Джон Лескроарт
Наградата (16)

16.

Някога, някога, в ранните дни на сегашната администрация на окръжния прокурор Кларънс Джекмън, Джина Роейк бе сред основните членове на най-приближения му кръг и го съветваше по общински и юридически въпроси, докато той не се издигна — за негова собствена изненада, — до настоящия си пост. Приближеният кръг продължи неформалното си съществуване, като в продължение на близо година се срещаше почти всеки вторник за обяд в „При Лу гърка“ и през това време неговите членове установиха, че са създали силни връзки помежду си. Адвокати като Роейк, партньорката й Дизмъс Харди и тогавашното й гадже Дейвид Фриймън успяха някакси да намерят обща почва с подобните на Джекмън — градския и областния главен прокурор и Ейб Глицки, тогава шеф на детективския отдел в полицията на Сан Франциско.

Сред членовете на кръга бе също и Джеф Елиът, автор на популярната колона „Градска мълва“ в „Кроникъл“. Още като млад Елиът бе заболял от множествена склероза, която се бе развила през годините, така че сега той рядко ставаше от инвалидния стол или от бюрото си на партера в сградата на „Кроникъл“ на Пета улица и „Мишън“. Доста едър, с брада и гъста сивееща коса, спускаща се доста под ушите, независимо от състоянието си, той притежаваше остър ум, както винаги и бе наясно с почти всичко, свързано с града, неговите жители и институции, били те обществени или не.

Сега, неспособна да скрие притеснението си от безгрижието, с което приятелят й Уайът Хънт се отнасяше към разследването на убийството на Комо, както и към присъствието на Лен Търнър в цялата каша, Джина Роейк седеше на твърд дървен стол под диагонал на Елиът в миниатюрния му офис.

Беше вторник, 4:30 следобед.

— Всъщност — говореше Елиът, — ако вярвах в съвпадения, бих казал, че е чиста случайност това, че ти дойде тук точно днес с този въпрос.

— В какъв смисъл?

— Понеже тъкмо днес аз… — Той затършува по бюрото си и измъкна лист хартия от една купчина. — А, ето го. Какъвто съм си първобитен, аз продължавам да изисквам и получавам хартиени копия на статиите си. Мразят ме заради това, но какво да сторят? Нали съм звезда. Така че, това е утрешната статия. Може да ти се види интересна.

Градска мълва

От Джеф Елиът

Всички знаят, че убийството на градския активист Доминик Комо миналия вторник остави неговият водещ младежки проект „Сънсет“ (МПС) в нестабилно състояние. „Градска мълва“ обаче научи от източници в здравните служби, че проблемите там може да са започнали още преди смъртта на господин Комо. Източниците, пожелали да останат анонимни, тъй като докладите, за които говорят не бива да стават публично достояние до края на седмицата, описват една организация, изпълнена с политически интриги и корупция.

Роейк вдигна глава от листа.

— Нека отгатна — каза тя. — Комо и приятелчетата му са си пълнели джобовете с дарителските пари.

— По дяволите — изруга Елиът. — Откраднала си ми сензацията. Кой би си го помислил?

— Добре, чакай да погадая още. Просто напосоки. По някакъв начин Лен Търнър е затънал в това до ушите.

Елиът въздъхна.

— Ти си медиум.

Джина сви рамене.

— Не е кой знае какъв талант. — И отново се зачете.

Според документи, огласени от федералното правителство миналия петък, на МПС се отказва федерално финансиране и договори за срок от една година, заради неоторизирано харчене на фондовете на „Америкорпс“. През последните четири години „Америкорпс“ са превели над 4.6 милиона долара на МПС. Според сключения договор, МПС се е съгласил тези фондове да бъдат използвани за заплащане на преподаватели в кампуса „Ортега“, за модернизиране на определени имоти с цел използването им като места за превъзпитание, както и за подпомагане на маркетинга и дейностите на подотчетните на МПС фирми, като хамалската компания, художествената галерия и театъра.

