Даяна Палмър
Прокудена любов (9)

Девета глава

Меридит се пробуждаше бавно. Усети, че нещо не е наред. Ако това беше нейната стая, защо светлината идваше от друга посока? Размърда се неспокойно. Тялото й подсказваше, че това не е единствената промяна.

Надигна се в леглото, все още замаяна от съня. Постепенно идваше на себе си и започваше да проумява. Намираше се в спалнята на Блейк, седеше на леглото му и бе облечена с горнището на неговата пижама. Изведнъж споменът за изминалата нощ я връхлетя с потресаваща яснота. Беше му се отдала. Нещо повече, за станалото между тях бе виновна самата тя.

Огледа се. Почуди се дали Блейк не е в банята. Погледът й попадна на долнището на пижамата, захвърлено на крачка от леглото. Обувките му ги нямаше.

Бавно се надигна от леглото. Изведнъж се сети за Бес. Едва сега си спомни, че вчера, след като се върнаха от излета с Блейк, й се обади да я предупреди, че ще прекара нощта при него, за да му помогне за Сара. Кой знае как щеше да се подхилва Бес тази сутрин!

Започна да се облича. Обу чорапите и еспадрилите и започна да разресва косата си. Внимателно се взря в огледалото. Вече бе късно да съжалява. Блейк й беше казал, че ще се оженят. Налагаше й се да се нагоди към новото си положение. Беше ясно, че си допадат физически и че тя отчаяно го обича. Може би един ден и той ще се научи да обича… Намираше го променен под благотворното влияние на Сара.

Меридит влезе в детската стая, но от момиченцето нямаше и следа.

— Ако си будна, закуската е готова! — дочу гласа на Блейк от долния етаж.

Погледна надолу. Той изглеждаше великолепно. Бе облечен в сиви панталони и риза със светло спортно сако и тъмносиня вратовръзка. Бе много елегантен, а това не предвещаваше нищо добро. Обхвана я лека тревога, както и свенливо неудобство от любовната нощ. По стълбите едва не се препъна. Не смееше да го погледне.

С властен жест той я накара да замръзне на предпоследното стъпало. Зелените му очи я хипнотизираха и принуждаваха да гледа право в тях.

— Ела при мен — каза меко. — Искам да ти подаря нещо. — Протегна ръка и леко стисна студените й пръсти. Бавно я поведе към хола. Двамата спряха пред масичка, обсипана с десетки червени рози. Силният им аромат изпълваше цялата стая като упойващ парфюм.

— За мен ли са? — прошепна Меридит със затаен дъх.

— За теб, разбира се! Рано тази сутрин ги набрах на полето.

— О, Блейк! — Сърцето й преливаше от щастие.

Беше доволен, че се поддаде на внезапния си порив сутринта, въпреки мислите, които го безпокояха.

— Надявах се, че ще ти харесат — прошепна й, прегърна я и нежно я целуна по челото. — Изглеждат недокосната и девствени, като теб снощи.

— Вече не съм — изрече нервно и лицето й пламна.

— Винаги ще помня тази нощ, Меридит! — каза тържествено и се усмихна. — Това е всичко, за което съм мечтал! Вълшебство! Магия! Нали не съжаляваш? Всичко стана, без да те попитам дали го искаш. Заведох те в моята стая почти насила и не ти дадох възможност за избор.

— Мислиш ли, че нямаше да се измъкна, ако наистина не го исках? Направих всичко по собствено желание! Не си ме принудил!

— Да, но по начин, който аз пожелах. Дори не се опитах да те пазя. Не бих искал да се чувстваш принудена да се омъжиш за мен под заплахата от забременяване.

— Заплаха?! — хвана се за думата Меридит и учудено повдигна вежди. Отново изпита непреодолимото желание да има дете. — Блейк, та бебето е най-сладкото нещо на света!

— Същото мисля и аз! — Гледаше я възторжено. — Затова не се отдръпнах навреме. А да си призная, нямаше и да мога. Дългите години въздържание си казаха думата.

— Наистина ли? — Очите й се разшириха от учудване. — Наистина ли през цялото време…

— Да, и съм доволен от това! Така изживяното с теб е по-пълно! — Дланите му се плъзнаха по лицето й и топлите му устни вкусиха нейните. — Исках още и още! Всеки път, щом те погледнех, тялото ми пламваше! — Устните му ставаха все по-настойчиви и тя чувстваше как той потръпва от допира.

— С мен е същото, Блейк! — прошепна и обви ръце около врата му. — Блейк… — изстена, когато той обхвана бедрата й и силно ги притисна към себе си.

