоростта на светкавица. Кристина изведнъж се озова прикована на стената зад себе си, а ръцете му бяха притиснати от двете страни на тялото й, пречейки й да помръдне. Лицето му беше на милиметри от нейното, а топлината на гнева му бе достатъчно силна, че да я изгори.

— Ето как се прави в Англия, Кристина. Жената прави това, което й нареди съпругът й. Ходи само там, където й позволи съпругът й, тогава, когато той разреши. Ясен ли съм?

Брайън стоеше зад гърба на Лайън. Сърцето го болеше заради нежното цвете, за което приятелят му се бе оженил. Горкичката, сигурно беше ужасена. Дори самият той се бе изнервил от тона му. Гневът на Лайън все още имаше силата да го изплаши.

Когато Кристина отговори на съпруга си, Брайън осъзна, че тя никак не е изплашена.

— Засрами ме. Там, откъдето идвам, това е достатъчна причина за една жена да си отреже косата, Лайън.

Той се опитваше да се успокои, но странните й думи го влудиха.

— Какво, по дяволите, значи това?

Тя не искаше да губи време да му обяснява. Не, Кристина чувстваше как гнева я изгаряше отвътре. Обаче искаше и да се разплаче. Това нямаше особено голям смисъл за нея, но бе прекалено разстроена, за да филтрира емоциите си.

— Когато жена отреже косата си, това значи, че е загубила някой. Една съпруга реже косата си, когато мъжът й умре… или когато го прогони от дома си.

— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувал — промърмори Лайън. — Осъзнаваш ли въобще за какво намекваш? Говориш за развод.

Мащабността на нейното безразсъдство и скандалността на думите й най-после го удариха с пълна сила. Лайън облегна чело на нейното, затвори очи и започна да се смее. Арогантността й бе успяла да прогони гнева му.

— Знаех, че ще се промениш, когато научиш за миналото ми, невеж англичанино — кресна тя срещу него. — Ти не си нищо повече от… тъп малък келеш — обяви тя, спомняйки си как един от мъжете бе обидил друг.

— Двамата с теб ще имаме един много дълъг разговор — заяви сухо Лайън. — Хайде, идвай — нареди, грабвайки ръката й и тръгвайки към вратата.

— Все още се налага да говоря с мистър Брайън — заяви Кристина. — Пусни ме, Лайън — каза тя, дърпайки ръката си.

— Явно не си ме разбрала — отбеляза през рамо Лайън. — Преди миг ти казах, че жената ходи там, където съпругът й…

— Лайън? Ще умра от любопитство — намеси се Брайън. Долови раздразнението в гласа на приятеля си и се намеси, преди нещата да се влошат. — Бих искал да разбера защо жена ти дойде тук — добави леко засрамен.

Лайън спря пред вратата.

— Кажи му — нареди той на Кристина.

Искаше й се да откаже на командата му, така че Лайън да разбере, че държи на всяка своя дума, но добруването на Рон бе в опасност, затова тя реши да загърби гордостта си.

— Рон организира парти, тази вечер — започна тя. — Исках да те помоля, ако можеш, да намериш няколко добри мъже, които да се престорят на бандити и…

Тя така и не успя да довърши обяснението си. Лайън я повлече навън по средата на изречението й. Изминаха половин пресечка, докато стигнат до каретата му. Нищо чудно, че не бе разбрала, че той е тук. Мъжът й бе скрил превоза си доста далеч от таверната.

Не разбираше защо го е сторил, но нямаше намерение да го пита. Гласът й едва ли би издържал. Кристина знаеше, че всеки миг ще се разплаче. Не мислеше, че някога през живота си е била толкова ядосана.

Никой от двама им не каза и дума, докато пътуваха към дома. Лайън използва времето да опита да се успокои. Задачата бе много трудна. Не можеше да спре да мисли за това какво би могло да й се случи. Нежелани образи изпълваха съзнанието му. Господ да му е на помощ, едва не се бе сринал на колене в първия миг, щом зърна Кристина в таверната.

