Пат Букайстър
Неочаквано предложение (10)

Десета глава

Пишещата машина тракаше безспирно, а страниците се редяха една след друга. Докато пръстите на Аби препускаха по клавишите, до машината й винаги имаше чаша горещо кафе.

Посред нощ почувства, че трябва да стане от масата, да се разтъпче и да масажира вече наболяващите я мускули. Не след дълго, пак се захвана за работа. Чак към изгрев-слънце приключи с печатането на окончателния вариант на работата си, която бе цели сто двадесет и една страници. В шест нави часовника за девет и се отпусна в леглото си.

Още като чу часовника, бързо скочи от леглото. Взе набързо душ, навлече си дънките и един жълт пуловер и отново прибра косата си на опашка. Макар че бе поспала само няколко часа, се чувстваше пълна с енергия. Имаше много неща за вършене и бе решена да се справи с всичко. Бъдещото й щастие зависеше от това.

Притеснението, свило стомаха й, не й даде дори да помисли за закуска. Все пак се справи с чаша мляко, но това бе всичко, което се осмели да вкуси.

Първото нещо в програмата за деня бе да направи копие на дипломната работа. После щеше да я занесе в университета и да я предаде на научния си ръководител.

Грабна портмонето, ключовете за колата и дипломната си работа и забърза към семейство Бъроуз. Трябваше й телефон, а и искаше да доуточни с Моди излизането по магазините, което бяха планували.

Най-напред се опита да се свърже с Уеб, за да му каже да не идва по обяд. Този ден нямаше да има възможността да я надзирава, докато се храни. Щеше да се откаже и от шофьорските му услуги. Но той не бе в кантората. След като секретарката предаде кой се обажда, телефона взе Брад.

— Здравей, Аби. Брад е. Уеб не е тук. Какво има?

Може би е по-добре да му съобщи за промяната в плановете за деня чрез Брад, помисли си Аби. Така ще си спести излишни въпроси от страна на Уеб.

— Можеш ли да предадеш едно съобщение на Уеб преди обяд?

— Естествено. Разчитай на мен. Мога да се обадя на телефонния му секретар. За какво става въпрос?

— Кажи му да не се отбива вкъщи по обяд. Помоли го да дойде към седем вечерта.

— Готово. — След секунда мълчание Брад добави: — Аби, мисля, че е излишно да те предупреждавам, че Уеб няма да е във възторг от тази промяна. Той специално отмени някои ангажименти, за да освободи време за теб.

— Знам, но днес трябва да свърша някои важни неща. Ще му обясня довечера.

Брад се изхили.

— Бог да му е на помощ. Ето един чудесен пример за това как ако жените сериозно се захванат с нещата, мъжете не струват и пукната пара.

Аби не обърна внимание на забележката.

— Мога ли да разчитам, че ще му предадеш съобщението, преди да е станало обяд?

— Абсолютно. — Брад затвори телефона и на лицето му грейна широка усмивка. Предчувстваше, че на брат му предстои доста разстройващ ден, но не и безинтересна вечер.

Аби си намери една колежка, която да я замести в музея, а после позвъни на администратора на Бристъл Хаус и без да дава обяснения, го уведоми, че този следобед ще отсъства. За първи път молеше за отпуск и тъй като бе намерила човек да я замести, администраторът не й отказа.

Тя затвори, но след секунда телефонът звънна. Беше Уеб, който се обаждаше от уличен телефон. Долавяше се шум на коли, но гласът му бе силен и идваше до нея отчетливо.

— Какво става? — попита недоволно той. — Защо се отказваш от курса до Бристъл Хаус?

Точно този въпрос никак не искаше да чуе. Досега всичко бе вървяло изрядно.

— Днес имам доста тичане и не искам да ти губя времето и да те мъкна насам-натам.

— Аби — каза той със сериозен тон, — не бих си и помислил, че ми губиш времето. Какво трябва да свършиш? Може би ще мога да поема някои от дреболиите, за да може да ти остане време за дипломната.

Но тя не искаше да издава нищо и нарочно заувърта:

— Това са все неща, които трябва да свърша сама. Брад каза ли ти за уговорката в седем?

— Това също не мога да го разбера. Мислех да дойда и да сготвя по-рано.

— Най-добре ела в седем. Виж какво, трябва да тръгвам. Ще се видим довечера.

