Ридли Пиърсън
Гайдаря от Хамелин (7)

7.

В петък сутринта, на тринадесети март, два дни след отвличането на Ронда Шотц, Болд издърпа един стол и се настани пред бюрото в бившия си кабинет, който в момента се обитаваше от Ла Моя.

— Ще ти изнеса един урок — заяви той и отвори някаква папка. — Хората на Флеминг ни позволиха да хвърлим по един поглед на докладите за афидите, намирани на различните местопрестъпления.

— Крадени? — предположи Ла Моя.

— Естествено — отвърна Болд. — Преди две години западно от Чикаго бил отвлечен голям камион, превозващ амуниции за въздушен TASER. Целият товар изчезнал. ФБР така и не попаднало на следа. До момента, в който било отвлечено първото дете в Сан Диего. Специалният отряд в Атланта обаче открил нещо. Преди седем месеца три дузини от тези патрони са били купени в Лас Вегас чрез подправена кредитна карта.

— Изненада.

— От някакъв оръжеен магазин, който продавал основно на черния пазар. Тези типове много обичат да продават стоки, чийто произход не може да бъде проследен. Колегите от Атланта свършили добра работа. Собственикът на кредитната карта бил следен от ФБР в продължение на три седмици и едва тогава бил привикан на разпит. Човекът живее в Канзас Сити и притежава компания за търговия с климатични системи. Има жена, деца — съвсем почтен гражданин. При разпита станало ясно, че само веднъж е възникнал проблем с грешна сума, начислена по сметката му — шестстотин долара и нещо — и думите му били потвърдени от оплакването, което той бил подал по повод на това недоразумение. Но както и двамата с теб добре знаем, това е обичайният начин, по който се използва всяка крадена кредитна карта. Така че Бюрото иззема случая от специалния отряд в Атланта и пуска в ход цялата си машина. Проследяват всяка възможна следа — проучват всеки ход на въпросния притежател на кредитната карта през последните две години, правят същото и със съпругата му, изготвят разпечатки на телефонните им разговори, стигат чак до колетите, които са получавали някога, и до данъчните им декларации. Нищо. Човекът е напълно чист и очевидно не е въвлечен в престъплението.

— Много лошо — отбеляза Ла Моя.

— Но ФБР все още разполага със следата в Лас Вегас, така че тръгват по нея. Надяват се да хванат останалите патрони и да се спазарят с продавача — информация за продадените три дузини срещу някои гаранции от тяхна страна. По задачата работят над двадесет федерални агенти, включително и няколко души под прикритие.

— Но така и не успели да намерят патроните? — попита Ла Моя. Той като че ли се бе заразил от ненавистта, която Хил изпитваше към федералните агенти.

— Не. Проверили някои предположения — всичко е описано в папката — провели множество разпити, но патроните отдавна вече били продадени и никой от търговците не пожелал да каже къде и на кого. Федералните в момента смятат, че може би само една трета от целия товар е стигнала до Лас Вегас. Следата започнала да изстива. Едно нещо обаче не подлежи на съмнение: афидите, намерени на всяко едно от местопрестъпленията, са от патрони, принадлежащи именно към тази изчезнала пратка.

— Значи, надеждна или не, тази следа не трябва да се пренебрегва — вметна Ла Моя.

— Точно така. Федералните предпочитат да проследяват уликите.

— Но… — рязко се обади Ла Моя, доловил моментално подтекста в думите на Болд. Помисли за миг какво би могло да означава това и продължи: — Ти ще тръгнеш по следите на жертвата.

— Да.

— А единствената жертва, с която разполагаме по случая, е собственикът на въпросната кредитна карта. — Ла Моя отново се замисли. — Федералните са го смятали за заподозрян, но така и не им хрумнало да го възприемат като жертва. Вместо това тръгнали да преследват патроните. Уликите.

— И никой не би могъл да ги вини за това.

— Но който и да е извършителят, използвал номера на кредитната карта на този човек, той все пак трябва да се е добрал до него по някакъв начин. Изхвърлено индиго…

— Поръчка за доставка по телефона… — добави Болд.

— Някой сервитьор в ресторант или пък касиер в банка, автомат за билетчета…

Болд кимна и рече:

— Случайно или не, някой се е добрал до номера на кредитната карта на този човек. Което означава, че Гайдаря от Хамелин е осъществил контакт — директен или косвен.

— Могъл е да го откупи от някой от стотиците измамници, които са знаели, че този номер е валиден и напълно законен.

— Може би — съгласи се Болд. — И въпреки това смятам, че съществува някакъв мост между нашия похитител и този собственик на кредитна карта.

— И ти искаш да тръгна по него — саркастично вметна Ла Моя, — тъй като нямам с какво друго да се занимавам.

— Офицерите от разузнаването не участват в разследвания — напомни му Болд. — Ние само събираме информация и я анализираме.

