Даяна Палмър
Прокудена любов (5)

Пета глава

Когато влезе, Меридит завари Сара Джейн да подскача и танцува от радост. Детето се затича към нея с протегнати ръчички и тя нежно го притисна до себе си. Майчиният инстинкт, който дълго време бе потискала, се пробуди и я изпълни с топлина.

— И отсега да се разберем, млада госпожице! Няма да създаваш неприятности на Меридит! — предупреди госпожа Джексън. — Мери, ето телефонния номер на сестра ми. Аз ще се обадя веднага щом разбера какво е състоянието й. Дано господин Блейк няма нищо против заминаването ми.

— Разбира се, че няма да има нищо против. Съжалявам за случилото се със сестра ти, но съм сигурна, че ще се оправи.

— Е, всички се надяваме — опита да се усмихне госпожа Джексън. — Таксито пристигна. Ще се върна колкото може по-скоро!

— Довиждане, госпожа Джексън! — извика Сара.

— Довиждане, Сара. Ще ми липсваш. Още веднъж ти благодаря, Мери!

— Няма защо. Всичко е наред.

— Сега ще поиграем на кукли, нали, Мери? — възкликна ентусиазирано Сара. Хвана я за ръка и я поведе към всекидневната. — Виж какво ми купи татко!

Меридит бе приятно изненадана от разнообразните играчки, които бяха наредени в кръг около огромен кафяв мечок, на чиято глава смехотворно се кипреше една от широкополите шапки на Блейк.

— Сега той ще ми е татко. — Сара посочи мечока. — Докато моят си дойде. Казва се господин Дружко. Старият ми се загуби и затова татко ми купи нов.

Меридит седна на дивана и усмихнато прие парада на новите играчки, които Сара й представяше една по една.

— Аз изпуснах хубавата кърпичка, която ти ми даде, вътре в заграденото — разказваше възбудено детето. — И един голям кон за малко да ме стъпче! Обаче татко ме спаси! Той ми се скара и аз се разплаках. И се скрих в килера, ама той ме намери. Каза ми никога, съвсем никога да не правя така, защото ме обича! — Тя се засмя. — А после отиде в магазина и ми купи ей тези всичките играчки.

Меридит усети как тръпки я побиха от така невинно предадената история. Представи си какъв ужас е изживял Блейк. Добре помнеше деня, когато той я спаси от полудивия кон. Инцидентът със Сара сигурно е оживил спомена за онази случка.

— Моят татко много се ядосва, Мери! — рече Сара.

Да, Меридит добре познаваше характера му. Много лесно се разпалваше, но трудности, опасности и всякакъв вид заплахи просто го възпламеняваха. Представи си как се е стреснала Сара от избухването му. Очевидно с играчките е искал да си купи опрощение. В следващия миг се упрекна за мисълта си. Блейк може да бъде и неочаквано мил. Само изглежда студен и затворен. Питаше се дали Нина изобщо е успяла да го разбере по време на краткия им брак. Едва ли!

Тя седна на пода до Сара. Играха на кукли и си приказваха, докато стана време за лягане. Меридит й помогна да се приготви, сложи я в леглото, оправи завивките и я накара да каже молитвата.

— Защо трябва да казвам молитва? — попита Сара.

— За да благодариш на Господ за всички хубави неща, които прави за нас — усмихна се Меридит.

— Татко говори на Господ през цялото време — каза Сара. — Особено когато обръщам всичко наопаки или пък се ударя…

— Нямах това предвид, миличко — Меридит с усилие остана сериозна. — Сега стой мирно и може да поговорим.

— Добре, Мери! — Сара намести тъмнокосата си главица върху възглавницата. — Мери, ти обичаш ли ме?

Меридит трепна. Можеше да бъде нейно дете. Усмихна се тъжно и нежно я погали.

— Да, много те обичам, Сара Джейн Донован.

— И аз те обичам!

Меридит се наведе и целуна сияещото й личице.

