Даяна Палмър
Прокудена любов (8)

Осма глава

Устните на Блейк станаха по-настоятелни. Меридит не виждаше и не чуваше нищо. Усещаше тежкото му тяло върху своето и това я замайваше. Ръцете му трескаво я галеха.

— Моля те, загаси лампата! — прошепна тя.

— Добре! — Отдръпна се и изпълни молбата й. — Може да не повярваш мила, но и аз се чувствам неудобно на светло!

Тъмнината обгърна стаята. Само бледите лунни лъчи се процеждаха през тънките пердета. Ръцете му обхванаха гърдите й и тя изстена. Блейк отново потърси устните й.

— Меридит… — прошепна.

— Да?

— Наистина ли искаш да вземем предпазни мерки да не забременееш?

— Ако се случи… Нямам… нищо против — промълви неуверено. Пръстите й докоснаха лицето му и неволно се спряха на белега.

— Господи! — Разтреперан, притисна глава към гърдите й. Бе толкова невероятно и вълнуващо да го чуе от нея! Имаше ли нещо по-хубаво на този свят, от това да я види как носи неговото дете под сърцето си!

— Блейк?

— Аз също нямам нищо против! — отвърна твърдо.

Притиснаха се един към друг. Обзе я отчаяна надежда. Той ненаситно плъзгаше ръце по тялото й. Пръстите му очертаваха нежните форми. Тя се извиваше при всяко негово докосване и Блейк потръпваше от възбуда. За миг спря и се отдръпна от нея. Това разпали желанието й и тя нетърпеливо придърпа ръцете му към себе си, копнееща за неговите милувки.

Начинът, по който приемаше ласките му, го влудяваше. За първи път той усещаше насладата на интимната взаимност. За миг се зачуди дали тя не се преструва. Но съмнението му веднага се разсея — едва ли бе възможно стоновете й на удоволствие да са преструвка. И да му позволява всичко. Значи, не й беше безразличен. Никога през живота си не бе напрягал така волята си. Беше изключително внимателен и търпелив. Обожаваше нейните стенания, допира на пръстите до тялото му, нежната й копринена кожа, неравномерното й дишане…

Не беше на себе си от желание да я обладае. Но още по-силно му се искаше да й достави удоволствие. Усещаше бурната й реакция при допира на телата им и всяка упоителна целувка. Копнееше телата им да се слеят и да изживеят взаимността, за която бе чел, че е възможна само между хора, които се обичат. Леко я целуна по устните. Ръцете му откриваха все нови и нови кътчета от тялото й.

— Всичко ще мине добре, Меридит! — прошепна нежно. — Ще бъда много внимателен. Искам да съм сигурен, че няма да ти причиня болка.

— Вярвам ти — отрониха устните й. — Блейк, искам да ти дам всичко…

— Аз също! Готов съм заради твоето удоволствие да пожертвам моето… — Думите не прозвучаха похотливо. Нито пък ръцете му я опипваха сладострастно, макар че телата им се мятаха необуздано в стремежа да намерят взаимност. Тя чувстваше колко силно копнее да проникне в нея, но разбираше, че той няма да задоволи само своето желание. Владееше се и се съобразяваше с нея. Значи, поне малко… Държи на нея. Вкопчи се в него, мълвейки, че не изпитва болка, а блаженство.

Той си спомни как се бе стреснал, когато за първи път я чу да стене. Тогава не знаеше как реагират жените, когато мъжката ласка им доставя наслада. Нежно разтвори устните й и езикът му бавно проникна вътре. Тялото й се изви в ръцете му. В замаяното му съзнание се промъкна мисълта, че целувката й доставя удоволствие. Нейната чувственост нарастваше и той усещаше, че не издържа повече. Меридит лежеше под него почти загубила разсъдък, с полуотворени устни и тръпнещо тяло, което копнееше за неговото. Това го изпълни с гордост. Не бе и сънувал, че при нищожния си опит с жените е способен да събуди у нея такава неистова страст. Отдръпна се рязко и безсилен се търколи на възглавницата. Ръцете му продължиха да милват тялото, а устните докосваха лицето й с неизразима нежност.

