Олга Токарчук
Правек и други времена (36)

Времето на Шенбертови

На следващата нощ Михал събуди Павел и заедно отидоха някъде. Миша не можа да заспи повече. Струваше й се, че чува изстрели, далечни, ничии, враждебни. Майка й лежеше неподвижно с отворени очи на леглото. Миша провери дали диша.

Призори мъжете се върнаха с някакви хора. Заведоха ги в мазето и го затвориха.

— Ще ни убият всичките — каза на Павел на ухото, когато се върна в леглото. — Ще ни изправят до стената, а къщата ще я подпалят.

— Това е зетят на Шенбертови и сестра му с децата. Никой друг не е оцелял — отговори.

Сутринта Миша слезе с храна в мазето. Отвори вратата и каза: „добро утро“. Видя ги всичките: пълничката жена, момчето и момиченцето. Не ги познаваше. Но познаваше зетя на Шенбертови, съпругът на Рахела. Стоеше с гръб към нея и монотонно удряше глава в стената.

— Какво ще стане с нас? — попита жената.

— Не знам — отвърна Миша.

Живяха в четвъртото, най-тъмно мазе до Великден. Само веднъж жената с дъщеря си се качиха горе да се изкъпят. Миша помагаше на жената да среши дългата черна коса. Михал слизаше при тях всяка вечер с храна и карти. На втория ден от празниците ги изведе през нощта към Ташов.

Няколко дни по-късно стоеше до оградата със съседа Красни. Разговаряха за руснаците, че вероятно са близо. Михал не питаше за сина на Красни, който беше партизанин. За това не се говореше. Накрая Красни се обърна и каза:

— Край пътя за Ташов, в новата земя, лежат някакви убити евреи.