Лорън Донър
Джъстис (21)

Глава 21

— Джъстис ще се оправи. — Доктор Трейдмонд се усмихна уверено. — Преживя операцията. С помощта на лекарствата, ще се възстанови бързо.

— Благодаря ви. — Джеси затвори очи, борейки се със сълзите на облекчение. После ги отвори и погледна лекаря с признателен поглед. — Много ви благодаря!

Тайгър се прокашля и насочи вниманието й към себе си. Той и около петдесет други Нови видове се бяха натъпкали в чакалнята на Медицинския център заедно с нея. Някои седяха на столове, други върху продълговатия плот, в близост до входната врата, а трети — направо на пода. Самата тя се беше разположила върху бюро, което бе издърпала пред стаята на Джъстис, докато още го оперираха.

— Може ли да ти помогнем да се изкъпеш и да се преоблечеш? — Офицерът приближи до нея.

Тя погледна надолу и забеляза, че още бе с бронежилетката и окървавените дрехи. Поклати глава.

Той се намръщи, силно притеснен, и присви котешките си очи.

— Знаеш, че Джъстис би искал ние да се грижим за теб, докато отново е в състояние. Ти си още в шок и си покрита цялата с кръв. Моля те, Джеси, позволи ни да се погрижим за теб.

— Няма да го оставя!

— Можете да се изкъпете тук, в една от стаите. — Доктор Трейдмонд въздъхна. — Сигурен съм, че ще ви донесат чисти дрехи.

— Ще пратя някоя от жените. — Брийз се смъкна от плота. Погледът й срещна този на приятелката й. — Съпругът ти би искал да те види чиста, когато се събуди. — После се усмихна леко, за да смекчи думите си. — Изглеждаш ужасно.

— Вероятно си права, но няма да го оставя. — Младата жена сви рамене.

— Мога ли да взема пистолетите? — Тайгър прехапа устни.

— Не! — Тя ги стисна още по-здраво.

— Джеси, единствените Нови видове с право на достъп до Медицинския център са тези, които са били заедно с Лидера ни в една база за изпитания и онези, на които има най-голямо доверие. Той е в безопасност. Тук няма да му се случи нищо и никой от съоръжение номер пет не може да влезе и да му навреди.

— Вярвам ти, защото Джъстис ти има доверие. Вярвам и на нея, защото знам, че ми е приятелка. — Тя огледа стаята и срещна загрижени погледи. — Не знам на кой друг мога да имам доверие. — Заби отново поглед в офицера. — Няма да го оставя, докато е безпомощен.

— Добре, Джеси — съгласи се той.

Брийз приближи към приятелката си, но когато стигна на три метра от нея спря.

— Какво ще кажеш за следния план, Джеси? Тайгър и аз ще застанем тук отпред и няма да пускаме никой, освен лекаря и медицинската сестра Пол, да влезе в стаята. Заклеваме се, че няма да позволим на никого да доближи до него. Ще отидеш ли в стаята, надолу по коридора, да се изкъпеш? Ще ми предадеш ли оръжията? Ти си в шок. Нашият водач е в безопасност, но ние няма да мръднем от вратата, докато не се върнеш, за да бъдеш спокойна.

Джеси премигна, очите й бяха пълни със сълзи.

— Ще го оставя с всичките тези хора, защото казахте, че никога не биха го наранили и имат право да бъдат тук, защото го обичат. Би ли застреляла някой от тях, ако се опита да мине покрай теб, за да влезе вътре? — Последваха дълги секунди тишина, Брийз изглеждаше смаяна. — Така си и мислех. Ще убия всеки, който представлява опасност за него. Оставам тук.

Тайгър отново пристъпи напред.

— Бих убил всеки, за да го защитя. Джъстис е най-добрият ми приятел и мой брат, Джеси.

Двоумеше се, но половинката й бе казал, че може да се довери на приятеля му. Бавно се размърда, смъкна се от бюрото и застана на треперещите си крака.

— Добре.

Той протегна ръка, очевидно бе, че иска оръжията.

— Ще ми се закълнеш ли?

— Имаш думата ми, Джеси. Никой няма да мине покрай мен. Брийз и аз ще го пазим. Ще застрелям всеки, който се опита да доближи Джъстис, освен доктора и медицинската сестра.