— Искаш ли да ти прочета приказка? Имаш ли книжки?

— Не! Татко не ми купи — помръкна Сара.

— Е, няма нищо. Ще си спомня някоя.

Седна на леглото и започна да разказва. Преправяше гласа си за различните герои, а Сара се заливаше от смях. Бяха по средата на „Трите мечета“, когато Сара се надигна и седна в леглото.

— Татко! — извика радостно.

Меридит се обърна и го видя на прага. Беше облечен в сив официален костюм. Усети, че лицето й пламва, а сърцето й лудо заби. Той я изгледа с любопитство.

— Нося ти подарък от Далас, Сара — рече той и й подаде нещо.

— Ах, колко е хубаво, татко! — Детето въртеше на всички страни жълтото пате.

— Къде е Ейми? — обърна се той към Меридит с хладна усмивка.

Тя му обясни и добави, че госпожа Джексън е обещала да се обади веднага щом разбере какво е състоянието на сестра й.

— Не можа да открие Елиза и Бес, затова повика мен.

— Беше ни много весело, татко! — възкликна Сара. — Ние с Мери играхме заедно на кукли и гледахме телевизия!

— Благодаря ти — каза Блейк, но цялата му поза излъчваше враждебност.

От няколко дни не можеше нищо да подхване. Тази влудяваща го жена не му излизаше от ума. И ето, сега седи тук, студена като айсберг, докато тялото му се напряга като струна само при вида й.

— Няма за какво — стана Меридит. Стараеше се да не го поглежда. — Лека нощ, Сара — каза и нервно прокара ръка през разпусната си коса, отмятайки назад разпилените кичури.

— Лека нощ, Мери. Ще дойдеш ли пак?

— Когато мога, миличко — отвърна разсеяно, без да забележи какво въздействие оказа на Блейк гальовното обръщение към детето. — Приятни сънища!

— Хайде, заспивай, млада госпожице! — нареди Блейк.

— Татко, ами чудовищата? — жално изхленчи Сара.

Блейк спря нерешително. Само това липсва! Няма намерение да се сражава с чудовища, да ги извлича изпод кревата и измъква от дрешника пред очите на Меридит. На Сара спектакълът й харесваше, а и той свикна да я забавлява, ала един мъж трябва да си има своите тайни. Блейк се изкашля.

— След като изпратя Меридит до колата. Съгласна ли си?

— Добре, татко! — Обещанието успокои Сара и тя се усмихна. — Той всяка нощ убива чудовищата, за да не ме изядат! — обясни на Меридит. — Той е много смел и тежи милион кила!

Меридит погледна Блейк и лицето й почервеня от напразното усилие да сподави смеха си. Свирепият му поглед я накара да изхвърчи от стаята. Той я настигна долу във всекидневната и излезе да я изпрати.

— Съжалявам, че Ейми те е натоварила с грижите за Сара — каза сухо.

— Не ми беше в тежест.

— Ти обаче не искаше да идваш тук, дори ако мен ме няма — напомни й. — Тази къща вече не те интересува, нали?

— Вече не. Навява ми мъчителни спомени — отговори му и тръгна.

— Къде е колата ти? — последва я той.

— Дойдох пеша. Вечерта е приятна, а и не е далече.

Блейк се извисяваше до нея и изглеждаше невероятно внушителен с костюма и широкополата шапка. Той май никога не се усмихва, помисли тя, вглеждайки се в суровите му черти.

— Ако преценяваш дали съм красив, по-добре се откажи! Не съм! — Той изкриви устни в подигравателна усмивка. — Белегът още повече влошава нещата… — Дългата бяла резка прекосяваше цялата му буза от скулата до челюстта.

— Не съм забравила откъде го имаш — каза тя тихо.

— Не искам да говорим за това — навъси се той.

