Лорън Донър
Джъстис (16)

Глава 16

Брийз крачеше из спалнята, стрелкайки с поглед Джеси. Стисна юмруци.

— Така всичко придобива смисъл. Джъстис е много умен. — Направи пауза. — Сега разбирам. Той те настани в тази къща, за да те държи в близост до себе си. Всеки се чудеше защо разреши на човек да пребивава тук. Другите живеят в зоната, определена за човешките същества, с изключение на Ели, която живее с Фюри. Обясниха ни, че това е така, защото Джъстис е близък с баща ти и те иска на най-безопасното място в Хоумленд. Тези жилища се охраняват и са защитени повече от всички други.

— Знам.

— Той живее в съседство и може да идва тук, без никой да разбере.

— Знам. — Кимна Джеси.

Брийз я зяпна.

— Толкова е умен. А тази вечер? — Бързо закри устата си с ръка, преди да я отпусне да падне надолу. — Не се е притеснявал за твоята безопасност или затова, че си в един бар с нашия вид. Ревнувал е! Бил е бесен на теб, че си там и танцуваш с Флейм.

— И това го знам.

— Той беше прекалено разярен, Джеси. — Брийз присви очи. — Можеше да причиниш смъртта на Флейм, когато се съгласи да танцуваш с него, затова те отдалечи от мъжа, като те изпрати у дома. Собственическото чувство у нашите мъже е много опасно, но аз те бях предупредила за това.

— Джъстис е с Кит. Между нас няма ангажименти. Спрях да се виждам с него преди две седмици.

— Забеляза ли гнева му?

— А ти видя ли как ръцете му бяха навсякъде по онази жена и начина, по който тя го докосваше?

— Добър въпрос. — Брийз седна. — Горката Джеси.

— Няма да кажеш на никого, нали? Моля те, не го прави.

— Никога няма да сторя нещо, което да навреди на Джъстис. Сега всичко ми се изясни. Той не е глупав. Той е Джъстис Норт.

— Нима името му го прави по-умен? — Джеси се подсмихна.

Устните на Брийз се разтегнаха в усмивка.

— Не. Просто придобива смисъл фактът, защо той не би претендирал за теб и иска да скрие връзката ви. Джъстис представлява нашия народ във вашия свят и ние всички му се възхищаваме. Той е много уважаван и ценен за онова, което прави. — Усмивката й се стопи и тъга изпълни погледа й. — Да бъде с човек, може да му навреди по много начини, Джеси.

Младата жена отпусна рамене и се приведе.

— Знам. Разбирам. Наистина го осъзнавам. Спомням си как пресата полудя, когато Ели и Фюри се ожениха. Беше цял цирк, всички онези враждебно настроени групи започнаха да се появяват в телевизионните предавания и да роптаят колко неморално е да бъдат двамата заедно. Фюри и Ели са просто обикновени хора, за които никой не бе чувал дотогава. Джъстис е…

— Джъстис Норт. Всеки познава лицето и името му. — Брийз се пресегна и стисна коляното на Джеси в знак на подкрепа. — Ще бъде голяма новина, когато той си вземе половинка, независимо коя е тя. Би била по-добре приета и в двата свята, ако е една от моя вид. Така се очаква.

— Знам. — Нови сълзи напълниха очите й. — Не казваш нещо, което да ме шокира.

— Ти ми сподели своята тайна. — Брийз се поколеба. — Може ли да ти кажа една от нашите? Трябва да се закълнеш в живота си, Джеси, никога да не споменаваш дори думичка затова. Много е сериозно. Страдаш ужасно, но трябва да узнаеш още една причина, поради която Джъстис държи толкова да си вземе половинка от моя вид, а не теб.

— Кълна се. Каква е тя?

— Знаеш много за нас, но известно ли ти е, че не можем да имаме деца?

— Да. Не ме е грижа за това. С готовност бих се отказала да имам семейство, за да бъда с него.

