Хари Харисън
Планетата на прокълнатите (18)

XVIII

Един от техниците побягна, надавайки ужасени крясъци. Магтерите го повалиха на пода и го накараха да млъкне под градушка от удари. Като видяха това, другите двама отново се захванаха за работа, с треперещи ръце. Дори всичко живо на планетата да беше загинало, този факт нямаше никакво значение за магтерите. Щяха да доведат докрай замисленото, без да влагат никакви чувства или въображение — нищо не беше в състояние да промени намеренията им.

Настроението на техниците бързо се промени от страхлива покорност към гняв. Понятия като добро и лошо изгубиха смисъла си за тях. Бяха обречени — невидимите смъртоносни лъчи на радиацията вече проникваха през дебелите каменни стени. Ако не друго, поне имаха възможност да си отмъстят. Работата бе приключена бързо и с прецизност, с каквато доскоро не можеха да се похвалят.

— Какво правят тези чужденци? — попита Улв.

Брайън изплува от летаргията на поражението и погледна към другия край на пещерата. Мъжете бяха докарали една ръчна количка и подреждаха атомните бойни глави върху нея. Когато приключиха, избутаха я до решетката на изстрелващата установка.

— Ще бомбардират Ньорд така, както ньордците бомбардираха Дис. Онази машина може да изстреля бомбите по специален начин, така че да достигнат другата планета.

— Ще ги спреш ли? — попита Улв. Държеше тръбичката си в ръка, а лицето му бе изпънато като маска.

Брайън едва не се засмя на странната ситуация. Въпреки положените от тях усилия, Ньорд бе бомбардирал повърхността на планетата. Това, което ставаше само на няколко метра от тях, имаше за цел на свой ред да разруши Ньорд. Единствено Брайън можеше да спре ответния удар. Но да го направи ли? Трябва ли да спаси живота на своите убийци? Или да се придържа към кървавата клетва, предавана като завет през вековете, от най-дълбока древност: „Око за око, зъб за зъб“. Изглеждаше толкова лесно. Достатъчно бе да не предприеме нищо. И тогава сметките им щяха да са уредени и Дис щеше да бъде отмъстена за своята гибел.

Защо Улв бе извадил тръбичката? Сигурно възнамеряваше да убие Брайън, в случай че реши да попречи на изстрелването. Или и този път Брайън не бе разбрал мотивите му.

— Ти би ли ги спрял, Улв?

Имаше ли своя предел чувството за дълг у човека? За първи път пещерният човек е изпитал подобно чувство към своята партньорка, след това към семейството. И това чувство е набирало сила с течение на времето, докато хората са воювали и умирали за абстрактни идеали, в името на градове и нации, а после и за своята планета. Ще дойде ли онзи момент, когато човекът най-сетне ще осъзнае, че е задължен към цялото човечество? И дори отвъд него — към всички възможни прояви на живот.

Брайън възприемаше тази идея не като сбор от безсмислени думи, а като реалност. Достатъчно бе да си изясни отговора на този въпрос, за да разбере какво трябва да направи. Измъкна пистолета от кобура и погледна към Улв, очаквайки отговора му.

— Ньорд е медвирк — каза Улв, опря тръбичката в устата си и стреля. Стрелата прелетя през залата и повали един от техниците.

Още с първия изстрел Брайън разби пулта за управление, от който бликна рояк искри. Заплахата за Ньорд беше премахната.

Медвирк, бе казал Улв. Същество, което сътрудничи и помага на другите форми на живот. Макар и да е в състояние да убива при самозащита, подобно същество не притежава разрушителен или убийствен нрав. През целия си живот Улв бе трупнал познания за различните възможни форми на съвместно съществуване между обитателите на тази планета. Привикнал бе да гледа в същината на нещата, а не да се крие зад завесата от многословия и непонятни термини. Произнесъл бе смъртна присъда на магтерите, макар и да бяха негови сънародници, затова че са умедвирк — противници на живота. Готов бе да спаси враговете си, защото са медвирк.

Толкова по-болезнена бе мисълта, че планетата и народът развили подобна жизнена философия, бяха унищожени.

А междувременно магтерите в пещерата бяха открили тунела, откъдето долетяха изстрелите, сложили край на зловещия им план. И се хвърлиха в безшумна атака срещу врага — като добре съгласувана вълна от безчувствена ярост.

