Дей Леклеър
Шанс за любовта (7)

Седма глава

Ударите на часовниците събудиха Кит в полунощ. Явно отдавна не бе гостувала в родния си дом, щом беше отвикнала от многогласния им хор. Обърна се на другата страна, готова да заспи отново, ала до слуха й достигна шум от тежки стъпки. Значи среднощната дандания беше събудила не само нея. Измъкна се неохотно от леглото. Май трябваше да влезе в ролята на любезна домакиня и да предложи на госта чаша горещ шоколад. Наметна лек халат върху копринената нощница и сънливо затътрузи крака към кухнята. Открехна вратата и видя, че Стивън клюмаше край масата, заровил пръсти в рошавата си коса.

— Сигурно няма да повярваш, но като свикнеш, изобщо не ги чуваш! — подзе Кит и се усмихна с разбиране. — Само че ти трябва малко време…

— Струва ми се, че никога не бих могъл да свикна с тази дандания! — измърмори Стивън.

— Какво ще кажеш, ако сваря какао? Понякога помага… — Тя отвори шкафа и след дълго ровене измъкна някакво канче.

— Надявам се, не си се учила от майка си да вариш какао — подхвърли той с тревожен глас.

— Ако обичаш, спести си подигравките! — строго нареди Кит, като се мъчеше да не избухне в смях.

— Изобщо не съм имал намерение да се присмивам! — побърза да я увери Стивън. — Но станалото до голяма степен отговори на част от напиращите в мен въпроси, свързани с някои любопитни черти от характера ти — добави той и се почеса по наболата брада. — Съгласен съм с теб — никак не приличаш на баща си!

— Ужасно духовито! Ще се пукна от смях — изгледа го намръщено тя и шумно стовари канчето на печката. Извади от хладилника мляко и го наля в съдинката. — Мама наистина не е кой знае какъв готвач. Татко обикновено се навърта около печката, когато у нас се готви обед или вечеря. Но пред непознати тя държи да се представи като изрядна домакиня.

— Което според нея значи, че е длъжна собственоръчно да приготви вечерята…

— Точно така! А това, че не е първокласна готвачка, съвсем не означава, че е лоша майка! — наежи се Кит. — Искам да ти кажа, че и двамата са ужасно мили! Направо са страхотни!

— Напълно съм съгласен с теб! — На устните на Стивън заигра подкупваща усмивка. — По всичко личи, че в отношенията им цари учудваща хармония. Такава рядкост в наши дни…

— Откакто се помня, е било така — сподели тя.

— Кит, искам да те попитам нещо… — Стивън се взря настойчиво в очите й. Изглеждаше някак объркан. — Моля те, обясни ми, защо така ожесточено си се вкопчила в кариерата, когато пред теб е примерът на родителите ти или на Ан и Фредрик? Наистина ли вярваш, че служебните успехи ще те направят по-щастлива, отколкото любовта на един съпруг или грижите за децата, които ще растат пред твоите очи?

Кит не отговори веднага, смръщила замислено чело.

— Може би след онази вечеря съм оставила погрешно впечатление у теб — започна тя, като внимателно подбираше думите си. — Нямам нищо против брака и децата. Напротив, искрено се надявам, че един ден ще мога да направя своя избор като останалите членове на моето семейство.

— Но ти все пак не отговори на въпроса ми — намеси се той.

Тя въздъхна.

— Стивън, в известна степен отговорих на въпроса ти. Според теб излиза, че съм длъжна да направя някакъв избор: или, или. Ала аз не мисля така. За мене няма нищо странно една жена да държи на кариерата си и същевременно да се радва на щастлив семеен живот. В наши дни не са малко жените, които са решили този въпрос съвсем успешно.

Той се замисли върху думите й. Лицето му изглеждаше напрегнато и объркано.

— Това ли е била тайната амбиция на майка ти? Навярно, след като се е омъжила, е искала да работи, а не е могла…

Кит поклати отрицателно глава и се усмихна.

— Стивън, търсиш някакво дълбоко, едва ли не загадъчно, обяснение на моето решение. Грешиш обаче! Мама има твърде традиционни възгледи за брака. След сватбата е сметнала, че като добра домакиня и грижовна майка, е редно да си стои вкъщи и да си гледа съпруга и децата. Татко осигуряваше издръжката на семейството, защото мама го желаеше. Мислиш ли, че някой е в състояние да я принуди против волята й да си стои вкъщи?

— Защо тогава…

— Защото обичам работата си. — Кит хвана двете му ръце. — Защото ми се иска да живея пълноценно, да оставя нещо след себе си. Защото все още не съм срещнала човека, за когото бих искала да се омъжа… — Сърдит вътрешен глас я нарече „лъжкиня“, ала тя се престори, че не чува. — И най-сетне, защото все още нямам деца.

— Ами когато си родиш деца и дойдат грижите за тях?

