Лорън Донър
Джъстис (12)

Глава 12

Мамка му. Е, нали аз му заявих, че искам да спре да се контролира. Предполагам, че е трябвало да бъда по-внимателна какво си пожелавам. Джеси избута назад мислите си, огледа го още веднъж обстойно и повдигна вежди.

— Хубава реч. Повдигна ми настроението. Това е сарказъм, ако си пропуснал най-важното. Забрави, Джъстис! Защо просто не препикаеш ъгъла на леглото ми, за да маркираш територията си? — Новият вид изръмжа, но младата жена вече не се страхуваше. Шокът й бе отминал и сега беше готова за мъжа. Ревнуваше я. Това я подразни повече от всичко. Джъстис не я искаше, но и не желаеше никой друг да бъде с нея. — Ако смяташ, че ще ти позволя да дойдеш при мен по този начин, помисли си отново. Ти ме заряза. Трябва да си тръгнеш, докато не разбереш какво искаш. Тогава ще говорим.

С все още широко отворени ръце, мъжът дебнейки я закрачи около ръба на леглото. Възнамеряваше да я хване, вместо да си отиде и тя пристъпи в свободното място между прозореца и таблата, но нямаше да прескочи през прозореца.

— Знам, какво искам. Теб.

— Спри!

Той спря, но не изглеждаше щастлив от това. Погледът му се съсредоточи в очите й, ноздрите му се разшириха, а ръцете му се отпуснаха в страни.

— Не! Ела при мен, Джеси!

Тя поклати глава.

— Аз не съм чак толкова лесна, бебчо! — използва думата, с която я бе нарекъл, за да се обърне към него. — Миналата нощ ти изскочи през прозореца, за да скриеш истината, че двамата с теб се виждаме. Ако това не е достатъчно лошо, то фактът, че изобщо не се върна, е. Чаках те. И се вбесявам от начина, по който ме третираш.

— Защитавах и двама ни.

— Упорит си като магаре. Би могъл да спиш в леглото ми, но ти не го направи. Никой нямаше да разбере, ако се бе промъкнал обратно вътре. Покрих те пред офицерите от сигурността и замаскирах аромата ти. Те изобщо нямаха представа, че си бил тук.

— Искаш да спорим, точно сега ли? — Погледна надолу към възбудения си пенис, след това към нея.

Тя почти се засмя на разочарованото му изражение. Желаеше го, той беше гол в нейната спалня, можеха да поговорят по-късно. Всичко това: спорът, страхът, сега и гневът, я караха да се чувства жива. В крайна сметка тя го искаше, той нея също.

В този миг, Джъстис не се съмняваше, че ще я има.

Тя посегна към блузата си и видя, че очите му се разширяват, докато я наблюдаваше как я разтваря и проточи сладкия момент на събличане. Щеше да го накара да си плати за мъката, която й бе причинил.

Хвърли блузата си към него и той я хвана. После дойде ред на сутиена, който полетя в същата посока. Мъжът вдиша дълбоко, поемайки аромата й от дрехите и слепешком ги пусна на пода. Изглеждаше така, сякаш иска да й се хвърли, но се спря, борейки се да възвърне контрола си отново, след като и двамата бяха на едно и също мнение, че трябва да се озоват заедно в леглото. Тя искаше той да отиде при нея по начина, по който трябваше да го направи, преди да го изрита.

Палците й се вмъкнаха в ластика на бикините, Джеси бавно се завъртя в кръг, за да му даде възможност да я огледа и плавно закърши задник, докато сваляше оскъдната дрешка надолу. Погледът му се фиксира точно там и от мъжа се разнесе мъркане, докато я наблюдаваше как се извива, за да излезе от парчето дантела. Тя остави бельото си на пода, вкопчи ръце в ръба на леглото и погледна през рамо.

— Какво? Искаш ли писмена покана да се присъединиш към мен? Защо първо не се качиш на леглото, а по-късно да обсъдим проблемите си?

Той бързо се спусна напред и се озова до нея, но вместо да се качи на кревата, ръцете му сграбчиха хълбоците й. Тя не очакваше, че ще я вдигне високо във въздуха и ще я хвърли по гръб на мекия матрак. От удара, тялото й отскочи. Дланите му стиснаха вътрешната страна на бедрата й. Раздалечи ги едно от друго, натисна ги встрани и напълно откри меката й сърцевина. Погледът й се спусна надолу и тя осъзна, че членът му бе на сантиметри от входа на тялото й. Напрегна се леко от страх, че веднага ще проникне в нея, а преди това й се искаше малко любовна игра.