— О, Господи! — изръмжа от удоволствие и устните му се впиха в нейните.

Някъде на същия етаж се хлопна врата.

— Татко! Меридит! Къде сте?

В миг се отдръпнаха един от друг. Лицата им горяха, а телата им все още тръпнеха. На пода около тях бяха разпилени рози.

— Тук сме! — пръв се опомни Блейк. — След минута ще дойдем при теб. Тъкмо давах на Меридит розите.

— Добре, татко! Нали са прекрасни, Мери?

— Да, миличко — промълви разсеяно Меридит и не можеше да свали очи от Блейк, дори когато детето се появи от кухнята.

— Ще останеш тук и тази нощ! — Гласът му беше дрезгав. — Искам да си до мен и да си моя! По дяволите клюките! Утре ще взема документите и ще уредя с моя лекар въпроса за кръвните проби. Ще му се обадя още сутринта. Междувременно можеш да отидеш да си вземеш дрехи.

— Но какво да кажа на Бес?

— Че ще се женим и ти ще се грижиш за Сара, докато я няма госпожа Джексън! Ще дойдем и ние със Сара. — Хвана ръката й и я целуна. — Но нека първо закусим. Става ли?

— Добре — въздъхна Меридит с видимо облекчение. — Но през тази седмица трябва да отида до апартамента си в Сан Антонио.

— В четвъртък ще отидем заедно. Сара също може да дойде. Доколкото ми е възможно, няма да те изпускам от погледа си! Ако искаш, разбира се, можеш да избягаш!

— Надценяваш ме, ако действително мислиш така. Едва ли ще имам сили да се отделя от теб.

— Да не би да съжаляваш? — попита я гальовно.

— Блейк… — притисна се тя до него.

— Кажи ми какво чувстваш, ако започнем да се любим и аз изведнъж спра?

— Не е приятно — призна тя и отмести поглед.

— Не искам тайни между нас! — Хвана я за брадичката, така че да го гледа в очите. — Искам винаги истината, колкото и да боли! От мен очаквай същото!

— Добре. Аз също предпочитам откритите отношения.

— Без грим си много красива! — Погледът му бавно и с наслада се плъзна по тялото й. — Приличаш на тези рози!

Тя нежно го целуна.

— Ще се съгласи ли твоят управителен съвет да си вземеш още два почивни дни тази седмица? Един за документите и кръвните проби и друг, за да дойдеш с мен в Тексас?

— Пет години не съм ползвал отпуска, така че не могат да ми откажат. Хайде да закусваме, че Бес и Боби ни чакат!

Меридит се наведе, събра розите и тръгна с букета към трапезарията.

На масата Блейк не сваляше поглед от нея. Приятната обстановка и втренчения му поглед събуждаха радостни чувства в душата й. Едва се сдържаше да не запее. Може би още не я обичаше, но вече бе неин. А любовта щеше да дойде с времето от само себе си.

— Сара, Меридит и аз ще се оженим! Тя ще живее с нас! Ще се грижи за теб и ще пише книги!

Очите на Сара светнаха, а малкото личице засия от щастие.

— Вярно ли е, Меридит? — попита тя, сякаш й бяха обещали цялата земя. — Значи ще ми станеш майка?

— Да — усмихна се Меридит. — Ще бъда твоя майка! Ще те прегръщам, ще ти разказвам приказки и…

Сара се спусна към нея като вихрушка. Покатери се в скута й, почти останала без дъх, и сключи ръце около врата й. Детето крещеше и пищеше така, че Меридит нищо не можеше да разбере.

— Какво има, дребосъче? — попита Блейк и погали тъмнокосата главица. Неочакваната реакция на детето го учуди.

— Аз ще мога да остана тук, нали, татко? — Очите на Сара бяха зачервени и мокри от сълзи. — Нали не трябва да си отивам? Меридит ще дойде да живее при теб и аз ще бъда нейното малко момиченце?

— Разбира се, че оставаш! — отговори Блейк. Стана и взе детето на ръце. Притисна го към себе си. — Никой повече няма да те гони. Ти си моя плът и кръв, моето сладко малко момиченце! Аз… — Гласът му секна. — Аз… ще се грижа за теб. Винаги!

Макар и невръстна, Сара долови какво голямо усилие му струваше изричането на тези думи. Склони главичка на рамото му, въздъхна успокоено и се усмихна през сълзи.

— Много те обичам, татко!

Блейк сам не знаеше как се удържа да не заплаче. Притисна крехкото детско телце до себе си и се извърна така, та Меридит да не види лицето му. През целия му труден живот нищо не бе успяло да го трогне до сълзи, както успя малката му дъщеричка.