Младата жена бавно постави пистолета в протегнатата му ръка.

— Да не си мръднал, докато ме няма!

— Вторият пистолет, Джеси. — Тайгър протегна и другата си ръка.

Тя поклати глава.

— Този ще го задържа.

Халфпринт се изправи и бавно се промъкна покрай плота.

— Джеси? Ще ми позволиш ли да ти помогна? Знам къде е най-близката стая с душ. Ще те заведа там, а Тайни ще изтича до общежитието за дрехи. Става ли?

Позволи на жената от Видовете да я заведе надолу по коридора, до една празна стая. В нея имаше болнично легло и в ъгъла — малка баня. Приятелката й я последва вътре и затвори вратата след тях.

Джеси постави пистолета на мивката, разкопча бронежилетката, измъкна последния резервен пълнител и го сложи до оръжието. Нежни ръце й помогнаха да се съблече. Халфпринт пусна душа и настрои температурата на водата. Джъстис ще се оправи. Аз съм в силен шок. Иска ми се да се свия на кълбо и да плача. Изтощението я завладя изцяло, заедно с чувството на вина.

Всичко това нямаше да се случи, ако не бях го притиснала да признае връзката ни публично. Вината е моя, че не се задоволих с нощите, които прекарвахме в дома ми.

— Джеси? Водата е топла. Ще остана при теб. — Жената Вид разтри рамото й. — Изглеждаш толкова тъжна. Всичко ще се оправи. Нашият лидер е силен мъж, ще оцелее.

Тя се откъсна от мислите си и се взря в приятелката си.

— Не пипай пистолета! Нека остане тук, не искам да рискувам случайно да гръмне, защото си мислиш, че ми правиш услуга отървавайки ме от него, докато съм под душа.

Халфпринт погледна към мивката, след това обратно към жената-човек.

— Не бих го докоснала. Той ме плаши.

Джеси й повярва и влезе под топлата струя. Сведе поглед надолу и се загледа в стичащата се по тялото й вода, която се оцвети в червено около стъпалата. Беше убила Видове. Това беше кръвта им, оттичаща се в канала, заедно с бъдещето й щастие. Само за една нощ светът й се бе разпаднал.

— Джеси? Добре ли си? Нищо не правиш.

Вдигна глава и с мъка задвижи крайниците си, за да поеме подадената й гъба. Използва много сапун, за да изтърка кожата си, изми си косата и остави на приятелката си да я почисти там, където не можеше да достигне.

— Не се радвам на случилото се — промълви другата жена. — Но съм щастлива, че съм тук, за да ти помогна в този момент. Ти се грижеше за мен, когато бях спасена. Всичко ще бъде наред, Джеси. Тогава ми каза същите думи и аз ти повярвах. И беше права. Сега е твой ред да ги чуеш от мен и да ми повярваш. Всичко ще бъде наред.

Знаеше, че нищо няма да е наред. Джъстис я бе обявил за своя половинка и някои от хората му се бяха опитали да го убият. Би трябвало да го послуша, когато й заяви, че никой не бива да знае за връзката им. Мислеше си, че е прекалено покровителствен и параноичен — грешка от нейна страна. Сега любимият й лежеше и се възстановяваше след операция. Едва не бе загинал и единственият начин да реши проблема бе да го остави. Сърцето й беше разбито.

Джеси бързо се подсуши. Някой тихо почука на вратата. Тя се отвори и Тайни надникна вътре, след което бързо влезе и затвори зад себе си. Огледа я и й протегна сгънатите дрехи. После погледна към Халфпринт.

— Не мисля, че нашите блузи ще й станат — с нейните големи гърди. Освен това знам, че човешките жени носят сутиени. Ние не ползваме такива, затова нямаше кой да й заеме, но взех тениска от един мъж навън, който имаше резервна чиста в джипа си. Тя ще прикрие свободното движение на гърдите й, така че ще запази скромността си. Панталоните трябва да й станат. Как се справяте?

Халфпринт се поколеба.

— Добре. Тя почти не продумва.

