Джули Гарууд
Дамата на Лайън (12)

Глава 11

Дневникът на Джесика: 3 октомври 1795

„Пътуването до колониите бе много трудно. Океанът през зимата бе много бурен, с огромни вълни. Леденото докосване на вятъра ме принуждаваше да стоя в каютата си през повечето време. Завързвах се за леглото си с въжето, което ми бе дал капитанът, защото в противен случай щях да се люлея из каютата.

Вече не ми призляваше сутрин и чувствата ми към теб бяха омекнали, Кристина. Дори вярвах, че бих могла да започна отначало в колониите.

Чувствах се толкова свободна, в безопасност. Скоро цял океан щеше да ме разделя от Едуард. Разбираш ли, не осъзнавах, че той ще тръгне след мен.“

Сутрешното слънце огря стаята, преди Лайън да се събуди. Първата му мисъл бе удивителна. За пръв път от две години насам, той бе спал непробудно през цялата нощ. Задоволството му обаче бе краткотрайно, защото той се обърна да прегърне съпругата си, само за да разбере, че тя не е в леглото при него.

Стана от леглото, и Господ да го благослови за бързите му рефлекси, защото едва не стъпи върху Кристина.

Очевидно бе паднала от леглото, и сигурно сънят й бе доста здрав, тъй като не бе станала, за да легне отново при него.

Лайън коленичи долу до Кристина. Явно и той бе спал дълбоко като пеленаче, тъй като не я бе чул да пада. Тя бе повлякла една от завивките със себе си, и спеше така, сякаш й е много удобно. Дишаше дълбоко. Не, не мислеше, че падането я е наранило.

Той внимателно я вдигна на ръце, а когато се изправи, тя инстинктивно се сгуши на гърдите му.

Доверяваш ми се, когато спиш, помисли си той с усмивка, и докато ръцете й се обвиха здраво около кръста му, чу доволната й въздишка.

Лайън остана така с нея на ръце за няколко минути, преди да я сложи да легне в средата на леглото. Дишането й не се промени, и той бе решил да не я буди, но щом опита да откъсне ръцете й от себе си, хватката й изведнъж се затегна.

Кристина отвори очи и му се усмихна.

Той й се усмихна в отговор, но малко смутено, тъй като начина, по който тя го гледаше, го караше да мисли, че го е заловила да върши нещо забранено.

— Паднала си от леглото, мила — каза й той.

Тя реши, че коментара му е забавен. Когато Лайън я попита защо се смее, Кристина просто му отговори, че няма да разбере и го попита дали няма да спре да й се мръщи така и отново да прави любов с нея.

Лайън доволно се остави в ръцете й.

Кристина доказа, че е толкова отдадена на дневна светлина, колкото и в късните часове на нощта. И това му достави истинско удоволствие.

 

 

По-късно той остана в леглото с ръце, скръстени на тила, докато гледаше как жена му обикаля из стаята и се облича. Беше изумен от липсата й на стеснителност. Изглежда не бе ни най-малко засрамена от голотата си. Скоро, прекалено скоро за вкуса му, тя бе напълно облечена във виолетова дневна рокля, и когато започна да сресва косата си, Лайън забеляза, че тя вече не стига до бедрата й, както преди, сега бе до кръста й.

— Кристина, да не си отрязала косата?

— Да.

— Защо? Харесваше ми дълга — каза й той.

— Така ли?

Тя се обърна от огледалото, за да му се усмихне.

— Освен това не я вдигай на върха на главата си — заповяда й той. — Обичам, когато е пусната.

— Не е модерно — посочи Кристина. — Но ще се подчиня на желанията на съпруга си — заяви му тя. — Лайън, днес ли тръгваме за имението ти в провинцията?

— Да.

Кристина завърза косата си само с една панделка на тила си.

— Колко време ще пътуваме дотам? — попита тя.

— Около три часа, или може би малко по-дълго — отговори Лайън.

Чу се силен звук от долния етаж, някой тропаше на входната врата.

— Кой ли може да е това? — попита Кристина.

— Някой с лоши маниери — промърмори Лайън. Изправи се от леглото с нежелание и започна да се облича, а щом жена му забърза навън, той извика след нея. — Кристина, не отваряй вратата, преди да видиш кой тропа — изкрещя той след нея.

Той стъпи на парче остър метал, прокле лошият си късмет и погледна надолу, виждайки дръжката на ножа на Кристина да се подава изпод одеялото, с което бе завита на пода. Какво, по дяволите, правеше там този нож? Лайън поклати глава. Имаше намерение да я разпита, веднага щом се отървеше от неканените им гости.