Тя играеше карти с най-долната сган в Лондон. Разбира се, не бе осъзнала опасността. Ако я беше осъзнала, нямаше да изглежда толкова доволна. И да му се усмихва. Лайън не мислеше, че някога е бил толкова бесен… и толкова уплашен.

— Прекалено невинна си, за да е за твое добро — промърмори той, след като отвори вратата на каретата.

Кристина не го погледна. Погледът й бе насочен към скута й и след като мъжа й направи грубата си забележка, тя просто сви безразлично рамене.

Той й подаде ръка, когато слизаше от каретата. Тя го игнорира.

Чак когато тя тръгна към къщата пред него, той видя, че е отрязала част от косата си. Сега къдриците стигаха до средата на гърба й.

Браун ги чакаше на вратата. След като инструктира иконома да се грижи за жена му, Лайън забърза след Кристина. Тя беше изкачила половината стълбище, когато той я спря.

— Когато не съм толкова ядосан, че да не мога да говоря по този въпрос, ще ти обясня защо…

— Не желая да чувам обясненията ти — прекъсна го Кристина.

Лайън затвори очи и пое дълбоко дъх.

— Не смей да рискуваш, като излизаш навън до утре сутринта — каза й той. — Сега трябва да отивам у Рон.

— Разбирам.

— Не, не мисля, че разбираш — промърмори Лайън. — Кристина, отишла си да молиш Брайън да наеме маскирани мъже, които да се представят за Джак и приятелите му, нали?

Тя кимна.

— Съпруго, имай малко вяра в мен — прошепна Лайън, поклащайки глава.

Кристина вярваше, че коментара му е нелеп.

— Вярата няма нищо общо с това, което смятах да направя. Не знаех, че си информиран за ужаса на Рон.

— Ужас ли?

— Погребан е в къщата си — обясни Кристина. — Тъй като е твой приятел, мислех, че това е най-логичният план. Ти го съсипа — добави тя.

— Не, ти щеше да го съсипеш — обяви Лайън. — Вече се погрижих за проблема, Кристина. Дай ми думата си, че ще останеш у дома.

— Нямам повече поръчения, за които да трябва да се погрижа — заяви Кристина.

Когато Лайън пусна ръката й, тя се обърна и забърза нагоре по стълбите. Съпругът й тъкмо минаваше през вратата, когато тя го повика.

— Лайън?

— Да.

— Ще трябва да ми се извиниш. Сега ли ще го направиш, или когато се върнеш от дома на Рон?

— Да се извиня? — изкрещя й той.

Кристина заключи, че той не се е разкаял.

— Тогава ще ти се наложи да започнеш отначало — викна му тя.

— За какво говориш? Нямам време за гатанки — обяви Лайън. — Ако някой трябва да се извини, то…

Младият мъж не довърши, тъй като жена му му обърна гръб и изчезна в коридора на вторият етаж.

Отново го беше отпратила. Лайън не мислеше, че някога ще свикне с този неин навик.

И никога нямаше да я разбере. Освен това имаше престъпен ум. Бе измислила същият план като неговия, за да спаси Рон. Нямаше как да отрече, че е впечатлен.

Господи, задачата с която се бе заел, наистина щеше да е изтощителна. Щеше да има нужда от много търпение, за да опази Кристина в безопасност. Ако не е до нея, за да я наглежда, жена му имаш дарбата много бързо да се забърква в неприятности. Кристина явно не знаеше какво е предпазливост. Господи, дори не се страхуваше от него, когато темперамента му бе на път да избухне.

Никоя жена никога не му бе повишавала глас… нито дори мъж, осъзна Лайън. А Кристина определено го бе направила. Когато й изкрещя, получи абсолютно същият отговор.

Тя му бе равна в толкова много неща. Страстта й се равняваше на неговата и в сърцето си той знаеше, че тя го обича също толкова много, колкото я обича и той.

Да, следващите години, ако Господ е рекъл, щяха да са наистина изтощителни.

И много, много задоволителни.