Ридли Пиърсън
Гайдаря от Хамелин (58)

58.

Детектив Брул се върна на бюрото си с полюляваща се походка, напомняща за Ла Моя. В ръцете си държеше дебела папка, за която Дафни предположи, че съдържа информация за Роджър или Лиза Кроули. Помещението на детективите страдаше от шумното бръмчене на монтирания на стената климатик, който изобщо не охлаждаше, и от безполезните усилия на закачените на тавана вентилатори, които раздвижваха едва-едва застоялия въздух.

— Ти наистина знаеш как да ги подбираш, захарче.

Брул тръсна папката на бюрото пред нея и запали цигара само на няколко сантиметра от табелата, забраняваща пушенето в сградата. Косата му, намазана с гел, бе прибрана назад в опашка.

— Не си спомням колко пъти сме арестували този смотаняк. Занимаваме се с китките на ръцете му по-често и от шивача му. Как го откри?

— Библиотеката.

— А, да, този източник на познания — саркастично заяви той.

— Но там не се споменава нищо за татуировките му — рече тя, припомняйки му предишния им разговор.

— Така ли? Да, но тук всичко пише. Погледни!

Той се надвеси над нея и разтвори папката, използвайки повода да се допре до нея. В джоба от вътрешната страна на папката имаше половин дузина снимки на заподозрения. Под тях имаше още две снимки, и двете на татуировки: орел на лявата му ръка под лакътя; змия, спускаща се от гениталиите му надолу по десния му крак. Сърцето на Дафни пропусна един такт — разполагаха с отличителен белег, който можеше да бъде представен като доказателство в съда. Роджър Кроули беше Гайдаря от Хамелин.

Различните снимки на Кроули разкриваха човек, изключително вещ в областта на грима и дегизировката. Светла коса, тъмна коса. Къса коса, дълга коса. Кожа, осеяна с белези от акне, кожа, гладка като на новородено. Брадавици, бенки и белези. Бистър поглед, глуповато изражение. Кръгли очи, издължени и продълговати, с формата на бадем. Истинският човек, извършил всичките престъпления, се криеше някъде в началото на жизнения му път. Дафни Матюс искаше снимка на този човек — онзи, който оставаше скрит под грима и преструвките. Искаше да проникне в ума му — там, където не бе допуснат никой друг.

Докато тя се опитваше да измисли начин да убеди Брул да издаде разрешение за подслушване телефоните на Шевалие, той започна да действа по собствената си програма.

— Той ли е Гайдаря от Хамелин? — попита я Брул, който все още стоеше надвесен над нея и я задушаваше с отвратителния си дъх на тютюнджия. — И преди да ми пробуташ някаква лъжа, нямаща никакво отношение към случая, и да се опиташ да ме убедиш в нейната истинност, те съветвам да си помислиш внимателно, защото може би, но само може би, захарче, разполагам с нещо, което може да се окаже още по-ценно за теб. — Той постави лявата си ръка на рамото й, провеси дългите си пръсти надолу към гърдите й и отново дръпна от цигарата, която стискаше в дясната си ръка. През тялото й пробяга студена тръпка. Той я изпитваше. — Виж какво, захарче, не ми се говори за това, поне не и на висок глас, но гръмотевичните бури предизвикват не само дъжд и светкавици, но и други метеорологични явления.

— Ветрове? Торнада?

— Не на висок глас. Не е позволено да се говори за тези неща на висок глас. — Той очевидно се забавляваше. Докосна с пръст устните й. Тя изведнъж изпита силен страх от този мъж. — Но не, не става дума за ветрове и урагани. — Той дръпна пръста си. — Това явление, захарче, е хибрид между дъжд и сняг. Дъжд и сняг, смесени в едно. Освен това е нещо, което може да бъде свързано с определена федерална агенция, имаща отношение към органите на реда. И за двама ни ще е от голяма полза, ако не споменаваш името му на глас, защото това би променило значително отношението ми и би ме поставило в много затруднено положение, което ще ме принуди да взема страна. Не мисля, че ще ти издам кой знае каква тайна, ако ти кажа, че предпочитам да си остана на твоя страна.