— Продължавай! — Гласът й трепереше.

— Желая те до лудост, мила! — Надвеси се над нея, опря лакти, а краката му се плъзнаха между нейните. Тя разтвори бедра, готова да го приеме. При първия му колеблив опит Меридит потрепери, но не се отдръпна, а накара тялото си да се отпусне и да не се съпротивлява на неговото. Той усети това и насърчително я целуна. Без да прекъсва целувката, внимателно продължи да прониква в нея и чу сподавения й вик.

— Болката няма да се повтори — промълви неуверено. — Първия път се случва на всички.

— Не беше толкова страшно — зарови тя пръсти в косата му и го дари с мила целувка. — О, Блейк! Това е… невероятно!

В отговор целуна страните, носа и гладкото й чело. Слети, телата им се движеха в един ритъм, наслаждавайки се на взаимното удоволствие. Постепенно движенията ставаха по-дълбоки и мощни. Леките й стонове го подлудяваха. Пръстите му потъваха в меката плът на бедрата й.

— Меридит… — Гласът му секна.

Изпълни го напрежение, което все повече се засилваше. Почувства, че повече не може да се владее. Като нея. Цялата трепереше, а устните й жадно хапеха неговите. Повдигна я и я притисна с отчаяна нежност. Разтърсени от силата на любовния екстаз, и двамата потънаха в блажен унес.

Постепенно той дойде на себе си и чу риданията й.

— Меридит! — повдигна глава и потърси в тъмнината очите й. — О, Господи, заболя ли те?

— Не! — Зарови лице на гърдите му и започна да го целува. Боготвореше го. — Блейк! — шептеше безспир. — Блейк…

По тялото й преминаваха една след друга тръпки и когато той се досети за причината, нежно захапа устните й и прилепи тяло до нейното. Втория път бе също така хубаво, но продължи много повече. И двамата вече знаеха какво искат и се усещаха като едно цяло.

Когато Меридит достигна върха на възбудата, движенията му я задържаха там много дълго, до самия край…

Лежеше, сгушена в обятията му. Не можеше, не искаше да се отдели от него. Той го чувстваше и я притискаше към себе си. Ръката му бавно отметна влажните коси и откри лицето й.

— Мисля, че… Страстта е неуправляема. Идва внезапно и мъжете не могат да я овладяват. Затова понякога са груби.

— Аз бях ли груб с теб? — Устните му докоснаха нейните. — Превърнах ли това красиво изживяване в груб секс?

— Не, и се радвам, че съм единствено твоя! — Неволно потръпна от възкръсналите вълшебни мигове на преживяното. — Щастлива съм, че не се отдадох на друг. На някого, когото не обичам. Или просто от любопитство и защото всички други го правят. Ти си неотразим!

— Ти също! — прошепна и я целуна властно. — Досега не знаех какво значи да се любиш истински. Дори не подозирах какво удоволствие е!

— Мислех, че мъжете винаги изпитват удоволствие.

— Очевидно за всеки е различно. Никога преди не съм изпитвал подобно нещо! — Думите се отрониха несъзнателно и едва след миг осъзна тяхното значение. С Нина никога не се беше чувствал така. Но младото нежно тяло на Меридит го караше да губи разсъдък. Всичко, което правеха в леглото, идваше от само себе си. Може би инстинкт? Ами ако беше нещо повече? Наричаха го любов… Знаеше, че не може да усети същото с никоя друга, освен с Меридит. Поне не по този начин. Дори не подозираше, че е способен на такава нежност.

— Не съм сигурен, че те изчаках… — Зарови лице в косите й. — Беше ли достатъчно?

— Да, а за теб? — Тялото й още гореше от спомена.

— Да!