— Нека стане, тогава ще му мисля! — отвърна безгрижно тя.

— Пак намери начин да се измъкнеш от въпроса!

— Защо твоето категорично мнение да е по-разумно? Хайде да сме откровени докрай. Предлагам ти да свалим картите на масата! Ще споделиш ли съкровената си тайна къде се крият корените на твоята предубеденост към жените, които държат на кариерата?

— Не съм предубеден! — възрази Стивън.

— Тогава ще се ожениш ли за такава жена?

— Не! — призна той след кратко колебание и освободи ръцете си. Стана и с нервни крачки отиде при бюфета. Взе две големи чаши, остави ги на масата и пак седна. Пъхна ръце в джобовете на черния си халат и замислено погледна Кит. В очите му се долавяше стаена горчивина и болка. — Ти си щастливка, Кит! Не знам дали го осъзнаваш. Имало е кой да се погрижи за ожуленото ти коляно, да изтрие сълзите от разплаканите ти очи. Да слуша веселото ти бърборене, да ти чете, да си поиграе с теб. А аз си нямах никого…

— Но… — подхвана Кит, като си мислеше за майката на Стивън.

— Ти се запозна с нея! — изсмя се той, сякаш бе прочел мислите й. — Как си представяш, че две изпоцапани деца, момченце и момиченце, ще се покатерят върху белоснежната пола на президентката на „Клеърингтън Козметикс“? Не дай си боже да я целунат! Та нали по невнимание могат да развалят безупречния грим? На първо място в живота й винаги е стояла кариерата! Дори преди децата!

Кит се вторачи ужасена в него. Внезапно с кристална яснота прозря причината за отношението на Стивън към всички майки на света, решили да не изоставят кариерата си. Как можеше да е такава глупачка. Десетки, ако не стотици пъти, беше виждала властното лице на Виктория Сейнт Клеър върху кориците на най-популярните списания в Америка.

Тя беше олицетворението на американската мечта. Началото на могъщата империя за козметика беше сложено в един гараж с гръмкото название „Салон за красота“. За много кратко време Виктория достигна до върха. Естествено, било е невъзможно да се бориш за слава и богатство и да отделяш време на някакви си сополанковци…

— Стивън, каза момченце и момиченце… — заекна Кит. — Значи имаш сестра… Никога не си ми споменавал за нея.

— Имах — мрачно процеди той. — Почина преди много години…

— Стивън, ужасно извинявай! — прошепна Кит. — Сега разбирам реакцията ти в ресторанта, когато заговорих за Фредрик…

— Остави това! Искам да знам какво мислиш за децата! — рязко я прекъсна той, явно решил да премине в открито настъпление. — Значи, в плановете ти за бъдещето на тях е отредено второ или трето място, може би последно, в зависимост от настроението или ангажиментите?

— Не е вярно! — извика Кит, убедена, че казва истината. — Стивън, не можеш да слагаш всички хора в един калъп! Предполагам, че за майка ти е било безкрайно трудно да съчетава отговорностите в компанията с грижите за своето семейство.

— И ти я защитаваш? — попита той невярващ. Ехидна усмивчица разтегли устните му. — Защо ли пък се чудя? Седнал съм да обяснявам как се чувства едно дете, зарязано от майка си заради пари и слава, на жена, за която кариерата стои първо място!

— Не е често! Исках само да кажа…

— Кит! Млякото!

Тя го изгледа сащисана и в следващия миг хукна към печката. Не, не искаше да оправдава Виктория Сейнт Клеър! Не беше толкова безчувствена! Неочаквано в главата й нахлуха картини от собственото й детство. Беше тъй различно от детството на Стивън.

В топлите неделни утрини отиваха на екскурзия в околностите на града. Често обичаха да се разхождат с майка им из парка и обикновено накрая влизаха в градската библиотека. Кит си спомни участията си в училищните представления. Уроците по плуване на Фредрик… Лека усмивка озари лицето й, щом си припомни купищата прегорели сладки. Десетки пъти майка им се беше проваляла като готвачка, в стремежа си да им угоди и да ги зарадва с нещо вкусно. Елизабет Мелъри беше призвана да бъде майка. В това се състоеше кариерата й. Дори ако някога бе изпитала неудовлетвореност, никога и с нищо не го беше показвала.

Кит смръщи вежди. Онова, което Стивън сподели с нея, обясняваше до голяма степен желанието му да свърже живота си с жена, отдадена изцяло на семейството. Разбираше го отлично, но не можеше да се съгласи с него.

Тя наля горещото мляко в чашите, добави препълнена лъжичка какао и енергично разбърка течността.

— Значи причината за твоето отношение е майка ти — отбеляза Кит с равен глас.

