Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prawiek i inne czasy, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отполски
- Георги Кръстев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Мария(2014)
Издание
Олга Токарчук. Правек и други времена
Полска. Първо издание
Редактор: Емануил А. Видински
Коректор: Йорданка Михайлова
Графично оформление: Красимир Терзиев
ИК Алтера, София, 2008
Делта Ентертейнмънт ЕООД София 1000
ISBN: 978–954–9757–07–1
Предпечат: Айспейс Медия
Печат: Дедракс ООД, София
История
- —Добавяне
Времето на овощната градина
Градината има своите две времена, които се преплитат и настъпват година след година. Това е времето на ябълките и времето на крушите.
През март, когато земята става топла, овощната градина започва да вибрира и се впива в тялото на земята с подземни, ноктести лапи. Дърветата сучат от земята като кученца, а дънерите им стават по-топли.
В годината на ябълките дърветата дърпат от земята кисели води от подземните реки, които имат силата за промяна и движение. В тези води е нуждата от натиск, растеж и разпространение.
В годината на крушата е съвсем различно. Времето на крушите е изсмукване на сладките сокове от минералите, бавното им и меко свързване в листата със слънчевите лъчи. Дърветата се спират в своя растеж и се наслаждават на сладостта на самото съществуване. Без движение, без развой. Овощната градина тогава изглежда непроменлива.
В годината на ябълките цветовете цъфтят кратко, но най-красиво. Често ги прерязва студ или обрулват силни ветрове. Плодовете са много, но дребни и не толкова великолепни. Семената скитат далече от местата на раждането си: глухарчетата прекрачваха потока, тревите летят над гората към други ливади, а понякога вятърът ги пренася дори през морета. Животинските котила са слаби и малки, но от тези, които преживеят първите дни, израстват здрави и хитри единици. Лисиците, родени през времето на ябълките, не се колебаят да се приближат до курниците, както и ястребите и белките. Котките убиват мишки, не защото са гладни, а заради самото убиване; листните въшки атакуват градините на хората, а пеперудите си взимат най-ярките цветове на крилата. Годините на ябълката раждат нови идеи. Хората утъпкват нови пътеки. Изкореняват горите и садят млади дървета. Строят прегради на реките и купуват земя; копаят основи за нови къщи. Мислят за пътувания. Мъжете изневеряват на жените си, а жените — на мъжете. Децата изведнъж стават зрели, тръгват по своя път. Хората не могат да спят. Твърде много пият. Взимат важни решения и започват да правят това, което никога дотогава не са правили. Възникват нови идеи. Сменят се правителства. Борсите са нестабилни и само за един ден можеш да станеш милионер и да загубиш всичко. Избухват революции, които променят строевете. Хората мечтаят и бъркат мечтите с това, което смятат за действителност.
В годината на крушите не се случва нищо ново. Това, което вече е започнало, продължава. Това, което още го няма, събира сили в несъществуване. Растенията укрепват корените и стволовете, не се стрелват нагоре. Цветята цъфтят бавно и лениво, докато станат големи. На розовия храст има малко рози, но всяка от тях е голяма като човешки юмрук. Такива са също и плодовете във времето на крушата — сладки и ароматни. Семената падат там, където са расли, и веднага пускат мощни корени. Класовете на житата са дебели и тежки. Ако не е човекът, тежестта на семената би ги смачкала в земята. Животните и хората натрупват тлъстини, защото хамбарите пращят от урожай. Майките раждат големи деца и по-често от обикновено на бял свят се появяват близнаци. Животните също имат големи котила, а млякото в гърдите е толкова, че могат да накърмят малките. Хората мислят за строежи на къщи, дори на цели градове. Чертаят планове, мерят земята, но не се захващат за работа. Банките обявяват огромна печалба, а в складовете на големите фабрики залежава стока. Укрепват се правителствата. Хората мечтаят и накрая забелязват, че всяка тяхна мечта се сбъдва — дори тогава, когато вече е твърде късно.