Алфред Бестър
Тигър! Тигър! (1)

ПРОЛОГ

Беше златна епоха, време за големи приключения, богат живот и трудна смърт, но никой не го забелязваше. Беше време на богатство и кражби, но никой не го признаваше. Беше период на крайности, забележителен век на прищевки, но никой не го обичаше.

Всички обитаеми кътчета на Слънчевата система бяха заети. Три планети, осем сателита и единадесет билиона жители пъплеха в един от най-вълнуващите познати нам векове, но въпреки това копнееха за старите времена, както е било и както винаги ще бъде. Слънчевата система кипеше от активност: войни, изхранване, размножаване, изучаване на новите технологии, които се появяваха, преди старите да бъдат овладени, и хората се подготвяха за първото изследване на звездите в дълбокото пространство, но…

— Къде са новите хоризонти? — питаха романтиците, в момент, когато границата на разума бе отворена от един драматичен инцидент, случил се в лабораторията на Калисто в началото на двадесет и четвърти век. В лабораторията на изследователя Джонт избухнал случаен пожар, при който огънят обхванал и учения. Виковете му за помощ, естествено, се свързали с представата за пожарникар. Кой можел да бъде по-изненадан от Джонт и колегите му, когато той се оказал пред извикания пожарникар, намиращ се на седемдесет фута разстояние от лабораторията. Те загасили пламъците и се впуснали да търсят причините и начина на неговото седемдесетфутово пътуване. Телепортацията — пренасянето на човек през пространството чрез усилие на собствената мисъл — била теоретична концепция, а от дълго бреме съществували неколкостотин лошо документирани доказателства, че това се е случвало в миналото. Това бил първият случай, в който явлението ставало пред очите на професионални изследователи.

Упорито изследвали Ефекта на Джонт. Това било явление, което би разтърсило Земята, а и Джонт имал желание да обезсмърти името си. Той направил завещанието си и си взел сбогом с приятелите. Знаел, че отива на смърт, защото изследователите възнамерявали да го убият. Не можело да има никакво съмнение в това.

Дванадесет психолози, парапсихолози и неврометристи от различни области се събрали в изследователската зала. Експериментаторите затворили Джонт в нечуплив кристален съд. Отворили водния шибър, запълващ съда с вода, и пред очите на Джонт счупили ръкохватката му. Било невъзможно да се отвори съдът и да се спре вливането на вода в него.

Концепцията била, че, ако се изисква смъртноопасна обстановка, която да стимулира Джонт да се телепортира, те трябва дяволски добре да го изплашат. Съдът се пълнел бързо. Наблюдателите събирали информация с напрегнатата прецизност на екип, който наблюдава затъмнение с камера. Джонт започнал да се дави. И тогава той се оказал извън съда. От него се стичала вода и кашлял гръмогласно. Той отново успял да се телепортира.

Експертите го изследвали и го разпитвали. Наблюдавали го на рентген, правили му неврологични тестове и изследвали химическия състав на тялото му. Уверили се, че Джонт е успял да се телепортира. Тайно започнали да набират доброволци-самоубийци. Все още били на примитивното ниво на телепортацията — най-честият изход от опитите бил смърт.

Те правели кратко изложение пред доброволците за същността на опитите. Джонт ги запознавал с извършеното от него и със своите мисли при изпълнението. Едва тогава започвали опитите, които ги убивали. Те ги давели, бесели, изгаряли; въвеждали нови форми на бавна, контролирана смърт. Никога нямало съмнение у подложените на опити, че тяхната цел е смърт.

Осемдесет процента от доброволците загинали, а за агониите им и угризенията на съвестта на убийците им може да се направи забележително и ужасяващо изследване, но мястото му не е в тази история, освен ако не желаем да хвърлим светлина върху чудовищността на онези времена. Осемдесет процента от доброволците загинали, но двадесет процента джонтирали (името на откривателя веднага се превърнало в нарицателно).

— Върнете романтичните времена — настоявали романтиците, — Когато човек може да рискува живота си в името на високи идеали!

Знанията нараствали бързо. През първото десетилетие на двадесет и четвъртия век принципите на джонтация били установени и било открито първото училище от самия Чарлз Форт Джонт. Тогава петдесет и седем годишен, увековечен, той се срамувал да признае, че никога повече не се осмелил да джонтира. Примитивните времена отминали — не било вече необходимо да се плаши човек със смърт, за да го принудят да се телепортира. Научили се как да обучават хората да разпознават, подчиняват и използват още една възможност на неограниченото си съзнание.