— Някой иска ли още кафе? — наруши Меридит настъпилата неловка тишина. — Аз ще донеса.

Отиде до печката и наля от кафеварката в каната. Очите й бяха влажни. В душата й проникна светъл лъч надежда за бъдещето. Краткият миг, в който Блейк разкри чувствата си, показа любовта му към Сара. Щом обича нея, значи може да обича и друг. Едва виждаше каната през бликналите сълзи. Чудото беше станало!

Като се върна на масата, Сара се беше настанила в скута на Блейк и не помръдна оттам до края на закуската. Малкото й личице светеше от обич и щастие. Блейк изглеждаше покъртен.

— Какво ще правим с твоята работа? — попита Блейк, когато приключиха и Сара се оттегли във всекидневната с играчките.

— Трябва само да преместя компютъра си.

— Ела да видиш моя! — хвана я за ръка и я поведе към кабинета.

— Същият като моя! — възкликна още с първия поглед.

— Сякаш съм знаел! — усмихна се той.

— Чудесно! Можем да си го поделим! — каза Меридит със светнали очи.

— Когато не съм вкъщи, можеш да работиш на него. Но ако искаш твой собствен, ще поставим бюро в ъгъла и ще поръчаме допълнително оборудване.

— Няма ли да те безпокоя? — попита тя притеснено. — Работя до късно през нощта, а ако съм натоварена, оставам чак до сутринта.

— Вземам те цялата! Заедно с работата, лошите навици и всичко останало. Ще правиш каквото ти харесва. Не искам да се променяш! Искам да имаш свой собствен живот, работа и мечти!

— Мислех, че ще се държиш с мене като господар. Предполагах, че няма да ми позволиш да работя извън къщи и ще държиш да си на първо място, пред работата. Изглежда съм сгрешила. Сара каза, че иска да я прегръщам и целувам! Смятам да правя същото и с теб!

— Нямам нищо против.

— Можеше да демонстрираш по-голямо желание!

— Не мога. Защото ще съжаляваш! — придърпа я и я притисна в обятията си.

Тя се смути и понечи да възрази, но той заглуши думите й с целувка.

— Ще взема билети за Сан Антонио с чартърен полет в четвъртък. Трябва да приберем нещата ти от апартамента — рече той.

— Освен дрехите, няколко ръкописа и компютъра, там няма нищо друго. Взела съм го под наем.

— Все пак трябва да ги изнесем.

— Блейк, още веднъж те питам! Сигурен ли си?

— Толкова, колкото и ти! Спри да се тревожиш! Ще уредя документите и всичко необходимо още утре! Няма да отнеме много време.

— Добре! Звучи приказно! — отбеляза Меридит.

— Всеки ден ще бъде приказка! — отвърна й с лъчезарна усмивка.

Но тъкмо тръгваха за Бес и някакви приятели на Блейк се появиха като гръм от ясно небе. Меридит трябваше да остане със Сара, но непредвидената визита не свършваше. Накрая реши, че детето може да постои малко при баща си и се измъкна, нетърпелива да съобщи на Бес за предстоящото събитие.

Бес остана като гръмната.

— Поздравления! — смееше се радостно тя. — Това е най-хубавото, което можеше да ви се случи! От вас ще излезе чудесно семейство!

— Аз също се надявам да е така! Ще направя всичко каквото зависи от мен.

— Ако имате нужда от свидетели, аз и Боби с радост ще приемем. Елиза и Кинг също.

— Ще присъствате! — обеща Меридит. — Събирам всички за морална подкрепа. Прилича на приказен сън и се надявам никога да не свърши! Няма да имаш нищо против, ако си взема нещата и се върна при Блейк, нали? Струва ми се, че не иска да ме изпуска от поглед, поне до церемонията в сряда.

— Нямам нищо против да се пренесеш при него — рече Бес и топло прегърна приятелката си. — Толкова се радвам за теб, Мери! За Блейк и Сара също! Ще бъдете чудесно семейство!

Меридит също се надяваше да е така. Стегна малкия си куфар, качи се на поршето и след минута спря колата пред къщата на Блейк. Още в мига, в който оставяше куфара си пред входната врата, Сара Джейн изскочи да я посрещне. След малко, от всекидневната се появи усмихнат и Блейк.

— Отидоха си най-после — отвърна на въпросителния й поглед. — Как прие новината Бес?

— Поздрави ни — засмя се Меридит. — Също така каза, че от нас ще излезе чудесно семейство!

— Не е лъжа! — промърмори Блейк.

— Мери, може ли да бъда шаферка? — обади се Сара зад нея.

