Даяна Палмър
Прокудена любов (6)

Шеста глава

В събота към осем сутринта Меридит беше вече облечена и готова за излизане. Оставаше още час до идването на Блейк и Сара. Бес вече бе станала и приготвяше закуската.

— Странно, че след толкова години излизате отново с Блейк! — подметна приятелката й.

— Така е. Но не се заблуждавам, че е лудо влюбен в мен — отвърна Меридит.

Само чувствеността подтикваше Блейк към нея. Потръпна при спомена за целувката им. Блейк обаче й каза неща, които не би споделил с никой друг и това й даваше искрица надежда. Ала поне засега се страхуваше да му се довери. Трябваше й време.

— Не съм ходила на излет от години — призна с усмивка. — Съгласих се заради Сара.

— Сара е чаровно малко момиченце! — въздъхна Бес. — С Боби искаме дете, но изглежда не мога да забременея. Е, предполагам, че ще ми трябва повече време. Хапни малко!

— Прекалено съм изнервена, за да сложа и залък в устата си! — заяви Меридит честно, погълната от спомените за предишната нощ. — Надявам се, че съм подходящо облечена?

Бес я огледа критично. Джинси, еспадрили и бяла тениска, която подсилваше тена й. Очертаваше високите й налети гърди и тъмната коса, разпиляна по раменете.

— Изглеждаш прекрасно. Казаха, че няма да вали, тъй че всичко е наред.

— Можех да поспя още малко, но съм толкова неспокойна! — оплака се Меридит. — О! — Стресна я звънът на телефона.

— Ако си падах по хазарта — усмихна се Бес и тръгна към телефона, — бих заложила десет към едно, че Блейк е неспокоен и нетърпелив като теб.

Сърцето на Меридит пърхаше, докато Бес вдигаше слушалката.

— Ало! Да! Готова е, Блейк — каза Бес и й хвърли многозначителен поглед. — Идвай колкото можеш по-скоро! Чака те с нетърпение!

— Как можа! — ядоса се Меридит. — Предаде ме на врага! И това ми било приятелка!

— Блейк не ти е враг и освен това мисля, че се нуждае от съвестно насърчение. — Усмивката на Бес угасна. — Той е толкова самотен, Меридит! Безумно влюбен в Нина, се остави да го оженят. Не можа да разбере, че единствената й цел са парите му. Достатъчно изстрада за тази грешка, не мислиш ли?

— Има неща, които не знаеш!

— Възможно е. Но ако въпреки всичко го обичаш, глупаво е да съсипваш живота си заради отмъщение.

— Нямам сили за отмъщение — отвърна Меридит. — Щом го зърнах отново, всичко забравено оживя. Не мога да мръдна или да продумам, когато се приближи до мен. Никога няма да се избавя от това! Той отново ще се отнесе зле с мен, ако го посрещна с отворено сърце. След всичко, което Нина му е причинила, на никоя жена няма да е лесно да се сближи с него, а най-малко на мен.

— Опитай! — посъветва я Бес. — Без риск не се печели. Преди години, когато с Боби почти се бяхме разделили, научих много за компромисите. Разбрах, че гордостта е най-лошият съветник в семейството и… в леглото, ако щеш.

— Радвам се, че сега двамата се разбирате толкова добре!

— И аз! Преди време Елиза също имаше проблеми със съпруга си — довери й Бес. — Кинг Ропър има бурен темперамент, ако си спомняш? — Меридит се усмихна, защото го познаваше много добре. — Трудно беше, но Елиза не отстъпи. По онова време двамата се караха непрекъснато. Началото беше твърде необещаващо.

— Тя е толкова мила — рече Меридит. — Всяка минута, прекарана с нея е истинско удоволствие.

— Всички го казват, а Кинг е готов да умре за нея.

Думите продължаваха да отекват в съзнанието на Меридит, когато сядаше в колата на Блейк. Сара оживено бърбореше от задната седалка. Меридит се взря в напрегнатия профил на мъжа зад волана и опита да си представи как умира за нея, макар надеждата, че я обича, да тлееше съвсем слабо. Не беше такъв по природа, а и доста се бе опарил от безсърдечието на Нина.

— Какво има? — стрелна я той с поглед.

— Нищо. Още не съм се разсънила.

— Но ти беше готова в осем, а имахме уговорка за девет?