— Джеси, ако Джъстис те вземе за половинка, ще му се наложи да се притеснява за нещо, което може да се случи и да разкрие една от най-опасните ни тайни. Ние сме длъжни да защитим себе си от някои неща, които стават навън. Джъстис е в центъра на общественото внимание през цялото време, и ти ще бъдеш също, като негова съпруга. Няма да можете да опазите тайната завинаги. Другите ни смесени двойки могат да бъдат скрити и никой от външния свят няма да задава въпроси. Ще бъде по-трудно с Ели и Фюри, но новините около тях затихнаха достатъчно, след като се ожениха. Освен това, те никога не напускат Хоумленд или не трябва да разговарят с всякакви хора, ако не желаят.

— Не разбирам. Защо смесените двойки трябва да бъдат крити?

Брийз погледна Джеси право в очите.

— Закълни се в живота си, че никога няма да разкриеш онова, което имам намерение да ти споделя. Това ще постави живота на много хора в опасност.

— Кълна се.

Брийз се размърда в леглото.

— Помниш ли, когато ти казах, че се прибрах, защото Ели има да ми съобщи някаква новина.

— Да.

— Тя е бременна.

— Как? — Шок прониза Джеси.

— Правила е секс с половинката си, след успешна операция за отпушване на маточните тръби. Това й е пречило да забременее, но сега всичко е наред.

— Но…

— Човешките жени и мъжете Видове могат да заченат бебе заедно. Открихме го случайно, когато ваша жена забременя от един от нашите мъже. Скрихме от хората, но това бебе вече е родено. Нашите променени гени са доминантни и бебето изглежда напълно Нов вид. Смятаме, че всички деца, родени от смесени двойки ще бъдат такива. Ако вашият народ разбере за…

— О, Боже! — Джеси залитна от шока. — Онези фанатици от враждебно настроените групи ще се побъркат. Те са сигурни, че един ден всички вие ще остареете и ще умрете. Дори са направили залози, кога последният от вас ще умре, също като онези залагания, които правят някои умопобъркани за смъртта на знаменитостите. Те са абсолютни задници.

— Да. Ако Джъстис си вземе човешка половинка, когато забременееш, тази тайна ще излезе наяве. — Брийз се поколеба. — Нашите лекари работят по въпроса защо не можем да забременеем — явно проблемът е при нас, жените, а не при мъжете ни. Женската репродуктивна система е много по-сложна и не сме уверени дали някога ще открият решението. Надяваме се един ден да стане възможно, тъй като всички ние искаме деца. Ако Джъстис те вземе за съпруга, също ще иска деца. Той ще има избор. За мен би било трудно да се откажа да родя дете, ако имах тази възможност. Той не може да скрие теб или детето, защото всеки ще забележи, ако ти, като негова съпруга, не си до него. Надяваме се с течение на времето тези враждебно настроени групи да се разпаднат и всички да приемат нашето съществуване. Но точно сега, времето изобщо не е подходящо светът да научи, че има бебета Нови видове. Направо се ужасяваме, че те ще станат мишени, а ние сме длъжни да ги защитаваме на всяка цена. Те са нашето бъдеще.

Джеси затвори очи, прониза я болка. Значимостта на позицията на Джъстис никога не й бе била по-ясна.

— Напълно разбирам. Той никога не може да бъде с мен.

— Би рискувал твърде много. Това ще постави не само твоя живот в опасност, а неговия и на бебетата, също. Всяка от вашия вид, която се съчетае или чифтосва с нашите мъже ще представлява потенциална възможност за създаване на повече от нас. Враждебно настроените групи няма да се спрат пред нищо, за да се предотврати това.

— Разбирам. — Сърцето й беше разбито. Бе се надявала, че ще му липсва и той ще промени решението си, но сега надеждите й бяха попарени. Джъстис не беше параноик. Просто недооценяваше опасностите, когато му беше изгодно. — Наистина всичко между нас е свършено.

— Джеси, искаш ли да се преместиш в женското общежитие? Ще ти бъде твърде трудно да живееш в съседство с него.

— Трябва да си помисля.