— Ти ме покани на вечеря, но аз искам да изям теб! — изръмжа Джъстис.

Гласът му заглъхна, когато отстъпи крачка назад, наведе глава над снагата й, а косата му се разстла върху долната част на корема й. Той целуна вътрешната страна на едното й бедро, намести се между краката й и започна да се наслаждава на клитора й. Джеси отметна назад глава, стисна в юмруци завивката и моментално застена от удоволствието, което й даряваше горещата му уста. Езикът му бързо близваше чувствителната пъпка, издигайки страстта й към взривоопасни нива. Младата жена пусна завивката и сграбчи собствените си гърди. Стисна ги силно и увеличи насладата, която изпитваше от вибрациите, причинени от дълбокото му мъркане.

— О, Боже, обичам, когато правиш това! — задъхано изрече тя. — Толкова съм близо до върха, бебчо! Да не си и помисляш да спреш или да забавиш!

Честотата на вибрациите се увеличи, порочният звук, излизащ от гърлото му ставаше все по-висок и Джеси извика, когато кулминацията я удари силно и яростно. Бедрата й подскочиха, но ръцете му ги държаха здраво приковани към матрака, устата му я освободи и той най-накрая пусна краката й. Тя отвори очи и го видя как се качва върху нея. Начинът, по който го правеше й напомни, че мъжът носеше гени на пантера — грациозните му движения извикаха в ума й представата, че дебне тялото й. Погледите им се срещнаха, устните му се спуснаха към нейните за целувка, която открадна дъха й.

Младата жена сключи глезени върху задника му, когато той се заби в нея. Членът му раздели вагиналните й стени с един бърз тласък. Джеси извика срещу езика му и Джъстис изръмжа, прекъсвайки целувката. Тя имаше върху себе си 110 килограмов необуздан мъж, който я чукаше до забрава, яздейки я силно и бързо. Възторгът от това, колко добре се чувстваше той, и помогна да достигне върха за втори път.

Видът се изви леко, зарови лице в завивката до нея, и изрева, когато вагиналните й стени се стегнаха около дебелия ствол на члена му и той я последва в оргазма. Този път ревът му не предизвика болка в ушите й, тъй като звукът бе заглушен от покривката. Вкопчи се в него, едва след като осъзна, че ръцете й са увити около раменете му.

Прокара длани по топлото му тяло, обичаше усещането за него, когато е върху нея, вътре в нея. Джъстис все още бе със заровено в завивката лице, ръцете му бяха достатъчно стабилни, за да държи горната част на гърдите си на разстояние от нейните, за да не я задуши с тежестта си. Тя обърна глава и покри врата му с целувки.

— Беше невероятно!

Той вдигна глава, срещна погледа й и се намръщи.

— Не бях нежен.

— Аз не се оплаквам. Това за невероятното бе комплимент. — Тя се засмя. — Най-добрият бърз секс, който съм имала някога!

От гърлото му излезе глухо ръмжене — сладък звук на недоволство — и лицето му увисна на сантиметри от нейното. Мъжът прехвърли тежестта върху едната си ръка, а с другата обгърна лицето й. Палецът му погали бузата й.

— Съжалявам, че изгубих самообладание и действах като…

— Глупак? Задник? Ревнивец? — Джеси бе щастлива да му предложи думи, когато той изпадна в затруднение да намери правилната.

Екзотичните му очи се присвиха.

— Грубиян — реши той. — Признавам си за ревността. Ако някога позволиш на някой друг да те докосне, ще го убия, Джеси! Ще го разкъсам! Разбираш ли ме?

Усмивката й избледня.

— Ти наистина го мислиш, нали?

В красивите му очи проблесна гняв.

— Да! Тази мисъл ме прави убийствено луд. — Гласът му стана дълбок. — Само представата как друг те целува, поставяйки ръцете си върху теб, дори…

— Разбрах — прекъсна го, преди той наистина да се развихри. — Отвратителни неща и насилие. Съдебният лекар ще има много работа. — Тя премести ръцете си и притисна с длан гърдите му, погали ги с пръсти. — С теб ще направим сделка.

— Тук няма място за преговори.