— Всички говорят за онова, което си направила. — Тайни леко се усмихна на човешката жена. — Ти спаси нашия лидер. Намират те за много смела и мислят, че си експериментален женски прототип, което си е комплимент. Някои от нашите мъже разправят, че когато са нахлули в къщата си го пазила с два пистолета, насочени към тях. Казаха, че си убила четирима от Видовете. Никой не е разстроен от тяхната смърт. От това ли се боиш? Ние не сме ядосани. Благодарни сме ти.

— Убих четирима мъже от Видовете. Как може да сте ми благодарни?

— Направили са грешка, че са тръгнали след теб и Джъстис Норт. Не са разсъждавали правилно. А онези, които предават своите, не трябва да живеят. Те не са безопасни за хората наоколо. Благодарни сме, че не са те убили, и че двамата сте живи.

Джеси почувства необходимост да седне, без да се интересува, че е само по кърпа и рухна върху седалката на тоалетната.

— Не всеки ще бъде благодарен. Това означава, че пак ще вбеся някои от Новите Видове и те отново ще се опитат да го убият заради мен. — Сълзите потекоха по бузите й като поточета. — Той ми каза, че никой не трябва да знае за нас и че това би било опасно. Никога не съм предполагала, че собствените му хора ще се опитат да го ликвидират. Предизвиках гражданска война.

Тайни изглеждаше объркана.

— Ето дрехите — рече тя и излезе.

— Хайде, облечи се — тихо настоя Халфпринт. — Хайде, Джеси. Всичко ще се оправи. Искаш да се върнеш и да седнеш до него, нали?

Тя навлече ластичните панталони и торбестата тениска, която падна до под бедрата й. Нямаше сутиен и бикини, но не й пукаше. Когато се изправи пред огледалото, отражението й я гледаше подигравателно. Беше по-бледа от обикновено, очите й изглеждаха зле — сините им дълбини бяха по-тъмни от нормалното, а около тях имаше червени кръгове от плач. Ръката й инстинктивно стисна пистолета, после погледна надолу към смъртоносното оръжие.

— Вече съм готова да се върна.

— Не се нуждаеш от пистолета, Джеси.

— Ще го задържа. — Стисна в юмрук резервния пълнител. — Това не е краят.

— Добре. Задръж го, щом те кара да се чувстваш в безопасност.

Върнаха се обратно в чакалнята и младата жена се насочи право към Тайгър. Той стана от бюрото, за да може тя да поеме охраната на половинката си.

— Джеси? Може ли да ми дадеш пистолета?

— Не и докато той не е в състояние да се защити сам.

— Това би могло да продължи с дни — опита да се аргументира той. — Дали са му лекарство, което да му помогне бързо да се излекува, но ще отнеме време. Раната е лоша.

— Тогава ще го получиш след няколко дни.

— Нали ще трябва да спиш. — Въздъхна. — Може случайно да простреляш себе си или някой от околните.

Джеси го погледна в очите.

— Знаеш ли какво е гражданска война, Тайгър? — Той се намръщи. — Това е нещо, което се е случвало и преди. Искаш ли да узнаеш най-лошата част от историята? Обикновено се повтаря. Няма да ти дам пистолета и няма да се махна от Джъстис, освен ако не трябва да използвам тоалетната. Тогава ти можеш да го пазиш.

— Знам какво е гражданска война, но това няма да се случи с Видовете. За онези петима мъже, които ви нападнаха, свободата бе твърде нова и те не разбираха как стоят нещата отвън. Това никога няма да се повтори.

— Какво ще кажеш за другите от това съоръжение за тестване? Не можеш да знаеш дали те няма да представляват опасност за сигурността му. Не знаеш на какво са били подложени от персонала на Мерикъл, че да изпитват такава омраза към всеки, който не е като тях и нямаш представа какво се е случвало там вътре. Те не са били свободни достатъчно дълго, за да разберат, че не всички хора са като онези, с които са живели досега. За тях аз съм враг и обвиняват него, че ги е предал, след като ме избра за своя съпруга.

Вратата на Медицинския център се отвори и Джеси се напрегна. Ели и половинката й Фюри влязоха вътре и се запътиха към нея.