Ла Моя направи гримаса, опитвайки се да имитира своя събеседник. Пейджърът му иззвъня. Той го вдигна към светлината: на екрана бе изписано послание, състоящо се от десет цифри.

Болд взе папката.

— Ако искаш да научиш повече подробности, докладите са при мен. Винаги ще се радвам да помогна.

Той се изправи и излезе, преди Ла Моя да успее да измисли как да го накара да вземе участие в това разследване. Отново погледна към пейджъра си.

Времето от деня бе красноречиво почти колкото самото съобщение — час преди обедната почивка. Той избра първите седем цифри. Отговори му телефонистката на хотел „Мейфлауър“. Затвори. Скъпо местенце, помисли си Ла Моя.

Беше си вписал почти петнадесет часа извънреден труд от сряда вечерта насам. Това бе едно от преимуществата на мащабните разследвания — правеха детективите богати. Но Ла Моя бе жертвал съня си и знаеше, че въпреки привидната енергичност, съвсем скоро ще си плати. Недоспиването като че ли го наелектризираше — особено през първите три дни. След това обаче работоспособността му рязко спадаше. В момента се намираше в състояние на изчакване — очакваше резултатите от лабораторните изследвания на парченцето стъкло. По детската свирка не бяха намерени никакви отпечатъци. А Болд току-що го бе насочил по добра следа — кредитната карта.

Дорис Шотц, майката на отвлеченото дете, продължаваше бдението си в коридора. Седеше на една пейка и притискаше сина си към себе си. Стомахът на Ла Моя се сви само при мисълта, че ще трябва да мине край нея. Тя категорично отказваше на предложенията му да й купи кафе или нещо безалкохолно, не отвръщаше на опитите му да завърже някакъв разговор. Просто си седеше там — като символ на некомпетентността на специалния отряд, което пък на свой ред му напомняше за оперативката, състояла се в четири часа след обяд предишния ден.

 

 

Оперативката на специалния отряд, проведена в четири часа след обяд в четвъртък, бе протекла гладко като училищна пиеска в основно училище. Представителите на ФБР и на полицейското управление на Сиатъл, събрани по принуда в една стая и убедени, че контролът върху разследването се пада по право на всеки един от тях, приключиха срещата си във враждебно противоборство.

Шийла Хил седеше начело на масата и намръщено демонстрираше преценките си по отношение на всичко, което се каза на оперативката.

Стаята за оперативки на отдел „Убийства“, пресилено наричана заседателна зала, обзаведена с голяма кръгла маса, около която можеха да седнат дванадесет души, се използваше и като щаб за срещите на специалния отряд. Зад Хил бе окачена бяла дъска, на която с цветни маркери бяха надраскани разни бележки. Вдясно от Хил висеше овехтяло корково табло за съобщения, отрупано със снимки от различни престъпления, върху което бе забодена снимка на семейство Шотц и дъщеря им, както и снимки на още девет малки и усмихнати личица.

Матюс и Мълрайт вдигнаха очи, когато рязко почукване на вратата оповести пристигането на два сиви костюма и една сива пола, под която се виждаха стройни и елегантни крака с тъмна кожа. Специален агент Гари Флеминг оглавяваше разследването на ФБР и изпълняваше тази длъжност от момента на първото отвличане в Сан Диего. Беше пристигнал в Сиатъл с очакването, че той и екипът му ще контролират изцяло разследването по отвличането, но сметките му се объркаха от предварително създадения специален отряд на полицейското управление на Сиатъл и назначаването на Шийла Хил за негов командир. Флеминг трябваше да отстъпи на заден план. Хил бе предупредила подчинените си, че Флеминг ще направи всичко възможно, за да си възвърне ръководния пост.

Едър мъж с тъмна като абанос кожа и почти обръсната глава — ход, който умело прикриваше плешивост в напреднала фаза, Флеминг имаше уморено и тревожно лице и кървясали очи. Настани се на стола вляво от Хил и заговори с дълбокия си, изразителен глас. Изобщо не направи опит да се извини за закъснението си; нито пък Хил се извини загдето бе започнала без него. За репутацията на Флеминг се носеха легенди: педантичен, амбициозен, неотстъпчив, взискателен. Резултатен. Проницателен политик и хитър посредник, Флеминг не само чудесно разбираше политическите ходове в полицейските среди, но бе провел шест операции за освобождаване на заложници, без да пожертва нито един човешки живот. Притежаваше най-висок процент от успешно приключени разследвания във връзка с отвлечени лица в цялата история на ФБР. Всички присъстващи се заслушаха внимателно в думите му, опитвайки се да доловят някакъв скрит подтекст.

— Първите четиридесет и осем часа вече почти изминаха — напомни им той. — Похитителят и жертвата му отдавна са напуснали града. Бихме искали да помогнем с лабораторните проби на парчето стъкло, намерено на местопрестъплението — информира той Ла Моя, който, стъписан от информираността и арогантността на този човек, само го изгледа в отговор. — Доколкото знам, разполагате с проба и от някакъв цветен прашец. — Филдинг имаше предвид жълтото петно, което Болд бе забелязал на креватчето.