Как точно се телепортира човек? Едно от най-незадоволителните обяснения е дадено от Спенсър Томпсън, обществен представител на Джонт-училищата в интервю за пресата.

Томпсън: Джонтирането е като виждането — естествена дарба на почти всеки човешки организъм, — но тя може да бъде развита само чрез тренировки и практика.

Репортер: Искате да кажете, че не можем да виждаме без практика?

Томпсън: Очевидно Вие или не сте женен, или нямате деца, а най-вероятно и двете. (Смях)

Репортер: Не разбирам.

Томпсън: Всеки, който е проследил как детето се учи да използва очите си, би разбрал.

Репортер: Но какво е телепортация?

Томпсън: Транспортиране на личността от едно местоположение на друго единствено чрез усилие на паметта.

Репортер: Искате да кажете, че можем да си представим самите нас, преместени от… да кажем… Ню Йорк до Чикаго?

Томпсън: Точно така.

Репортер: А голи ли ще пристигнем?

Томпсън: Ако стартирате голи.

(Смях)

Репортер: Искам да кажа, ще се телепортират ли с нас и дрехите ни?

Томпсън: Когато хората се телепортират, заедно с тях се телепортират и дрехите, с които са облечени, и всичко, което биха имали сила да държат в ръце. Не ми е приятно да Ви разочаровам, но даже и дамите пристигат с дрехи.

(Смях)

Репортер: Но как го правим?

Томпсън: А как мислим?

Репортер: С умовете си

Томпсън: А как умът мисли? Какъв е мисловният процес? Как точно си спомняме, представяме, правим заключения, творим? Как точно мозъчните клетки действат?

Репортер: Аз не зная. Никой не знае.

Томпсън: И никой не знае как точно се телепортираме, но знаем, че можем да го правим — точно както знаем, че можем да мислим. Чували ли сте някога за Декарт? Той казва: „Мисля, значи съществувам.“ Ние казваме: „Мисля, значи джонтирам.“

Ако Ви се струва, че обяснението на Томпсън е неиздържано, проследете доклада на сър Джон Келвин до Кралското общество за механизма на джонтирането:

„Ние установихме, че телепортпационната способност е свързана с Тигроидната субстанция в нервните клетки. Тигроидната субстанция най-лесно се демонстрира чрез метода «Нисъл» при използване на 3.75 г метиленово тъмносиньо и 1.75 г венециански сапун, разтворени в 1000 мл вода. Там, където Тигроидната субстанция не се появява, джонтирането е невъзможно. Телепортацията е Тигроидна функция“. (Аплодисменти)

Всеки човек може да джонтира, ако развие две свои способности — зрение и концентрация. Той трябва да запамети визуално, пълно и прецизно мястото, на което желае да се телепортира и да концентрира латентната енергия на мисълта си в един-единствен импулс, за да пристигне там. Преди всичко той трябва да има вяра — вярата, която Чарлз Форт Джонт не успя никога да открие. Трябва да вярва, че може да джонтира. Най-малкото съмнение блокира мисловната вяра, необходима за телепортирането.

Дарбата, с която всеки човек се е родил, задължително ограничава способността за джонтиране. Някои имат превъзходна визуална памет и могат да поставят координатите на телепортиранто си прецизно, но им липсва енергията, за да достигнат там. Други имат енергията, но не могат, така да се каже, да видят къде ще джонтират. А пространството поставя окончателната граница, тъй като никой никога не е успял да джонтира по-далече от 1000 мили. Може да се изработи собствен начин за джонтскокове над земя и вода от Ном до Мексико, но никой скок не може да надмине хиляда мили.

Към 2420 година станал обичаен следният формуляр за кандидатстване за работа:

Място за идентификационните данни на ретината

ИМЕ (с главни букви): . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

                            фамилия    презиме    име

МЕСТОЖИВЕЕНЕ: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

                    континент       държава     окръг

ДЖОНТ-КАТЕГОРИЯ:

        М (1000 мили):  …         L (50 мили):  …

        D (500 мили):   …         Х (10 мили):  …

        С (100 мили):   …         V (5 мили):   …

 

 

Старото Бюро за автомобилни двигатели се заело с нова дейност и редовно тествало и класифицирало кандидат джонтърите, а старата Американска автомобилна асоциация (ААА) променила инициалите си на АДА.

