Ридли Пиърсън
Гайдаря от Хамелин (49)

49.

Баулър беше трезвен и по нищо не приличаше на мъжа от последната им среща. Бистрите му очи преливаха от загриженост, макар че лицето му все още беше подпухнало, а кожата му бе с блед и белезникав цвят като на алкохолик. Болд забеляза червеникавите петна по ръцете му, изтръпна от студ, когато се здрависаха.

— Том? — Болд беше неспокоен и изнервен. Мислеше за твърде много неща едновременно и не успяваше да се съсредоточи, твърде много лъжи бе изрекъл, за да намери покой. Неведнъж бе виждал заподозрени лица, които изглеждаха по същия начин — уплашени и разконцентрирани. Болд започваше да се страхува, че е заприличал на човека, когото се опитваше да намери.

Лиз, с идеално сресаната си перука и широките дрехи, които висяха на тялото й като на закачалка, търпеливо обясни:

— Том е дошъл чак от Портланд, за да поговори с теб. А аз му досаждам с подробности за възстановяването ми.

— Нищо подобно — любезно възрази Баулър.

Тя го наричаше нейното възстановяване — решението й да се откаже от лечението и да се остави на изцелителната сила на Бог. Макар че само преди няколко дни Болд бе готов на всичко, за да я подкрепи и окуражи, той вече започваше да се опасява, че състоянието й може да се влоши дотолкова, че да я лиши от здравия й разум и от решимостта да се бори докрай за живота си. Всеки, който бе готов да я изслуша, научаваше за изцелителната сила на вярата й. Цялата ирония в случая бе, че на Болд не му оставаше нищо друго, освен да се моли силната й вяра да не я напусне, ако коварната болест отново я повали.

Болд седна до жена си, но не го сдържаше на едно място. Баулър си бе направил труда да го посети. Защо? Подтикнат от Кони или от собствената си съвест? Това бе същността на въпроса.

Лиз предложи да ги остави сами. Болд, а веднага след него и Баулър, побързаха да заявят, че нямат нищо против присъствието й.

— Случилото се засяга и двама ни. — Думите на Болд бяха адресирани към съпругата му, но очите му нито за миг не се отделиха от лицето на госта им.

— Да, засяга и двама ви — съгласи се Баулър. — Зная какво преживявате в момента. Освен това признавам, че вината за страданията ви до голяма степен е и моя.

Лиз изпъна гръб, устните й затрепериха; самообладанието, което бе демонстрирала пред Баулър, започваше да я напуска. Болд хвана ръката й.

Баулър погледна към него.

— Държах се като задник, когато дойде да се срещнеш с мен. Пиех по цял ден. Чувствахме се застрашени — Кони и аз. И просто не можех… не исках да рискувам отново сигурността на семейството си. — Той се наведе напред, опря лакти на коленете си и подпря брадичка върху сплетените си ръце. Приличаше на човек, който се моли. — И тогава научих за момиченцето на семейство Китридж.

Лиз знаеше само основните подробности, свързани със случая „Китридж“. Но и тя като съпруга си беше добър слушател.

— Това промени всичко — продължи Баулър. — Не зная дали въздействието на Кони, или случилото се със Сара и момиченцето на семейство Китридж, но нещо ме убеди, че на този кошмар трябва да се сложи край. А може и да беше твоето посещение. — Той погледна Болд. — Видях, че искаш да го пипнеш, и ми се прииска и аз да можех да постъпя като теб. Бях пищисан — ти притежаваше сила и решителност, каквито аз нямах. И затова не пожелах да ти помогна. — Обърна се към Лиз. — Ти имаш много добър съпруг.

Лиз изхлипа и стисна ръката на Болд.

Болд обаче побърза да възрази. Погледна Баулър и заяви:

— Решението взехме заедно с Лиз.

Баулър заговори по същество.

— В хода на разследването се заехме с вещите на жертвите. Търсехме нещо, което да обедини различните случаи. Информирах Бюрото, че сме попаднали на интересна и обещаваща следа…

Болд го прекъсна.

— „Съвършен образ“.

Той кимна.

— Винаги си пишеш домашното добре, нали?

— Случайно се натъкнахме на тази подробност.

— Така че поисках среща с федералните, за да изложа събраните доказателства. — Той премигна енергично, очите му заблестяха от влага. — Пени изчезна на следващия ден. Сигурно не е нужно да ти казвам, че поради условията, поставени от похитителя, отмених срещата и не казах на никого за откритието си.

— На следващия ден?

— Гайдаря от Хамелин е знаел, че поисках среща с федералните. Не може да не е знаел.

— С кого от тях разговаря?

— С момичето от островите. Онова с дългите крака.