— Не ми казвай, че всичко свърши, че не можем да се виждаме повече, и ти няма да имаш причина да ме ревнуваш, защото няма да те мамя! — Джеси издържа на погледа му. — Искам мъж в живота си и в леглото ми. Нямам нужда от двама. Желая само теб!

Гневът му поутихна.

— Това не е толкова просто.

— Нищо в живота не е просто.

— Поех ангажимент към моите хора и една връзка с теб ще добави нови проблеми към онези, които вече имаме. — Пое си дълбоко дъх, гневът му съвсем се стопи, заменен от тъга, докато се взираше в очите й. — Мога да посоча хиляди причини, защо идеята да бъда с теб е лоша, но аз съм все още тук. Ти си ми слабост, Джеси. Искам те и изглежда логиката не ми помага да стоя настрана.

Неговото признание я накара да се разтопи вътрешно.

— Какви проблеми мислиш, че ще предизвика нашата връзка? Кажи ми!

— Веднага щом се разбере, че се срещаме, вестта ще накара враждебно настроените групи отново да изпаднат в ярост за това че сме животни и колко погрешно е, че ни е позволено да живеем. Религиозните фанатици ще започнат пак да крещят за греховете на животните, които правят секс с хората. — Лека усмивка изви устните му. — Почувствах се греховно, но беше толкова чудесно, че получаваш точка.

— Да. — Тя се засмя. — Хубавото в случая е, че болшинството от хората смятат, че тези групи са пълни с идиоти и не се вслушват в тях.

— Те тероризират портите, отправят смъртни заплахи, а аз имам и други неща, за които също трябва да мисля. — Настроението му се помрачи. — Ще те вземат на прицел. Научихме това от първа ръка. Преследват не само нас, но и жените, които са с нас. Няма да можеш да напуснеш Хоумленд, без да си в опасност.

— Бива ме да се грижа за себе си, а и по една случайност, сега живея и работя тук. Нямам реални причини да се притеснявам за това. — Прокара ръце по раменете му, за да премахне с масаж събралото се там напрежение, после сви собствените си рамене. — Мразя да обикалям по магазините, затова съм уверена, че няма да ми липсват търговските центрове, а и мога да си купя всичко, което си пожелая от Интернет. Кое е следващото? — Джъстис се поколеба, вниманието му се прехвърли към косата й, разстлана върху леглото. Младата жена знаеше, че той избягва нещо, затова се размърда под него, за да привлече погледа му. И щом очите им се срещнаха, тя изви вежди. — Какво друго? Отговори ми, дявол да го вземе! Можеш да бъдеш напълно откровен с мен. Просто го кажи!

— Баща ти.

Двете думи й подействаха като студен душ.

— Точно така. Татко. Да, това може да е проблем.

— Сенаторът може да оттегли подкрепата си за нашата кауза и да откаже да представлява Новите видове във Вашингтон. Ние разчитаме на него, а той може да направи проблем, когато разбере за нас. Ще стане отвратителна каша. Това може да навреди на моя народ.

— Татко ще приеме добре връзката ни. Изобщо не се притеснявам за това. Все пак е публична личност, господин Репутация, и е възможно да има неприятности в работата си, ако дъщеря му — аз — е с теб. Някои могат да настояват той да подаде оставка, като се има предвид, че е твърде емоционално обвързан. — Тя прехапа долната си устна.

— Ще приеме ли да бъдеш с мен?

Джеси се отпусна.

— Баща ми ще бъде във възторг, докато аз съм щастлива. Повярвай ми. Притеснена съм повече за работата му, отколкото за нещо друго. Да представлява Новите видове се превърна за него в лю… — спря незабавно, тъй като щеше да каже „любим проект“^[1], а това вероятно не беше най-добрата дума, която можеше да използва, защото щеше да обиди Джъстис. — Страстта в живота му — поправи се тя.

Джъстис въздъхна.

— Точно така. Връзката ни може да причини много неприятности на всички и…

— И какво?

— Не сме сигурни до какво ще доведе това.

— Точно така — съгласи се тя. — Ние почти не се познаваме.

— Ето защо исках да избегна срещите с теб — призна той. — Наистина, трябва сериозно да помислим за това, Джеси.

— Аз искам да бъда с теб и ти също искаш да бъдеш с мен. Греша ли?

— Не.

