Пеги Уеб
Докоснат от ангели (4)

Четвърта глава

Джейк беше с гръб към вратата, но усети, че Сара влезе. Въздухът в стаята се наелектризира от присъствието й. Тръпка пробягна по цялото му тяло.

Той стисна още по-силно дръжката на четката и продължи да боядисва в синьо — като цвета на очите на Сара!

Стори му се, че усеща уханието й, но това естествено беше невъзможно. Миризмата на прясна боя изпълваше стаята. И все пак той мечтаеше да усети парфюма, така както мечтаеше да бъде герой. Стоеше в спалнята на Сара с широко отворени очи и си мислеше, че е някакъв благороден герой от роман. Спасяваше една красива жена в беда. В същото време и тя го спасяваше от неговия порочен свят.

Обувките й потрепнаха по дървения под, когато го приближи. Сетивата му се изостряха с всяка нейна стъпка.

— Виждам, че си покрил мебелите. — Гласът й звучеше нежно и мелодично.

— Да. Намерих чаршафи в килера. Надявам се, че не възразяваш.

Той не се обърна. Мебелировката й се състоеше от едно нощно шкафче с пукнато огледало, люлеещ се стол с възглавничка и легло. Леглото беше някъде зад него и Сара. Беше много широко, с една възглавница и меко дантелено покривало. Той го беше забелязал. Беше си представил русата коса на Сара разпиляна върху възглавницата. Порочното съзнание му позволи да си представи, че докосва косата й, че си открадва безценни мигове с нея, като се преструва на такъв, какъвто не беше.

— Как мога да възразя, Джейк? Ти беше толкова добър към мен и Джени.

Тя се докосна поръката му, когато се присегна към кутията с боя. И двамата се отдръпнаха и се спогледаха. Лицето й се беше изчервило, очите й бяха толкова искрящо сини, сякаш бяха събрали в себе си част от сутрешното небе.

Буца заседна в гърлото на Джейк. Сълзи, които никога не бе проливал, изпълниха душата му. Всичко това беше под въздействието само на сините очи на Сара.

— Извинявай — прошепна тя. — Помислих си да ти помогна да довършиш тази стена.

— Работата ще върви по-бързо с двама.

Докато боядисваха, Джейк от време на време хвърляше бегъл поглед към нея. Понякога погледите им се срещаха. В тези сладки мигове тя прокарваше език по долната си устна и бързо отдръпваше очи.

Джейк искаше да докосне това езиче. Почувства силна, завладяваща нужда да я притежава. Трябваше да избяга далеч от спалнята й, далеч от присъствието й. Но не можеше! Беше обещал да боядисва.

— Джени спи.

— Какво? — Той се обърна към нея. Не можеше да разсъждава. Чувстваше само изгарящото си желание.

Сара отвори широко очи. Тя знаеше.

— Казах „Джени спи“.

— Това е добре.

Детето спеше. Те бяха сами. Напрежение изпълваше стаята. Те горяха. Джейк внимателно постави четката върху кутията и пристъпи към нея.

Ръката й стисна по-здраво четката, но тя не помръдна. Той пристъпяше все по-близо и по-близо. Времето почти беше спряло.

Джейк повдигна едната си ръка и внимателно приглади къдрицата, която се спускаше по бузата й. Кожата й беше мека…

— Сара — прошепна той.

Ръката му все още галеше бузата й. Беше завладян от изгаряща го страст.

— Да?

— Сара — отново промълви той.

Изтръпваше при самия допир на коприненогладката й кожа. Джейк осъзна, че само една страст не беше достатъчна за Сара. Тя беше от този тип жени, които мъжете бленуваха да притежават.

Тя беше толкова близо, бе толкова красива, толкова чувствена. Трябваше само да се отпусне, да я прегърне и тя да долепи устните си до неговите. Усещаше топлия й дъх по страните си.

— Джейк… — Вероятно го питаше дали възнамерява да я целуне. А може би му даваше разрешение да го направи.