Меридит бе започнала да се чувства малко по-самоуверено, но внезапно Блейк й се стори далечен. Нима бе удовлетворил желанието си и сега търсеше начин да се измъкне от неудобното положение? Може би съжаляваше за станалото? Той имаше старомодни схващания за секса. Тя също, но те не можаха да я спрат, когато той започваше да я целува и гали.

— Блейк, ти нали… не мислиш, че съм, леснодостъпна жена? — попита го неочаквано.

— Господи! — възкликна и се протегна да запали лампата. Наблюдаваше я с нескрито любопитство, премигвайки срещу ярката светлина. Изненадана, тя се опита да дръпне завивката, за да покрие гърдите си, но той я спря. — Недей! — прошепна. — Погледни ме, Меридит, и остави и аз да те погледам. — Очите й се спряха за миг върху голото му тяло. После извърна глава. Той внимателно я обърна към себе си. — Аз съм мъж от плът и кръв. Няма от какво да се страхуваш!

Опита да не отклонява поглед от него. Преодоля първоначалното си смущение и откри, че е красив и мъжествен. Той също не сваляше очи от нея.

— Станала си много по-женствена! — каза след време. За него бе напълно естествено да се любува на извивката на гърдите, на гладкия корем, на изящната линия на дългите й бедра. — Изпитвам удоволствие да те гледам, а това, което виждам, ме изумява! — В гласа му се долавяха чувствени нотки.

— Казваш го така, че не мога да не ти повярвам…

— Ние се любихме, Меридит! Вече познавам твоето тяло толкова добре, колкото и своето. Бяхме много по-близки, отколкото се предполага в подобни случаи! Сега ти си част от мен! Има ли нещо нередно в желанието ми да те видя гола?

— Разбирам — изчерви се тя и се усмихна.

— И още нещо, Меридит! Съвсем не мисля, че си леснодостъпна! — Ръката му милваше косите, а погледът — лицето й. — Двамата знаем, че това не е моментно преживяване. До преди малко ти беше девствена! — Взе ръката й и нежно я докосна с устни. — Ние ще се оженим и ще прекараме остатъка от живота си заедно! Да не мислиш, че след всичко, което се случи, се готвя да те зарежа? Ако сексът бе единственото, което исках от теб, отдавна да съм те прелъстил и изоставил!

— Ти не искаш да се оженим само заради Сара, нали? — Вгледа се изпитателно в потъмнелите му очи. — И не само за това, че ме желаеш…

— Аз просто искам да се оженя за теб! — прекъсна я с целувка. — Отговори ми — да или не?

— Да! — В погледа й се четеше безкрайна нежност.

— Тогава престани да се измъчваш! — Стана и лениво се протегна под смутения й поглед. Порови из чекмеджетата на скрина и извади синя копринена пижама. Навлече панталоните, приближи се до леглото и внимателно й облече горнището. — По-рано спях гол, но сега трябва да обличам нещо заради Сара. — Сведе очи към гърдите й. Наведе се и докосна с устни зърната. Усети как се втвърдяват под ласката му. — Когато те докосвам, се чувствам всесилен — промълви с притворени от удоволствие очи.

— Заедно ли ще спим? — Меридит обви врата му с ръце.

— Разбира се! — За миг устните му прекъснаха сладкото мъчение. — Няма да те пусна!

— А Сара?

— Тя първа ще разбере, че ще се женим! Ще уредя документите, а в понеделник ще ни направят кръвните проби. След два дни ще се венчаем. А ти ще успееш ли през това време да освободиш апартамента си в Сан Антонио и да се пренесеш тук?

— Да. — Не й беше дал да си поеме дъх или да каже нещо, но припряността му не я дразнеше. Искаше да живее с него и се страхуваше той да не промени решението си. Ако й бе предложил да се оженят само под напора на буйните любовни мигове, а после се отдръпнеше, тя нямаше да го понесе.