Аби бързо затвори телефона и пое дълбоко дъх. Дотук добре! Сега оставаше да се моли Уеб да се подчини на молбата й, да не се инати и да не вземе да се появи според първоначалната уговорка. Това би провалило всичко.

Вдигна отново телефона, набра номера на хотела и поиска да разговаря със салонния управител. Той никак не бе доволен от факта, че тя ще отсъства от работа тази вечер, но Аби не му обърна внимание. Поне не я уволни. Но и да беше го направил, нямаше да се трогне.

За няколко часа Аби и Моди успяха да набавят продукти, от които Аби се нуждаеше за вечерта. Моди неуморно тичаше с приятелката си из магазини за подаръци, бакалии и книжарници. Някои от идеите и предложенията й бяха толкова скандални, че Аби почти не спря да се смее. Възрастната жена очевидно се забавляваше, както никога преди това.

Когато се върнаха в къщата на Моди, Айра изчезна нанякъде. Не искаше да става съучастник в заговор срещу свой събрат.

Сред огромни количества чай по масата в трапезарията двете жени се захванаха за работа и към пет часа най-после успяха да подвият крак и спокойно да се насладят на една последна чаша чай, която изпиха бавно и с чувство на задоволство от извършеното. Аби отказа да вечеря у Моди. Имаше още едно-две неща за свършване, преди да дойде Уеб.

 

 

Няколко минути след седем Уеб се появи. Ако можеше да се съди по затръшването на вратата, не бе в цветущо настроение. Още като тръгна към верандата, лицето му се намръщи, но на няколко крачки от вратата той се спря и се взря пред себе си. На първото стъпало седеше едно от мечетата, които бе подарил. В лапите си стискаше бележка. Уеб се приближи и прочете: „Моля, заобиколете покрай къщата“.

Озадачен, той тръгна в указаната посока. Посрещна го друго мече, което държеше картонена стрелка, сочеща към задната част на къщата. По пътеката за задния двор бяха — разположени още няколко. Отстрани на градинската портичка чакаше мечокът — рибар. Въдицата му я нямаше, но затова пък държеше табелка, на която пишеше: „Добре дошъл на тържеството!“.

Уеб повдигна райбера и бавно отвори портата, като се чудеше какво означава всичко това. Завладян от любопитство, забрави, че бе ядосан на Аби. Взе две стъпала и се спря.

В средата на поляната беше постлано бяло одеяло, а около него — също тъй бели чували. В центъра на всеки от тях гореше по една свещ. Останалите мечета бяха наредени по края на одеялото, всяко с хартиена шапка върху рошавата си глава.

На сребърен поднос бяха подредени сирене, салам и бисквити, както и съд с лед, в който се изстудяваше шампанско.

По средата на всичко това седеше Аби.

Уеб не можеше да откъсне поглед от прекрасната гладка, Аби бе възхитителна на фона на светлината на свещите и падащия здрач. Косата й бе изкусно пристегната — изящно допълнение към елегантната й рокля от черен креп.

— Трябваше да ми кажеш, че ме каниш на официална вечеря — каза той и погледна към светлокафявите панталони и синята си риза. — Щях да дойда със смокинг.

Тя се премести, за да му направи място.

— Исках да те изненадам.

— И успя. — Подгъна дългите си крака и седна до нея. Единият му крак неволно бутна едно от мечетата и той се пресегна да го изправи. — Какъв е поводът?

— Ще ти кажа, след като отвориш шампанското.

Уеб си каза, че ще е по-добре да се остави тя да се разпорежда и се отказа да задава въпроси. Взе бутилката и след секунди тапата изсвистя. Бързо грабна една от кристалните чаши наблизо и улови в нея искрящата и пенлива течност.

Напълни чашите и й подаде едната, а после търпеливо зачака да види какво ще последва.

Аби вдигна чаша за тост.

— За нашия мечешки пикник.

Чашите звъннаха една в друга.

Като отпи, Аби вдигна втори тост.

— За завършената ми дипломна работа.

Той понечи да вдигне чашата си почти автоматично, но думите й спряха ръката му. Погледът му потърси лицето й.

— Ти си я свършила?

— Снощи. А сутринта я предадох — кимна тя.

Уеб отпи голяма глътка шампанско. Почувства, че от раменете му се свлече огромен товар… Сега разполагаше с вечността.