Брайън и Улв отблъснаха първия удар. Дори мисълта, че е обречен въпреки изхода от битката, не можеше да принуди Брайън да се остави в ръцете на магтерите. За Улв решението бе още по-лесно. Той убиваше умедвирк. Вярваше безмерно в живота и затова унищожаваше неговата противоположност.

Отстъпиха назад в мрака, без да спират стрелбата. Въоръжени с йонни пушки, снабдени с мощни прожектори, магтерите ги следваха по петите. Познаваха по-добре пещерата и не след дълго ги обкръжиха. Брайън пръв видя светлините зад тях и даде знак на Улв да спре.

— Те познават добре тунелите, а ние не — каза той. — Ако се опитаме да избягаме ще ни застрелят. По-добре да открием някое подходящо място, където да се защитаваме.

— Ето там — Улв посочи с ръка встрани — забелязах тясна галерия само с един вход.

— Да вървим!

Двамата затичаха безшумно в мрака и стигнаха галерията без да ги забележат. Слабият шум, който бяха вдигнали, бе приглушен от отекващите наблизо стъпки. Веднага щом влязоха в галерията двамата се притаиха и зачакаха. Краят им беше неизбежен.

Не след дълго един от магтерите нахлу в галерията и освети стените й. В мига, когато лъчите преминаха над двамата притаени мъже Брайън натисна спусъка. Разнесе се оглушителен изстрел и магтерът се строполи. Сега вече всички знаеха къде са се скрили. Без да губи време Брайън изтича при убития и вдигна прожектора. Подпря го сред камъните така че да сочи входа и се върна при Улв. Двамата зачакаха следващата атака.

Не се наложи да чакат дълго. Този път се втурнаха двама магтери — и загинаха едновременно. Брайън знаеше, че навън ги дебнат още и се зачуди, кога ли ще се сетят за възможността да използват гранати.

До ушите им стигнаха някакви странни шумове, последвани от оглушителни експлозии. Улв и Брайън залегнаха ниско, учудени, че щурма се бави. В този миг един от магтерите застана на входа и Брайън се поколеба преди да стреля.

Улв не страдаше от подобни предразсъдъци, но стрелата му не можеше да проникне през плътните дрехи на магтера. Той изчака врага да се извърне, духна рязко и стрелата се впи в ръката на магтера. Влезлият се строполи безжизнен на пода.

— Не стреляйте! — извика някой отвън и застана в светлината от прожектора.

Брайън посегна рязко и дръпна тръбичката от устата на Улв.

Човекът на входа носеше защитен шлем, дебели ботуши и униформа с многобройни джобове.

Влезлият беше от Ньорд.

В първия миг беше почти невъзможно да възприемат видяното. Брайън бе чул взрива на бомбите. И въпреки това пред тях стоеше ньордски войник. Тези два факта не можеха да бъдат обяснени по никакъв начин.

— Ще задържите ли още малко ръката му, господине, за всеки случай — произнесе войникът без да сваля поглед от тръбичката на Улв. — Имам представа за ефекта от техните стрелички. — Той извади микрофон от джоба си и заговори в него.

Още няколко войника влязоха в пещерата, последвани от професор Крафт. Имаше доста необичаен вид, в своята прашна военна униформа. В ръката си стискаше, доста неумело, дръжката на тежкокалибрен пистолет. Още щом влезе, той побърза да го предаде на един от войниците, въздъхна облекчено, изтича при Брайън и го сграбчи за ръката.

— За мен е истинска чест и удоволствие да се запозная с вас — каза той. — И с приятеля ви Улв.

— Ще бъдете ли така добър да ми обясните какво всъщност става? — запита пресипнало Брайън. Имаше странното чувство, че е заживял в някакъв нереален свят.

— Винаги ще ви помним като човека, спасил ни от самите нас — продължаваше Крафт, изглежда забравил вече ролята си на главнокомадващ.