Ла Моя не знаеше откъде Филдинг черпи информацията си, но по-рано същия ден в лабораторията бяха идентифицирали жълтото вещество като цветен прашец с неизвестен произход.

Флеминг продължи:

— Този прашец е бил намерен върху креватчето на детето, както и върху някои влакна, които вашите техници са взели от сцената на престъплението. — После обобщи саркастично: — Аз, естествено, зная, че вие възнамерявахте да споделите с нас всичките тези факти, но пак, доколкото съм информиран, тези влакна са взети от подовата настилка на „Таурус“, произведен през миналата година, която според производствената схема на тези коли трябва да е била с цвят на шампанско.

В този момент Ла Моя проумя, че хората на Флеминг вече бяха разпитали семейство Шотц. Бяха направили и съответните запитвания в лабораторията, без да уведомят когото и да било. Странно, но не намрази Флеминг заради това. Тъкмо обратното, улови се, че му се възхищава.

Флеминг не спираше:

— Нашите лабораторни техници биха искали да изследват прашеца, както и влакната от тауруса, и то колкото е възможно по-скоро. Освен това бихме искали да разпитаме онази жена, Дийч. Да си призная честно, капитане — той се обърна към Шийла Хил, — изпитваме известно разочарование, че не бяхме включени в първите разпити на Дийч.

— Аз успях да установя съвсем прилични взаимоотношения с Дийч — информира го Ла Моя.

— Сигурен съм в това — отвърна Филдинг и го изгледа от горе до долу.

— Взаимоотношения между ченге и потенциален свидетел — поясни Ла Моя и възхищението му от Филдинг бързо се изпари.

— Доколкото сме запознати с репутацията ти — обади се Дънкин Хейл, — такова нещо сигурно се случва за пръв път.

Единствено Мълрайт се изсмя.

Хил рязко се извърна към агента от ФБР и го предупреди:

— Достатъчно по този въпрос! Тя е свидетел на Ла Моя и прави всичко, което е по силите й, за да подпомогне разследването.

— Заради самото разследване ли — заинтересува се Хейл, — или заради достъпа до медиите, който й осигурявате?

Хил бързо взе решение.

— Можете да се запознаете с бележките на сержанта. Но нека да го оставим сам да се занимава със свидетелката. Вие само ще я уплашите и веднага ще загубим съдействието й.

— Бележките са достатъчни — отстъпи Флеминг. По време на целия спор нито за миг не отмести поглед от Ла Моя. — А сержантът може би ще ни позволи да предложим някои допълнителни въпроси, които да зададе при следващия разпит на свидетелката. — Флеминг се поколеба за миг, приковал върху себе си вниманието на всички присъстващи. После заяви: — Позволете ми да бъда напълно откровен. Това е мое разследване. То е мое още от първото отвличане в Сан Диего. Специален отряд, група за разследване на особено тежки престъпления — наречете го както си искате, предявете каквито си искате претенции върху ръководството му… мен това не ме интересува! Що се отнася до мен, това си е чиста риторика. Аз се тревожа за онези дечица, а не за званията и нашивките по ръкавите ви. Децата! Те са от първостепенна важност. И разследването е мое. Не ваше. — Той се обърна към Хил. — Нито пък ваше. — Този път погледът му бе насочен към Ла Моя. — Разследването е мое. Ако решите да си играете игрички с мен — да криете улики, да бавите докладите си — горчиво ще съжалявате. Защото аз не давам пет пари нито за вас, нито за кариерите ви. Ако е нужно, ще мина право през вас без изобщо да се поколебая.

Отново погледна към Хил и додаде:

— Ще ви унищожа, ако се налага. Всеки един от вас. Всички до един. Това важи и за моите хора, но те вече го знаят. — Хейл и Калиджа седяха и го слушаха, без да мигат дори. — Те знаят, че всичко, което правим, е заради децата. И единствено заради децата. Всичките ни усилия са насочени към залавянето на онзи тип, към намирането на отвлечените дечица. Можете да недоволствате, да се карате, да протестирате, да ме псувате, да се оплаквате пред когото си искате. Можете да стигнете и до Вашингтон. Все ми е тая. Защото няма да постигнете нищо. И знаете ли защо? Защото аз съм този, който е избран да спечели или изгуби. А загубата изобщо не влиза в плановете ми, не съществува като възможност дори. Запомнете какво ви казвам. И го запомнете добре. Вие работите за мен. Работите за тези деца, а аз съм техният ангел спасител. Аз съм този, който ще ги върне по домовете им. И всеки, който се изпречи на пътя ми, всеки, който ме забави дори и с миг само, ще съжалява горчиво, че го е направил, и ще се моли никога повече да не се сблъсква с мен. — Той изгледа всички присъстващи един по един, въздъхна дълбоко и обобщи: — Сега вече се чувствам добре. Радвам се, че успях да сваля този товар от плещите си.