Калиджа, помисли си Болд. Нима Хил все пак щеше да се окаже права? Дали Дафни не бе сбъркала, като се бе свързала с момичето от ФБР?

Баулър продължи:

— Измислих куп неубедителни извинения за провалената среща, но тя продължи да ми диша във врата. Бях поискал от тях да направят справки за резервациите за коли под наем — не за същинските договори — като използвах списък на валидни кредитни карти, с който разполагах.

— Какви карти? — попита Болд.

— На клиентите на „Съвършен образ“. Щом си се добрал до „Съвършен образ“, тогава сигурно знаеш, че имат уебстраница в Интернет. Всъщност аз я открих чрез Интернет, никога не съм разговарял със собственичката на компанията. Един от нашите хакери проникна в системата без всякакви усилия. Всяко хлапе в шести клас би могло да се справи. И попаднахме на няколко дузини кредитни карти. Тази жена използва електронната поща за поръчки! Исусе! А аз си мислех…

— Този тип умее да подправя кредитни карти — предположи Болд.

— Няма друг начин. Нали? Кредитни карти, всякакви други документи. Има достъп до всичко. Има нужда от фалшиви карти, за да си свърши работата. Но най-напред трябва да си осигури валидни номера, а онези от „Съвършен образ“ му ги поднасят на тепсия.

— Но това не са кредитните карти на жертвите.

— В никакъв случай. Трябва да е пълен кретен, за да използва именно тях; но номерата на останалите кредитни карти? Защо не?

— Ти изобщо успя ли да свържеш по някакъв начин всичките случаи? — попита го Болд.

— Дали съм успял! Ами афидите?

— До мен изобщо не стигна доклад за тях.

— Ами… той е у Хейл. Патроните за въздушния TASER са били закупени едновременно, от едно и също място. В Лас Вегас, преди година. Покупката е извършена еднократно с валидна кредитна карта…

— Която по-късно се оказа…

— Много по-късно, да… — отвърна Баулър.

— Какво? — с раздразнение ги прекъсна Лиз.

Двамата мъже й отговориха в един глас.

— Притежание на клиент на „Съвършен образ“.

— Точно в онзи момент ти е хрумнало да проследиш кредитните карти — предположи Болд.

— Значи онзи тип избира жертвите си чрез Интернет. Защо му е да си усложнява живота допълнително? Подправя някоя валидна кредитна карта или пък шофьорска книжка. Прониква във файлове, използва ги по веднъж и повече не се обръща назад. Съвсем просто и лесно. И чисто изпипано.

— Някой все пак ще ми обясни ли за какво точно става дума? — с възмущение попита Лиз. — Каква е връзката между кредитните карти на клиентите на „Съвършен образ“ и наетите коли?

Баулър отговори засрамено.

— Така и не я проследих. Може да има връзка, но може и да няма.

Болд погледна жена си.

— За да наеме кола, да си купи билет за самолет, да направи каквото и да е, Гайдаря от Хамелин се нуждае от валидни кредитни карти и валидни документи за самоличност. Ако е използвал документите на клиенти на „Съвършен образ“ — а аз съм съгласен, че подобна възможност е твърде вероятна — то ние може би ще успеем да ги проследим. — Болд заговори на Баулър: — Проблемът се крие в това, че той очевидно е имал достъп и до финансовите извлечения от кредитните карти на жертвите — по този начин се е информирал за начина им на живот, знаел е всеки техен ход и е можел да предвиди най-подходящия момент, за да удари.

За Баулър това очевидно бе нещо ново и той започна бързо да обмисля получената информация.

Болд продължи:

— Ако е имал такъв достъп до кредитните им карти, той просто не е имал нужда от списъка с клиентите на „Съвършен образ“.

Баулър възрази:

— Разбира се, че е имал нужда. Нужна му е била информация за срока на валидност на всяка кредитна карта. Тази информация не би могъл да получи от другаде. Вероятно разполага с някой свой човек, който му я осигурява — продължи да размишлява Баулър. — Това не означава непременно, че разполага с валидни кредитни карти.

Лиз, банкерката, се обади:

— Той има право, скъпи. За да осъществи успешно подправяне на кредитна карта, трябва да знае срока й на изтичане.

— Значи нашият човек добре си служи с компютрите. С помощта на цветен скенер един специалист може да фалшифицира стодоларова банкнота. Да не би шофьорските книжки да се фалшифицират по-трудно?

Болд си спомни за записа с образа на Сара — видеофилм записан на CD-ROM.

— В някои затвори се изучава компютърна грамотност — рече той.

Баулър вдигна глава и рече:

— Да, парите на почтените данъкоплатци се използват за какво ли не…