— Замръзнал дъжд — промълви Дафни, повтаряйки думите му.

— Precisement!^[1]

Хейл^[2], помисли си тя. Хейл. Специален агент.

— Схванах — информира го тя.

— Което е повече, отколкото всеки мъж би могъл да поиска от теб — рече той, без да се отдръпва от нея. Започна да гали с ръка врата й. — А сега нека да попитам отново. Този тук ли е човекът, когото всички вие наричате Гайдаря от Хамелин?

— Той е заподозрян — отстъпи Дафни, като се питаше каква част от истината би могла да разкрие.

— А връзката с Ню Орлиънс? Като изключим миналото му?

— Миналото му ни доведе тук — отвърна тя. Думите й почти отговаряха на истината. Използването на трика с телефон 911 отчасти бе станало причина за идентифицирането на Кроули.

— Връзката, захарче? Не си играй с мене. — Той дръпна от цигарата. Пепелта падна върху ръката й и се посипа по пода.

— Адвокат на име Шевалие. Имаме нужда от разрешително за подслушване на телефоните му. Трябва да изпреварим с една крачка нашите федерални приятели.

— Толкова ли е важно кой именно ще ръководи и разреши случая?

— Ако толкова ти харесват федералните, работи си с тях — предложи му тя. — Нужно ни е да контролираме разговорите на адвоката от служебния му телефон, от клетъчния телефон и от уличните автомати в радиус от няколко преки. Моята задача е да те спечеля на наша страна.

Пръстите му затанцуваха надолу към гърдите й.

— И какво точно ще получа в замяна? Ммм? От теб, имам предвид? Колко точно струва моето сътрудничество? Ще ми трябва съдебно решение, захарче. И трябва да измисля една наистина убедителна лъжа за пред съдията. Как смяташ? Каква би могла да е цената на подобна услуга?

— Животът на две малки момиченца — безцеремонно заяви Дафни. — Ако федералните се доберат до заподозрения преди нас, ще изгубим поне едното.

— Разбираш, че ще ми е много мъчно, ако стане така — продължи Брул. — Но аз все си мисля за нощното небе. И за приятната ти компания.

— Бихме могли да изискаме разпечатки от телефонните разговори на адвоката и без твоето съдействие — изтъкна Дафни, — но в този град нямаме никакви правомощия.

— Ти май не ме слушаш?

— Вечеря тази вечер? — предложи Дафни, слагайки и живота на Сара в сметката.

Брул вдигна телефона и проведе два телефонни разговора. Дафни слушаше внимателно. Брул се свърза с някаква жена на име Емили, която му беше или бивше гадже, или пък бе свързана с него по роднинска линия. Последва кратко обсъждане. Когато затвори телефона след втория разговор, Брул заяви:

— Разпечатки от служебния телефон, домашния телефон, факса и клетъчния му телефон. Ще ги получим по факса след няколко минути.

— Не трябваше да ти казвам всичко това — призна Дафни, която бе използвала времето, за да обмисли стореното.

— Погледни го от този ъгъл, захарче. Ако не ми беше казала, нашият метеорологичен приятел щеше да те изпревари с една крачка.

— Той вече е идентифицирал Кроули? — изумено ахна тя.

— Разгледа нашите албуми със снимки. Със себе си носеше списък на всички предишни гости на щата. Не каза на никого до какви заключения е стигнал, но не си тръгна в особено добро настроение. Но въпреки това на твое място не бих го подценявал нито за миг. Стори ми се твърдо решен да постигне всичко, на което е способен.

— Изобщо не го подценяваме — промърмори Дафни.

Само след няколко минути получиха факса с разпечатките от телефонните разговори на Шевалие.