Той знаеше колко приятно беше да чувства ръцете й около себе си. Познаваше нейната ласка. Припомни си вечерта с мотора, когато тя нежно го бе прихванала за кръста. Той пристъпи по-близо. Сара отметна косата си назад.

Гледаше го право в очите. Джейк виждаше само тях. Беше се загубил в синия им блясък, сякаш гледаше необятен океан; сякаш виждаше теменужките, които растяха пред входната му врата. Те бяха сини… като смъртта.

В миг Джейк простена и се отдръпна.

— Джейк? — Сара сложи ръката си върху неговата. — Нещо не е наред ли?

— Не, нищо. — Той хвана отново четката си. После се почувства виновен и обясни: — Прости ми, Сара. За момент те взех за друга жена.

— О! — Тя беше съкрушена.

Джейк се обърна и продължи да боядисва. Беше напрегнат. Ръката на Сара беше все още върху неговата. Чувстваше как кожата му гори.

— Бих ли могла да ти помогна с нещо, Джейк?

— Не… благодаря — отсече той.

— Понякога изглеждаш много напрегнат. Сякаш те преследват кошмари.

Той се присви, като че ли някой го беше ударил в корема.

— Знаеш ли, приятелството много помага — добави Сара. — Запознанствата ми не са предимно с възрастни хора, но купувачите ми в магазина понякога ми споделят проблемите си. — Тя пристъпи по-близо и му се усмихна. — Аз съм добър слушател, Джейк.

— Не се съмнявам в това, Сара.

Тя задържа погледа си върху него. Като че ли искаше да отгатне тайните му само като го гледа в очите. Беше чувал, че те са прозорец към душата, но се надяваше да не е така. Ако Сара изобщо имаше възможност да надникне в душата му, щеше да види само мъка.

— Извинявай, че ти се меся — каза тя накрая и отдръпна ръката си.

— Не! — Той я хвана за кръста и я накара да погледне в очите му. Погледът й беше напрегнат и уплашен. Джейк се упрекна, че за момент дори я беше пуснал да се отдръпне. — Не е твоя вината, Сара, а по-скоро моя. Аз съм особен човек. „И много самотен!“ — помисли си той, но не го каза.

— Разбирам — усмихна се тя. — Не всички са обикновени като мен. — Тя взе четката си и се захвана за работа.

За момент в стаята цареше тишина. Чуваше се само приплъзването на четки по стената и дишането им. Най-накрая Сара наруши тишината.

— Помниш ли деня, в който се срещнахме… деня, когато донесе една роза на Джени в задния двор? — нежно попита Сара.

Тя го прекъсна, преди той да успее да отговори.

— Аз ти се доверих ей така, от пръв поглед! По принцип не се доверявам на непознати, Джейк. Но лицето ти излъчваше някаква доброта и грижовност…

— Не ме описвай като ангел, Сара — настоя той.

— А не мога ли да те обрисувам като приятел? — Тя се обърна към него с усмивка. Една капка синя боя пръсна от четката й на носа му.

— О, миличък! — каза тя, като едва успяваше да сдържа смеха си. — Толкова съжалявам.

— Но ти току-що боядиса носа ми! — каза той, преструвайки се на ядосан.

— Като че ли си прав! — Тя се изкиска веднъж, после още веднъж и накрая изпадна в пристъп от смях и веселие.

— Но, госпожо, когато ви казах да ме обрисувате като приятел, не исках да ме разбирате буквално!

— Синият цвят много ти отива.

— Наистина, нали? — Джейк докосна носа си и пръстите му станаха сини. — Чудя се кой цвят би отивал на теб. — И с един замах той нарисува синя черта и на нейния нос. — Сега си отиваме взаимно.

— Не съвсем. — Сара се наведе над кутията с боя и се върна с нацапани пръсти. Той разбра какво го очаква, но не се опита да се съпротивлява — дори се наведе, за да я улесни. — Нека видим как изглеждаш със сини нос и бузи!