— Добре — въздъхна тя. — Тогава има само две разумни неща, които можем да сторим. Едното е да спрем да се виждаме, което ние не искаме да правим, а другото е, да не споменаваме пред никого за нас, докато не сме сигурни, че има нещо, което да им кажем.

— Няма ли да се почувстваш наранена, ако продължим тайно нашата връзка? — Вгледа се в нея. — Аз не се срамувам да бъда с теб. Ти ме обвини, но това не е вярно.

— Най-умното точно сега е, ако запазим нещата между нас в тайна, нали? Мисля и двамата сме съгласни, че така е най-добре, като се има предвид всичко, което е заложено на карта. Наистина нямам желание да създавам неприятности на баща ми или да предизвиквам онези безумци пред портите. Горките ти офицери получиха толкова много тормоз от тях. Не бих искала да добавям още.

— Не вярвам в лъжите. — Той се намръщи.

— Не те карам да вярваш. — Младата жена се усмихна. — Поне това казваше баща ми, но той е в политиката. Просто се дръж така, все едно си имаш работа с пресата. Трябва да си се научил как да се справяш с репортерите. Докато двамата сме напълно честни един с друг, това е всичко, което би трябвало да има значение. — Тя обгърна с длани лицето му. — Е, как ти се струва това, Джъстис? Искаш ли да се срещаме тайно? Ще изключим срещите навън, защото това би означавало, че ще ни видят заедно. — Засмя се. — Така или иначе не си падам по излизането на вечеря или на кино. Обичам тихите вечери у дома.

— Ти си съвършена!

— О, иска ми се да е вярно! Ще останеш тази нощ, нали? Още не съм успяла да спя с теб, а и казват, че третият път бил прелестен.

— Опитай се да ме измъкнеш от леглото си. — Притисна долната част на тялото си към нейното, за да я прикове здраво под себе си.

— Твърде съм уморена и нямам причина да се движа, тъй като ми харесва точно къде се намирам. Миналата нощ почти не спах, знам, че сега е рано, но съм уморена.

— Аз също не спах. Исках да се върна, но не знаех дали ще ме приемеш обратно, след като избягах, за да не ме открият при теб. Съжалявам за това. Не искам да те наранявам, но трябва да мисля за моите хора, а всичко, което правя се отразява върху тях. Никога не съм се чувствал така раздвоен.

— Разбирам те повече, отколкото можеш да си представиш. Баща ми много страдаше, когато аз или брат ми се проваляхме в нещо, докато растяхме. Всичко, което правим се отразява върху него. Ти представляваш Новите видове пред света. Имаш много общо с него, само не и в ужасното „аз правя секс с някой, когото баща ми харесва“.

Джъстис се засмя, тялото му се разтърси върху нейното.

— Ти ме направи щастлив, Джеси. Толкова се радвам, че се появи в живота ми. Ти си лъч слънчева светлина в мрачната пустота, в която се бе превърнал той.

— А ти просто разклати моя свят и таблата на леглото ми.

Смехът му отиваше, реши младата жена, възхищавайки се на красивите му черти. Беше доволна, че не се опитва да отрече, че между тях има нещо повече. Чак сега разбра защо не желаеше да се виждат. Всяка причина, която бе споменал, бе валидна и за двамата. Тя се бе посветила на защитата и намирането на Новите видове, а не да им причинява повече мъка. По-добре беше да запазят отношенията си в тайна. Така щяха да избегнат проблемите, нямаше смисъл да разбъркват гнездото на стършелите, докато не бяха сигурни накъде ще ги отведе връзката им.

— Поне не включихме алармите тази вечер. — Той бавно се отдръпна от тялото й и се претърколи на една страна, разтвори ръце и мълчаливо я прикани да дойде по-близо.

Джеси не се поколеба и се притисна в топлата му прегръдка. Почувства се невероятно така — прикътана в обятията му — и чувството да бъде там, където принадлежи, към когото принадлежи, я прониза отново. Не си позволи да се побърка от мисли, тъй като бе твърде уморена, за да се тревожи за евентуални бъдещи неприятности. Този мъж си заслужаваше риска.

— Заспивай, Джеси — прошепна той, целувайки я по главата. — Аз съм тук и няма да си тръгна.

— Много ми е хубаво — призна тя. — Трябва да спиш тук всяка нощ.

Сърцето на Джъстис се сви от деликатната й покана ежедневно да споделя леглото й. И той го искаше. Завладя го мигновен и силен копнеж да направи точно това. Идеята тази жена да му принадлежи събуди в него емоции, които никога преди не бе познавал. Затвори очи, вдиша аромата й и ръцете му се стегнаха около нея.