— Зная — въздъхна Меридит и не си даваше сметка, че продължава да се взира съвсем неравнодушно в загорялото му лице. — Но за мен ти винаги си бил красив, независимо от белега или каквото и да е било — отрони и се извърна. Заля я вълна от спомени. — Лека нощ… Блейк!

Той я задържа за раменете и я обърна към себе си. От светложълтата блуза без ръкави, която носеше върху джинсите, кожата й изглеждаше по-матова.

Той поохлаби малко ръцете си, но не я пусна.

— Аз нямах предвид… Не исках… — Рязко си пое дъх. — Не смятам, че ти някога ще преодолееш страха, който съм ти вдъхнал. Така ли е?

Очите й бяха широко отворени, а тялото напрегнато и сковано.

— Това беше първата ми интимна близост — прошепна тя и се изчерви. — А ти я превърна… Ти беше много груб!

— Помня… — Гордостта му се възпротиви да й каже истината. А така му се искаше да й обясни причината за грубостта си.

— Както сам каза, беше доста отдавна — добави тя и опита да се освободи от ръцете му.

— Не чак толкова отдавна. Пет години. Меридит — потърси очите й, — ти сигурно си излизала с други мъже? Несъмнено някои са успели да те впечатлят?

— Не им вярвах — отвърна тя с горчивина.

— Повечето мъже не са грубияни като мен — отбеляза студено Блейк. Дишаше тежко. Чувстваше се нервен и неспокоен.

— Повечето не са така мъжествени като теб — промълви тя и притвори очи. Забравени усещания пълзяха по гърба й — сладки и мъчителни.

Самолюбието му бе поласкано. Нима го намира мъжествен и привлекателен? Или това е отзвук от миналото, от любовта й, която той уби?

Привлече я към себе си и нежно я прегърна през раменете. Тялото му не се допираше до нея. Не искаше тя да усети обзелата го възбуда.

— Не съм станал по-нежен, Меридит — каза й разчувствано. — Ала ще се постарая да не те изплаша.

Тя понечи да възрази, но Блейк я спря с целувка. Дланите му обхванаха лицето й. Тялото й се напрегна, но само за миг. Вкусът на устните му я замая. Отпусна се, оставяйки се на желанието му.

Той изстена. Хапеше устните й, воден повече от инстинкт, отколкото от опит. Ръцете му се плъзнаха и обхванаха тялото й. Привлече я към себе и силно я притисна. Усети как тя внезапно се стегна и я пусна. Очите му блестяха. Дишаше на пресекулки.

— Не трябваше да го правя — рече навъсено. — Не исках да разбереш колко съм възбуден.

Признанието му я порази повече, отколкото докосването, но се опита да прикрие смущението си. Отстъпи назад, вложила пръсти върху устните си. Да, беше прекрасно. Точно като преди пет години в конюшнята, когато я целуваше пламенно, а тялото й мъчително тръпнеше от ласките му.

— Трябва да се прибирам — каза неуверено.

— Само минутка още! — Той я хвана за ръка и я придърпа към светлината, идваща от прозорците на долния етаж. Взря се в очите й. Видя уплаха, примесена с тлеещо желание, придало чувствена нежност на устните й.

— Какво правиш? — прошепна тя дрезгаво.

— Още ли се боиш от мен? — попита с горчивина.

— Съжалявам — сведе поглед тя. — Нищо не мога да направя.

— Нито пък аз! — рече Блейк и я пусна. — Не ме бива много в любовните тънкости, ако искаш да знаеш истината! — добави.

Беше вярно. Нина го бе научила на някои неща, ала не скриваше безразличието си към него. Хладно и равнодушно откликваше на желанието му. Не знаеше, че му е за първи път, но виждаше неопитността му. А към края на тяхната връзка открито му се подиграваше. Това бе едно от нещата, които мразеше да си спомня. По-добре Меридит да го смята за грубиян, отколкото да разбере, че е непохватен.