Кристина попита за имената, точно както й нареди Лайън, преди да отключи и да отвори вратата.

Господата Бартън и Хендерсън, адвокатите на дядо й, стояха пред входната врата. И двамата изглеждаха ужасно притеснени. Леля Патрисия стоеше между двамата мъже. И изглеждаше бясна.

Кристина нямаше възможност да поздрави гостите или да се отмести от пътя на леля си. Графинята зашлеви Кристина през лицето с такава сила, че младата жена залитна назад.

Вероятно щеше да падне, ако мистър Бартън не бе сграбчил ръката й и не я бе задържал на крака. Двамата адвокати изкрещяха срещу графинята и Хендерсън улови ръката на старата жена, когато тя отново опита да удари племенницата си.

— Неблагодарна уличница — кресна графинята. — Нима си мислеше, че няма да науча за всичко, което си вършила, докато ме нямаше? И сега си отишла и си се омъжила за това копеле!

— Тишина!

Ревът на Лайън разтърси стените на къщата. Бартън и Хендерсън направиха крачка назад. Графинята обаче бе прекалено ядосана, за да се отдръпне от него. Тя погледна нагоре към мъжа, който съсипа плановете й.

Кристина също се обърна да погледна към съпруга си. Лявата страна на лицето й пулсираше болезнено, но тя все пак успя да се усмихне на Лайън и да му каже, че е добре.

Лайън слезе по стълбите и я дръпна в прегръдките си, още преди тя да започне с обяснението си. Той внимателно погледна лицето й и после с глас, треперещ от гняв, попита:

— Кой ти стори това?

Тя не му отговори. Адвокатите започнаха да се прекъсват един друг, докато обясняваха как графинята е ударила племенницата си.

Лайън се обърна към лелята на Кристина.

— Ако я докоснеш още веднъж, няма да живееш достатъчно дълго, че да се похвалиш с това. Ясен ли съм?

Очите на леля й се свиха в тънки цепки и от гласа й покапа отрова, когато му отговори:

— Знам всичко за теб. Да, би убил беззащитна жена, нали? Кристина, тръгвай веднага с мен към дома. Този брак ще бъде анулиран.

— Не, няма — отвърна й Лайън.

— Ще се обърна към властите — изкрещя графинята, а една вена на шията й запулсира бясно.

— Направи го — отвърна Лайън с измамно мил глас. — И след като говориш с тях, ще изпратя приятелчето ти Спликлър да им разкаже останалата част от историята.

Графинята се задъха.

— Не можеш да докажеш…

— О, но аз вече го направих — прекъсна я Лайън. Усмивката не стигна до очите му. — Спликлър даде писмени признания, графиньо. Ако искате да създавате проблеми, отивайте, не се бавете.

— Не може да вярваш, че имам нещо общо със Спликлър — обърна се графинята към Кристина. — Аз посещавах приятелка в провинцията.

— През цялото време бяхте сама в странноприемница „Подносът“, графиньо — отвърна Лайън.

— Проследил си ме?

— Знаех, че сте излъгала Кристина — обяви Лайън. — Факт е, че нямате никакви приятели. Веднага разбрах, че сте излъгала.

— Значи ти си този, който причини проблемите ми по пътя към дома, когато опитах да се прибера преди сватбата. Щях да те спра. И ти го знаеше, нали, ти долен…

— Напусни дома ми — заповяда той. — И кажи сбогом на племенницата си, графиньо. Никога повече няма да я видиш. Лично ще се погрижа за това.

— Лайън — прошепна Кристина. Канеше се да успокои гнева му, но той я стисна лекичко, давайки й да разбере, че не се нуждае от намесата й.

На Кристина й се искаше той да не се разстройва толкова от поведението й. Наистина нямаше нужда. Тя познаваше леля си много по-добре от него. Бе наясно, че алчността е водещ мотив във всички нейни действия.

— Кристина, знаеш ли, че си се омъжила за хладнокръвен убиец? О, да — изпищя графинята, — цялото кралство знае за неговите…

— Мадам, мерете си приказките — яростно й прошепна мистър Хендерсън. — Тогава бяхме във война — добави, поглеждайки със симпатия към Кристина.

Кристина можеше да почувства гнева на съпруга си. Хватката му около китката й се бе затегнала значително. Тя започна да мисли как да го успокои и как да се отърве от неканените им гости. Плъзна ръка под сакото му и започна леко да гали гърба му, казвайки му без думи, че гневните коментари нямат значение за нея.