Въпреки всички усилия никой не бе успял да джонтира в Космоса, макар че много експерти и глупаци се опитвали Хелмут Грант например загубил цял месец за запаметяване на координатите на джонтплатформата на Луната и за зрително запаметяване на всяка миля от двеста и четиридесетте хиляди мили траектория от Таймс скуеър до Кеплер сити. Грант джонтирал и изчезнал. Никога не успели да го открият. Безследно изчезнали и Енцо Дендридж — религиозен фанатик. Джейкъб Мария Френдлих — парапсихолог. Който би трябвало да знае много повече за търсенето на метаизмеренията, отколкото за джонтирането В дълбокото Пространство, Шипрек Коган — професионален търсач на слава, и стотици други лунатици, невротици и самоубийци. Пространството е затворено за телепортацията. Джонтирането е ограничено до движение по планетите на Слънчевата система.

За три поколения цялата Слънчева система усвоила джонтацията. Този преход бил много по-ефектен, отколкото смяната на епохата на коня и каруцата с бензиновата ера четири столетия по-рано. На три планети и осем сателита социалните, правовите и икономическите структури се срутвали, докато нови обичаи и закони, изисквани от джонтацията, се изграждали на тяхно място.

На Земята избухвали бунтове, когато бедняците джонтирали от крайните квартали и се настанявали в равнините и горите, нападайки добитъка и реколтата. Станала революция в жилищното и общественото строителство. Трябвало да бъдат въведени лабиринти и маскиращи устройства, за да се предотврати незаконното влизане чрез джонтация. Имало банкрути, паника, стачки и глад. Когато се срутили индустриите, съществуващи преди джонтацията.

Чумни пандемии вилнеели, тъй като джонтиращи скитници пренасяли болестите и паразитите в незащитените страни. Малария, елефантиаза и костни възпаления се пренасяли до Гренландия, бесът се върнал в Англия, след като бил ликвидиран преди 300 години. Японският бръмбар, цитрусовото съхнене. Кафявата ръжда и дървоядите се простирали до най-отдалечения кът на света, а от една забравена заразна яма в Борнео се появила отново отдавна изчезналата проказа.

Вълна от криминални деяния заливала планетите и сателитите, тъй като подземният свят джонтирал, следвайки нощта по цялата планета, и полицията била безсилна. Отново се възвърнали ужасните норми на Викторианската епоха — забрани и табута при борбата на обществото срещу сексуалните и моралните опасности от джонтирането. Жестока война избухнала между Вътрешните планети — Венера, Земя и Марс — и Сателитите на Външните планети, причинена от икономическите и политическите последствия от телепортацията.

До изгряването на джонт-ерата трите Вътрешни планети и Луната живеели в деликатно икономическо равновесие със седемте населени Сателита: Йо, Европа, Ганимед и Калисто на Юпитер, Рея и Титан на Сатурн и Ласел на Нептун Обединените Сателити на Външните планети снабдявали със суровини вътрешнопланетните заводи и представлявали добър пазар за произведените стоки. За едно десетилетие джонтирането разстроило този баланс. Сателитите на Външните планети — млад, неопитен свят в процес на изграждане — купували седемдесет и пет процента от вътрешнопланетната транспортна продукция. Джонтирането ликвидирало всичко това. Те купували деветдесет процента от вътрешнопланетната комуникационна продукция. Джонтирането премахнало и това. Като последствие Вътрешните планети отказали да купуват суровини от Сателитите.

При така разстроените търговски отношения станало неизбежно прерастването на икономическата война в унищожителна катастрофа.

Вътрешнопланетните картели отказвали да превозват производствено оборудване до Сателитите на Външните планети, опитвайки се да предотвратят бъдеща конкуренция. Сателитите конфискували планетите от своя свят, чийто суровини използвали, нарушили патентните задължения, игнорирали кралските облигации… и войната започнала.

Това била уродлива и гротескна епоха. Целият свят бил обезобразен по удивителен и ужасен начин. Класиците и романтиците, които го мразели, не съзнавали потенциалното величие на двадесет и четвъртия век. Те били слепи и не съзирали еволюцията, пречките за прогреса от сливането на антагонистични крайности.

Класици и романтици заедно не осъзнавали, че Слънчевата система се тресе на границата на човешката издръжливост и ще промени човека, ще го направи господар на Вселената.

На този кипящ фон на двадесет и четвъртия век започва отмъстителната история на Гъливер Фойл.