Сара се беше изправила на пръсти, а той се бе навел напред. Изведнъж смехът й секна и очите и проблеснаха. И Джейк не се замисли нито за миг… Устните на Сара бяха влажни. Той успя да почувства формата им — точно както си беше мечтал. Бяха наистина прекрасни…

Придърпа я към себе си с едната ръка, без да отделя устни от нейните. Тя въздъхна. Това беше най-сладкият звук, който Джейк някога беше чувал. Жена въздишаше по него — една красива и смела жена със сърце на ангел.

Нежни чувства напираха от дъното на мрачната му душа. Радостта, която задълго го бе напуснала, се връщаше отново при него. Ако Джейк вярваше в съдбата, щеше да си помисли, че Сара е негова. Но той не вярваше, че животът ще му предостави втори шанс. Нищо не можеше да се върне обратно. Дори магическата целувка на Сара не можеше да го направи.

За него нямаше изкупление, но имаше утеха. Той я прие тук, в ръцете на Сара, в спалнята й, сред мириса на прясна боя. Само този път! Но демонът се беше вселил в него и настояваше — още, още, още!

Тя се прилепи към тялото му. Сякаш Господ я беше изваял за него. Целувката стана сладко мъчение. Джейк искаше още. Цялото му същество молеше за още.

Сара въздъхна отново и се отпусна в прегръдката му. Трябваше да я пусне. Вече доста бе откраднал от нея, не можеше да рискува повече. Не искаше да обрича и двамата на страдание.

Мъчение беше да я пусне, но по-добре мъчение, отколкото вечна агония. Отдръпна се назад. Тя се хвана за рамката на прозореца, за да запази равновесие. Устните й аленееха, беше разрошена и съблазнителна… и учудена.

— Прости ми, Сара. Нямам право да правя това. — За първи път се извиняваше на жена, че я беше целунал.

— О! — Тя докосна устните си и го погледна с проницателни умни очи.

— Не исках да се възползвам от теб. — Той отново взе четката.

— Не… не си. — Тя взе своята четка. — Искам да кажа, че съм зряла жена, Джейк.

— Ти си прекрасна жена. — Ръката му стискаше здраво дръжката на четката. Замахваше силно и нервно. Проклетата стена сякаш ставаше все по-голяма. — Нямам намерение да те използвам за собствените си егоистични нужди. Надявам се, че разбираш.

— Разбирам. — Гласът й звучеше приглушено.

Той не смееше да я погледне.

Продължиха мълчаливо да боядисват, без да отделят погледа си от стената. Мълчанието се проточи, докато в един момент стана нетърпимо.

— Джейк?

Той я погледна. Тя беше невероятно хубава дори с петното синя боя на носа си. Джейк почувства как боята изсъхва по лицето му.

— Не искам да позволяваш това да промени нещата между нас — каза тя и се изчерви. — Имам предвид… — Тя навлажни устните си. Джейк отново поиска да ги докосне със своите. Стисна четката и се опита да укроти страстите си. — … Целувката… — промълви тя.

— Всичко е наред, Сара. — Той не се осмеляваше да я докосне. — Нищо не се е променило — излъга той и добави още един към греховете си.

— Исках да кажа, че когато Джени си хареса някого, трудно преживява раздялата… — Сара държеше четката с двете си ръце. Изглеждаше, сякаш се моли. — Не искам да прогоня приятеля на Джени.

— Сара, обещавам ти, че винаги ще си остана приятел на Джени. — Тя все още изглеждаше разтревожена. — Каквото и да се случи — добави той.

— Благодаря ти — каза тя и му се усмихна. Това сякаш разреши проблемите й. — Тогава приключваме, няма да говорим повече за това.