— Мистър Бартън? Носите ли документите, които трябва да подпиша? — попита тихо тя.

— Вашият съпруг е този, който трябва да ги подпише, мила моя — намеси се Хендерсън. — Милорд? Ако ни отделите няколко минути от времето си, фонда ще бъде предаден във ваши ръце без повече забавяне.

— Фонд? Какъв фонд? — попита Лайън, поклащайки глава.

Графинята тропна с крак по пода.

— Кристина, ако той не ми даде парите, кълна се, ще направя така, че да не те докосне никога повече. Да, ще му кажа всичко. Разбираш ли ме?

Утешителното галене на Кристина вече не вършеше работа. Тя можеше да почувства нарастващият му гняв. Затова го стисна леко.

Лайън никога не бе наранявал жена, но не можеше да се сети за нещо по-добро от това да убие злата старица, за да защити жена си. Копнееше да я изхвърли през вратата.

— Тази жена с вас ли дойде или има собствена карета? — обърна се Лайън към двамата господа.

— Превозът й е отвън — отвърна Хендерсън, кимайки.

Лайън се обърна към графинята.

— Ако не се изметете оттук до тридесет секунди, лично ще ви изхвърля навън.

— Това не е краят — кресна графинята, след това изгледа злобно Кристина. — Не, не е краят — промърмори отново, преди да излезе.

Мистър Бартън затвори вратата след нея и се облегна на рамката. Хендерсън подръпна яката си. Под мишницата му имаше чанта. Изведнъж той си спомни за какво бе дошъл и каза:

— Сър, съжалявам, че се наложи да ви обезпокоим, но графинята настояваше да дойдем точно сега.

— Кои, за бога, сте вие? — попита Лайън, чието търпение се бе изпарило.

— Това е мистър Хендерсън, Лайън, а мъжът, който държи вратата, е мистър Бартън. Те са адвокатите на дядо ми. Нека свършим това, за което са дошли, моля те, Лайън. Ако отведеш господата в библиотеката, аз ще ви донеса по чаша чай. Боже, беше доста интересна сутрин, не мислиш ли, съпруже?

Лайън погледна надолу към жена си с непроницаемо изражение. Тя се държеше така, сякаш не се бе случило нищо нередно. След миг осъзна, че спокойният й маниер е умишлен.

— Да не се опитваш да ме успокоиш? — попита той.

— Да загладя темперамента ти — поправи го тя. Усмихна се на съпруга си, но веднага направи болезнена гримаса, тъй като подутата буза я заболя.

Лайън забеляза дискомфорта й. Прегръдката му около кръста й се стегна отново и тя почувства нарастващия му гняв.

— Ще направя чай.

На Лайън не му бе никак лесно да обуздае гнева си. Беше в лошо настроение, когато покани мъжете в кабинета си, и си позволи малкото удоволствие да затръшне шумно вратата след себе си.

— За вас ще е най-добре това прекъсване да си струва — каза им той.

Кристина умишлено не бързаше да направи чая, давайки време на Лайън да чуе условията по завещанието на дядо й, преди да се присъедини към тях.

Когато почука на вратата и мистър Бартън й отвори, можеше да каже, че срещата им не е минала гладко. Мъжът изглеждаше крайно изнервен. Тя погледна над рамото на мъжа към съпруга си и веднага разбра защо Бартън е разтревожен. Лайън се мръщеше.

— Защо не ми каза, Кристина? По дяволите, имаш повече пари от мен.

— И това не ти харесва? — попита тя. След това спокойно наля чай, като поднесе първата чаша на него, преди да сервира на гостите им.

— Не мисля, че съпругата ви разбира големината на богатството, което й е оставил дядо й — каза мистър Хендерсън.

— Важно ли е, Лайън? Всичко сега принадлежи на теб, нали? Това спомена по-рано мистър Бартън — каза Кристина. — Разбира се, трябва да дадем издръжка на леля Патрисия. Тя също трябва да бъде състоятелна.

Лайън се облегна назад на стола си. Той притвори очи, молейки се Господ да го дари с търпение.

— Наистина ли вярваш, че ще осигуря охолен живот на тази… тази…

— Тя не може да се промени — прекъсна го Кристина. — Тя е стара, Лайън, и поради тази причина трябва да я осигурим. Не е нужно да я харесваш. — Кристина им се усмихна победоносно. — В началото смятах, че леля може да дойде и да живее у нас, но сега виждам, че това няма как да се случи. Никога няма да се разбира с Лайън. Обаче, ако съпругът ми откаже да я финансира, то предполагам, че ще се наложи да живее при нас, без значение харесват ли се, или не.