Дафни Матюс заговори почти шепнешком, като по този начин принуди всички да насочат вниманието си към нея. Опитвайки се като че ли да им припомни някои фундаментални положения, тя изтъкна:

— Специалният отряд е създаден, за да улесни добронамереното сътрудничество между двете служби. ФБР би могло да проведе разследването и без нас. Същото важи и за полицейското управление на Сиатъл. Целта на едно такова формирование като специалния отряд е да обедини усилията на всички нас — тя погледна към Флеминг, — така че да не ни се налага да провеждаме по два пъти лабораторни изследвания върху един и същи предмет и — погледът й се премести върху Ла Моя — да не монополизираме само за себе си даден свидетел. Ежедневните оперативки в четири часа са мястото, на което да се срещнем като екип, да споделим прогреса и затрудненията, на които сме се натъкнали, да обменим мисли и мнения, да направим разследването по-ефективно и резултатно.

Мълрайт я прекъсна.

— Те скриха от нас изключително важна информация.

— За афидите, за детската свирка — обади се Ла Моя. — На тяхно място ние бихме сторили същото.

Мълрайт се ядоса, че не получава очакваната подкрепа. Всъщност той не бе чул и дума от онова, което каза Матюс.

Флеминг се намеси отново.

— Мисля, че изложих позицията си съвършено ясно. Или все пак има някакви въпроси?

Дънкин Хейл, тридесет и пет годишен червенокос шотландец с надменно изражение, продължаваше невъзмутимо да дъвче дъвка. На лявата му ръка проблясваше масивна златна халка. А в страната просто не се произвеждаха вратовръзки, които да обхванат масивния му врат — възелът на копринената вратовръзка стърчеше като огромен палец над изпъкналата му адамова ябълка. Цялото му внимание бе приковано върху Флеминг. Лоялността му не подлежеше на съмнение. Приличаше на куче, което търпеливо очаква да му подхвърлят някакъв кокал.

Флеминг ги информира:

— Започваме издирването на този таурус.

Кимна към Хейл, който рече:

— Проверяваме всички договори за коли под наем — проследяваме договорите, сключени тук през последните четири дни, и ги сравняваме с договорите, сключени през седмиците, предшестващи отвличанията в Портланд и Сан Франциско. Сравняваме кредитните карти, моделите на наетите коли. Процесът е много бавен и трудоемък, но може да попаднем на някакво съответствие.

— Кой е съобщил на пресата за предлаганата награда от сто хиляди долара? — ядосано попита Мълрайт.

— Както забелязах, публикуваният телефонен номер е на горещата линия на специалния отряд, а не на ФБР, което означава, че ние ще бъдем засипани с по неколкостотин обаждания на час, като всяко едно от тях трябва да бъде проверено. С други думи, ние ще гоним Михаля, а вие, момчета, ще разплитате реално съществуващите следи. На това ли му викате сътрудничество?

— Лейтенант! — сгълча го Хил. — Въпреки че попаднахме в глуха линия с тази награда и бяхме засипани от безброй безполезни обаждания, не искам никой от нас да забравя, че идеята за тази гореща линия беше наша. Ние поискахме този номер.

Флеминг отново заговори със звучния си глас.

— Специален агент Калиджа е нашият специалист по изследването и анализирането на съществуващите факти. — Прехвърляне на проблемите — това е първата стъпка, която научава всеки бюрократ в началото на кариерата си.

Родителите на Кей Калиджа бяха имигрирали от Карибите. Кожата й бе по-светла от тази на Флеминг. Имаше раздалечени азиатски очи. Беше болезнено слаба и приличаше по-скоро на отказала се от подиума манекенка, отколкото на федерален агент. Облечена беше с колосана бяла риза и безупречно изгладен сив костюм. Косата й, с цвят на тютюн, бе прибрана в малки плитчици със заплетени в тях мъниста, които подрънкваха при по-рязко движение на главата й. И тя следеше Флеминг с вниманието на атлет, който очаква сигнал от треньора си. Заговори веднага щом Флеминг й прехвърли топката.

Гласът й беше мелодичен, но говореше със слаб британски акцент. В момента, в който заговори, всички погледи се насочиха към нея.

— Съобщението в пресата бе наше дело, не отричам това. Разполагаме с достатъчно данни, които потвърждават становището ни, че информираната общественост, предупредената и мотивирана общественост, може и всъщност често ни насочва към евентуалните извършители на различни престъпления. Освен това, макар да е очевидно, че широкото разгласяване на извършеното престъпление в другите градове не доведе до спиране на отвличанията, влиянието на информацията не може да бъде подценявано. Във всеки един случай наблюдавахме една и съща закономерност — колкото по-мощно бе участието на медиите, толкова по-скоро отвличанията биваха прекратявани поне в съответния град.