— Спрете! — нареди им Тайгър. — Тя се закле да убие всеки, който приближи в рамките на три метра от вратата на болничната стая. — Погледна към Джеси. — Може ли да дойдат при теб? Ели е човек, а Фюри също е един от най-доверените приятели на Джъстис.

Ели пребледня.

— Джеси? Всичко е наред. Чухме какво се е случило. Миналата нощ бяхме изключили телефона и сутринта спахме до късно.

— На теб имам доверие. — После огледа съпруга й. — На теб също, тъй като си с нея.

Очите на другата жена се разшириха при вида на пистолета в ръката й. Тя прехапа устни и леко пристъпи напред.

— Добре ли си?

Половинката на водача на Видовете поклати глава.

Тогава съпругата на Фюри вдигна ръка и й подаде термочаша.

— Нося малко кафе. Защо не го изпиеш? Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от нещо топло.

— Благодаря. Да, жадна съм. — Поколеба се, но протегна ръка.

— Не иска да приеме от нас нищо за пиене и ядене — каза тихо Тайгър. — Бои се, че ще я упоим.

Ели й даде чашата.

— Няма да го направят. Всички сме на ваша страна. Онова, което се е случило с двама ви е ужасно. Били са само няколко побъркани мъже, които не са осъзнавали колко са глупави. Знаеш как става това. Има ги във всяко общество.

— Благодаря. — Отпи от топлата напитка. — Знам, но не съм готова да рискувам живота му. Случилото се е по моя вина и аз няма да допусна тази грешка втори път. Той не искаше никой да знае за нас, а аз си мислех, че преувеличава. — Опита се да преглътне потеклите сълзи. — Беше прав.

— Не. — Ели поклати глава. — Ние двамата се обичаме и никой тук не го интересува, че съм изцяло човек. Не се отнасят зле с мен, Джеси. Приеха ме с отворени обятия. Онези, които са създали бъркотията, са били гнили ябълки. Бих убила и умряла, за да защитя Фюри. Разбирам защо си толкова уплашена и защо имаш пистолет. — Погледът й се сведе към него. — Би ли го оставила, докато разговаряме? Просто го сложи до теб. Тези неща ме ужасяват.

— Съжалявам. — Тя постави оръжието на бюрото до крака си.

— Няма нищо. Гладна ли си? Мога да отида до вкъщи и да приготвя закуска. Бих могла да ти донеса и още кафе.

— Ще съм ти задължена, но ги приготви ти. Трябва да хапна, за да поддържам силите си.

— Добре — кимна Ели. — Изпий това, за да мога да ти донеса още. Имам само една такава термочаша с капак. Какво искаш да хапнеш?

Джеси изпи остатъка от горещата напитка и й върна чашата.

— Нещо лесно. Без значение какво. Аз не… — Опита се да прогони петната, които се появиха пред очите й. Преглътна, усети устните си изтръпнали и езика надебелял. Помъчи се да достигне и опипа устата си, но ръцете й отказваха да се вдигнат. Значението на тези симптоми достигна до съзнанието й, но бе твърде късно. Очите й се разшириха от изумление, когато се вторачи в другата жена.

— Упоила си ме.

Ели отстъпи назад.

— Съжалявам, но си в шок и не се вслуша в гласа на разума. Двамата с Джъстис сте в безопасност. Просто…

Тайгър хвана Джеси, когато тялото й се свлече. Грабна пистолета и го подаде на Фюри. После взе младата жена в ръце, седна на бюрото и я притисна към гърдите си.

— Благодаря ти, Ели. Знам, че поисках много от теб, но предположих, че няма да приеме храна и напитки от никого другиго, защото ти също си човек и твоят любим е от Видовете. Знае, че можеш да я разбереш в нейното положение.

— Чувствам се ужасно — призна половинката на Фюри. — Тя наистина ли е убила четирима от тях?

Тайгър кимна.

— Кучият син, който ги е водил, имал нож и намушкал с него Джъстис. Когато пристигнах, тя стоеше над тялото му и го пазеше с два пистолета в ръцете. Едва не ни гръмна. Последният кучи син реши да направи отчаян опит да убие един от двамата и се хвърли през стъклото на плъзгащата се врата. Докато някой от нас успее да реагира, тази жена изстреля в него пет куршума, преди той да се стовари върху нея. Беше мъртъв много преди да разбере какво го е сполетяло.