— Никога не съм била влюбена, но това сигурно е мъчение.

Джеси се засмя.

— Да. Това е точната дума, с която можеш да го опишеш.

— Джъстис няма сериозни намерения към Кит. Понякога приема да танцува с жена или да споделя с някоя секс, ако и двамата са заинтересувани. Но никога не е бил с някоя повече от веднъж в последно време. Това помага ли ти? Ако се чифтоса с Кит тази вечер, то ще бъде само секс. Ти си жената, която той настани в близост до дома си и е спал в едно легло с теб. Никога преди не го е правил с друга. Щях да чуя, ако има нещо такова, и за да бъда откровена, всяка би се съгласила да позволи на Джъстис да я лиши от част от свободата й. Той се ползва с уважение и за всяка жена би било чест, ако я поиска в близост до себе си. Този мъж има чувства към тебе. Знай го и се утеши с това.

След цялата тази информация, Джеси се почувства болезнено разголена и ужасно наранена.

— Имам нужда от още едно питие.

— Ще ти правя компания. Мразя алкохола, но ще страдаме заедно.

— Ти си страхотен приятел. Благодаря ти.

— Съжалявам, че си си паднала по Джъстис. Флейм би бил по-добър избор и него би могла да го имаш за своя половинка.

 

 

Джъстис крачеше из хола на жилището си в Резервата. Спомените за Джеси го преследваха. Винаги отсядаше в един и същи хотелски апартамент, когато идваше тук на посещение, и затова го считаше за свой втори дом. Погледът му се спря на дивана, където тя го бе масажирала.

Тази жена му липсваше. Това бе постоянна болка, неизчезваща, пронизваща сърцето му и караща го да чувства дълбока тъга, която не го оставяше. Джеси Дюпре бе променила живота му и опитът му да я забрави, се оказа невъзможен. Той изруга и прокара пръсти през косата си, мразеше живота.

Екранът на компютъра му светна и младият мъж седна на ръба на дивана, точно до мястото, където бе седял, когато Джеси бе сложила ръцете си върху него. Стисна зъби.

Новините бяха пълни с историята на един мъж от Видовете, оженил се за човешка жена. Те не знаеха имената на Валиант и Тами, но това не спираше пресата или телевизията да отпечатват или излъчват съобщения за тях.

Четеше доклад след доклад за постъпващите смъртни заплахи по телефона. Имаше и няколко съобщения за инциденти пред портите на Хоумленд и Резервата, където протестиращите започнали да хулиганстват, след като научили за сватбата. Накрая прочете и нивото на оценка на екипа, която човешката работна група беше изпратила. Те бяха в повишена бойна готовност за нападение.

Телефонът иззвъня, той го грабна и го притисна до ухото си.

— Джъстис.

— Съжалявам, че звъня толкова късно — каза Брас и въздъхна. — Спеше ли вече? Знам, че си пристигнал преди час и утре рано сутринта имаш среща.

— Все още съм буден. Какво има? — Колебанието от страна на другия мъж напрегна Джъстис. Сигурно бе нещо доста лошо, щом приятелят му се чуди дали да сподели информацията и се обажда толкова късно. — Кажи ми. Иначе ще си представям далеч по-лоши неща.

— Съмнявам се. Мястото на срещата ти е било променено и те ще дойдат тук, в твоя кабинет, вместо ти да отидеш при тях. Майлс Ерон се обади — офисите им са били разбити и въпреки че не са получили достъп до нашите файлове, намеренията на нападателите са ясни.

Усетил главоболие, Джъстис се облегна назад и със свободната ръка започна да разтрива челото си.

— Откъде могат да знаят? Може би е било просто човешко престъпление.

— Майлс каза, че държи цялата ни информация заключена в сейф и те не са успели да проникнат в него, но са написали по стените графити със спрей. Били са насочени против нас.

— Какво са изписали?

— Общите неща и как са разгневени, че Майлс и компанията му работят за нас. Заяви, че вредата е минимална, но го е страх, ако ти отидеш там. Смята, че би било риск за твоята безопасност. Вместо това той ще дойде тук.