— Не можах да спя — промърмори тя.

— И аз — каза Блейк и тъкмо Меридит си представяше как споменът за тяхната целувка не му е давал да заспи, той добави: — Сара беше толкова развълнувана, че не я свърташе в леглото тази сутрин.

— Много се радвам, че дойде, Мери! — обади се Сара, прегърнала плюшения мечок. — Ще бъде много хубаво! Татко каза, че имало и люлка.

— Няколко — поясни Блейк. — В парка направиха детска площадка. Можем да поседим на някоя пейка, докато тя си играе. Освен това наоколо има маси. Мисля, че за обяд ще трябва да се задоволим със сандвичи. Ейми отсъства и нямаше кой да приготви кошницата за излета.

— Тя обади ли се?

— Да. Сестра й се възстановява бързо, но ще минат седмици, преди да се върне.

— Как се справяте без нея?

— Много трудно! — призна той. — Не мога да готвя, а имам и други задължения към Сара, които не ми е удобно да върша.

— Татко не ме е къпал! — обади се детето. — Казва, че не знае как.

Червенина заля бузите на Блейк и Меридит се постави на негово място. Трудно е за един баща да се грижи за дъщеря си, когато слабо познава жените и още по-слабо малките момиченца.

— Бих могла… — Меридит се поколеба за миг от острия му поглед и извърна глава. — Тази вечер ще я изкъпя вместо теб.

— О, Мери, вярно ли? — зарадва се Сара.

— Ако баща ти не възразява? — погледна го тя тревожно.

— Не, разбира се — откъсна той за миг очи от пътя.

— Ще ми разкажеш ли приказка? Най-много обичам за грозната патка!

— Грозното пате — поправи я Блейк. — Струва ми се, тази приказка ни приляга най-добре, дребосъче!

— Не е така! — възрази Меридит. — И двамата притежавате упоритост и твърда воля, качества много по-ценни от физическата красота.

— Татко има белег! — обади се Сара.

— Отличителна черта на храбреците — усмихна се Меридит. — Баща ти винаги е бил красив.

Блейк почувства, че не му достига въздух. Погледът му пробяга по лицето на Меридит. Взря се в очите й дълго и настойчиво. Едва не пропусна отбивката за градския парк.

— Колко е красиво! — Меридит се любуваше на залесената площ и детската площадка, заобиколена с дървени шезлонги. Имаше дори фонтан. По това време мястото беше безлюдно. Все още имаше роса и докато отиваха към пейките, краката на Меридит подгизнаха.

— Краката ти са мокри! — разсмя се Сара. — Аз пък си имам каубойски обувки!

— Май ще трябва да направя нещо за теб — промърмори Блейк и преди Меридит да разбере какви са намеренията му, той я вдигна и понесе без забележимо усилие.

— Колко си силен, татко! — възхити се Сара.

— Винаги е бил — неволно отрони Меридит. Изглеждаше замечтана и безпомощно крехка.

Блейк усещаше ласката на топлия й поглед. Притисна я силно до себе си, но не посмя да я погледне. Едва ли би устоял на желанието да я целуне. Без да промълви дума полека я остави на алеята и седна на една пейка.

— Настанявай се! — кимна и после се обърна към Сара. — Иди да поиграеш, защото след час тук ще гъмжи от деца.

— Добре, татко! — отвърна детето и се затича към люлките.

Меридит още усещаше горещите му ръце. Приседна бавно до него и жадно вдъхна мириса на затопленото му от слънцето тяло.

— Вече е съвсем различна — кимна към Сара, която се опитваше с малкото си краче да избута тежката люлка по-високо.

— Поукроти се. — Блейк свали шапка и прокара длан по гъстата си черна коса. — Все още нощем е неспокойна и продължава да сънува кошмари. Напоследък не мога да й отделям много време. Работата си иска своето. Не мога да захвърля всичко и да стоя вкъщи по цял ден!

— Сара се е привързала към Ейми, нали? — вдигна очи Меридит.

— Ейми замина и няма да бъде тук няколко седмици! — отвърна той нетърпеливо. — Непрекъснато мисля за това. В понеделник имам важна среща. Какво да правя? Да я взема със себе си ли?

— Разбирам те… — Меридит въздъхна и започна нервно да си играе с ръчния часовник. — Виж какво. Аз ще остана с нея!