Тя го гледаше, озадачена от признанието. Винаги го бе смятала за доста опитен. Ако наистина не е, това би обяснило много неща. Малко по малко започна да разбира необузданата му гордост. Приближи се и леко докосна ръкава му. Той трепна, сякаш безличният жест го жегна.

— Всичко е наред, Блейк — каза колебливо.

— С жените съм твърде непохватен — заяви той неочаквано.

У Меридит се надигна вълна от нежност при това простичко признание. Никога не й се бе струвал по-достъпен. Част от съществото й беше нащрек, но така й се искаше поне веднъж да бъде отстъпчива, да не се съпротивлява! Повдигна се на пръсти, обви ръце около врата му и се притисна към него. Почувства как той се напрегна и понечи да се отдръпне.

— Не! — прошепна Блейк дрезгаво и я задържа. — Продължавай! Направи всичко, каквото искаш!

Меридит се поколеба. Тя също не беше изкусна в любовта. Познаваше само мимолетните целувки. Докосна нерешително твърдите му устни. Усети парещия му дъх. Зарови пръсти в косата му, а после ги плъзна надолу. Устните й нежно докоснаха неговите.

— Така не те усещам — прошепна той задъхано. Обхвана с ръце бедрата й — интимен жест, на който тя би трябвало да се възпротиви, но нямаше сили да го стори. — Целуни ме! — настояваше Блейк.

— Не още… — промълви тя. Зъбите й нежно хапеха устните му, докато почувства тръпките, разтърсили тялото му.

— Меридит! — изстена той и ръцете му я стиснаха до болка.

— Добре! — Тя леко плъзна език и разтвори устните му. Това му подейства като удар от ток и той извика. Меридит изпита гордост и задоволство, че е в състояние тъй лесно да го възбуди. — Блейк… — промълви тихо и затвори очи, отпускайки се в ръцете му. Изведнъж усети, че гърбът й е подпрян на стена, а тялото му е плътно притиснато към нейното. Вече чувстваше силата на възбудата му, но не се изплаши. Той беше внимателен и нежен. Ръцете му бавно се плъзнаха по бедрата й:

— Сигурно отново те плаша? — попита той прегракнало. — Сега виждаш какво искам и не съм в състояние да се сдържам.

— Не ми е неприятно — призна тя. — Освен това този път аз започнах.

— Вярно е — сведе глава и намери отново устните й. — Приятно ли ти е, Меридит? — прошепна.

— Да — едва промълви тя в чувствен унес. Ръцете й се спряха на ризата му и тя почувства стегнатите мускули на гърдите му.

— Искам да почувствам ръцете ти върху кожата си — изстена той. — Но милувката ти може да се окаже искра в барутен склад. Вътре, само на няколко крачки оттук, има голям удобен диван.

Предложението беше повече от изкусително. Тялото й гореше в трескаво желание и нямаше нито една причина, за да откаже. Освен гордостта, която не можеше да се примири с положението, че той желае само тялото й.

— Не мога да спя с теб — отвърна отчаяно и склони глава на гърдите му. — Блейк, стига… — изстена. — Ще полудея!

— Аз също! — Той рязко се отдръпна от нея. Очите му бяха потъмнели. — Ти ме желаеш — каза бавно, сякаш едва сега го проумяваше.

— Не разбирам какво искаш от мен — изчерви се тя.

— Сара се нуждае от грижите на жена — обясни Блейк лаконично.

— Това не е причина да ме любиш.

— Не, наистина не е… — въздъхна той дълбоко и впери поглед в ширналата се равнина. Около къщата растяха единствените дървета. Оттатък се простираше гола земя, осеяна тук-там с някой храст и хилави върби край поточето, но иначе плоска и пуста чак до хоризонта.

— Тогава защо, Блейк? — настоя тя. Трябваше да знае какво цели той.

— Знаеш ли какво е страст, Меридит? — обади се той след минута.