Това трябва да е щастието, което изпитват Фюри, Слейд и Валиант, когато държат в прегръдките си своите половинки. Идеята да задържи Джеси за себе си, в леглото си, да се ангажира с нея по всякакъв начин, не предизвика страх в душата му. Това го накара да се почувства уязвим, а членът му се втвърди в отговор на желанието му да предяви претенции над нея.

По дяволите! Спокойно, безмълвно призова тялото си той. Дишането й се бе променило, Джеси спеше кротко до него и той се отказа да я събуди, за да правят толкова скоро любов отново.

Потисна напиращото в гърлото си сумтене. Беше я взел по начин, който не би се считал за нежен в ничии представи. Държал се бе прекалено грубо и бясно, за да й покаже, че той е нейният мъж и, че единствено само той трябва да бъде в леглото й.

Споменът как щурмува дома й, го накара да се засрами. Щеше да убие Найт или Суорд, ако бе открил някой от тях да прави секс с неговата жена. Обземаше го ярост, само като си представеше друг мъж положил ръце върху тялото й. Моя. Да.

Ето как мисля за нея, направо съм затънал до уши. Придърпа я плътно до себе си и я стисна малко по-силно в прегръдките си, като се увери, че няма да я смаже. Усети я много дребна и крехка, и инстинктите му да защитава пламнаха за живот, както никога преди.

Не беше лесно да признае, че би убил един от собствените си мъже, но Джъстис не се уплаши от истината. Заради нея щеше да го стори. По-късно щеше да съжалява за това, но ръцете му вече щяха да са изцапани с кръвта на Видовете. Беше смущаващо да осъзнае колко дълбоки са станали чувствата му за такъв кратък период от време.

Тихо бръмчене привлече вниманието му. Той внимателно отмести Джеси, достатъчно, за да освободи тялото си, стараейки се да не я събуди, и се изтърколи настрани. Трябваше да отговори на позвъняването, иначе някой щеше да го потърси в дома му, за да се увери, че лидерът им е добре и щеше да открие, че го няма. Това го ядоса. Стана от леглото, сграбчи разкъсаните си панталони и се втурна извън спалнята, докато вадеше клетъчния си телефон от здравия джоб.

— Тук Джъстис. — Не погледна номера, от който го търсеха.

— Извинявай. Ядеше ли? Или беше под душа? Отне ти пет позвънявания преди да отговориш. Не искам да знам, ако си бил в банята и си правил някои други неща. — Тайгър се засмя. — Неотложно е.

— Хапнах преди да напусна офиса. Бях далеч от телефона. Какво има?

— Познай кой се появи пред портите и иска да те види веднага? Любимата ти репортерка и очаква отговори.

— Не! — избухна раздразнено Джъстис. — Отказвам да говоря отново с тази жена.

— Тя е непреклонна. Заплашва, че сутрешните вестници ще излязат с водеща новина за брака между Нов Вид и човек, в Резервата.

Джъстис влезе в хола и закрачи ядно.

— Това е без значение. Тами вече сподели с приятелите си, така че фактът, че се е омъжила за Валиант, трябва да е излязъл наяве. Бяха снимани заедно, когато тя бе отвлечена и екипът ни я проследи и спаси. Очаквах това да се случи.

— Добре. Нима не си казвал винаги, че е по-добре да бъдем учтиви с тези лешояди, отколкото да ги ядосаме дотолкова, че да ни разкъсат на парчета в техните вестници?

— Отказвам да позволя на тази жена да се приближи отново до мен.

Тайгър се засмя.

— Тя иска парче от Джъстис.

— Тя е една напаст, която вярва, че съм прекалено глупав, та да не знам, че се опитва да ме съблазни, за да получи достъп до класифицирана информация — изръмжа в отговор лидерът. — Тази жена не си търси половинка, а поредица от ексклузивни истории, които да я издигнат в кариерата.

— Тя е сладка, макар и прекалено приказлива.

— Заклех се, че никога повече няма да й дам възможност за друго интервю след последното.

— Ще ми се да можех да видя лицето ти, когато ти е показала циците си — изсумтя Тайгър. — Аз не бих имал нищо против да ги видя. Как се измъкна от тази каша?