Той не можа да сдържи учудването си, макар за втори път този ден тя да предлагаше да се грижи за Сара. Кой знае? Все пак това е някаква надежда.

— Ще можеш ли? — Зелените му очи я пронизаха.

— Имам да предавам само един ръкопис, и то за следващата събота. Почти през цялото време съм свободна.

— Но вечер трябва да се прибираш. Понякога се връщам много късно. Как ще обясниш на Боби и Бес, че ги будиш посред нощ и цял ден те няма вкъщи?

— Няма значение, Блейк! Мога да нощувам у вас, ако ми позволиш… — Червенина заля страните й.

— Не искам да те прелъстявам! Казах ти! — Той се втренчи в лицето й.

— Знам, че държиш на думата си, Блейк — извърна поглед тя. — Не ме интересува какво ще кажат хората!

— Но ти си известна писателка! — присви очи той. — Не искам да развалям репутацията ти!

— Добре, добре — въздъхна примирено тя и стана. — Не беше добра идея. Няма да идвам.

— Никога не съм отдавал особено значение на общественото мнение! — Той също стана и я задържа с ръце. — Но много хора те познават и тяхното отношение е важно за теб.

— Единственото нещо, което има значение за мен, си ти! — погледна го нежно и умолително Меридит.

— Отдавна съм го разбрал. — Гласът му беше дрезгав, а челюстта леко трепереше. Взе ръката й и се вгледа в дългите й изящни пръсти. — Винаги си заставала на моя страна.

— Но ти не го искаше! — Усмивката й беше тъжна. — Струваше ми се, че винаги те дразня…

— Казах ти вече — прекъсна я нервно. — Желаех те, но не знаех какво да направя! Невъзможно беше да легна с теб! Бях дал дума да се оженя за Нина. Едва ли е разумно да ти го признавам, но когато впоследствие си спомнях как съм се отнесъл с теб… Мислех, че ще ми бъде по-лесно, ако те накарам да ме намразиш.

Лицето й гореше. Дълго се опитва да осъзнае чутото.

— Аз също нямам вина! — каза накрая. — Не мога да лягам с всеки мъж, който ме пожелае!

— Отлично! — Блейк едва скриваше доволната си усмивка. — Значи не си посмяла да опиташ с някой друг. Ти си още девствена, Меридит, и първият мъж в живота ти ще бъда аз!

— Прекалено самоуверено е. — Млъкна, защото той сведе глава и устните му почти докоснаха нейните. Усети дъха му с вкус на кафе и краката й се подкосиха.

— Да! Аз съм самоуверен, властолюбив и твърд като стомана! Какво да направя? Такъв съм! — Ръцете му не й даваха да помръдне. Очите му я поглъщаха. Струваше й се, че не й достига въздух.

— Са… Сара Джейн! — заекна тя.

— Не гледа насам — промърмори той. — Позволи ми да те целуна, мила!

Устните му се впиха в нейните. Блейк почувства как тя се отпусна в ръцете му. Топлината на дъха й го опари. По телата им се разля насладата на взаимното докосване.

Ръцете й несъзнателно го обгърнаха и тя цялата се стопи в него без следа от страх. Дори когато усети заплахата от близостта на силното му тяло, не се отдръпна. Той беше в сърцето й. Независимо от болката и мъката през изтеклите години, Блейк беше единственият мъж, когото желаеше. Той галеше косата й, а устните му жадно вкусваха нейните. Бленуваше за този миг. Жадуваше за целувките му. Всички мечти бледнееха пред действителността. Ноктите й леко се впиха в гърба му и усети мускулите, потръпващи под пръстите й.

— Устните ти имат вкус на кафе и мента! — Той нежно зарови ръце в косата й.

— Татко! Виж колко високо стигам! — звънна гласчето на Сара.

— Виждам, виждам! — отвърна Блейк през рамо и с нежелание се отдели от Меридит.

— Стигам почти до небето! — крещеше Сара Джейн от силно разлюляната люлка.

— Забавлява се чудесно — промърмори Блейк и се обърна към Меридит. Усмивката му се стопи. Взе ръката й и я стисна до болка. — По дяволите твоята репутация! — изхриптя ядно. — Пренасяш се при мен за две седмици! Само Боби и Бес ще знаят, а те не са нравствена полиция.