Сара имаше прекрасна душа. Само с няколко красиви думи го измъкна от адски неудобно положение. Сара не само му беше разрешила да се навърта наоколо, тя го бе помолила да го направи. Той смяташе да идва пак. В бъдеще обаче трябваше да е по-внимателен…

Джейк се усмихна на Сара, излъчването на лицето й беше прекрасно. Самото то доставяше радост. Младият мъж започна да се пристрастява към него. Мислеше си, че не би могъл да живее, ако няма възможността да го вижда и в бъдеще.

Те боядисваха, докато привършиха стаята. Ако Сара изпитваше някакви угризения, поне не даваше видими признаци, че е така.

— За да ти се отблагодаря за услугата — каза Сара, докато миеха четките, — ще изпържа едно пиле и ще подготвя закуска на открито за утре.

Джейк се колебаеше. Беше късно, само след няколко часа щеше да е утре. Щеше ли да успее да се възстанови толкова бързо от нощното преживяване? Можеше ли да го забрави само за няколко часа и да не се изкуши да го направи отново?

— Разбира се, ако си зает… — Тя започна да оправя косата си. — Просто си мислех, че такава закуска е нещо много приятно… Джени я обожава.

Той я беше наранил. Тя се чувстваше отблъсната и той го виждаше в очите й. А Джейк никога не бе искал да нарани Сара Лав.

— Ще дойда. — Постара се гласът му да изглежда весел. — Ти се погрижи за пилето, а аз ще се погрижа за коня.

— Кон?

— Да, имам коне.

— Джени ще е повече от щастлива. — Сара радостно плесна с ръце.

„А на теб ще ти хареса ли? Приятно ли ще ти е да седиш пред мен, а аз да се притисна към топлия ти гръб?“

Джейк се опита да избие тези мисли от главата си. Все пак имаше дотолкова човечност в него, колкото за едно чисто приятелство.

— Добре — каза той, — ще дойда да те взема към единадесет.

Те учтиво си пожелаха лека нощ. Джейк си беше вкъщи още преди да се сети за боята по лицето си. Пред огледалото внимателно разгледа петната — Сара беше оставила белег върху него.

* * *

Сара не можа да спи в спалнята заради па̀рите от боята. Изкара един спален чувал от килера и си легна в хола. Упрекна твърдия под, че не й позволява да заспи, но знаеше, че не е така. Дълбоко в себе си съзнаваше, че Джейк е истинската причина за безсънието й. Беше я целунал и това определено й беше харесало.

Удивление и ужас се сплитаха в нея, докато накрая не можеше да различи едното от другото. Какво ще стане, ако се влюби в него? Какво ще стане, ако по някакво чудо той се влюби в нея? Ами пък ако се случи да се оженят? Той беше жизнен, влиятелен мъж, ще иска да има деца. Как ще раздели Сара времето си между другото дете и Джени? Ами ако и другото дете е болно?

Сара простена и покри лицето си с чаршафа.

— Спри! — извика тя на глас. — Престани с тези глупости веднага.

Помисли си, че е най-глупавата жена на земята — да се притеснява за деца от мъж, който беше се заклел да не я целува повече. Е, той не беше казал точно това. Много настоятелно обаче се беше извинил. Защо? Може би не му беше харесала целувката. Държеше се, сякаш я беше харесал.

Но какво значение имаше дали Джейк Таунсънд бе харесал целувката й? Никога няма да има любов, нито сватба, нито деца.

„Сара Лав, превръщаш се в мечтателка!“

Сара се опита да забрави Джейк и затвори очи. Нищо не се е променило, бе казал той. Не бе ли почувствал как небесата се бунтуват? Не бе ли усетил, че сърцето му се изпълва със светлина?

Сара изпъшка, въртеше се из спалния чувал и чаршафите се бяха омотали около нея. Разумно беше да дремне няколко часа. Трябваше да изпържи пиле за утре, трябваше да се погрижи и за Джени.

* * *

Точно в единадесет часа на другия ден Джейк позвъни на вратата. Сара и Джени му отвориха още преди да е спрял да звъни. Бяха спретнати и готови за тръгване. Изглеждаха толкова прекрасни, че Джейк чак притаи дъх от възхищение.

