Песен за нибелунгите (2)

II епизод
Зигфрид

Край Долен Рейн израсна • отрокът благороден

на кротката Зиглинда • и Зигмунд — цар достоен,

богат владетел, в битка • храбрец, но хрисим в мир —

сред замъка им в Ксантен, • прочут надлъж и шир.

 

Тоз принц на име Зигфрид • бе снажен и напет,

в опасности пребродил • на кон царства навред,

със сила отличил се • по чуждите земи.

Какви юнаци сетне • в Бургундия откри!

 

В младежките години, • в лудешки времена

що подвизи извършил • легенда не една

на Зигфрид посветена • редеше чудеса

и будеше възхита • юнашка красота.

 

Прилежно възпитаван • тъй както подобава,

подир с дела постигна • заслужена прослава.

На Зигмунд из земите • ликуваха мнозина,

че Зигфрид бе във всичко • от други ненадминат.

 

Когато поотрасна, • на приеми в двореца

той въжделен гост стана. • И дама, и девица

държеше да го зърне • сред другите мъже

и благосклонността им • той виждаше добре.

 

Без придружител рядко • бе пускан на езда.

Наставници му бяха • все люде на честта.

Одежди му гласеше • царицата сама.

Любимец бе на всички, • на цялата страна.

 

С оръжие щом бе му • по сила да борави,

на него всичко нужно • тозчас се предостави.

Започна да ухажва • красавици той също,

които склонни бяха • с взаимност да отвръщат.

 

Пред воините си Зигмунд • тогаз оповести,

че празненство ще вдига • с приятелите си.

Вестта земи обходи • на доблестни крале.

На гостите дари той • доспехи и коне.

 

Където някой щеше • да става рицар смел,

в рода си като всеки • по своя път поел,

поканен бе да дойде • на празника голям.

Добиха сетне с принца • те рицарския сан.

 

За празника мълвата • се носи и до днес.

Цар Зигмунд и Зиглинда • заслужиха почест

за даровете скъпи, • раздавани поред

на толкоз много гости, • пристигнали отвред.

 

Там четристотин млади • оръженосци щяха

одежди като Зигфрид • да облекат, та бяха

девойките усърдни • затуй, че бе им драг.

Те камъни безценни • и злато на варак

 

пришиваха с галони • към дрехите парадни,

на празника момците • да бъдат най-изрядни.

Скамейки царят сложи • за публика подбрана.

При летен поврат-слънце • синът му рицар стана.

 

Към черквата поеха • богатите васали

и рицарите славни. • Традиции признали,

обслужваха днес с радост • те бъдните бойци —

така почели бяха • тях други храбреци.

 

Присъстваха и в храма • на меса в чест на Бога.

Избликна от тълпата • възторг до изнемога,

щом рицарската степен • от рицари получи

там всеки с чест, каквато • едва ли пак ще случи.

 

А после се завтече • към оседлан жребец.

Тъй вихрен бе турнирът • край царския дворец,

че скоро се тресяха • просторните палати.

Възбудено шумяха • юнаците сърцати.

 

На млади и на стари • от набезите мъжки

дробеше се дървото • на копийните дръжки.

Трески се разлетяха • до царските покои,

усърдно развъртяха • бойци ръцете свои.

 

По знак на домакина • игрите прекратиха.

Отведоха жребците • и в здрачината тиха

що щитове лежаха • в двубои разломени,

с изронени брилянти • в тревата разпилени.

 

А гостите на царя • поканиха от двора.

Какви отбрани гозби • досадната умора

прогонваха чрез вино, • поднесено с финес!

На чужди и на свои • оказана бе чест.

 

Тоз ден, макар изпълнен • с веселия безброй,

вагантите забавни • не знаеха покой:

възнаградени щедро, • залисваха момците

и жънеха похвали • на Зигмунд за земите.

 

Към Зигфрид царят рече • на рицарите где

земя и замък в лен той • самият да даде.

Връстниците си принцът • с имот ощастливи

и бяха предоволни • от идването си.

 

Пак почна веселбата • и седем дена трая.

Богатата Зиглинда • по навик най-накрая

от обич към сина си • почете гости смели

с червено злато в дар, та • любов да му спечели.

 

Не бе останал беден • вагант един поне.

Раздаваха се щедро • доспехи и коне,

като че ли животът • изтичаше след ден.

Где поданикът бивал • е тъй възнаграден?

 

С възхвала празненството • почтено отшумя.

Отпосле се разнесе • мълва из таз земя:

велможи пожелали • да стане принцът цар,

но Зигфрид не ламтеше • за титла господар.

 

Не щеше той по воля • на няколко велможи,

дорде баща му жив е, • короната да сложи.

Но бе готов да брани • от подлости и враг

съдбата на подвластни • безстрашният юнак.