Вместо това, документът изрежда цял списък от злоупотреби на господин Комо, в това число:

• Злоупотреба със средства на „Америкорпс“ с цел лично облагодетелстване, например наемане на няколко шофьора, които да го возят по лична работа, да му мият колата и да изпълняват негови персонални поръчки.

• Незаконно увеличаване заплатите на инструкторите в „Ортега“ кампус с федералните средства чрез вписването им в програмата „Америкорпс“ и отпускането на социални помощи и образователни премии.

• Неправомерно използване на членове на „Америкорпс“ за политическа дейност, като например разпространението на брошури и телефонна агитация.

• Неправомерно използване на членовете на „Америкорпс“ не като преподаватели, а като портиери и чиновници в кампус „Ортега“.

— А как са разбрали? — попита Джина. — Кажи ми, че някой от организацията го е издал. Обожавам, когато змиите почнат да се хапят помежду си.

— Нищо толкова драматично. Поне на нас не ни е известно. Някой от федералната Корпорация на националните и градски служби е хванал някакви несъответствия. Трябва да видиш целия доклад. Доста е недвусмислен.

— Счетоводители-педанти — каза Джина. — Как да не ги обичаш?

Елиът кимна.

— Чети по-нататък. Сега идва местната пикантерия, която ще докаже таланта ти на медиум.

Пак по същата тема, в края на миналата седмица Надзорният съвет на Сан Франциско огласи годишния си отчет за изпълнението на бюджета на програмата „Общество на възможностите“ (ОВ), оглавявана от Лен Търнър. Освен тази длъжност, на която е назначен от кмета, господин Търнър също така работи и като юристконсулт към няколко организации с нестопанска цел, ориентирани в сферата на социалното подпомагане, в това число Коалиция „Мишън стрийт“, „Убежище за жени — жертви на домашно насилие“ и, забележете, МПС, наред с другите.

Програмата ОВ е осигурила почти 4 милиона долара, най-вече пари от частни дарители, за подпомагане на някои от най-бедните квартали на града. Току-що публикуваният отчетен доклад обаче разкрива, че независимо от този приток на средства, предвидени предимно за извънкласни занимания, здравеопазване, рехабилитация на наркозависими, намиране на работа, по същество програмата не може да се похвали с никакви резултати от усилията си през последните две години.

— Значи — каза Джина, — надзорниците са знаели, че това се задава?

— Така изглежда.

— И все пак се правят на паднали от Марс.

— Именно.

— Къде са отишли парите тогава?

— Чети нататък.

Ето само някои от съмнителните, с нищо неоправдани разходи: за консултации с професионалисти по социалното подпомагане 602335 долара, за театрални и музикални събития 136800 долара, за консултанти и връзки с обществеността 477210 долара, за персонала на програмата 372000 долара, за развитие на общността 256780 долара. Извън тези „разходи“, почти 2 милиона долара са отишли за „организации на общността и други служби“ — т.е. за същите организации с нестопанска цел, които се разпореждат с фондовете на ОВ. И накрая, само господин Търнър получава от програмата заплата от 370 000 долара на година.

Подобни разкрития ни карат да вярваме в негативния термин, който понякога се използва за описание на такива обществени активисти: „сутеньори на бедността“. Те обичат да се представят като хора, които „се справят добре като вършат добро“. И наистина, доста добре се справят. Фактически, съдейки по финансовите злоупотреби, разкрити от цитираните два доклада, бихме казали, че в Сан Франциско организациите с нестопанска цел всъщност играят една силно печеливша игра с големи пари. А като се вземе предвид и убийството на господин Комо, тя може да се окаже и смъртоносна.

Джина Роейк подаде обратно листа на Джеф Елиът.

— Струва ми се доста незаконно — заключи тя. — Да не говорим, че е и леко опасно, за което най-вече исках да предупредя Уайът.