— Деденце, Брайън иска факти, а не речи — намеси се Хис. Беше разблъскал войниците, тълпящи се на входа и сега стоеше изправен до Крафт. — Накратко казано, Брайън, вашият план успя. Крафт ми предаде съобщението ви и още щом го получих, аз поех обратно, за да се срещна с него. Съжалявам за смъртта на Телт, но благодарение на него научихме каквото ни трябваше. Нямах право да оставя без проверка доклада му за радиоактивните следи. По същото време се появи и вашето момиче с трупа на магтера и всички имахме възможност да се полюбуваме на отвратителния зелен лишей в черепа му. Доста ни помогнаха и обясненията й. Вече се подготвяхме за кацане, когато получихме съобщението ви от кулата на магтерите. След това трябваше само да се движим по следите ви и да се ориентираме по радиосигнала, който ни бяхте подсигурили.

— Ами експлозиите в полунощ? — прекъсна го Брайън. — Чух ги съвсем ясно!

— Така и трябваше — засмя се Хис. — И не само вие, но и магтерите в пещерата. Предполагахме, че ще са въоръжени и че пещерата ще бъде охранявана. Ето защо точно в полунощ взривихме пред входа няколко химически бомби. Достатъчни по сила за да унищожат охраната, без да разрушават входа. Надявахме се, че разположените по-навътре часовои ще изоставят постовете си, опасявайки се от радиацията. Така и стана. Всичко мина като по ноти. Появихме се безшумно и ги заварихме неподготвени. Направо ги пометохме — онези, които не можахме да пленим, избихме до крак.

— Един от техниците, решили се на това гнусно предателство, също е в ръцете ни — добави Крафт. — Той ни разказа, как вие двамата сте попречили да изстрелят бомбите към Ньорд.

Никой от присъстващите нямаше какво да добави след тези думи, дори неизменно ироничният Хис. Но Брайън долавяше съвсем ясно чувствата им, топлината, щастието и радостта им. Чувства, които никога нямаше да забрави.

— Край на войната — преведе Брайън на Улв, спомнил си, че дисианецът не бе разбрал нито дума от съобщеното. Ала в същия миг осъзна, че в цялата тази история има едно огромно противоречие.

— Това е невъзможно — каза той. — Кацнали сте на планетата преди да получите съобщението ми за кулата. Това означава, че сте очаквали магтерите да изстрелят своите бомби към Ньорд — и въпреки това сте се приземили.

— Разбира се — кимна Крафт изненадан, че Брайън едва сега бе осъзнал какво се е случило. — Можехме ли да постъпим другояче? Та нали магтерите са болни същества?

Хис се изсмя гръмогласно, когато забеляза слисаното изражение на Брайън.

— Май че е време да разберете какво представлява ньордската психология — добави той. — Когато става дума за война и убийства, хората от нашата планета никога не са склонни да приемат подобни решения за естествени. За нас концепцията за войната е толкова чужда, че дори не сме в състояние да я разберем. Това е естествената трудност, с която би се срещнало едно растение в галактика от тревоядни. Превръщаш се в лесна плячка за всеки, който се приземи на планетата ти. Ако магтерите си бяха избрали не нашата, а някоя друга планета, отдавна да са ги унищожили. А ние си блъскахме главите как да постъпим и накрая вероятно щяхме да бъдем унищожени заедно с нашите противници. Добре че ни отворихте очите с вашия мозъчен паразит.

— Не разбирам — каза Брайън.

— Въпрос на дефиниция. Преди да дойдете, нямахме никаква представа как трябва да постъпим с магтерите на Дис. За нас те бяха прекалено чужди. Постъпките им ни се струваха безсмислени, каквото и да предприемахме, нямаше ефект върху тях. Вие пръв открихте, че те са болни, а с подобен проблем вече знаем как да се справим. Незабавно се обединихме, моята партизанска армия и редовните сили от Ньорд имаха обща цел. Насам вече са се отправили кораби с медицински персонал. Подготвихме дори план за евакуация, докато бъдат открити бомбите. Нашата планета отново е обединена и има обща цел, върху която ще поработим здраво.

— Само защото магтерите са болни, заразени са от друга форма на живот? — попита Брайън.

— Точно така — кимна професор Крафт. — Ние сме хора цивилизовани. Нима очаквате, че ще воюваме с нашите съседи, когато всъщност те се нуждаят от помощ?

— Не… разбира се, че не — отвърна Брайън и се отпусна уморено. Погледна към Улв, който бе промърморил нещо нечленоразделно. Зад него стоеше Хис и се подсмихваше иронично, сякаш се подиграваше с наивността на своите сънародници.

— Хис — повика го Брайън. — Бихте ли превели всичко това на Улв. Аз не смея.