— Разбира се! — обеща Меридит и я прегърна. — Ще носиш, големия букет от рози.

 

 

Следващите два дни се разгоря трескава подготовка. Направиха кръвните проби. Получиха нужните документи и служителят от местната баптистка църква бе натоварен да извърши бракосъчетанието.

Церемонията се състоя в сряда, през късния следобед. Присъстваха Елиза и Кинг Ропър, също така Бес и Боби. Меридит даде своето съгласие с просълзени очи. Сърцето й преливаше от щастие. Специално направената за случая бяла рокля, беше цялата обшита с дантели. Бе толкова развълнувана, когато Блейк й сложи пръстена и повдигна воала, за да я целуне. Чувстваше се като Спящата красавица. Заспала от много години, сега се пробуждаше за нов живот.

Тържественият прием организираха във вилата на семейство Ропър. Даниел и Сара си играеха тихо, докато възрастните отпиваха шампанско и се разговаряха около студения бюфет.

— Не трябваше да правиш тези разходи, за Бога! — мърмореше Блейк на Кинг Ропър.

— Трябваше! — Кинг сви устни, а тъмните му очи заискриха. — За жената сватбеният ден е нещо голямо — хвърли поглед към Меридит, която разговаряше с Елиза и Бес.

— Тя е щастлива! — отбеляза Кинг и впи поглед в очите на Блейк. — Всички добре знаехме какво й беше, когато замина оттук. Не е работа да живееш сам. Жената и децата правят всичко различно. Зная го от собствен опит.

— Сара много я харесва! — сподели Блейк и несъзнателно плъзна поглед по изящната фигура на Меридит. — Ще бъде чудесна майка!

— Мислиш за по-голямо семейство?

— Чакай. Току-що се ожених — отвърна му с усмивка Блейк.

— Да поговорим и за това. Нима ще минете без меден месец?

— Така е по-добре! Не ни допада идеята да зарежем Сара за толкова време. Ще се чувства несигурна. Освен това Меридит е ангажирана със срещи с почитатели и не иска да разочарова издателската къща.

— Спомням си я как шляпаше с босите си крачета, когато беше малка — рече Кинг. — Заедно с майка си носеха яйца до бакалията на Макрой. Никога не се е плашила от тежката работа и по това много си приличате.

— Що се отнася до мен, аз никога не съм имал друг избор! — Блейк се усмихна печално. — Сега ми е навик, от който не мога да избягам.

— Дори когато трябва да избираш между работата и семейството? — Кинг го погледна покровителствено. — Боби го разбра по твърде болезнен начин и досега честичко си спомня.

— Всъщност аз не се нуждая от постоянна работа, за да издържам семейство. — Блейк не откъсваше поглед за Меридит. — По-добре да тръгваме. Имаме резервация за шест часа в „Сън Рум“. Сигурен ли си, че ще е удобно да вземете Сара у вас тази нощ?

— Разбира се. На нея много й хареса идеята да спи в стаята на Даниел. Не се безпокой — каза Кинг, като видя тревогата в очите му. — Ако случайно не може без теб, ще ти се обадим, пък ако ще да е в два часа през нощта. Честна дума!

— Добре! — кимна успокоен Блейк.

Няколко минути по-късно, Блейк и Меридит се сбогуваха с гостите, целунаха Сара за лека нощ и се отправиха към „Сън Рум“ за тържествена сватбена вечеря.

— Все още не мога да повярвам! — призна Меридит, докато сядаше със съпруга си на масата. — Че сме женени!

— Разбирам те! — каза нежно той. — Когато Нина избяга, се заклех, че никога няма да се оженя отново. Но сега с теб бракът ми изглежда най-естественото нещо на света.

— Надявам се да не те разочаровам! — усмихна се тя. — Мога да готвя. Чистя с удоволствие, но не съм маниак на тази тема. Когато пиша, понякога съм разсеяна. Изливам кафе в сладоледа, слагам картофено пюре в камерата на хладилника и забравям да сложа филтъра на кафеварката.

— Ако не се случва много често, обещавам да не се оплаквам!

— Сара беше много щастлива — отбеляза Меридит.

— Надявам се, ще бъдеш добра с нея? — гледаше я той втренчено, докато отпиваше от кафето. — И с мен също, нали?

През останалата част от вечерта Меридит се чувстваше на седмото небе. Като всеки реномиран ресторант, „Сън Рум“ имаше оркестър. Танцуваха до късно и когато се прибираха, Меридит вече се прозяваше.

— Благодаря ти за великолепната вечер! — каза с чаровна усмивка, когато двамата влязоха във всекидневната. — Беше чудесно!