— Уместно. Той не го ли възприе?

— Не достатъчно сериозно, струва ми се. — Тя помълча. — Но, извън протокола, какви са шансовете, според теб, тези два доклада — тя посочи към току-що прочетената статия, — да нямат нищо общо с убийството на Комо?

Елиът се облегна назад и си потърка брадата.

— Едно към петдесет. Може би дори едно към сто. Ще съм изумен, ако нямат общо.

— Аз също. Времето е преценено идеално. Тогава въпросът е, защо по-точно някой ще иска да го убива заради това?

Елиът се засмя.

— Да не би да се надпреварваш за наградата?

— Не съвсем, макар че, ако сега измислим нещо наистина добро, ще се радвам да си я поделя с теб.

— Дадено. Разбрахме се. — Елиът се пресегна и те си стиснаха ръцете. — Дай ми само една секунда. — Той отново се облегна и затвори очи с отметната назад глава.

— Теория номер едно започва малко хлабаво, но завършва убедително.

— Дай да чуя хлабавата част.

— Добре. Да предположим, че Комо или не е знаел, или не е бил отговорен за нищо от казаното в статията. — Той вдигна ръка. — Предупредих те, че е хлабаво. Но да допуснем…

Роейк се намръщи.

— Добре, но само теоретично.

— Става. Комо е същински светец, който и не подозира, че над „Сънсет“ е надвиснал скандал. Някой друг, нека го наречем Търнър, поради липса на по-добър термин, е вършел счетоводни измами и е пренебрегвал правилата в продължение на три или повече години…

— Да кажем двайсет — обади се Роейк.

— Добре, двайсет. Както и да е, миналата седмица Комо подочува за проблема с „Америкорпс“ и федералните фондове. Затова отива при Търнър, неговият корпоративен съветник, и разбира, че тъкмо Търнър трябва да е бил човекът, който е подправял данни и е злоупотребявал с фондовете. Среща се с него насаме и го изобличава, казва му, че ще го уволни, ще изрита задника му от програмата, такива неща. Търнър не може да допусне това да се случи и ето ти тебе. Пречуква го.

— Да, но Търнър знае, че информацията така или иначе ще излезе наяве.

— Естествено, обаче ако се държат един за друг, чисто и просто „Сънсет“ ще изгуби част от федералното финансиране за известно време, но извън това нищо друго няма да се случи. Нищо няма да се промени. От друга страна, ако Комо се разсмърди, Търнър дълбоко ще затъне в лайната и ще бъде изхвърлен от света на нестопанските цели, откъдето идват всичките му доходи. Да не говорим, че това е и целият му живот.

Роейк обмисли за момент тази възможност.

— Възможно е — каза накрая, — но само ако докажеш предпоставката, в което се съмнявам.

— Да — съгласи се Елиът. — И аз се съмнявам. Искам да кажа, малко трудно ще бъде да се твърди, че Комо не е знаел, че има няколко шофьора, които да го возят насам-натам, нали?

— Така е. Тогава какво ни остава?

— Трябва ни втора теория, но аз изложих първата, така че сега е твой ред.

— Добре. — Роейк също затвори очи. — Добре, как ти се струва това: на някой от частните спонсори му е писнало, че Комо на практика краде от тях и то лично.

— И затова са го убили? — Елиът поклати глава. — Никак не ми се вижда убедително. Освен това, говорим за парите на ОВ, а докладът — отчетът за бюджета — е трябвало да се появи тъкмо по времето, когато някой го е убил. Така че, ако е било заради парите, избраното време показва, че е ставало въпрос за федералните пари.

— А в известен смисъл и за Търнър, не мислиш ли? Добре, какво ще кажеш за това: И двамата са знаели за паричните проблеми. Дали някой от тях не го грози затвор, заради това?

— Не зная. Ти си адвокатът, ти би трябвало да знаеш. Колкото до мен, струва ми се, че не е невъзможно.