— Изкрещях на секретарката ми да дойде в офиса и да проведе останалата част от интервюто. Ти говори с репортерката! Има вероятност да си покаже гърдите отново, ако сметне, че си достатъчно наивен, за да повярваш в искреността на сексуалния й интерес към теб, и че може със сладки приказки да измъкне информация, докато сте в леглото.

— По дяволите, не! Аз избягвам човешките жени. Твърде умен съм за това. — Джъстис запази мълчание, неспособен да каже нещо, тъй като Джеси спеше недалеч надолу по коридора, а смесеният аромат на страстта им все още дразнеше носа му и държеше пениса му твърд от желание да я има отново. — Аз ще се оправя с лешояда. Ще й кажа, че не си тук. Наложило се е да отлетиш за среща в Резервата. Като стана дума за това, позволи ми да ти напомня за Майлс Ерон, утре сутринта в девет трябва да си в офиса му.

— Чудесно! — изръмжа Новият вид, уморен от срещи.

— Те се притесняват за нашия имидж, нали именно затова го наехме. — Тайгър направи пауза. — Ще те помолят да си боядисаш косата отново. Става все по-тъмна. Знаеш ги какви са медийните ни консултанти.

— Мъчение е, когато се навъртат около мен. Това лайно смърди.

— Ето защо се радвам, че не съм ти. Аз ще се оправя с мадамата, която обича да си показва циците, а ти се върни към онова, което правеше.

Джъстис се поколеба.

— Може ли да те помоля за една услуга?

— Разбира се.

— Уморен съм, Тайгър. Бих желал една нощ непрекъснат сън. Може ли да се справиш с всичко, което възникне, и да се погрижиш никой да не ме безпокои?

— Разбира се. — В гласа на другия мъж бликна съчувствие. — Ти заслужаваш това и много повече. Ще се погрижа за всичко, което се появи. Спи и почивай. И двамата знаем, че тази среща сутринта ще е ад, там ще те чака онази жена, за да ти боядиса косата. Ще остана в офиса и ще отклоня всички разговори към мен.

— Благодаря.

— Отивай да спиш и не се притеснявай. Ще се погрижа за всичко необходимо и ще звънна на охраната, за да съм сигурен, че ще стоят настрана от къщата ти. Не искам да патрулират твърде близо и да те събудят.

— Не е нужно да го правиш. Вече им казах да избягват близостта с дома ми.

— Те се притесняват за теб и искат да са сигурни, че си в безопасност. Не можем да позволим да ти се случи нещо. — Тайгър се засмя. — Никой друг не иска твоята работа. Всички се нуждаем твърде много от теб, защото нито един от нас не може да се държи толкова спокойно, независимо от онова, което казват или правят хората. Ти си най-толерантният и най-добре възпитаният от всички ни. Ще се окажем в един лайнян свят, ако те убият, защото никой друг не може да се справи с всичко това едновременно.

— Не мисля, че е вярно. — Раменете на Джъстис се отпуснаха.

— Така е. — Хуморът от гласа на Тайгър изчезна. — Ето защо ще направя всичко, за да бъда адски сигурен, че ще поспиш. Прецакани сме без теб. Спи дълбоко, мой човек — и прекъсна връзката.

Джъстис затвори телефона, стисна го здраво в юмрук и едва се стърпя да не счупи нещо.

Загледа се надолу по коридора към мястото, където спеше Джеси. Никога не бе предполагал, че ще поиска нещо повече от грижата за своите хора и сигурността, че те са успели да се слеят със света извън пределите на съоръженията за тестване. Една сексапилна, огнена червенокоска бе променила живота му. Желаеше я, но се съмняваше, че би могъл да има и двете.

Остави телефона си на масичката в коридора, затвори вратата на спалнята и погледна към часовника. Беше все още рано за сън, но бе уморен от начина си на живот, изтощен от поемането на толкова много отговорности и съкрушен от факта, че един ден, много скоро, ще трябва да се откаже от Джеси за доброто на народа си.

Пропълзя в леглото, вдиша аромата на жената и я придърпа в прегръдките си. Тя прошепна името му в съня си и целуна гърдите му, галейки лицето си в тях. Той обви още по-здраво ръце около нея.

Да бъде Джъстис Норт беше гадно, но засега щеше да има едно нещо, което желаеше до болка. Затвори очи, решен да се наслади на всяка секунда, която можеше да прекара с Джеси.