— Тя се страхува, че е предизвикала гражданска война — информира ги Халфпринт.

Ели се извърна.

— Казала е това?

— Какво означава? — Тайни прехапа устни.

— Нещо, което никога няма да се случи тук — изръмжа Фюри. — Когато членовете на една и съща група от хора се нахвърлят един върху друг и се бият до смърт, това е гражданска война. Получава се, ако се разделят на две части и се борят за надмощие.

— Това никога няма да се случи — съгласи се Брийз. — Имаме достатъчно идиоти, с които да се бием, за да се унищожаваме един друг.

Из стаята прозвуча нечий смях, но Тайгър остана сериозен.

— Погрижихме се за всички от съоръжение номер пет — тук и в Резервата — изръмжа той. — Джеси не им вярва и аз трябва да се съглася с нея. Не можем да бъдем сигурни с какво им се е налагало да се справят в Колорадо. Вероятно някои от тях ще нападнат отново.

— Искаш ли да я оставиш? — Ели погледна към жената в скута му.

— Ще я сложа в леглото при Джъстис, когато лекарят разреши. Той ще я иска до себе си, и аз трябва да съм сигурен, че тя е близо до него.

— Налага се да поговорим с всеки един от новите — обади се Фюри. — Неприятно ми е да го кажа, но ако те не могат да бъдат част от нас, то аз не ги искам наоколо.

— Фюри! — ахна съпругата му. — Да не искаш да кажеш, че трябва да ги убием?

— Заявих, че не ги искам наоколо. Може би трябва да задържим надалеч опасните, докато се вразумят.

— Лидерът ни ще реши. Засега — Тайгър погледна надолу към спящата жена — ги държим поотделно и ги разпитваме. Мои служители разговарят с всеки един от тях, за да разберем какво мислят. Но основната ми тревога е Джеси. Или ще се оправи, или ще застреля всеки, който се осмели да приближи до Джъстис, ако тя му няма доверие. — Неочаквано се ухили. — Хей, тя може да стреля по репортерите. Това е добра идея.

— Не се радвай — засмя се Фюри. — Знам, колко ще е хубаво, ако това стане, но тогава той ще побеснее, че половинката му е заключена на затвора.

— Казва се в затвора. И да, би било лошо за нея да бъде изпратена там. Разбира се, като негова съпруга, тя е Вид и не могат да я арестуват, тъй като техните закони не важат тук.

— Не си го и помисляй — Ели посочи с пръст към Тайгър, — и изтрий тази усмивка от лицето си. Не можеш да я изпратиш след тях, независимо колко мразиш тези лешояди. Някой обади ли се на баща й? Може би той ще й помогне да се осъзнае и да разбере, че нещата не са толкова зле, колкото си мисли.

— Никакви хора — заяви той. — Представи си как ще прозвучи, ако всичко това излезе наяве. Готвим се за кампанията „ние сме по-добри хора“ и изведнъж имаме петима мъртви Видове убийци. Би било катастрофа.

— Истински кошмар за всички — съгласи се Фюри. — Няма да се обаждаме на баща й.

Вратата на болничната стая се отвори и от там излезе медицинската сестра Пол.

— Той се справя чудесно. — Погледна към спящата жена в ръцете на Тайгър. — Съжалявам — прошепна. — Не знаех, че е заспала. Джъстис се възстановява и трябва да се събуди скоро.

— Добре. — Младият мъж скочи от бюрото. — Тогава да влезем в стаята и ще я сложа до него.

— Не можеш да я сложиш в леглото му. — Пол поклати глава.

— Така ли? — повдигна вежди офицерът. — Спри ме, ако можеш — и мина покрай него.

Тайгър внимателно положи човешката жена в леглото до Джъстис. Наблюдаваше как и двамата спят. Изпълни го чиста ярост. Най-добрият му приятел и неговата половинка можеха да бъдат убити. Погледът му се спря върху Джеси и гневът му се смекчи. Тя беше силна и обичаше лидера им. Неговият другар се бе справил добре с избора си на партньорка. Отдръпна се от леглото, за да ги остави на спокойствие и се върна да седне върху бюрото.