Дороти Идън
Американската наследница (18)

Глава осемнадесета

Хети не можеше да повярва, че късметът и този път не й изневери. Гостуването на вуйчо Джонас се превърна в пълен успех за нея. Придружен от Хюго, той отпътува за Лондон и отседна за малко в „Риц“. Пим ги закара в града с ролс-ройса. Хюго щеше да изпробва за последен път изкуствения си крак и ако всичко бе наред, щеше да си го сложи още преди завръщането си в Лобърн. По тази причина той бе в бодро настроение и сбогуването премина много сърдечно. Лайънъл, Кити, Фреди, лейди Флора и Джулия се събраха на стълбището и замахаха приветливо на заминаващите.

— Приятен старец — каза Лайънъл. — Не съм допускал, че един американец може дотолкова да се заинтересува от бъдещето на една английска къща.

— Този факт ме радва — обади се и Кити. — Защото ако Хети роди например шест дъщери, един ден къщата ще стане собственост на Фреди. — При тези думи тя погледна мило Хети. — Тя трябва да заведе първото си бебе в Ню Йорк и да го покаже на вуйчо Джонас. Мисля, че този човек е доста самотен.

— Да, може би ще те послушам. Разбира се, това може да стане едва след края на войната. — Хети бе доста изненадана от себе си и заплака. И то не толкова защото почувства облекчение, а защото наистина й стана мъчно за вуйчо Джонас.

— Днес всички си стягат куфарите — обади се неочаквано Фреди.

— Всички ли?

— О, да. Вуйчо Джонас и Джулия. Цели двама души.

— Нима и Джулия?

Лейди Флора се обърна към Хети:

— Да, Джулия реши да ни напусне. Конете много й липсват, а и аз вече не съм в състояние да й намеря достатъчно работа. Тя скучае.

— Да, но къде ще отиде сега? — попита Кити. — За нея Лобърн бе нещо като роден дом.

— От доста време не е така. Сега тя вече може да стои и на собствените си крака и да се грижи сама за себе си. Препоръчах й да изкара курс за секретарки. Умее много добре да пише писма.

Неволно Хети отвърна на загадъчния поглед на лейди Флора.

— Както сигурно знаете, Хети, вуйчо ви е останал с впечатлението, че сте си назначили секретарка. Но това не е така, нали?

— Накъде биеш, мамо? — попита Лайънъл.

— А, нищо особено, Лайънъл. Предполагам, че сега вие двамата с Кити ще тръгнете пак да си търсите къща. В такъв случай Хети може, ако иска, да изпие с мен горе чаша шоколад. Предупреждавам ви, Хети, понеже Джулия вече я няма, отсега нататък ще се нуждая по-често от вашата компания.

— Естествено, лейди Флора — отвърна Хети церемониално. — Сега веднага ли да дойда горе?

— О, да. Много мило от ваша страна. — Лейди Флора потръпна. — Хладно е. Сбогуванията са тъжно нещо. Независимо от причините.

На Хети не й оставаше нищо друго, освен да се държи напълно открито. Бе седнала срещу свекърва си в хубавата й зелено-бяла всекидневна и реши да започне направо.

— Как разбрахте, че Джулия е написала това писмо на вуйчо Джонас? И другото до Лорд & Тейлър? Аз го предполагах, тъй като ми бе известен нейният мотив, но как стигнахте вие до този извод?

— Тъй. — Лейди Флора започна да грее ръцете си на огъня. — Сега вече стана уютно. Как съм разбрала ли? Е, просто я принудих сама да каже истината! Признавам, че не ми беше никак приятно. Беше време, когато се надявах, че Джулия ще ми стане снаха. Много я харесвах. Ние и двете не гледахме с добро око на пристигането ви в Лобърн, Хети. Сигурно сте забелязали какво е отношението ми към вас. Сега обаче съм длъжна да ви се извиня.

— Забелязах, че постоянно ме подозирате в нещо. Задавахте ми толкова много въпроси.

— Да. Струваше ми се, че се налага. Но докато аз постепенно започнах да приемам отговорите ви, Джулия ставаше все по-недоверчива и по-недоверчива. О, боже, колко неприятно е всичко това. Мога само да ви кажа, че с времето ревността й към вас нарастваше, а накрая дори реши да разруши вашия брак с цената на всичко. Първоначално бях изцяло на нейна страна, но когато видях колко умно подхождате към Хюго и отвратителните му настроения — спокойна, жилава и търпелива, промених мнението си.

— Аз съм жилав и търпелив човек, лейди Флора.

— Наистина е така. Вие се примирихте с ужасните капризи на Хюго, докато други жени — дори и Джулия — щяха да се откажат от битката. Затова реших да премина на ваша страна. А не можех да приема и онова, което стори Джулия.

— И какво е сторила тя?

— Вижте, ще ви покажа. Тя състави списък с основанията, които според нея ви уличават, че не сте Клеманси Джарвис. И когато изяснеше всичко около вас, щеше да покаже този списък на Хюго.

— Значи затова е трябвало вуйчо Джонас да ни погостува.

— Да. А сега го прочетете, моля!

— Необходимо ли е?

— Да! Освен ако не се страхувате от написаното, разбира се.

— Не, не се страхувам — излъга Хети.

Неохотно прехвърли прилежно изписаните страници, изпълнени с предположения, обвинения и мними доказателства.

„а) Тази млада жена дойде тук нервна и боязлива, като твърдеше, че е загубила годежния си пръстен в морето.

Само че на ръката си носеше златна гривна с инициали К. М. Дж. Този факт не направи впечатление на Хюго, но на нас двете с лейди Флора ни се стори малко вероятно пръстенът да е изпаднал, а гривната — не.