— И какво ще стане сега? — попита той.

Аби усети, че въпросът не се отнася до дипломната й работа. Престори се обаче, че не разбира за какво става дума,

— Ще чакам да видя дали ще я одобрят.

Той кимна.

— А после?

— После ще… — Тя забрави какво щеше да каже, тъй като усети ръката му, която галеше крака й през тънката материя. — Какво правиш?

— Това е същата рокля, с която беше през онази нощ, когато спука гума. Не се ли страхуваш, че можеш да я изцапаш, докато тръгнеш за хотела?

През роклята пръстите му продължаваха да галят нежната й кожа.

Когато проговори, гласът й бе малко неуверен:

— Тази вечер няма да ходя в хотела.

Ръката му се спря.

— Да не би да не ходиш на работа тази вечер? Защо?

— Реших да освободя вечерта си.

В погледа му се появи странен пламък.

— Облякла си се така заради мен?

Тя се усмихна.

— Исках тържеството ни да бъде шик.

— О, Аби! Не зная как точно да се изразя, но това повече ми прилича на сцена на съблазняване, отколкото на тържество.

Беше на път да се разтрепери… Сега или никога!

— Ако това те притеснява, не е необходимо да оставаш. Заедно с мечетата ще се повеселим добре.

Брадичката й се повдигна по онзи познат горделив начин, който винаги го вълнуваше.

— Доста си се постарала, за да продължиш вечерта в компанията на някакви си мечета. Най-малкото, което мога да направя, е да остана. — Усмивката му бе смущаващо чувствена. — Ще се навъртам наоколо, за да видя как ще изпълниш ролята на съблазнителката. Аз естествено изцяло ще те поддържам и ще помогна с каквото мога.

Тя, разбира се, трябваше да предвиди, че той няма да се придържа към нейния сценарий.

— Колко великодушно от твоя страна. Какво ще стане, ако ти кажа, че дипломната ми работа е единственият повод за тържеството?

— Ще бъда разочарован. Не искам да кажа, че не се радвам. Едва ли мога да си представя нещо по-хубаво. — Той взе парче сирене и го сложи на бисквита. — Не ми обръщай внимание. Карай нататък по твоя план.

Тя вдигна чаша и каза:

— Имам още един тост.

Той преглътна бисквитата си и вдигна чаша.

— Готов съм.

— За кандидатската ми степен.

— За какво?

Тя едва овладя възторга си от дългоочаквания успех.

— Мисля си, че сега, като се справих с работата, която ще ми осигури магистърска степен, бих могла да започна да пиша дисертация.

— Помисли си пак. — Уеб си припомни мъчителните изпитания от изминалата седмица. Мисълта, че всичко това можеше да му се случи отново, и то в продължение на дълъг период, го отчая. — А какво стана с плановете ти да постъпиш като преподавател в университета и да си осиновиш дете?

— Пак мога да направя това и да ходя на часове вечер.

— Ако планът ти включва пълното ми видиотяване, нека съм първият, който ще те поздрави. Успя!

— Не ти ли харесва идеята ми? — каза тя невинно.

— Ако всичко това означава едно окрупнено повторение на миналата седмица аз съм направо ужасен. — Той я погледна гневно. — Ако наистина се налага, ще направя всичко възможно отново да ти помогна, но идеята ти никога няма да ми допадне кой знае колко.

В нея трепна искрица надежда.

— Наистина ли ще го направиш?

— Да, но те предупреждавам. Всеки мъж понася изненади в определени граници. — Той хвърли празната си чаша на тревата, почти изгубил търпение. — Не, по дяволите! Стига толкова! А сега, ако не ви се нрави, извърнете поглед, госпожо, но вашият убиец на дракони току-що се прости с хладнокръвието си.

Чашата й изчезна от ръката й и полетя зад гърба му. Той я хвана за раменете и я наклони към одеялото, като успя да разбута няколко мечета. Този път не си направи труда да ги изправи.

Тежестта му я притисна към покритата с одеяло земя. Тялото й бе меко и гъвкаво. Той се впи в кадифените й устни и този път не направи опит да скрие желанието и страстта си.

Нетърпението му се примеси с откровена мъжка жажда и той откъсна устни от нейните и зацелува лицето и шията й.