Той много добре знаеше какво прави тя. Бавна усмивка замени смръщеното му изражение. Нежната му малка съпруга имаше чисто сърце и ум, достоен за дипломат. Сега тя се опитваше да го манипулира, намеквайки за нелепата възможност графинята да живее с тях, ако не я осигури финансово.

В този момент тя му се усмихваше толкова сладко и невинно, че той реши да не й отказва каквото и да е било.

— Хендерсън, ако можете да се справите с това, бих искал да назнача двама ви с Бартън да отговаряте за сметката на графинята. Уведомете ме какво е нужно, за да я държим достатъчно мирна за да остави мен и съпругата ми на мира.

Кристина търпеливо изчака мъжете да изгладят всички детайли. След това изпрати господата до вратата и тичешком се върна в библиотеката.

— Благодаря ти, съпруже, че беше толкова разбран — каза тя, заставайки до него.

Лайън я дръпна да седне в скута му.

— Много добре знаеш, че съм готов на всичко, само и само да държа стария прилеп далеч от теб. Господ ми е свидетел, дори бих напуснал страната, ако се наложи.

— Благодаря ти, че не нарече леля ми стар прилеп пред гостите ни — каза Кристина.

— Мислех да го направя — ухили й се той. — Но ти много добре го знаеш. Това бе причината постоянно да ме прекъсваш, нали?

Тя обви ръце около тила му.

— Да — прошепна му, след това наведе глава и я потърка в гърлото му. — Ти си толкова умен мъж.

Лайън постави една ръка на бедрото й, докато с другата издърпа панделката от косата й.

— Кристина, какво оръжие има срещу теб графинята.

Меко зададеният въпрос я свари неподготвена.

— Не разбирам какво имаш предвид, Лайън. Леля ми няма никакви оръжия.

— Кристина, видях страха в очите ти, щом графинята заяви, че ще ми каже всичко. Какво имаше предвид?

Той почувства как жена му изведнъж се стегна, и разбра, че тя много добре знае какво я пита.

— Трябва да ми кажеш истината, Кристина. Ако не ми споделиш тайните си, не бих могъл да те защитя.

— Точно сега не искам да говоря за това, Лайън — обяви тя. След това леко загриза ухото на съпруга си, надявайки се, че ще го разсее. — Все пак сме младоженци, предпочитам да те целувам.

Той си каза, че няма да й позволи да смени толкова лесно темата, опита се да игнорира желанието, което втвърди слабините му, щом Кристина се разшава в скута му, но когато тя смело прошепна в ухото му колко отчаяно желае той да я докосне, изпълни исканията й, без да чака втора покана.

Кристина никога не бе чувствала устните му толкова прекрасни до нейните, както в този миг. Страхът, че може да я отхвърли, щом научи тайните й, я караше да иска да дава и получава колкото може, преди истината да го обърне срещу нея.

Целувките му бяха магически, можеха да прогонят всичките й мрачни мисли. Да, начина, по който Лайън я караше да се чувства желана и обичана бе истинско вълшебство.

Целувките му започнаха да стават все по-страстни. Дъхът му бе накъсан, когато откъсна устни от нейните.

— Нека се качим горе — изхриптя той.

— Защо?

— Защото искам да правя любов с теб — отвърна й Лайън, опитвайки се да не се усмихва заради невинния й въпрос. Той буквално трепереше от нужда да я притежава отново.

— И аз искам да правя любов с теб — прошепна Кристина, докато покриваше с малки целувки челюстта му. — Трябва ли да се качваме горе? Не искам да чакам повече.

Смехът му я обърка за миг, преди той да я свали от скута си и да започне да я съблича. Тогава тя реши, че идеята й му е харесала.

Двамата се отдадоха лудо един на друг, падайки на пода само с едно завъртане.

Кристина лежеше върху Лайън с бедра от двете страни на краката му. Косата й се спусна до пода, обграждайки Лайън, като щит срещу външният свят.

Тя се взря за миг в очите му, за да сподели с него великолепните чувства, които пораждаше в тялото й. Ръцете на Лайън караха тялото й да тръпне. Горещината на възбудата му, се притискаше в корема й, а косъмчетата на гърдите му гъделичкаха нейните, карайки зърната им да се втвърдят.

— Може и да съм безсрамна, но просто не мога да ти се наситя — прошепна му тя.

Лайън обгърна с ръце мекото й заоблено дупе.