— Здравей! — каза Сара. Усмивката й беше лъчезарна. Джейк предположи, че спомените от предишната вечер бяха толкова живи за нея, колкото и за него. Той все още усещаше вкуса на устните й.

— Добро утро — отвърна той сдържано.

— ’ейк! — извика Джени и се хвърли в краката му.

— Здрасти, Джени. — Той се наведе и я вдигна на ръце. — Най-хубавото нещо при децата е, че непрекъснато те прегръщат за коленете — обясни той, като държеше Джени в прегръдката си.

— Много е любвеобилна — извини се Сара. — Надявам се, че нямаш нищо против.

— Да имам против? — Джени беше обгърнала врата му, така се чувстваше отново цял, все едно миналото не съществуваше. — Обожавам прегръдката на Джени, тя е това, от което имам нужда днес и всеки божи ден!

„Имам нужда от тази прегръдка да ми напомня за Бони — помисли си той. — Това е прегръдка без никаква отговорност.“ Чувстваше, че постъпва егоистично, но Сара и Джени имаха нужда от приятел. Можеше да си позволи по малко емоция всеки ден. След шест години аскетизъм сърцето му имаше нужда от малко чувства.

— Готова ли си? — попита той Сара.

— Нека само да взема кошницата за пикника.

Тя се запъти към кухнята. Джени използва това време, за да погали Джейк по лицето.

— Добър човек! Добър ’ейк!

— Понякога ме караш да вярвам в това, Джени. Понякога, като си лежа в леглото и си спомним за Бони, си мисля за теб и за майка ти и някак си кошмарите ме напускат. — Той притисна устни в меките коси на Джени. — Джени, сладка малка Джени. Радвам се, че не разбираш това, което ти казвам. Радвам се, че ме смяташ за добър човек.

Джейк усети, че го наблюдават. Той вдигна очи и видя Сара през мрежестата врата. Тя държеше кошницата и се усмихваше. Не знаеше откога стоеше там и дали беше чула думите му. Надяваше се да не е така. Вече беше разкрил прекалено много от себе си пред Сара.

— Готова ли си? — попита той.

— Готова съм.

Натовариха всичко на колата и потеглиха към неговата къща. Имението Таунсънд — така я наричаха всички от Флорънс. За Джейк тя беше просто „у дома“. Беше класическа къща от тухли и хоросан, станала свидетел на повече трагедии от която и да е къща в града.

— Красива е — каза Сара, когато излезе от колата.

Джени изтърча пред тях и започна да къса теменужките покрай входната алея.

— Красиви, красиви.

— Ох, Джени, недей! — извика Сара и се втурна след дъщеря си.

— Остави я — спря я Джейк и сложи ръката си на нейната. — Това са просто цветя.

— Тя ги обожава. Възнамерявам да посадя една лехичка вкъщи. — Сара нервно започна да оправя косата си. Слънцето се отразяваше в очите й. Бяха толкова сини, че Джейк не можеше да откъсне поглед от тях. Джени бягаше и повтаряше с дълбокия си приглушен глас:

— Красиви, красиви.

Сара продължаваше да говори с припряно вълнение. Думите и действаха на душата му като летен дъжд през горещ августовски ден. Те го разведряваха, омагьосваха го. Искаше му се да я целува отново и отново.

— Има толкова много неща, които бих искала да направя в новата ни къща — говореше тя. — Искам да си взема една люлка за верандата. Обожавам люлките, направени са точно за лятото. И Джени обича да се люлее.

Погледите им се срещнаха. Лятното слънце ги беше обгърнало в топла и ласкава прегръдка.

— Разбира се, изглежда доста непрактично да се мисли за люлка и лехичка, когато къщата има нужда от толкова много неща… нови стълби към верандата като начало. — Тя повдигна русата си коса отново и Джейк си спомни как я бе докосвал. Косата й беше толкова мека. — О, боже! Не може да продължава така. Обзалагам се, че Джени вече е обрала всичките теменужки — притесни се Сара.