Дафни Матюс възрази.

— В съответния град, да. Но нищо повече.

Флеминг побърза да напомни:

— Ние сме заинтересовани да държим този тип в постоянно движение.

Дафни Матюс се съгласи с това.

— Детските свирки говорят за човек, който е твърдо решен да ни предаде своето послание. Според мен това е човек на възраст между двадесет и пет и четиридесет години. Завършил е поне гимназия. Много организиран — прекрасно знае какво прави във всеки един момент и какво предстои. Най-вероятният сценарий на живота му: никога не е виждал баща си, майка му починала преди той да навърши петнадесет години. Никога не е имал истинско семейство. Ако се възползва от децата сексуално, то тогава може и да е бил арестуван, макар и за по-дребни провинения. Може да е лежал в затвора, но може да се е разминал и без присъда. Ако пък продава децата, тогава можем да сме почти сигурни, че той самият е бил единствено дете, а майка му или го е малтретирала физически, или го е тормозила сексуално, или пък го е изоставила напълно. Имаме си работа с неуравновесен, но изключително хладнокръвен индивид, който не изпитва никакви угризения. За него децата са или някаква форма на компаньони — наричаме това синдрома Бу Редли или източник на сексуално удоволствие, или пък средство за финансово облагодетелстване. Той е изкусен мошеник, който злоупотребява с доверието на околните…

— Чакайте малко! — прекъсна я Флеминг. — Точно по този пункт вашият психологически портрет се различава от становището на петима от най-добрите криминални психолози на Бюрото, госпожо Матюс.

— Лейтенант — поправи го тя.

Възражението й извика усмивка от страна на Флеминг. Усмивка, която изглеждаше твърде странно върху суровото му лице.

— Независимо от вашия профил, нашите специалисти придават особена важност на влиянието на информацията в медиите върху поведението на извършителя.

— Той наистина следи пресата — съгласи се Дафни. — Изобщо не оспорвам това схващане. Но дали позволява на медиите да диктуват бъдещите му действия? Той е изключително организирана личност, която притежава извратено чувство за самоконтрол. Не би позволил на новините в пресата, на ФБР или пък на полицията да дирижират собственото му представление. Не съществува убедителна връзка между информираността на обществеността и неговото преместване в друг град. Тъкмо обратното — решенията му не подлежат на никаква логика и единственото им предназначение е да объркват силите на реда. — Тя замълча за момент и в стаята се възцари мъчителна тишина. — Колко внимателно сте разследвали мошениците, известни с изключителната си прецизност и обиграност?

— Мошеници? — повтори с насмешка Дънкин Хейл. — В момента става дума за похитители.

Флеминг обаче не сваляше поглед от Дафни. Очевидно бе заинтригуван от чутото.

— Нашият човек е актьор — обясни тя. — С много превъплъщения. Всяка роля му носи истинска наслада. Това е единственият елемент, който се повтаря във всичките отвличания. Един човек не развива подобни способности за един ден. Само един обигран мошеник е способен на толкова талантливи изпълнения.

— Забрави за това — грубо възкликна Хейл. Огромният му врат се зачерви, една дебела вена започна да пулсира по шията му.

— Ето какво ще направим — спокойно заговори Флеминг. Не обърна никакво внимание на Хейл и кимна по посока на Калиджа. — Ще проверим всички освободени от затвори и поправителни домове през последните шест месеца. Федералните затвори, щатските изправителни домове, всичко. — Калиджа прилежно записваше всяка дума.

Шийла Хил заговори за пръв път от няколко минути насам.

— Вече изтече четиридесет и осем часовият срок, срок, който никой от нас не искаше да дочака. Някои от нас изнемогват за сън. Трябва да се прегрупираме и организираме добре, ако искаме да работим ефективно. Съдейки по предишните случаи, можем да заключим, че разполагаме с пет до петнадесет дни преди следващия му удар. Ако не възнамеряваме да работим като екип, нека да престанем с преструвките още в този момент, да излезем с общо изявление пред пресата и всеки да се оттегли в собствения си ъгъл. Специален агент Флеминг? — попита тя с ясното съзнание, че Флеминг не разполага с кой знае какъв избор, предвид доказателствата и уликите, контролирани от полицейското управление в Сиатъл.

Флеминг вдигна поглед и въздъхна.

— Продължаваме заедно.

 

 

Ла Моя размишляваше върху всичките тези въпроси, докато излизаше от кабинета си. Спря се пред таблото с графика и написа „Обяд“ в периода от дванадесет до един часа. Слезе по стълбите, а не с асансьора, но решението му нямаше нищо общо с желанието да поддържа добра форма. Бе породено по-скоро от нетърпението му. Не си спомняше да е чакал за нещо през живота си. Любимото му мото бе: „Животът не е генерална репетиция“ и той се опитваше да живее според него.