— Да, струва ми се…

— Е, това е, което изпитвам към теб. Влудяваща страст! — повтори и жадно плъзна поглед по тялото й. — Сам не зная защо. Не си сластолюбива. Но ти ме възбуждаш както никоя друга жена. Към Нина никога не съм изпитвал същото. След като тя ме напусна, нямаше друга жена в живота ми… — Той се изсмя студено. — Не можех. Не желаех друга, освен теб!

Меридит не знаеше дали е още жива. Признанието я обезсили, остави я без дъх. Погледна го безпомощно.

— Ти… не си ме виждал пет години — пророни, като се опитваше да осмисли чутото.

— Виждам те всяка нощ — изрече той с усилие. — Веднага щом затворя очи. Господи! Нима не помниш какво се случи тогава в конюшнята? Аз… Аз те разсъблякох… — Той затвори очи, не забелязваше пламналото й лице, нито треперещото й тяло.

— Гледах те и те галех. Докоснах с устни тялото ти… — Блейк с мъка вдигна клепачи. — Оттогава всяка проклета нощ те виждам в леглото си! Желая те до лудост!

Тя не можеше да повярва на ушите си. Не е възможно, каза си, един мъж да изпитва такова диво желание. Още повече, когато няма други чувства към жената. Но при Блейк е различно. Както каза Елиза, той никога не е бил обичан и затова не знае какво е любов. Желание чувстват всички мъже. Не е нужно да обичат, за да желаят.

— Не се тревожи! — изсмя се той язвително. — Нямам намерение да те принуждавам за нищо. Просто исках да разбереш как се чувствам. Ако тази малка сладостна целувка е само някаква игра, то по-добре да знаеш колко е опасна. Не съм на себе си, когато те докосвам. Няма да ти сторя нищо насила, но те желая безумно!

— Не е игра — рече тя с достойнство. — Не си играя. Ти… — Поколеба се. — Стори ми се толкова разстроен. Исках да ти покажа, че не си ме изплашил.

— Наистина ли? — попита той навъсено. — Дори когато те накарах да усетиш какво чувствам?

— Не трябваше да го правиш… — пророни тя неловко.

— Защо да крия? — приближи се, насърчен от нейната отзивчивост. Сигурно рискува много с откровеността си към нея, но това може да се окаже единственият начин да я спечели. — Трябва да знаеш всичко.

— Всичко? — вдигна поглед тя.

— Нина беше първата жена в живота ми — призна Блейк. — И единствената.

На Меридит й се подкосиха краката. Подпря се на стената и се взря в суровите черти на лицето му. Не й се подиграваше. Говореше сериозно.

— Така е — кимна той, разгадал в очите й събудения спомен. — Когато останахме сами в конюшнята, аз бях толкова неопитен, колкото и ти. Затова бях груб. Не знаех какво е да се любиш.

Тя бавно пое дъх.

— Нищо чудно… — прошепна.

— Да, нищо чудно! — Той отметна непокорен кичур от бледата й буза. — Защо не ми се смееш? Нина го правеше.

Тя усети болката зад саркастичния му тон. Как само е била оскърбена гордостта му!

— Нина е била… — не довърши.

— Такава беше — изсмя се той студено. — Към края вече ми се подиграваше открито… — Очите му потъмняха. — Не исках да рискувам отново да стана за смях. Затова нямаше други жени.

— О, Блейк… — прошепна тя и притвори очи от връхлетялата я болка. — Блейк, толкова съжалявам!

— Не желая състрадание! Искам да знаеш истината. Ако някога се поддадеш на изкушението, имаш право да знаеш с какво ще се сблъскаш. Боже мой! — изстена той и се отдръпна. — Аз не зная дори основни неща. От книги и филми не се трупа опит. А на Нина й бях твърде безразличен, за да си даде труд с уроци.

— Само ако знаех… — пророни Меридит сподавено. — Ако го знаех преди пет години!

— Защо? — Той повдигна учудено вежди.