— По дяволите!

— Били са или хора, които ни мразят, или онези лешояди са търсили имената на Валиант и Тами. Някои от охраната се оплакаха, че папараци са дошли до портите да им предлагат пари срещу информация за двойката. Тормозили ги през целия ден и вечерта. И това продължава. Аз не бих пренебрегнал предположението, че са проникнали в офисите на Майлс и са направили да изглежда така, сякаш враждебно настроените групи са го сторили. Той се съгласи с мен, както и полицията, която разследваше, тъй като повредата не е голяма и нищо не е откраднато. Насочили са се направо към сейфа, сякаш са знаели къде да търсят.

— Само това ни липсваше.

— Имам още нещо да ти казвам.

— Страхотно. Какво друго е станало?

— Имахме две нарушения в Резервата. Нарушителите са били заловени преди да прескочат стените, но са успели да стигнат до ръба им, преди да бъдат задържани. Единият от тях е имал камера и е познат на полицията — има досие за нарушения — прави снимки на известни личности, които после продава на таблоидите. Вторият мъж е бил въоръжен и е декларирал, че ще убие жената, която се опозорява, като позволява на едно животно да се омъжи за нея пред Бога. Прехвърлихме ги и двамата на местния шериф. Единият от тях ще отиде в затвора, а другият ще бъде изпратен в болница за психиатрична оценка.

— Това ли е всичко?

— Да.

Джъстис въздъхна шумно, мислейки си отново за Джеси. Онзи човек с оръжието можеше да дойде за нея, ако някой узнаеше, че те двамата се срещат. Това само доказваше, че да бъде с него я поставяше в твърде голяма опасност. Може и да тъгуваше за нея и това го разкъсваше, но поне тя бе в безопасност.

— Джъстис?

— Тук съм.

— Майлс ще се срещне с теб, в офиса ти тук, в девет часа. Съжалявам, че те обезпокоих.

— Такава ми е работата.

— Лека нощ и се опитай да поспиш малко.

— Ти също. — Затвори телефона и се загледа в мястото, където Джеси бе седяла на облегалката на дивана.

Очите му се затвориха и той позволи на болката да го завладее. Пръстите му се свиха по-здраво около телефона. Желанието му да се обади в дома й бе толкова силно, че едва не му се поддаде, но това щеше направи нещата само по-трудни. Ще говори с нея утре, след като се върне в Хоумленд. Ще го направи преди събитието в бара утре вечер, което бе планирано да спомогне за заздравяване на отношенията между хората и Новите видове.

Трябваше да вземе решение дали да продължава да я държи в къщата до неговата. Беше прекалено съблазнително да бъде толкова близо до нея, а идеята Джеси да живее някъде другаде бе твърде трудна за възприемане. Може и да не беше в състояние да бъде с нея, но като знаеше, че тя е толкова наблизо, щеше да му е достатъчно.

Изправи се на крака, огледа стаята и се отправи към леглото. Съмняваше се, че ще заспи. Мислите му бяха твърде разпънати между безопасността на неговите хора и факта, че желаеше една червенокоска да го чака между чаршафите.

Главата му изпълниха образи на онова, което щеше да направи с Джеси, ако сега беше до него. Щеше да докосва и целува всеки сантиметър от тялото й. Членът му трепна само при мисълта за тази възможност. Закле се, че почти можеше да я помирише. Подуши стаята. Естествено, нейният аромат отдавна бе изветрял. Не беше останала и следа от него. Всичко бе само в главата му.

Мъжете, които се бяха съчетали, казваха, че са обсебени от нуждата да бъдат близо до своите половинки. Запъти се към банята и мисълта преминала през главата му го вледени. О, Боже. Тя не ми е половинка.

Спри! Не мисли за това! Достатъчно зле е положението и без тези налудничави мисли!

Той влезе в банята, светна лампата, стисна плота и се наведе напред. Вгледа се дълбоко в собствените си очи, видът им — толкова различен от човешкия — постоянно му напомняше, че животът го бе изправил пред трудни предизвикателства.