Навън имаше гъста мъгла, а студеният въздух го смрази до кости. На лицата на минувачите бе изписано нетърпеливото очакване на закъснялата пролет. Ла Моя се вряза сред унилата тълпа подобно на слънчев лъч в мрак. Крачеше наперено с дългите си крака, на лицето му играеше доволна усмивка. Да вървят по дяволите тези вечно намръщени и недоволни мърлячи — човек или ставаше като тях, или им се противопоставяше с всички сили. А Ла Моя бе направил своя избор преди много години.

Качи се на един автобус, пропътува с него осем преки, а после слезе и извървя пеша останалия път до „Мейфлауър“ — много шикарен ъглов хотел. Последните три цифри, появили се на пейджъра му, показваха номера на стаята. Кодове. Игрички. Вършеше това от месеци. Едно непознато чувство бе започнало да избуява в сърцето му на циник, който преди се забавляваше с лесен секс и сладки приказки. Привличането на интереса на жените никога не бе представлявало проблем за Ла Моя. Много по-трудно му бе да задържи собствения си интерес към тях. Той ги любеше страстно, задоволяваше ги напълно и рядко се връщаше при тях. При първия опит от тяхна страна да установят по-голяма близост Ла Моя се впускаше в дълги тиради и извинения, но в следващия миг отново се озоваваше в някое кафене или гимнастически салон и пуснал в ход целия си чар се заемаше с поредното си завоевание.

Нетърпението, което прозираше в енергичната му походка, нямаше нищо общо с обещанието за едно бързо обедно чукане, а бе по-скоро резултат от трепета, който усещаше в душата си. Той не се уморяваше от тази нова жена в живота си, не се опитваше да си измисля извинения, за да се отърве от следващата среща с нея. И колкото и невероятна да беше връзката точно с тази жена, той не можеше да отрече привличането помежду им, нито пък силното си желание да прекарва с нея все повече и повече време. Срещите по хотелите започваха да му омръзват. Ла Моя искаше да сподели с нея леглото си, изгрева на слънцето, банята, първата чаша кафе за деня. Искаше да се подложи на проверка, за да разбере доколко са искрени и трайни чувствата, които изпитваше. Вярваше, че се стреми към продължителна връзка с нея — стремеж, който само преди няколко месеца би му се сторил немислим. Изпитваше ужас само като си помислеше за тази промяна в самия него и този ужас отчасти се дължеше на факта, че тя неотменно го държеше на известно разстояние. А той силно се надяваше, че тази й дистанцираност не беше част от привличането, което изпитваше към нея.

Ла Моя се качи с асансьора до седмия етаж, като не спираше да се пита дали не го водят за носа. Чувстваше се замаян и малко поуплашен. Мисълта да преспи с учителката не беше нова за него — правил го бе неведнъж — но сегашната връзка заплашваше не просто шестицата му по математика, а цялата му кариера.

Почука силно, възбуден от самото очакване. Вратата се отвори предпазливо. Ла Моя веднага влезе, но видя само халата й, който бързо се отдалечаваше по посока на леглото. После халатът се свлече на пода, Ла Моя затвори вратата и заключи. Обърна се към нея и видя черното бельо, над което преливаше меката й и сочна плът, забеляза издутия хълм между краката й.

Той побърза да се освободи от идеално изгладените си дънки. Всеки квадратен сантиметър от тялото й беше равномерно загорял. Никакви бели линии и разлики. Тя рязко разкопча бельото.

— Остави го — нареди той. Тя обичаше да я командва.

— Ела и го свали — предложи тя. Усмихна му се, очите й, скрити зад дългите ресници, искряха от възбуда.

Когато се намираха в спалнята, капитан Шийла Хил забравяше за по-високия си чин и с радост изпълняваше нарежданията му.

 

 

Последвалите четиридесет минути физкултура пропиха въздуха в стаята с осезаемия мирис на възбудената жена и покриха цялото й тяло с блестящи капчици пот. Чаршафите се бяха изхлузили от леглото, а Шийла продължаваше да стои на колене, хванала се здраво с две ръце за таблата на леглото. Лъскавият й от потта гръб се тресеше от неравномерното й, запъхтяно дишане.

— О, боже — сладострастно прошепна тя, — ако продължаваш по този начин, някой ден просто ще ме довършиш.

— Би било още по-хубаво, ако не трябваше да си тръгваме — позволи си да каже той. — Ако можехме да поспим заедно, да се събудим в три сутринта и да започнем отначало.

— Не и в този живот — категорично отвърна тя. — Аз обичам работата си. Освен това леглото ми никога не би издържало на този напън. — Тя свали ръце от таблата и се свлече надолу. Положи глава на възглавницата, но задникът й остана да стърчи във въздуха.

