Пеги Уеб
Докоснат от ангели (12)

Епилог

Две години по-късно

— Ти май ще изпълниш съпружеските си задължения докрай? — Гуендълин подхвана Джейк за ръката, когато той мина покрай стола й. — Защо не направиш като останалите мъже? Прочети една книга, запали си една пура.

— Не пуша и съм прочел всяка книга на пазара — отвърна той и седна на един стол до нея. После размаха ръце и продължи: — Ами ако нещо й се случи? Дали не съм й направил нещо лошо, Гуендълин?

Тя го потупа по ръката.

— Направил си това, което всеки нормален американец от мъжки пол би направил. Ти ме подлудяваш!

Той се засмя. После я погледна като малко палаво дете:

— Толкова ли съм лош?

— Следващия път, като решиш да си имаш дете, моля те, не ме викай.

— Щеше да ревнуваш ужасно, ако не го направех.

Доктор Рейнхарт се появи на прага на чакалнята.

— Джейк, тя е готова, можеш да дойдеш.

Той се изправи и тръгна след доктора. Гуендълин го дръпна за ръкава:

— Джейк, успех! — каза тя.

Сара го чакаше. Лицето й излъчваше и щастие… и болка… В корема си тя носеше тяхното дете. Протегна ръка към него:

— Джейк!

Той я пое:

— Ще бъдем заедно, Сара. Всичко ще мине прекрасно.

— Аз не се притеснявам — каза Сара. — А ти?

Беше прекарал последните шест месеца в ужасен страх и притеснения. Грижите за Сара и нероденото му дете така го бяха обсебили, та Гуендълин го заплаши, че ще му забрани да идва на работа.

— Не — излъга той. — Не съм притеснен.

— Както Джени би се изразила: Хубаво, хубаво, хубаво.

Сара направи измъчена физиономия.

— Боли ли те?

— Не. — Ако лъжата можеше да успокои мъжа, когото обичаше, Сара беше готова да излъже. — Но мисля, че това бебе иска да ни каже нещо.

Доктор Рейнхарт се появи на момента. Внимателно погледна Сара, пипна корема й и заяви:

— Време е.

Джейк държеше ръката й, докато я отвеждаха към родилното отделение. Нежно избърса потта от челото й. Наблюдаваше със страхопочитание и благоговение как детето му се появява на този свят.

— Момченце е — заяви доктор Рейнхарт и повдигна бебето нависоко. — Едно съвършено малко момченце.

— Още един герой — каза Сара и хвана ръката на Джейк.

Докторът подаде бебето на Джейк, който не се и стараеше да прикрие сълзите си. Искаше да покаже на сина си, че и героите могат да плачат.

 

 

Тридесет години по-късно. Университетът във Вандербилт.

Сара и Джейк влязоха в лагера на университета, хванати за ръка. Пролетта разцъфваше наоколо, дърветата бяха покрити със зелени листенца. Тревата се превръщаше в пищен килим.

Едва си пробиваха път сред тълпата. Връчването на дипломите винаги носеше тържествено настроение.

— Някога, когато стояхме на пътя до вертолета, помисли ли си, че можем да стигнем толкова далеч? — попита Сара.

— Никога не се усъмних и за секунда.

Джейк я хвана за лакътя и я накара да спре. Искаше да се наслади на лицето на жена си, преди да се присъединят към тълпата. Годините я бяха променили съвсем слабо. Косата й беше още мека и златиста. Тук-там имаше по някой сив косъм, но това я правеше още по-привлекателна. Когато се вълнуваше, Сара отново захващаше да оправя косата си. Същият кичур, който Джейк вече толкова години обожаваше, отново падна и се зави край бузата й. Очите й все още можеха да се усмихват. Устните й пак добиваха приятното си очертание, когато се учудваше.

Сара се изправи на пръсти, докосна лицето му и се усмихна.

— Радвам се, че тогава ме гони, докато ме хвана.

— Аз все още те държа — отвърна Джейк.

— Това е, защото ти се оставям.

— Ако не бяхме сред толкова много хора… — Джейк очерта устните й с пръст и я погали по бузата. — Сега те обичам толкова, колкото те обичах първия път, когато те видях край шосето, с лице, покрито цялото с прах.

— А ти си все още моят герой.

Гледаха се толкова влюбено, че неколцина спряха, за да ги позяпат.

— Спираме движението — каза Сара с усмивка.

— Това е, защото такава старческа страст е рядкост.

— Говори за себе си, Джейк. Аз все още съм младо момиче.

Те се хванаха за ръка и тръгнаха към поляната, където бяха разположени сгъваеми столчета за гости и родители на дипломиращите се. Сара и Джейк си бяха запазили места отпред.

Завършилите студенти вървяха в редица под тържествените звуци на тромпетите. Първи минаха висшистите със степен бакалавър. След тях вървяха кандидатите за магистърска степен и най-накрая бяха тези за докторска.

