Ридли Пиърсън
Гайдаря от Хамелин (50)

50.

По обратния път за кабинета си Болд караше с възможно най-висока скорост, която можеше да вдигне шевролетът, без това да застраши живота му по някакъв начин. В главата му се въртяха десетки идеи и възможности и всяка една от тях се бореше да обсеби вниманието му. Калиджа. Хейл. Положението на Сара. Изтичащото време. Просто не бе в състояние да мисли за всичко.

Ла Моя затвори и двете врати на ъгловата стая за почивка на петия етаж, прозорците на която гледаха към секретарския офис от едната страна и към оперативната зала — от другата. Заседателната зала, която беше далеч по-уединена и сигурна, се използваше като работно помещение от членовете на специалния отряд и винаги бе претъпкана с хора. Дафни стискаше чаша с чай и се опитваше да стопли ръцете си. На лицата им нямаше усмивки, чертите им бяха изопнати от напрежение.

— Аз изгорях — информира ги Ла Моя. — Трябва да тръгвам. — Тази импровизирана среща бе осъществена по негова покана.

— Бойс? — попита Болд.

— Шийла… Хил — поправката му малко позакъсня — иска да взема полета в шест часа и да проследя всяка улика, до която успея да се добера. Всъщност аз вече съм изпълнил част от задачата, макар че предпочетох да не й го казвам.

— „Еконо-Драйв“ — правилно отгатна Болд. Беше помолил Ла Моя да прегледа документите за колите, които компанията бе отдала под наем.

— Да. Не срещнах абсолютно никакви затруднения. Колата, намерена изоставена след катастрофата, е била наета от някоя си Лена Робъртсън.

— Жена — промълви Дафни. — Тогава те действат като екип.

Болд я наблюдаваше как осмисля информацията. Тя бе сред първите, които започнаха да твърдят, че отвлечените деца са предназначени за незаконно осиновяване. А това предположение автоматично водеше до заключението, че Гайдаря от Хамелин по всяка вероятност работи със съучастник, който му помага в грижите за невръстните деца и в транспортирането им. Информацията на Болд за двете униформени ченгета, мъж и жена, които бяха отвлекли Сара от детската градина, само бе потвърдила теорията на Дафни и тя се бе заела да проучва всички двойки мошеници, които са били арестувани по един или друг повод в цялата страна. Мошениците често играеха игричките си по двойки.

— Запомни тази си мисъл — каза й Болд и бързо напусна стаята. Излезе през вратата на отдел „Убийства“ и се запъти към асансьора, но промени решението си и се затича по стълбите.

Изкачването беше изморително и само засили пълното му изтощение, припомняйки му колко малко бе спал през последните десет дни и колко нередовно се бе хранил. Опитваше се да осмисли и свърже всички нишки, до които бе успял да се добере, защото си даваше ясна сметка, че колегите му от полицейското управление на Сиатъл — както и другите от ФБР — бяха близо до идентифицирането и арестуването на съучастницата на похитителя. Ако можеше да се надява на малко добър късмет, той би могъл да изпревари Хейл или Флеминг и да се добере пръв до похитителя на дъщеря си. Но късметът рядко ни спохожда, когато отчаяно се нуждаем от него. И идва тогава, когато най-малко го очакваме.

Болд прекоси коридора на бегом, влезе в кабинета си, отключи бюрото си и извади списъка с клиентите на „Съвършен образ“. Беше пробягал половината от обратния път надолу по стълбището, когато откри името, което търсеше: Робъртсън — бебешко одеялце, изпратено на Дюрел Робъртсън от Оукланд, Калифорния.

— Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще се пръснеш — отбеляза Дафни, когато Болд се върна при тях.

— Робъртсън е била клиентка на „Съвършен образ“. Едно бебешко одеялце е било изпратено на името на Дюрел Робъртсън. Адресът като че ли е домашен. Одеялцето е било платено с кредитна карта ВИЗА на името на Лена Робъртсън. — Дафни и Ла Моя го изгледаха неразбиращо. Той им разказа за посещението на Баулър и ги информира за възможната връзка — останала недоказана и несподелена с когото и да било поради отвличането на Пени — между възможните самоличности, използвани от Гайдаря, и списъка с клиентите на „Съвършен образ“.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че съвестта на Баулър изведнъж е заговорила? — скептично попита Ла Моя, неспособен да прикрие презрението си към ченгето, решило съзнателно да осуети разследването. — А може би просто е дошъл тук, за да ти пробута куп лъжи и да те запрати в трета глуха?

— Ти си непоправим циник — избухна Дафни.

— Баулър се е добрал до „Съвършен образ“ също като нас. Но той е направил и следващата логическа стъпка, за която ние не се сетихме — след като човек разполага с цяла камара валидни кредитни карти, защо просто да не се възползва от тях? За мен тази хипотеза е напълно реална — убедено изрече Болд, като имаше предвид списъка с клиентите на „Съвършен образ“. — Кредитната карта на Робъртсън е била използвана за наемането на кола тук, в Сиатъл. Същата кола по-късно е била намерена изоставена и само един господ знае накъде точно са пътували.

— Това е по твоята част — заядливо изруга Ла Моя.