Когато беше с Шийла, Ла Моя се намираше в състояние на почти постоянна възбуда. И отново се чувстваше като на седемнадесет.

Тя се отпусна на леглото, протегна се. Прииска й се да можеше да си полежи така още малко.

— Никой не може да ни диктува какво да правим в свободното си време — напомни й той.

— Единият от нас моментално ще изхвърчи от специалния отряд. Флеминг ще се погрижи за това. Можеш да си повече от сигурен. Една такава връзка ще изглежда неправилна в очите на останалите и ще ни съсипе и двамата. Вече сме обсъждали този въпрос. Господи… — простена тя. — Дай ми една цигара, ако обичаш.

Той се подчини, макар да се питаше защо го прави. Никоя друга жена не си бе позволявала да го командва по този начин.

— И запалката — напомни му Шийла.

Ла Моя се дразнеше от пушенето й, макар никога да не говореше за това. Той стана от леглото, намери чантата й и извади отвътре цигарите и запалката. Тя се претърколи — гърдите и шията й бяха зачервени и блестяха от пот — запали цигара и вдиша дълбоко дима.

— Добре, удоволствията са си удоволствия, а ние с теб се позабавлявахме добре! Само че имаме и работа. — Шийла жадно всмукна от цигарата, изпъна гръб и леко повдигна таза си във въздуха. — Господи, ама и теб си те бива — прошепна тя и изпусна облак дим.

— Хайде да вечеряме у вас. Ще си легнем рано, но няма да спим. Кой ще разбере?

— Започнем ли веднъж с това, няма да можем да спрем.

— И какво толкова? — възрази той. — Какво лошо има в това?

Шийла заговори сериозно.

— Още в самото начало се споразумяхме по тези въпроси, Джон.

— Нещата се променят.

— Не и това. Ние с теб се привличаме. Приятно ни е да сме заедно. Сексът е направо божествен — това последното го казвам напълно сериозно. Но и двамата работим в отдел „Престъпления срещу личността“, и двамата сме включени в специалния отряд. А това означава конфликт на интереси. Така че отношенията ни си остават на този етап. Не можем да си позволим да променяме нищо. Не и при сегашното положение на нещата.

Ла Моя почувства силно стягане в гърлото и гърдите, изпита почти непреодолимо желание да строши нещо.

— Бърни твърди, че стъклените парчета са от стъкло на автомобил.

Тя се обърна на една страна и се подпря на лакът, опънала напред единия си крак. Въпреки няколкото излишни килограми приличаше на модел. Ла Моя съзнаваше, че никога не би се уморил да я гледа. А другите жени му омръзваха толкова бързо.

Тя се усмихна с престорена свенливост.

— И кога научи тази подробност?

Той отговори според очакванията й:

— Тази сутрин, капитане. — Шийла веднага разбра, че Ла Моя се бе сдобил с информацията още преди вчерашната оперативка в четири часа.

— Мошеник такъв! — Тя се ухили широко. — Обичам твоя стил на работа, кучи сине! Казвала ли съм ти го преди?

Ла Моя очакваше от нея друго признание — в любов, и думите й го засегнаха дълбоко, макар че тя едва ли някога би проумяла това.

— Парченцата са от странично стъкло. Не от предно. На едно от тях намериха някакви много ситни буквички. Смешното е, че само криминалните лаборанти на Бюрото биха могли да ни помогнат да стигнем до производителя.

— Форд „Таурус“?

— Не.

— Има ли още нещо, което би трябвало да зная?

— Цветният прашец е бил изпратен за анализ в катедрата по ботаника на университета. Ако Флеминг разбере това и отиде да вземе мострата, няма да можем да направим нищо, за да му попречим. Университетът изпитва остра нужда от федерални субсидии. А хората от Бюрото могат да наприказват какви ли не лъжи, за да оправдаят получаването на мострите.

— Флеминг изобщо не се нуждае от оправдания. Той ще направи онова, което иска, и толкова!

Отвън долетя пронизителният крясък на чайка. Ла Моя вдигна поглед и я видя да прелита край прозореца. Друга птица някъде в далечината отвърна на тъжния й писък. Ла Моя се сети за бебето на семейство Шотц и се зачуди дали и малкото момиченце не плаче в този момент.

— Дааа, Флеминг произнесе доста убедителна реч вчера — промълви тя, като че ли говореше на себе си.

— Но въпреки това не мога да не го уважавам. Знаеш ли, че той е ръководил онова разследване в Ню Джърси, при което намериха онзи администратор заровен жив? От разузнаването изкопаха тази информация — додаде тя. Имаше предвид Болд.

Ла Моя разбираше защо е толкова нервна. И той, също като нея, никак не искаше да работи в сянката на Флеминг.