— Няма да променя решението си! — рече, сякаш прочел мислите й. — Няма да се отметна в последната минута или да реша, че съм се наситил и вече нямам нужда от теб. Желая те, Меридит, и искам да живеем законно. Ненавиждам съвременните свободни връзки. Искам отношенията ни да са ясни. Това е въпрос на лично достойнство. За обществото е забравена дума, но за мен означава твърде много. Държа да носиш моето име.

— Ще се опитам да бъда добра съпруга. Дано не те притеснява това, че понякога просто ще те гледам…

— Обичаш ли ме? — Устните й потръпнаха в ням отговор и тя сведе поглед. — Добре! Няма да го изкопчвам насила! — Леко целуна челото й. Всеки неин жест изразяваше любовта й. Истинската любов оцелява дори и след бурите на съдбата. Затвори очи и притисна буза до меката й тъмна коса. — Винаги ще се грижа за теб! Не се страхувай!

Тя трепна. Наистина се страхуваше. Пламъкът на любовта можеше да угасне и Блейк да се откаже от даденото обещание. Дори някой ден можеше да се влюби в друга, като Нина, например. Тогава какво щеше да прави самата Меридит?

— Нека на първо време само да се сгодим — започна угрижено.

— Не! Спомни си, че не взехме предпазни мерки.

— Да — поруменя Меридит.

— За мен бракът й децата са неразделно свързани — каза й спокойно. — Мисля, че и за теб е така. Аз съм роден незаконно. Не искам децата ми да чуват обидите, които аз бях принуден да изтърпя. Трябва да носят моето име.

— Нима това още те измъчва?

— Поне бих желал да зная кой е баща ми! Загубих половината наследство, защото нямам законен родител! Дори не зная какъв е произходът му! Какво е представлявал самият той! Един ден Сара ще попита за дядо си и аз няма да мога да й отговоря.

— Предполагам, че ще те разбере. Сара е по-различна от другите деца. Прилича на теб!

— Може да имаме и друга дъщеря. Или син…

— О, Блейк! Обожавам те!

Щастлив, че са заедно, той се усмихна.

— Хайде да си лягаме! Ще спим прегърнати! — Загаси лампата и притисна Меридит към себе си. — Лека нощ, мила!

— Лека нощ, Блейк! — Ръцете й се плъзнаха и обвиха врата му.

Той затвори очи с чувство на неизпитвано досега щастие. Чувстваше се прекрасно.

Но на следващата сутрин, когато се събуди, и погледът му спря върху спящата Меридит, тялото му отново потръпна от желание. Смътно осъзна, че случилото се снощи ни най-малко не бе утолило страстта му. Откритието го стресна. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен. Дори Нина не бе успяла да завладее чувствата и мислите му до такава степен. Но Меридит успя. Бе жизнено необходима за него — като въздуха, който дишаше!

Скочи от леглото. Беше се заклел, че няма да я допусне до сърцето си, но през последната нощ събитията се развиха светкавично и той потъна във водовъртежа им. Тази сутрин се оказа, че Меридит го е завладяла напълно.

Преглътна мъчително. Не вярваше на жените и недоверието му се бе прехвърлило върху Меридит. Докато си внушаваше, че влечението му е чисто физическо, бракът изобщо не го притесняваше. Но чувството, което го завладяваше сега, променяше всичко. Трябваше да внимава. Да не се привързва силно към нея. Още няколко нощи като тази и щеше да полудее. Можеше да се влюби толкова силно, че да е готов на всичко, само и само да почувства отново ръцете й върху тялото си.

Как тогава щеше да запази своята независимост? Ами ако Меридит се окаже като Нина? Как да го разбере, преди да е станало твърде късно?

Стана и се облече. Хвърли изпълнен с копнеж поглед на спящата жена и излезе. Не знаеше как да постъпи. Обзе го глупав порив да изтича и набере на Меридит огромен букет рози. Един Господ знаеше дали това не е първият признак на умопомрачението…