Но не помръдна от мястото си. И двамата бяха омагьосани от слънцето и летния въздух.

За момент Джейк си позволи лукса да чувства, да мечтае. Нежност изпълни сърцето му, мечти обсебиха съзнанието му. Представи си Сара и Джени в своя дом. Въобрази си, че е благороден, силен, мил, любвеобилен. Най-силно си мечтаеше да е техният покровител, да ги защитава и бди над тях като ангел-хранител.

— Мой — викаше Джени, като се гушкаше в краката на Джейк. В ръката си стискаше шепа цветчета от теменужки. Лицето и ръцете й бяха мръсни, но тя бе усмихната и щастлива.

Джейк клекна до нея:

— Да, Джени, те са твои. — Той хвана калната й ръчичка. — Имам още нещо, което ще ти хареса. Искаш ли да дойдеш да видиш?

— Да видя?

Той погледна към Сара.

— Пита те какво искаш тя да види — поясни Сара.

— Това е изненада, Джени. Искаш ли да я видиш?

Джени вдигна вежди и дълго и проницателно го изгледа, преди да отговори. Накрая се усмихна:

— Да, искам.

Тръгнаха по ниско скосената трева. Джейк погледна през рамото си — Сара стоеше покрай пътеката и ги наблюдаваше.

— Идваш ли, Сара?

— Да — каза тя с усмивка. — Не бих пропуснала за нищо на света.

— Името й е Марта Лин — обясни той, когато стигнаха до мястото, където семейство Таунсънд държаха ловджийските си кучета. Марта подаде глава, като чу името си. Беше ловджийска порода и имаше златиста козина.

— Куче, голямо куче. — Джени притисна лице към оградата. — Голямо куче.

— Харесва ли ти, Джени?

— Да, да, да — повтаряше тя и пляскаше с ръце.

— Някой ден ще й взема едно малко кученце от приюта за животни, тя обича животните.

— Животните също я обичат — каза Джейк. — Погледни това.

Марта Лин беше се приближила до оградата и усърдно ближеше ръката на Джени. Джени се смееше.

Джейк й Сара отстъпиха назад, за да наблюдават щастливата двойка. Кучето и детето бяха направени един за друг. Джени се обърна, за да погледне Джейк, и му се усмихна. Всичко, което той виждаше, бяха красивите й сини очи.

„Може ли един подарък, татко? Може ли? Може ли?“

„Разбира се, че може, сърчице мое. Малкото момиченце може да има всичко, което поиска.“

„Всичко ли, татко?“

„Всичко, Бони: луната, слънцето, звездите. Ти само поискай.“

„Искам едно кученце и искам да се казва Марта Лин.“

Джейк се опита да изгони кошмарните спомени от главата си, но не успя, докато Джени не се обърна към кучето.

— Какво ще кажеш да вземеш на Джени куче още сега?

— Не мога да си го позволя. Точно се нанасяме и…

— Едно малко златисто кученце, ловджийска порода, комплект с доживотно осигурена храна за кучета и ветеринарни услуги.

— Марта Лин има ли кученца?

— Има.

— И ти предлагаш да подариш на Джени скъпо чистокръвно куче…

— Да.

Сара го погледна изучаващо.

— Защо? — попита тя накрая.

Той можеше да излъже. Можеше да каже на Сара, че просто иска да подари на Джени куче, че иска да осигури добър дом за кученцата на Марта Лин. Но той не можа да излъже, нея Сара.

— Защото Джени ми напомня за някой друг.

Сара не попита за кого. Стоеше, без да мърда, и чакаше. Той си спомни за Бони. Сякаш вчера беше, когато тя стоеше пред оградата и се радваше на новото си кученце. Буца заседна в гърлото на Джейк и той не можа да каже дума повече.

Сара нежно го докосна по ръката.

— Виждам, че доста си обичал този „някой“ — каза тя.