б) Всяко писмо, което получеше, предизвикваше в нея панически страх. Сякаш се боеше от възможното му съдържание.

в) Не искаше да я наричат Клеманси. Останахме с впечатлението, че свързва това име с нещо ужасно.

г) Често и без всякаква видима причина се чувстваше заплашена. Веднаж, например, на излизане от църквата приличаше на човек, срещнал призрак. Сигурно съвестта й не е чиста.

д) Кетрин Евърсли ни разказа, че на кораба Клеманси Джарвис е флиртувала и постоянно е излагала на показ новите си рокли, шити до една от Лорд & Тейлър. Е добре, след като е била толкова «отворена», защо тук тя внезапно се превърна в тихо и боязливо същество? Според мен, защото не е същото момиче.

е) Смайването на Хети, когато от Ню Йорк изпратиха зелената рокля. И тя не й бе по мярка! Наистина не съвпадаше точно с фигурата й. Единствена аз забелязах тази подробност. Но аз бях поръчала роклята и когато пратката пристигна толкова неочаквано за нея, Хети се изплаши много.

ж) Постоянно я връхлитаха кошмари, свързани с корабокрушението, а Кити пък ми разказа за някакъв тежко ранен летец от Канада, който я е познал по гласа, за него обаче това не била Клеманси Джарвис.

з) Веднаж насън е извикала силно името на Клеманси. Кити ми каза, че Лайънъл е присъствал, когато това е станало и е бил доста смутен. С оглед на горните обстоятелства сметнах за необходимо да осветля този въпрос веднаж завинаги и затова поканих при нас най-близкия родственик на Клеманси, вуйчо й Джонас. Той бе единственият, който е в състояние да установи истинската самоличност на Хети. Чувствах, че съм напълно в правото си да действам точно по този начин.“

Хети повдигна глава.

— Е? — произнесе лейди Флора.

— Не вярвам, че всичко това може да издържи пред съда.

— Разбира се, че не може. Но въпросът е: отговаря ли на истината?

— Някои неща да. Наистина имах кошмарни видения. И все още ми се случват понякога. Също така се случва да ме обземе безпричинен ужас. Естествено, че ме преследва споменът за давещите се хора, както и за самата мен сред вълните. — Внезапно тя притисна ръце към бузите си — нейният привичен отбранителен жест. — А сега какво смятате да предприемете? — прошепна тя.

— Кой, аз ли? Нищо няма да предприема. Само ще скъсам това достойно за съжаление изследване и ще го хвърля в огъня. Един съдия би казал вероятно, че изявлението на свидетелката е продиктувано в отрицателен смисъл от лични чувства и мотиви. — При тези думи лейди Флора въздъхна скръбно. — Бедната Джулия.

— Тя… тя бе виновна, загдето изгубих бебето си.

— Знам. — Лейди Флора говореше спокойно и енергично. — Не биваше да рискуваме същото още веднаж.

— Да, но вие… — Хети хвана немощните ръце на възрастната жена. — … вие, лейди Флора, какво мислите за всичко това?

— Наистина ли се интересувате?

— О, да!

— Макар че толкова дълго се отнасях към вас като към чужд човек?

— Интересува ме много какво си мислите за мен.

— Добре. Смятам, че сте отлична съпруга за моя син и че ще бъдете чудесна майка за внучето ми. А и изобщо сте извънредно симпатична като човек. Така, а сега прекратяваме разговора по темата. И никога вече няма да я засягаме.

— Да, но…

— Аз съм само една стара жена, която изпитва огромната потребност всичко да си остане така, както си е било и досега.

— Точно както вуйчо Джонас — изплъзна се от устата на Хети.

Лейди Флора избухна в смях.

— Като вуйчо Джонас. Колко мило от ваша страна да ме сравнявате с този храбрец!

Хети не присъства, когато Джулия отпътува. Забеляза обаче, че Хюго се почувства облекчен от този ход на нещата.

— Тя ще живее по-добре там, където има коне — бе неговият коментар по случая.

— Майка ти предложи тя да изкара курс за секретарки.

— Глупости. Та тя почти не умее да пише.

Две неискрени жени, Хюго, и едната остава при теб. Но пък тя обещава да ти бъде вярна и любяща съпруга.

 

 

Настъпи пролет и един ден започнаха и родилните болки. Хети сънува, че е Джакобина и ражда в болки едно силно желано дете, което обаче за нещастие е извънбрачно. Какво ли наказание щеше да й наложи нейният съпруг?

Внезапно до слуха й достигна бебешки плач и тя отвори широко очи.

— Момиченце — каза доктор Бейли. — Хубаво дете. Надявам се, че не сте разочарована, задето не е момче, нали?

Хети опита да се изправи в леглото.

— Разочарована ли? Какво говорите, докторе? Най-важното е да е жива и здрава. Това е всичко, което искаме двамата с Хюго. А сега ми я подайте!

Хети бе изтощена и заспа с току-що изкъпаното създание в обятията си. Когато се събуди, първото, на което се спря погледът й, бе едно добре познато лице. Същото й се бе случвало веднаж и по-рано, но тогава поводът бе скръбен.

— Фреди, как успя да влезеш? Сестрата разреши ли ти?

— Не. Вмъкнах се тайно. Казват, че си родила момиченце, Хети. Мога ли да го видя?

Хети дръпна завивката и Фреди се наведе над малкото сбръчкано личице. После кимна енергично с глава сякаш е взел важно решение.

— Как ще я кръстиш, Хети?

— Ти й избери име, Фреди. Това ще бъде моят подарък за теб.

Лицето на момченцето буквално засия от радост.

— Наистина ли, Хети? Сериозно ли говориш?… Добре, ще я нарека Джеси. А когато порасне, ще се оженя за нея.