— Виждаш ли го? — попита Сара, като се загледа към медиците, за да намери с очи сина си.

Джош забеляза майка си и й даде знак с ръка.

— Не, но виждам нея — каза Джейк, който пък беше обърнал глава към групата от дипломирали се студенти по право.

Виктория, втората им дъщеря, видя баща си и му направи знак.

Чу се шум и Уилям се промъкна на съседната седалка до родителите си.

— Съжалявам, че закъснях. Хвана ме задръстване по улицата.

Когато присвиеше красивите зелени очи като на баща си и чаровно извиеше приличните на майчините си устни, родителите можеха да му простят всичко. Уилям беше последното им дете.

Дипломиращите се заеха местата си и церемонията започна. В дъното на сцената, до всички възпитаници с черни тоги, седеше жена, облечена в бяло. Лицето й беше нежно като на цвете.

Президентът на университета във Вандербилт излезе на подиума. Приближи се и дари публиката с очарователна усмивка.

— Речта по случай завършването днес ще бъде държана от една много особена жена. Тя е художник-портретист и е рисувала почти всеки — като се започне от президента и се стигне до кучето на английската кралица. Родена с особен дефект, тя успя да се пребори с всички трудности в живота. Днес брат й завършва медицинския факултет, а сестра й — правния. Счетохме, че най-разумно би било да предоставим на Джени Лав-Таунсънд да приветства родители и гости на дипломиращите се възпитаници на университета във Вандербилт.

Публиката стана на крака, за да я приветства. Джени се приближи към микрофона с тържествената си походка. Преди да започне да говори, тя вдигна елегантно едната си ръка и изпрати въздушна целувка на родителите си.

Джейк хвана Сара за ръката, когато Джени се присегна към микрофона. Очите му се напълниха със сълзи. Джени беше първородното дете на Сара, а Сара — първата и най-силна любов на Джейк.

Джени се наведе към микрофона. Слънцето огряваше косата й и й придаваше очертанията на ореол.

— Думите ми са обикновени… те излизат направо от сърцето ми.

Гласът й звучеше чисто и искрено. Усилен от микрофона, той ехтеше над зелената поляна и приличаше на песен на арфи и сребърни звънчета. Единствено ритъмът и редките колебания в гласа й подсказваха, че е особена.

— Желая ви успех. Каквото и да означава това за всеки от вас, желая ви го. Той ще бъде ваш, ако се трудите сериозно и не се предавате. Ще бъде ваш, ако си поставяте цели и ги изпълнявате. Ще успеете, ако имате подкрепата и любовта на приятелите и семейството си.

Тя замълча и се усмихна на Сара, Джейк и Уилям. После се обърна към дипломиращите се и се усмихна на Виктория и Джош.

— Обръщайте внимание на любовта — каза Джени, — защото без нея успехът е безсмислен.

Тя седна отново на мястото си сред овации и аплодисменти. Сара и Джейк изтриха сълзите си. Дори Уилям тайничко попи влагата от своите очи.

Президентът връчи дипломите. Имаше такава тълпа около Джени, че се наложи Джейк и Сара да чакат на опашка. Виктория и Джош се отделиха от студентите с черни тоги и се присъединиха към семейството си.

— Твой ред е, братле — каза Виктория и разроши тъмната коса на Уилям.

— Да, браток — добави Джош и приятелски го бутна по рамото. — Ще вървиш, по утъпкана пътека, но ще трябва достойно да запълваш стъпките ни.

Уилям се усмихна многозначително.

— Докато вие двамата спорите в прашни съдебни зали и дисекцирате мъртъвци, аз ще последвам съвета на Джени.

— Желая ти успех — рече Джош подигравателно.

— Ще обръщам внимание и на любовта. Имам само един проблем.

— Какъв? Сподели със сестра си. Нали съм правно лице, мога да помогна.

— Не знам дали да започна с тази готина блондинка до сградата на правния факултет или с червенокосото момиче, което ме чака вкъщи.

Братята и сестрите се засмяха дружно. Сара и Джейк ги наблюдаваха щастливо.

— Гордееш ли се с децата ни, Джейк? — попита Сара.

— Гордея се с всичките… и най-вече с Джени.

Държаха се за ръцете, а смехът на децата им разцепваше въздуха.

— Мамо…

Джейк и Сара се обърнаха при този далечен и дълбок глас. Джени беше застанала до тях в красивата си бяла викторианска рокля. Косата й беше хваната на опашка. За момент Джейк я видя отново на чаената закуска като малка в онзи плевясал двор във Флорънс, Алабама.

— Тате… — Тя пъхна ръката си в неговата. Той погали нежните пръсти на дъщеря си. — Обичам те повече от всичко на света, татко — каза тя.

Джени и Сара тайно си размениха по една усмивка.