Джейк кимна. Спомените все още не му позволяваха да проговори.

— Прекалено си щедър, но как бих могла да кажа не? — Сара стисна ръката му. — Благодаря ти, Джейк. Джени също ще ти благодари, по свой начин.

Той погледна към Сара, тя все още държеше ръката му. Допирът беше неотразим. У Сара нямаше преиграване, нямаше преструвки. Той покри ръката й със своята.

— Сара, ти си много хубава.

— О! — възкликна тя и задържа устата си в това положение за известно време. Джейк се бореше с изкушението да се наведе и да я целуне. Бяха вперили погледи — един в друг за известно време, накрая Сара отдръпна ръката си. После посегна и прибра кичура, който винаги се извиваше към бузата й.

— Никой досега не бе ме наричал хубава.

— А би трябвало.

Отново задържаха погледите си един върху друг, после Сара въздъхна:

— Не ме описвай прекалено хубава, Джейк.

— Не бих могъл, нямам синя боя.

И двамата се засмяха. Джени се обърна да види какво става. Без да разбира какво прави, тя ги хвана за краката и ги притисна един към друг.

— Голямо куче, голямо куче — напяваше тя. После изплези език, за да изимитира Марта Лин.

— Страхотна артистка си ми! — Сара се наведе и взе дъщеря си на ръце. — Сега ли да й кажа, Джейк?

— Да.

— Джени, Джейк ти подарява едно кученце.

— Голямо куче?

— Не, ще бъде едно съвсем малко кученце и ти ще трябва много да внимаваш и да се грижиш за него, за да порасне.

— Мен?

— Да, Джени, едно малко кученце само за теб.

Джени все още не беше убедена. Тя повдигна вежди и погледна първо майка си, а после и Джейк.

— Прегърна куче? — Тя я обгърна с ръце, за да демонстрира.

— Да, съкровище, можеш да го прегърнеш.

— Ей сега ще й донеса едно. — Джейк отиде да й избере едно от кученцата на Марта Лин. Взе едно дебело, женско. През цялото време мислеше за Джени. Сега точно той се радваше на този пикник, наслаждаваше се на любовта на Джени и на възхищението на Сара. Можеше да вземе това, което му трябва, и на края на деня да си отиде. Това беше хубавата страна на приятелството му със Сара и Джени Лав. Можеше да си отиде. Нямаше обвързване, нямаше обещания и най-важното — нямаше разбити сърца.

Предполагаше, че това звучи доста егоистично. Но нали той беше студен, безсърдечен…

Джейк положи нечовешко усилие да се освободи от мислите си и се запъти обратно към Сара и дъщеря й. Подаде кученцето на Джени и се отдръпна, за да може да я наблюдава отстрани. Сякаш отново виждаше Бони. След първоначалния вик на радост Джени взе кученцето, после прилепи глава до козината му и започна да му тананика някаква песничка.

До този момент той не знаеше, че е възможно човек да е щастлив и тъжен едновременно.

— Благодаря ти — каза Сара.

— Аз ти благодаря, Сара.

Тя го разбра. Без да пита защо, знаеше, че е дала толкова, колкото е получила. Изправи се на пръсти и целуна Джейк по бузата. Почувства се, сякаш го бяха пуснали от самолет — някъде под него имаше земя, но той не знаеше къде ще се приземи и реши да отвори парашута си, преди да е станало прекалено късно.

— Ако не се лъжа, има пържено пиле в кошницата, която оставихме в колата. Умирам от глад.

— Добре, приготвих достатъчно като за едър мъж като теб.

— Ще се погрижа да не си хвърлила силите си напразно, Сара.

Тя се протегна към ръката му с един от типичните си неподправени жестове. Джейк разбра какво е блаженството. Вървеше надолу по алеята със Сара, която се смееше и му бъбреше, а Джени ги следваше по петите с новото си кученце. Той стисна по-здраво ръката на Сара и си пожела този ден никога да не свършва.