Ако някой друг мъж бе поискал да си вземе човешка жена за половинка, той щеше силно да го подкрепя в това му начинание. Щеше с радост да се справи с каквито и главоболия да възникнат от неблагоприятната ситуация. Щеше да намери най-добрия начин да се бори с възникналите заплахи и да се справи с тях. Нямаше нищо против предизвикателствата — животът щеше да бъде по-лесен без тях, но той не се плашеше от битки.

Разбира се, не неговата жена бе поставена в опасност. Джеси щеше да бъде като с нарисувана мишена на гърба, това щеше да доведе до много неприятности, а той се бе заклел да направи всичко по силите си, за да облекчи живота на Новите видове. От гняв хватката му се стегна върху ръба на плота и той се пропука под силните му пръсти. Джъстис погледна надолу, видя щетите, изруга тихо и пусна дървената повърхност.

Щом станеше въпрос за Джеси, всичко до което той се докоснеше, се рушеше. Стисна челюсти и ръмженето му се засили.

— Не точно нея, не и заради мен. Няма да поставя жената, която обичам в опасност.

 

 

След трите бири, Джеси знаеше, че е преминала отвъд прага на пиянството си. Брийз бе повалена от стека с шест бири, който сама изпи, и почти пълната бутилка вино, която бе намерила забутана в долното рафтче на хладилника. Тя изучаваше приятелката си.

— Мислех си…

— Не мога да стана.

— Безпомощна. — Брийз се засмя. — Джъстис те заслужава. Ти си прекрасна и заслужаваш добър мъж за твоя половинка. Той е длъжен да се възползва от шанса и така трябва. Може би вашият свят няма да бъде против тази идея, както мисли нашия лидер. По-голямата част от хората приеха добре, когато Ели и Фюри се ожениха. В началото бяха настръхнали, но после вашият вид изглежда ги хареса, след като Фюри едва не умря защитавайки Ели. Може би един ден ще разберат за нашите деца и няма да им бъде противно. Наистина, кой може да мрази едно сладко малко бебче? Ти и Джъстис заслужавате да бъдете заедно и да сте щастливи.

— Той няма да мисли така, а и не ми харесва частта, в която Фюри едва не е умрял. Не искам Джъстис да бъде застрелян.

— Нашите мъже понякога са упорити и съсредоточени посвоему. Когато е необходимо те няма да проявят разум. Ние трябва да го накараме да осъзнае, че той се нуждае от теб, въпреки проблемите, до които това ще доведе.

Брийз й се виждаше размазана, докато я наблюдаваше, сигурна, че това е от зрението й, а не че жената се топеше.

— Не мисля, че това ще се случи. Той няма да се вслуша.

— Утре вечер в бара, в който бяхме снощи, има парти. Каня те да дойдеш. Ще се облечеш и ще му покажеш, че не може да те пренебрегва. — Джеси се разсмя и едва не падна от стола. Хвана се за масата, за да се задържи в изправено положение. Едната й ръка се свлече и тя се удари по бедрото. — Джеси? Погледни ме!

— Коя от вас? Две сте.

Брийз се разтресе от смях. Това накара приятелката й да почувства гадене и тя изстена.

— Не се притеснявай. Аз ще се погрижа за всичко. Ще накараме Джъстис да осъзнае, че ти си жената за него. Няма да плачеш повече.

— Какво означава това?

— Надявам се, че не си срамежлива. — Брийз изглеждаше замислена.

— Срамежлива? — Джеси усети световъртеж. Опита да се намести на мястото си, но се свлече надолу.

Жената от Видовете се засмя, когато хвана приятелката си, преди тя да се удари в пода.

— Безпомощна — изкиска се, повдигна Джеси и я метна на рамо. Занесе я в спалнята и я хвърли на леглото. — Дай да видим сега дали притежаваш нещо секси. — И се приближи до гардероба с решителен израз на лицето си.