— Компанията, в която работиш, е солидна, с консервативни традиции — опита се да възрази Меридит:

— Нямат право да се бъркат в личния ми живот! — отвърна той троснато. — Какво от това, че вечер седим на дивана и заедно със Сара гледаме телевизия или пък сутрин пак с нея закусваме? Освен това детето сънува кошмари и някой трябва да й помогне да се избави от тях. Защо да не бъдеш ти? Ще й четеш приказки, а аз ще ви слушам с удоволствие. Не си спомням някой да ми е чел приказка. Израснах без принцеси и храбри герои, които ги спасяват в последния момент. Не искам със Сара да се случи същото.

— Не се подценявай — каза меко Меридит и погледът й ласкаво милваше лицето му. — В живота се справяш твърде добре и без приказките.

— Надявам се, че няма да дойдеш при нас само заради Сара.

— Все още малко се страхувам от теб… Но когато те видях със Сара… — Тя бавно вдигна очи. — Може да не съзнаваш, но когато детето е наоколо, чертите ти сякаш се смекчават.

— Тя е много особена. Благодарение на Нина! — процеди през зъби. — Не разбирам защо е задържала детето при себе щом не е искала да се грижи за него. Проклет да бъда, ако сторя подобно нещо на някое дете! Човек трябва да поема известна отговорност, независимо от това дали иска, или не!

— Не всеки има толкова развито чувство за чест като теб.

Блейк отново седна и я притегли до себе си. В това време Сара заряза люлката и се устреми към пясъка.

— Направо е влюбена в теб — рече той, загледан в дъщеря си.

— Аз също много я харесвам. Тя е чудесно малко момиченце. — Внезапно докосна белега на лицето му. Той се сепна и хвана ръката й. — Доста е голям. Обясних на Сара, че по това се познават храбреците и наистина е така. Аз бях виновна. Ти го получи заради мен.

— Като те спасих от онзи див кон — нежно помилва пръстите й, а после пипна белега, припомняйки си какво се бе случило с нея на ранчото преди години. — Ти гонеше не бяла дантелена кърпичка, а малко котенце. Хвърлих се след теб, без да мисля, и се нарязах на някаква консервена кутия.

— Тогава ми наговори думи, каквито никога преди това не бях чувала. После ме накара да почистя раната ти. Толкова ми беше приятно… — Меридит свенливо сведе очи.

— Нямаш представа какво чувствах тогава. Стисках зъби и се преструвах, че не те забелязвам. Едва се сдържах. Исках да те сграбча и целувам, докато останеш без дъх. Беше облечена в бяла памучна блуза и… По дяволите! Под нея не носеше нищо! Виждах очертанията на гърдите ти и диво желаех да ги докосна. Ти едва ли си спомняш? — внимателно наблюдаваше въздействието на думите си по лицето й.

— Не — призна тя. — Самата аз бях като в треска. Опитвах се да скрия чувствата си и не съм забелязала твоите вълнения.

— Лежах буден през цялата нощ. Припомнях си твоето ухание, мелодичния ти глас, лъчезарното ти лице. На сутринта се събудих изнемощял, а след няколко дни, когато прочетоха завещанието, направо полудях. Нина се бе залепила за мен. Раздвоявах се между нея и теб. Бях като побъркан! Ето защо се държах така отвратително, а в същото време те желаех! Когато по-късно те видях, не можах да устоя на изкушението още веднъж да бъдеш в ръцете ми и да усетя вкуса на устните ти… Целунах те, макар да напрягах цялата си воля да не го сторя.

Двамата съвсем бяха забравили за Сара, която издигаше пясъчен замък и търсеше клечки за врати и прозорци.

— Мислех, че го правиш заради наследството и замислите на вуйчо ти. И през ум дори не ми минаваше каква е истината — усмихна се Меридит сякаш на себе си.

— Допускаш ли, че мъжете могат да симулират желание? — погледна я и стисна устни.

— Ами, не… — смути се тя и избягна погледа му.

— По онова време самият аз не знаех. Това бе дълъг и мъчителен период на пробуждане. Дори не искам да допусна мисълта, че някоя друга жена може да тъпче гордостта ми, както го направи Нина. Макар отлично да зная, че не съм толкова добър в леглото.