— Ти си пищисан, защото Хил раздава заповедите в момента — разясни му Дафни, психологът. Ла Моя обаче никак не си падаше по психологическите й оценки. — Не ти харесва някаква си жена да ти нарежда какво да правиш. Познавам те, Джон. И зная защо си толкова ядосан.

— Не знаеш абсолютно нищо, да те вземат дяволите!

— Ей! — сгълча ги Болд. После се обърна към Ла Моя. — Хората от Бюрото не пожелаха да ни предоставят докладите за финансовото състояние на жертвите и ние приехме, че те държат да запазят тази информация за себе си. Но ние бихме могли да изискаме извлечения от кредитните карти на клиентите на „Съвършен образ“ и да потърсим отразени в тях покупки и плащания, които съвпадат с разписанието и движението на Гайдаря от Хамелин. Сега ясно ли ти е какво правят? — изгледа ги Болд и потропа с пръсти по материалите от „Съвършен образ“. — Гайдаря от Хамелин използва валидни кредитни карти, до които е успял да си осигури достъп съвсем наскоро — Робъртсън е поръчала това одеялце едва миналата седмица. Ако наистина разполага с достъпа, за който предполагаме, това означава, че знае и датите, в които се разпращат финансовите извлечения — всъщност той чудесно знае, че през следващия месец тя няма как да разбере за извършените плащания. С други думи, осигурил си е начин да не бъде разкрит. Онова, което трябва да направим, е да се сдобием веднага с тези извлечения по електронен път — това може да бъде направено — и да съсредоточим вниманието си върху колите, взети под наем, в и около датите на отвличанията, да проучим внимателно плащанията от различни бензиностанции, летища, хотели, ресторанти.

— Те не биха използвали кредитните карти за някакви дребни и незначителни плащания — възрази Ла Моя. — Но за наемането на коли си прав — услугата не се извършва без клиентът да покаже кредитната си карта.

— А тази карта трябва да съответства на шофьорската му книжка — допълни Дафни.

— Фалшиви документи за самоличност? — огледа ги Ла Моя. — В такъв случай те могат да използват кредитна карта и документ за самоличност, за да се качат дори на борда на самолет. Приемам, че е възможно. — После додаде заради Болд: — Но аз тръгвам за Бойс, за да меря спирачния път на катастрофиралите коли и да събирам улики по магистралата. Защото нещата опират точно до това, нали? — оплака се той. — Хил се опитва да ме унижи.

— Имам нужда и от двама ви в Ню Орлиънс — заяви Болд. — Хил ще трябва да се задоволи с Мълрайт.

Ла Моя рязко вдигна глава.

— Забрави за това. Тя настоява да прекарам минимум два-три дни там.

— Тя също тръгва, нали? — стрелна го Дафни.

— Та нали там ще бъдат представителите на всички медии — подхвърли Ла Моя, макар че се поизчерви и се размърда с неудобство на стола си. — Ти какво си мислеше?

— Сигурен ли си за медиите? — сепна се Болд, помислил си веднага за въздействието, което това можеше да окаже върху съдбата на Сара.

— Сигурен съм. Лапнаха новината като топъл хляб.

— Вече?

— Вече.

— Флеминг едва ли е искал да се разчуе толкова бързо — изтъкна Болд.

— Залагам десет към едно, че това е дело на капитана. На Хил. Целяла е да забави Флеминг, да го накаже за решението му да действа сам. Пуска по петите му цяла глутница журналисти — какъв по-добър начин да му върже ръцете?

— Игрички! — отвратена процеди Матюс.

— Трябва да ме измъкнеш от това пътуване до Бойс, сержант. Имаш твърде много работа в Ню Орлиънс — трябва да търсиш татуировки, да проучваш мошеници, да се занимаваш с документи за осиновяване. А това все пак е непознат град.

— Много ли искаш да се откачиш?

— На всяка цена — отвърна Ла Моя.

— Аз тръгвам — прекъсна ги Дафни. — Няма да ви трябвам повече.

Болд се обърна към Ла Моя.

— Искам да ми отговориш честно. Хил има ли някаква основателна причина да ти е ядосана?

— Moi?^[1]

— Искам откровен отговор, Джон, защото от този момент нататък… от онова, което знаем, че ще завариш в Бойс…

Ла Моя го прекъсна.

— Искаш да кажеш, че ще се проваля? Като се опитвам да проследя шофьора и детето, при положение че хората от Бюрото разполагат със значителна преднина?

— На мен ми прилича повече на клопка. Това може да се окаже най-значителният пробив в разследването и ако той не доведе до нищо…

— Хил ще има нужда от жертвен агнец — заключи Дафни, схванала мисълта на Болд.

— Другият вариант е в отношението й към теб да има нещо лично — направо го изтърси Болд. — Тя или нарочно те изпраща на заточение в Сибир, или пък просто те маха от пътя си, за да не прецакаш нещо, което е важно за нея. — Погледна го и додаде: — Ти какво смяташ по въпроса?

Ла Моя не отговори. Вдигна очи и започна да мести поглед от Болд към Матюс и обратно.

Болд заговори отново.

— Времето на Сара изтича. Ако пресата вдигне шум около изчезналата кола… — В гърлото му отново заседна буца. Той се обърна към Дафни. — Отивай да събираш багажа си. Купил съм билети за самолета.