— Добре, засега го приемаме. Да кажем, че Търнър е знаел, че отива в затвора, ако двамата почнат да се обвиняват взаимно. Освен ако Комо не е мъртъв, тогава само Търнър ще обвинява Комо. Комо е откраднал парите, злоупотребил е с фондовете, всичко е по негова вина.

— Това е добро — каза Елиът.

— Да, но… ако случаят е бил такъв, изненадана съм, че Търнър дори не се е опитал да го направи да изглежда като самоубийство — Комо знае, че ще го обвинят и затова решава да се самоубие. И все пак, общо взето става. Или пък — очите на Роейк светнаха, — още по-добре… това ще ти хареса… Търнър има свои хора сред пуснатите условно или тези на рехабилитация и наема един от тях да очисти Комо. Ако не се съгласят, той може да ги върне в затвора. Пък и така или иначе, на тях какво им пука за Комо?

— Значи е улично нападение?

— Поне е теория, която сработва. А на нас ни трябва нещо, което да свързва убийството с Лен Търнър и парите, нали така?

Елиът изръмжа одобрително.

— Блазнеща мисъл. Може би Хънт трябва да говори с него.

— Благодаря ти, Джеф — възрази тя, — но аз дойдох тук тъкмо, за да го откажа от подобна идея. Той фактически работи за Търнър, но не бива да се забърква с него. Освен това, Търнър контролира фонда за наградата.

Елиът повдигна вежди.

— Значи ми казваш, че Хънт ще остави Търнър така? И изобщо няма да го разследва?

— Така се надявам. От тях се очаква да са само депо за филтриране на информацията, която постъпва в полицията.

— И какво ти подсказват в такъв случай способностите ти на медиум?

— За жалост — каза тя, — подсказват ми, че си пилея времето на вятъра.

 

 

След като огледаха багажника на лимузината в „Сънсет“, установиха, че манивелата действително липсва. Сега, седнал отново на бюрото си в отдела по убийства, Девин Джул затвори телефона и погледна към бюрото на партньорката си Русо. Тя седеше с подаден между устните език и се взираше в напечатания на хартия разпит, който бяха провели по друг случай.

Той взе един кламер и го метна към нея. Тя вдигна раздразнено глава.

— Какво?

— Няма да повярваш кой беше.

— Джордж Клуни.

— Не. Пробвай пак.

— Щом не е Джордж Клуни, не ме интересува кой е бил.

— Напротив.

Тя взе кламера, разтвори го, после пак го изви обратно.

— Едва ли са се обадили толкова скоро от лабораторията за манивелата.

Джул кимна доволно.

— Господин Комо трябва да е бил по-важен, отколкото си мислехме. Намерили са следа от неговата ДНК. Категорично и без съмнение.

— Как изобщо са намерили ДНК след всичката онази вода в езерото?

— Според мен, с Божията помощ.

— И все пак?

— Косъм с фоликула се е залепил за манивелата. Калта го е обгърнала отвсякъде и е попречила да се отмие. Можеше да си престои така и милион години, ако не го бяхме открили. — Джул се облегна назад и обхвана тила си с длани. — Знаеш ли какво означава това? Съдебна заповед за колата.

Русо въздъхна и раменете и увиснаха.

— И предполагам, че това ще трябва да стане още тази вечер?

— Вземаме заповедта тази вечер и веднага изземваме колата, преди някой да успее да я почисти още по-добре, а първата ни работа утре е да я претърсим. — Той посочи към купчината книжа на бюрото на партньорката си. — Сара, какво ти става? Виж с какво се занимаваш, точно когато играта се развихри. Следата почна да става гореща. Усещам го. — Той се изправи на крака. — Хайде да тръгваме да си намерим съдия. Идваш ли с мен? Сигурен съм, че идваш.

Тя въздъхна отново, този път малко преувеличено.

— Да, вожде, идвам.