— Не бих искал да бъдеш различна — каза й той. — Целуни ме, съпруго. Кристина, всичко, което трябва да направиш, е да ме погледнеш и започвам да треперя.

Кристина целуна брадичката му, докато бавно и умишлено търкаше гърдите и бедрата си в неговите.

Той простена от удоволствие. Ръцете му се преместиха на тила й и той я накара да се наведе над него, за да я целуне. Езикът му копнееше да почувства сладкия й вкус, който тя така щедро му предлагаше.

Кристина бе по-нетърпелива и от него. Тя се премести, разтваряйки крака, и след това се спусна надолу, поемайки го целият в себе си. След това се изви назад, а косата й се разстла по раменете й с необуздано движение. Лайън повдигна краката си, докато коленете му не се опряха в гладкият й гръб. Ръцете му хванаха здраво бедрата й.

— Не ми позволявай да те нараня — изръмжа й той. — По-бавно, любов моя. Няма да мога да спра.

Той спря протеста си, щом усети как тя се стяга конвулсивно около него и разбра, че жена му всеки момент ще достигне върха. Ръката му се плъзна към коприненият триъгълник от меки косъмчета между бедрата й. Младият мъж започна да я милва там, докато огънят не я превзе напълно и не я превърна в течно злато в ръцете му.

Той изля семето си в нея с висок стон на блаженство и я дръпна към себе си. Придърпа я да легне върху него, за да може да я държи близо до себе си и да сподели с нея възторга си.

Никога правенето на любов не е било по-хубаво. И с всеки изминал път ставаше все по-хубаво, осъзна Лайън, когато се успокои достатъчно, че да мисли логично.

— Ти си дива тигрица — прошепна той на Кристина с напълно доволен глас.

Кристина скръсти ръце на гърдите му, подпря брадичка на тях и го погледна.

— Не, аз съм твоята лъвица — прошепна му тя.

Той не посмя да се засмее. Кристина звучеше толкова сериозна, сякаш току-що му бе казала нещо, което е много важно за нея. Той й кимна, съгласявайки се с нея, докато ръцете му се заровиха в прекрасната й коса. Той вдигна и разсеяно пренареди косата й, докато гледаше в прекрасните й сини очи.

— Знаеш ли, че когато ме погледнеш така, веднага губя концентрацията си? — попита я той.

— Ще го приема за комплимент — обяви Кристина. Наведе се и го целуна отново. — Чувствам се толкова добре, когато си в мен — прошепна срещу устните му. — И сега, трябва да ми кажеш някои нежни думи, Лайън.

Той не бе сигурен, какво има предвид под нежни думи, но тя отново изглеждаше сериозна. Младата жена отново отпусна брадичка на ръцете си и го загледа с очакване.

— Какви нежни думи, Кристина? Обясни ми и ще ти ги кажа.

— Трябва да ми кажеш какво изпитваш в сърцето си — инструктира го тя.

— О! — кимна Лайън. Очите му се изпълниха с нежност, когато каза: — Обичам те, Кристина.

— И?

— Какво „и“? — попита раздразнено той. — Кристина, мислех, че никога повече няма да обичам една жена. Не мислех и че ще се оженя повторно… но ти ме накара да променя решението си. Не ти казвам, че те обичам по прищявка, Кристина.

— Но аз вече знам, че ме обичаш — отвърна му тя. — Не искам да го правиш, но все пак съм щастлива, че е така. Сега трябва да ме похвалиш, Лайън. Така се прави.

— Не разбирам — каза той. — А това не е нищо ново — добави примирено. Огледа се наоколо и видя какъв хаос бяха сътворили, докато се опитваха да съблекат дрехите си. Фактът, че лежеше гол на килима в библиотеката си със свободомислещата си жена, просната върху него, докато се опитваше да го накара да водят смислен разговор, го развесели. — Мислиш ли, че винаги ще си толкова безсрамна, скъпа?

— Не сменяй темата, Лайън. Трябва да ми кажеш, че съм красива като пролетно цвете и че съм мека и деликатна като венчелистче. И какво ти е толкова забавно? Жената трябва да се почувства желана както преди, така и след любенето, Лайън — Той спря да се усмихва, когато видя, че тя е на път да се разплаче. Вече разбираше от какво има нужда тя. Можеше да види в очите й колко е уязвима. Той обхвана с ръце лицето й и я целуна. Нежната ласка имаше за задача да прогони тревогите и сълзите й.

След това обви ръце около кръста й и й прошепна всичките нежни думи, от които тя се нуждаеше.