— Нямаше да те отблъсна — каза му просто и сведе очи. — Тогава мислех, че си опитен. Извинявай! Сигурно съм наранила самолюбието ти точно толкова, колкото ти ме уплаши.

Настъпи напрегната тишина.

— Няма за какво да се извиняваш. Аз съм този, който трябва да се извини — замълча, докато тя вдигна глава и срещна погледа му. — А ти? Не си ли пожелавала някого през тези години?

— Желаех теб — отговори му честно. — Не можех да изпитвам същото към никои друг. Предпочитах да се страхувам от теб, отколкото да получавам ласки от най-великия любовник на света! — изсмя се горчиво. — Тъй че, както виждаш, с теб сме в едно и също положение! — Настъпи кратко мълчание. — А сега наистина трябва да вървя — обади се тя.

— Ще дойда с теб до горичката — рече той. — И ще те наблюдавам, докато я прекосиш. Със Сара нищо няма да се случи през това време, а и къщата се вижда като на длан.

— Сара много прилича на теб.

— Твърде много! — По пътя ръката му на няколко пъти се допря до нейната. Тя не знаеше дали е случайно, но по тялото й пробягаха тръпки. — Онзи ден един кон за малко да я стъпче. Прескочи оградата да си вземе кърпичката.

— Тя ми разказа. Трябва да е било ужасно.

— По-лошо. Избухнах. Скарах й се. После я намерих да се крие в дрешника и се почувствах като чудовище. На следващия ден отидох в града и купих половин магазин играчки, за да поправя стореното. Безумно ме изплаши. Все мисля какво щеше да се случи, ако се бях забавил само секунди.

— Но не си — усмихна му се Меридит. — Винаги си бил бърз в рисковани ситуации.

Той й хвърли кос изпитателен поглед и пръстите му бавно се вплетоха в нейните.

— За твой късмет… — измърмори мрачно и видя, че тя се смути. — Не ми е бил лек животът — каза й. — Трябваше да съм груб, за да оцелея! Бял ден не бях видял, преди да дойда тук и да заживея с вуйчо ми. Имах много неприятности заради незаконния си произход.

— Никога не съм те чувала да говориш за това.

— Не можех! — Той стисна ръката й. Бяха стигали до малката горичка и спряха. — За много неща не мога да говоря, Меридит. Може би затова съм толкова самотен.

Тя погледна към къщата на Бес. Двамата с Боби не се бяха върнали, защото колата им стоеше на алеята до нейната. Поколеба се. Не й се искаше да оставя Блейк в това особено настроение. За първи път споделяше открито чувствата си.

— Сега имаш Сара — напомни му нежно.

— Сара ме завладя — сподели той. — Боже мой! Вече не зная какво е да седна на стол, без да смачкам някоя оставена играчка, или да си легна, без да гоня и убивам чудовища. Сърцето ми се късаше, когато й се скарах и тя се разплака.

— Да, забелязах колко е чувствителна — отвърна Меридит. — Още първия път, в магазина. И после, когато си играеха с Даниел. Допускам, че е била доста пренебрегвана, преди да я изпратят при теб.

— И аз останах с такова впечатление. Същата нощ, когато пристигна, сънува кошмар. Събуди се призори и се разплака отчаяно. Попитах я какво има, а тя ми каза, че не я пускат от килера, където я заключили! — За миг лицето му стана сурово. — Мислех си дори да изпратя адвоката си да издири онази икономка!

— Една жестока жена сама превръща живота си в ад — опита се да го успокои Меридит. — Злините винаги се наказват, Блейк.

— Както стана и с мен, така ли? — усмихна се той тъжно. — Аз те оскърбих и пропъдих от живота си. Ожених се за Нина и мислех, че съм постигнал спокойствие и блаженство. А ето докъде ме докара всичко!