— Предполагам, до голяма степен зависи от партньора — промълви Меридит. — Когато желанието е взаимно, сигурно изживяването е като вълшебство, дори да липсва опит.

— Но за нас не беше. В деня, когато прочетоха завещанието, и двамата с теб не познавахме плътската любов.

— Така е, но тогава за мен ти беше враг! Изобщо не разбирах какво става!

— Не смяташ ли, че сега може да бъде различно? Двамата имахме пет години за размисъл!

— Не зная…

— Не съм научил кой знае колко… — Протегна ръка, докосна бузата й и пое дълбоко въздух. — И сега, като те видя, се разтрепервам. Не мога да се владея и се опасявам да не те изплаша. — Замълча под напора на връхлетелите го мисли.

— О, не! — каза меко Меридит. — Не се страхувам от теб.

При тези думи сърцето му подскочи.

— Нима си готова да ми се отдадеш? — прошепна.

Тя не издържа погледа му и сведе очи.

— Не ме питай, Блейк! Ще го направя, но… Всички тези години на пуританство не могат да се забравят само защото така искаме! Не желая живот, изтъкан от компромиси, дори с теб!

Мъжката му гордост бе приятно поласкана. За нея той бе по-различен. Меридит също го желаеше! Той бавно се усмихна.

— Татко! Погледни какъв замък съм построила! — извика Сара Джейн. — Нали е красив? Гладна съм и искам да се къпя!

— Добре, дребосъче! Идвай! — Блейк неохотно се отдръпна от Меридит. — Не може да стои дълго на едно място, също като скакалец!

— Всички малки деца са такива. — Меридит протегна ръце към тичащата Сара. Грабна я. Вдигна я високо и я притисна до гърдите си. — Ухаеш чудесно. С какво си се напръскала?

— На татко е! — погледна крадешком към Блейк, който вдигна учудено вежди. — Беше на тоалетната масичка и аз си сложих малко. Нали е хубаво? Татко винаги мирише чудесно!

— Вярно е. — Меридит отчаяно се бореше с напиращия в гърдите й смях. Погледна озадаченото лице на Блейк и прихна.

— Ето кой бил! — промърмори той. Помириса Сара и сбърчи нос. — Дребосъче, това е моят парфюм! Не е за малки момиченца!

— Искам да съм като теб, татко! — Зелените й очи преливаха от радост.

— Добре тогава, но ще трябва да те науча да яздиш и да хвърляш ласо! — усмихна се широко Блейк.

— Ами да! — съгласи се възторжено Сара. — С ласото ще мога да хващам всичко! Нали, Мери?

Меридит бе готова да потвърди, но видя предупредително свитите очи на Блейк.

— Трябва малко да почакаш, докато баща ти те научи — каза внимателно и той одобрително кимна.

— Не обичам да чакам!

— Ние също! — промърмори Блейк и тръгна към колата. — Трябва да потърсим нещо за хапване!

По-надолу по пътя намериха малък магазин. Купиха сандвичи, кафе и сок, натовариха всичко в колата, а после Блейк ги закара обратно до парка. Ала там вече бе пълно с хора.

— Зная по-добро място — успокои ги той. — Сара, искаш ли да погазиш в реката?

— Искам! — възкликна детето.

— Тогава да тръгваме!

Потеглиха в обратна посока. В това време Сара ги засипваше с въпроси. Питаше за щата Оклахома, за реките, за индианците и защо небето е синьо, а тревата зелена. Меридит седеше притихнала и се любуваше на увереното шофиране на Блейк, докато се измъкваха от Джекс Корнър и навлизаха в равнината. Блейк караше в пълно мълчание и дори не се опита да спре водопада от думи, изсипван от Сара. Бърборенето на детето даде възможност на Меридит да събере мислите си. Помъчи се да обмисли неочакваното предложение на Блейк. Желанието му да живеят заедно със Сара я радваше много повече, отколкото той можеше да предположи. Дали би могла да устои, ако той стане твърде настойчив. Обича го и ако той пожелае, не е сигурна дали задръжките й ще я опазят от леглото му. На всичко отгоре Блейк е доста консервативен. Какво ли ще си помисли, ако тя се съгласи веднага? Вероятно ще й предложи брак. А тя не иска женитба по задължение. Само ако бе сигурна, че наистина го прави заради нея, а не заради Сара…