— Надявам се след време да има още такива вечери! Възнамерявам да си направим за няколко дни екскурзия до Европа и Карибите.

— Нека отидем до Австралия, в някоя от онези огромни ферми — предложи тя. — Действието в една от моите книги се развива на подобно място. Сигурно е прекрасно!

— Обичаш ли да пътуваш?

— Да, много. Може и на Бахамските острови или в Мексико! Ако човек иска да се усамоти, няма по-добро място!

— Сещам се за какво мислиш! — притисна я до себе си и я целуна. — Може би искаш да ме прелъстиш?

— Бих го направила, стига да знаех как! — увери го тя закачливо и хитро се усмихна. — Няма ли да ми подскажеш?

Блейк се наведе и я вдигна на ръце.

— Мисля, че мога да направя нещо за теб! — нежно я целуваше, докато се изкачваше с нея по стълбите. — Не възразяваш, нали? Нямаш уговорени срещи през следващите няколко часа…

— Само една… С теб!

Той впи устни в нейните и чу как тя изстена. Потънала в омаята на целувката, Меридит се усмихваше. Изненадан, Блейк неочаквано съзря в нея някаква бегла прилика с Нина и озадачен се отдръпна. Тогава видя очите й и всичките му подозрения се стопиха. Никога не бе виждал толкова страст, бликаща от женски очи.

Внесе я в спалнята и започна бавно да я съблича. Целуваше всеки сантиметър от разголващата се плът. Щом дрехите се свлякоха, се спря на гърдите й, едри и топли. Правеше всичко инстинктивно. Очевидно в подобни случаи уменията нямаха никакво значение. Тя го обичаше и приемаше с удоволствие всяка негова ласка. Осъзна това и сърцето му подскочи от радост.

Тялото й тръпнеше в очакване. Топлият й поглед на странник, завърнал се след дълги години в родната къща, го подканяше. В нейното поведение не откриваше и най-малка прилика със студената безразлична Нина. Взря се в грейналото й от щастие лице и разбра, че не иска нищо повече от живота, освен нея.

Тя потъна в зелените дълбини на очите му. Устата й леко се отвори, сякаш го молеше да побърза.

— Искам да ме обичаш, Мери! — прошепна. — Да ме обичаш!

Думите му я накараха да изтръпне. Колко е бил самотен, мина й през ум. Ръцете й го обгърнаха и тя го дари със страстна целувка. Искаше да му даде цялата любов и нежност, на която беше способна.

— Помогни ми, Мери — промълви той. — Покажи ми какво искаш и аз ще го направя! Искам да те любя!

Опиянена от страст, Меридит се прехвърли върху него, наведе глава и намери устните му. Вложи в целувката си цялата страст, трупана през годините на самота. Усети тръпката на силното му тяло под себе си. Учуди се откъде се е взела толкова чувственост у него. Викът й отекна като ехо от преминаваща буря. Бяха се вкопчили в отчаяна прегръдка, за да не изпуснат и миг от връхлитащото ги щастие.

Меридит бе останала без дъх.

— Скъпи! — устните й докоснаха врата му. — О, скъпи!

Той отвърна на целувката и я притисна към себе си. Усещаше ръцете си прекалено груби, за да я докосват. Наслаждаваше се на гладката като коприна кожа, на аромата й и на удоволствието да бъде просто до нея.

Придърпа я върху гърдите си, притисна я и изпита ново, непознато досега чувство на собственост. Целуваше челото и затворените очи с безмълвна нежност.

— Досега съм бил отчайващо самотен. Никога нямаше да го разбера, ако не бе дошла да ме стоплиш!

— Ако ми позволиш, ще го правя и занапред, през целия си живот! — каза тя задавено и сълзи изпълниха очите й.

Блейк остана дълго буден. До него Меридит спеше дълбоко. Той не можеше да повярва, че толкова важни събития в неговия живот се разиграха така стремглаво: Вече не беше сам. Имаше дъщеря и любеща съпруга, но тежки мисли го тревожеха.

Тази вечер се случи нещо невероятно с Меридит. Вече не споделяха леглото само заради задоволяване на физическото привличане. Имаше нещо по-дълбоко и фатално в начина, по който се любеха, и нежността, която отдаваха един на друг. Изведнъж сърцето му изстина. Меридит го беше пленила. Можеше ли да й вярва, че няма да избяга като Нина? Вгледа се в лицето й. Дори в тъмнината то излъчваше нежност и обич.

Тялото му се отпусна. Можеше да й вярва. Тя обичаше Сара, а професията й нямаше да създава сериозни пречки в семейния им живот. Беше сигурен в това.