— От самото начало на този случай се е консултирал с Хейл — още от Сан Диего. Работили са заедно и по други отвличания. Но Хейл и Калиджа били включени в екипа едва след отвличането в Портланд. — Тя замълча за миг, а после тихичко добави: — Той говореше напълно сериозно, когато каза, че ще мине направо през нас без изобщо да се замисли. Но пък той изобщо не ни познава, нали?

Ла Моя никога не я бе виждал в такова състояние — Флеминг бе успял да я извади от равновесие, а това не бе никак лесно.

— Хейл ме безпокои — призна той. — Той е човекът за мръсната работа на Флеминг. И ако някой успее да ни причини някакви неприятности, това ще е Хейл. Флеминг държи да си остане безупречно чист. И чудесно знае как да го направи. Никога не съм си падал особено по хора от неговия тип.

— Хейл е амбициозен. Упорит. Освен това е женен — единственият от тримата. Има три деца. Той сигурно се отнася към тези отвличания по начина, по който го правим аз и Болд. И въпреки това именно Флеминг се пали толкова силно и не спира със страстните си тиради за децата. На мен ми се струва, че по-скоро се опитва за защити репутацията си.

— Аз не останах с такова впечатление. Като че ли беше абсолютно искрен.

— Хейл си извоювал добра репутация в Бюрото с разрешаването на няколко случая на отвличания в Тексас — на границата с Мексико. Бащи мексиканци се опитвали да откраднат децата от майките им и да ги преведат през границата. Съгласна съм с теб, че Хейл е нашият човек. Ще трябва непрекъснато да го държим под око.

— А Калиджа? — попита Ла Моя, доволен от получената информация.

— Болд не можа да изкопае много за нея. Идва от Бюрото във Вашингтон. Занимава се с анализи и това май е всичко, което знаем за нея. Вероятно Калиджа е човекът, който се занимава с обработването и преценката на съществуващите факти. Но пък може да е и нещо повече от това — тя притежава добри връзки във Вашингтон и така Флеминг си осигурява агент с добри позиции в главното управление. Подсигурява си шпионин. Съюзник. Като се има предвид работата, която върши…

— Един такъв съюзник би бил направо безценен.

— Точно така. — Тя загаси цигарата си в една водна чаша.

Ла Моя я погледна.

— Трябва да предприемем нещо по отношение на майката — Дорис Шотц. Да я насочим към психолог? Просто не зная. Но тя по цял ден стои в коридора на петия етаж. Почти не се движи. Просто си седи там.

— Трябва да намерим детето й. Другото ще се нареди от само себе си. Не сме институция, която раздава утеха и надежди. И тя не би трябвало да прекарва толкова много време в отдела. Така не помага на никого.

— Ти също си майка — напомни й той. — Как би постъпила на нейно място?

Тя се претърколи по гръб и сви крака в коленете.

— Искаш ли да чуеш нещо странно? — Въпросът очевидно бе риторичен. — Когато узнах за изчезването на това дете, изпитах непреодолимото желание да имам още едно бебе. Човек би очаквал тъкмо обратната реакция, не мислиш ли? Но не и аз. Аз реших, че искам още едно дете.

— Бих могъл да уредя нещо — заяви Ла Моя.

— О, не. Недей. Тази неща са сериозни.

— Имам предвид семейство, наше собствено дете.

Тя замълча. Дълго не каза нито дума.

Ла Моя я наблюдаваше и си мислеше, че му напомня за маслените платна на Рубенс. Беше закръглена точно колкото трябва. Тя отметна косата от лицето си, сложи я зад ухото си и изпъна елегантната си шия.

— Спести ми тия приказки. Репутацията ти по отношение на жените е публична тайна, приятелче.

— Хората се променят.

— Хората може би, но не и мъжете. Повярвай ми, зная какво говоря. Вече имам един развод зад гърба си. Така че двамата с теб изобщо не би трябвало да си говорим за деца. Не и докато Ронда Шотц е в неизвестност. Вероятно изобщо не би трябвало да сме тук в този момент, макар че аз работя по-добре, след като се поразтоваря. А ти наистина ми помагаш да се отпусна и разтоваря. Искаш ли пръв да си вземеш душ?

— Не — отвърна Ла Моя и се приближи до нея. — Искам нещо друго преди това. — Той нежно прокара ръка по крака й. Видя я да настръхва от ласката му.

— О, боже… Ще закъснея за срещата си в един и половина — въздъхна Шийла.

— Искаш ли да спра? — попита Ла Моя и нежно докосна с пръсти най-интимната част от тялото й.

— А ти как мислиш? — отвърна с въпрос тя и широко разтвори крака.

— Мисля, че ще закъснееш за ангажимента си в един и половина. — Вече не си мечтаеше да прекара цялата нощ с нея. Искаше само още половин час.

— Това е прекрасно — промълви тя, зарови глава във възглавницата, а на лицето й се появи усмивка на неописуемо задоволство. — Съвършено. — Изви гръб и въздъхна доволно.

Въздишка, която беше музика за ушите му.