— Не ме избутвай прекалено назад в плановете си за бъдещето, Аби — каза. — Няма да се примиря с това. Искам да знам къде точно се намирам в класацията. Преди или след дисертацията ти.

Тя прокара пръсти по лицето му.

— На нейно място.

Тази спокойна и неочаквана декларация го накара да вдигне глава. Тъмните му очи се бяха разширили от изненада.

Той се дръпна леко, облакъти се и я изгледа продължително.

— Аби? — попита с дрезгав глас. — Какво означава всичко това? Някакъв тест? — Гласът му прозвуча остро. — Дай да подразня Уеб, за да видим докога ще издържи?

— Уеб, обичам те.

Той се втренчи в нея и за момент не можа да помръдне. После обгърна лицето й и вплете пръсти в косата й.

— О, Аби — каза той, — мислех си, че никога няма да чуя тези думи от теб.

Тя се опита да не обръща внимание на разочарованието си, че той не й бе отвърнал веднага със същото. Може би това никога нямаше да стане.

— Не бях сигурна, че искаш да го чуеш.

Той нежно я привлече към себе си.

— Аби, разбира се, че винаги съм искал да чуя, че ме обичаш. За бога, бях като просяк пред вратата ти и приемах трохите, което ти ми подхвърляше. Защо, мислиш, оставих желанията си на заден план?

Сега беше неин ред да се взре в него с изненада.

— Скъпа — прошепна той и се приближи, за да я погледне в очите, — аз съм безумно, безутешно, безнадеждно влюбен в теб. До края на вечността. Искам да заживея при теб, да се събуждам до теб всяка сутрин, да те намирам с великолепно разстлана по възглавницата коса. Искам да остарея с теб.

Ръцете му се заровиха в гъстата й коса и я освободиха от фибите. Копринената маса се разпиля по раменете и той прокара пръсти през нея, наслаждавайки се на сладостния допир.

— Обичам косата ти. — Ръката му погали рамото й, после се премести надолу към гърдите, кръста и бедрата. Той се усмихваше нежно и съблазнително. — И към останалото никак не съм безразличен.

— Уеб — прошепна тя, — искам да ме любиш. Накарай ме да повярвам, че наистина ме обичаш.

Той се обърна по гръб и я пое в силните си ръце. Ципът на роклята бавно се разтвори по гърба й.

— В тази рокля си изключително красива, но без нея ще бъдеш прекрасна.

Ръцете й трепереха, докато разкопчаваха копчетата на ризата му. После тя бавно прокара длани по здравите му мускулести гърди и долови как той жадно пое дъх. Стори й се невероятно, че докосването й може така да го възбуди.

Грубите му ръце се плъзнаха по гладкия й гол гръб и по вените й се разля топлина. Аби впи устни в неговите, той изстена от удоволствие.

Уеб почувства, че губи самообладание и изхлузи роклята й. Преди съвсем да бе загубила способността си да мисли, тя прошепна:

— Не мислиш ли, че е добре да влезем вътре?

— На път съм да го направя — каза той. Черният сутиен последва роклята й върху одеялото. — Искам да видя кожата ти на светлината на свещите.

Устните му намериха нейните и за Аби вече не съществуваше друго, освен Уеб и растящата нежна болка в тялото й.

— Тази седмица беше непоносима, Аби — прошепна той. — Мислех, че ще полудея от желание по теб.

Устните му се плъзнаха по шията й. От Аби се изтръгна тиха въздишка. Палещ огън увлече и двамата.

— Мина доста време, скъпа — промълви той. — Трябва да те направя моя, сега. Имам нужда от теб, за да се почувствам отново цял.

Като освободи и нея, и себе си от останалото по тях облекло, той плътно притисна тяло до нейното. Преди да я обладае, Уеб прошепна:

— Омъжи се за мен, Аби. Бъди майка на децата ми, нека живеем заедно. Толкова много те обичам. Моля те, омъжи се за мен.

Тя почувства силното му и нетърпеливо тяло върху себе си и я заля неизпитвана досега топлина.

— В сърцето си аз съм го направила.

Светът наоколо й се взриви на частици. Екстазът я заливаше, всичките празни дни и самотни нощи избледняха. На тяхно място прииждаха хиляди усещания, с които Уеб я понесе към царството на желанието и любовта.

Най-после намери някого, когото да обича и който я обичаше — и сега, и до края на живота й.