Патрик Андерсън
Всички удоволствия (17)

17.

Няколко часа по-късно студеният дъжд свали и последните златисти листа от дърветата под прозореца ми.

После задрямах. Вече бе притъмняло, когато Пени ме събуди. Прегърнахме се и аз си спомних деня, в който тя ме събуди по същия начин, за да ми съобщи, че Джон Ленън е убит.

С Пени ни свързваха безброй спомени от онези години. Веднъж имах неприятности с Белия дом. Бях помогнал за избора на един президент, но после написах книга, която той и шайката около него не харесаха. Когато я издадохме, различни репортери ми се обадиха и ме предупредиха, че на следващия ден във вестниците ще се появят цитати от анонимни служители на Белия дом, които ще ме обвиняват във всички смъртни грехове.

Не ме беше грижа — пусни куче в леглото си и ще се напълниш с бълхи — но се притеснявах за въздействието върху Пени. Същия следобед я изведох на разходка и й казах:

— Сладурче, президентът е вбесен от новата ми книга и в утрешните вестници ще се появят материали, в които ще пише много гадни неща за мен. Не им обръщай внимание. Те са просто сбирщина от тъпаци.

Пени подритваше едно камъче, но внезапно спря.

— Президентът не харесва книгата ти? — попита тя. Вече се бе срещала със същия джентълмен и имаше някаква представа за неговата неотразимост.

— Точно така.

— Значи може да се целуне отзад — обяви тя.

Такава си беше дъщеричката ми на дванайсет. Сега обаче вече бе млада жена, завърнала се вкъщи от колежа, изпълнена с ентусиазъм и истории за разказване. Слязохме при Линда, седнахме край камината и се запасихме с пуканки и бира. Пени бъбреше за момчетата, купоните и рокгрупите, за работата си в дома за сираци, съобщи ни, че ще пропусне един-два изпита, които щяла да вземе по-късно. Съгласих се. Почти всички решения на дъщеря ми срещаха моето съгласие.

Не споменах набъбването на чековете, нито пък неплатените й талони за паркинг, нито оценките, които се очертаваха почти толкова слаби, колкото бяха и моите. Просто исках тази вечер всички да сме щастливи.

По едно време станах, изсипах две бири в каната и изпекох пържоли. Имаше и салата, и чесново хлебче. Пени избута месото настрана. Очевидно (типично за възрастта си) флиртуваше с дзенбудизма. След като се нахранихме, казах с възможно най-спокойния си глас:

— Има нещо, което трябва да обсъдим.

— Какво е то? — попита дъщеря ми.

— Днес говорих с Елтън Капс за проклетата арабска история. Оказа се по-лошо, отколкото си го представях. Елтън мисли, че трябва да отидем някъде за известно време.

— Татко, аз съм на училище.

— Можем да го уредим. Какво ще кажете за една седмица във Флорида? Или Кей Уест, „Пиер Хаус“? По това време не е тъпкано с туристи и…

— Искаш да отидем там, защото момичетата се размотават полуголи — разкри Пени.

— А какво ще стане с пътешествието ни до Франция през юни? — поинтересува се Линда.

— То не отпада.

— Семейство Райън ни очаква в петък.

— Линда, за бога, може би сме в смъртна опасност! Вижте, тримата не сме били на почивка заедно от…

— А какво ще стане с Бони? — настоя Пени. — Дори не знаем къде е. Просто искаш да избягаш!

Ето, това е. Постарах се да запазя самообладание.

— Пени, опитах се да намеря Бони, но не успях. Бях пребит, а Елтън твърди, че има хора, които могат и да ни убият, без да им мигне окото. Бащата на Бони е пуснал частни детективи по следите й. Моята задача е да защитя собственото си семейство.

— Ако те е страх, мога и аз да опитам! — опълчи се Пени.

Тя седеше на пода до камината. Пристъпих към нея, но тя извърна глава.

— Скъпа, възхищавам се от предаността ти, наистина се възхищавам. Но това е твърде голямо за нас. Баща й е сенатор. Дядо й е милионер. Те ще я открият.

— Не, няма да я открият — горчиво пророни тя.

Оставих я да поплаче. И двамата инстинктивно очаквахме Линда да реши въпроса по един или друг начин.

— Мисля, че трябва да постъпим както препоръчва Елтън — каза тя. — Може би една седмица в Кей Уест. Или до Нейпълс. Можем да поговорим с директора на колежа, ако е необходимо.

— Планът е чудесен — подкрепих я аз. — Утре сутринта ще хванем първия полет. Сега предлагам да си лягаме.

Исках да приключа обсъждането преди евентуалната контраатака на Пени. Качих се горе, след малко ме последваха и те. Заминавахме за Флорида.

Линда и аз спим в задната страна на къщата, а стаята на Пени е отпред. Което означава, че тя може да вилнее, да кани гости, да слуша музика или да говори по телефона, докато ние си почиваме.

На сутринта Линда и аз станахме рамо.

— Всеки ще вземе само по една чанта — настоях аз.

Линда чаровно се усмихна. Пътуванията без багаж не й понасяха.

Оставих Пени да поспи колкото се може повече. Ако не си е доспала, тя е направо опасна. Беше почти десет, когато почуках на вратата й.

Никакъв отговор.

Почуках отново, този път по-силно.

Пак никакъв отговор.

Събрах кураж и надникнах, готов за ругатни, за някоя възглавница или дори обувка. Стаята беше тъмна като пещера, върху леглото бяха струпани няколко одеяла. Промъкнах се по-близо и разбрах, че Пени я няма.

Изтичах към банята. Празна. Викнах надолу по стълбите. Върнах се обратно в стаята й, светнах лампата и видях бележката на възглавницата.

„Скъпи мамо и татко, трябва да помогна на Бони. Мисля, че мога да я открия. Не се тревожете за мен. Аз съм просто хлапе, никой няма да ми обръща внимание. Вие отидете във Флорида, ще ви се обадя другата седмица, като се върнете. Обичам ви много. Пени.“

Погледнах през прозореца, колата също я нямаше. Изревах така, че къщата се разтърси. Линда изтича по стълбите и ме видя да удрям по стената и да крещя:

— По дяволите, по дяволите, по дяволите!

Тя взе бележката и я прочете.

След малко въздъхна и ме хвана за ръката.

— Трябва да я намериш.

Болките пропълзяха по цялото ми тяло. Болеше ме и отвътре, и отвън. Чувствах се остарял с хиляда години.

— Знам — казах аз. — Знам.