— Ти имаш всичко — възрази тя. — Пари, власт, положение, чудесно малко момиченце…

— Нямам нищо, освен Сара — отсече той. — Смятах, че парите и властта ще принудят хората да ме уважават. Но сега не съм по-добре приет в обществото, отколкото когато бях беден и незаконен. Просто имам повече пари.

— Човешките отношения нямат нищо общо с парите. Не бих казала, че си много общителен. Държиш се отчуждено и си затворен. — Тя нежно му се усмихна. — Затова хората се държат на разстояние. А не защото се смущават от произхода ти. Не сме в Средновековието. Обществото е много по-отворено.

— Това общество е зловонно! — отвърна той ледено. — Жените правят предложения на мъжете, децата са пренебрегвани, малтретирани и изоставяни…

— Вече няма лов на вещици и огнени клади — продължи тя. — И позорните стълбове също са отменени.

Лицето му се изкриви в подобие на усмивка.

— Е, добре, печелиш по точки.

— От кого си получил предложение? — реши да изясни Меридит.

— От една жена в Далас, на срещата, от която току-що се връщам. Не ми се вярваше, докато не сложи ключа от стаята си в пепелника до мен.

— И ти какво направи?

— Съвсем спокойно й го върнах — усмихна се той криво и нежно погали бузата й. — Вече ти казах, не искам друга, освен теб.

— Не мога, Блейк… — Тя сведе поглед.

— Не те моля! — Той пусна ръката й. — Аз имам старомодни възгледи, ако не си забелязала. Не прелъстявам девственици.

При мисълта да се люби с Блейк, тялото й пламна. Беше вълнуващо и възбуждащо да чуе колко силно я желае. Но собственото й съзнание се противеше, не й позволяваше да се поддаде и Блейк го разбираше.

— Сигурно предпочиташ веднага щом мине литературната ми среща да отпътувам от града… — започна тя.

Той повдигна брадичката й и се взря в лицето.

— Сара и аз отиваме на излет в събота. Ела с нас!

— В събота? — Меридит изненадано премига.

— Ще дойдем да те вземем в девет.

— Блейк… — Тя неуверено вдигна очи към него.

— Обичам всичко да е ясно, за да не възникват недоразумения. Аз те желая. И ти ме желаеш. Но нещата спират дотук. А за Сара излетът ще бъде приятно преживяване. Тя те харесва — добави накрая. — Струва ми се, ти също я харесваш. Би могла да й отделиш малко време, преди да се върнеш в Сан Антонио.

Значи той се кани да замрази отношенията им! Желае я, но няма намерение да предприема нищо. Иска я заради Сара, не за себе си. Меридит се поколеба.

— Мислиш ли, че е разумно да се привърже към мен? — попита, без да успее да прикрие разочарованието в гласа си.

— Защо не?

— Така ще изживее по-болезнено заминаването ми.

— Колко време ще останеш тук? — Пръстите му нежно се плъзнаха и погалиха устните й.

— До края на месеца. Срещата с читатели е след две седмици.

— В такъв случай ще можеш да прекараш известно време с мен и Сара. Няма да те преследвам и притеснявам с нищо. Заедно ще помогнем на Сара да се съвземе и успокои.

Тя въздъхна. Боеше се от собственото си желание да бъде близо до него.

— Не умувай толкова! — каза той. Не се усмихваше, но имаше нещо ново и непознато в начина, по който я гледаше. — Просто приеми нещата такива каквито са и престани да размишляваш над всяка моя дума!

— Добре, ще опитам. Лека нощ, Блейк.

— Лека нощ, Меридит. Ще почакам тук, докато стигнеш.

Тя се затича към къщата. В сърцето й се разгаряше нова надежда. Ако съществува и най-малката възможност да спечели Блейк, тя охотно ще я приеме, независимо какво рискува. Сега разбираше причината за поведението му. И ако е внимателна и не иска невъзможното, някой ден той може да я обикне.

Легна си с мисълта за Блейк, а сънищата й бяха толкова ярки и живи, че се събуди поруменяла.