— Точно така. Тя е в основата. Майка ми е нагледен пример, че е невъзможно да носиш две дини под една мишница. Жената, която ще ми стане съпруга, трябва да споделя изцяло възгледите ми за семейството и децата… И за кариерата…

— По-добре кажи за „отказването от кариера“! — уточни Кит хапливо. — Излиза, че бъдещата ти съпруга е длъжна да зареже всичко — работата, личния си живот — и безропотно да сведе глава пред твоите предразсъдъци. И то защо? За да стане госпожа Сейнт Клеър…

Тя усети, че не й достига въздух. Да стане негова съпруга… Да споделя живота на този мъж, ласките му, любовта… Сърцето й се сви от мъка. Възгледите им за брака, за живота — толкова несъвместими — изключваха това! Току-що Стивън съвсем недвусмислено й каза, че между тях не може да има нищо общо!

Кит прехапа долната си устна. Защо, по дяволите, това трябваше да я измъчва? Опита да преодолее чувството на отчаяние, което завладяваше душата й. Уви, напразно! Единственото обяснение на нейната реакция беше, че е безнадеждно влюбена в Стивън. Това беше. Трябваше да го признае пред себе си! И цялото онова твърдоглавие, с което защитаваше разни щуротии като кариера, засегнато достойнство, наранено честолюбие — за всичко беше виновен Стивън.

— Моята жена ще трябва да зареже кариерата си! — отсече той предизвикателно, прекъсвайки нерадостните й разсъждения. — Съжалявам, ако подобна перспектива ти изглежда непривлекателна.

Тя помисли за момент, че ще се разсмее истерично. Непривлекателна?! Господи, какво говори той? Сините му очи сякаш я пронизваха и тя се сви на стола.

— Добре. Досега се опитвахме да намерим обяснение за моите възгледи — каза той с леден тон. — Да видим как стоят нещата от другата страна на барикадата! Има ли някаква причина да държиш толкова на кариерата?

— Боже мой, нали вече ти обясних! Няма особена причина да се стремя към кариера…

Стивън отпи глътка от горещото какао и я изгледа въпросително.

— Сигурна ли си? Не е ли свързано случайно с историята с Джефри?

— Глупости! Това пък как го измисли? — ядоса се Кит.

— Не вдигай толкова пара, моето момиче. Този път няма да те оставя да се измъкнеш, без да ми отговориш на въпроса! — добави той и се наклони към нея. — Защо си толкова сигурна, че любовта ти към Джефри, с която той се е подиграл, като те е зарязал, не е повлияла на решението ти да потърсиш утеха в професионалното издигане?

— За твое сведение, не съм била зарязана, както ти се изрази! — процеди през зъби тя. — Някои неприятни истини излязоха наяве и аз се отървах от него.

— Позволи ми да отгатна. Той също е държал на „традиционната“ съпруга…

— Грешиш! Вече си имаше такава. Искаше му се да се сдобие освен това и с „традиционната“ любовница! Естествено, отказах.

— Извинявай, Кит! Не съобразих… — заоправдава се Стивън. Внезапно в очите му проблесна топлота. — Чувствала си се жестоко наранена. И си потърсила някаква утеха в работата…

— Не! — Тя отмести поглед. Невероятните му очи я изкушаваха да се хвърли на врата му. — В началото наистина болеше. Доста скоро обаче установих, че когато не си обичала истински един мъж, боли не толкова сърцето, колкото засегнатото честолюбие.

— Идеален начин да се скриеш в защитна броня! — каза тихо той. Гласът му беше изпълнен със съчувствие. — До болка ми е познато!

— Не, не е така! — възрази упорито Кит, изправи се и сложи ръце на кръста. — Беше толкова отдавна…

— Била си в колежа — предположи Стивън и също стана, като я наблюдаваше с любопитство. — Първата любов… Млада жена, току-що прекрачила в света на възрастните… Огромното разочарование от поруганата любов… И решаваш, че кариерата може да я замести.

— Не е вярно! — Тя завъртя безпомощно глава. — Грешиш…

— Така ли мислиш? Сигурен съм, че не греша! — Стивън протегна ръце към нея и я привлече към себе си. — Кит, нека ти покажа колко е прекрасно да си жена! Да чувстваш, че някой те обича, че не си му безразлична! Може ли работата да замести тези чувства? — Той се доближи съвсем и потърси устните й.

За части от секундата Кит остана неподвижна. Инстинктът я караше да го отблъсне. Ала копнежът й да се притисне до силното му тяло сломи всяка съпротива, преди дори да е започнала. Зарови пръсти в косите му, устните й се разтвориха сами и тялото й се отпусна, сякаш беше от восък, омекнал от изгарящата му прегръдка.

— Стивън, моля те… — Гласът й трепереше издайнически. — Това не решава нищо. Та ние мислим толкова различно по основното, което свързва двама души. Нека само…

— За едно обаче сме единодушни! — каза нежно той, като я милваше по раменете. — Кит, знаеш ли, готов съм да зарежа всичко, само като си помисля за сочните ти устни! Дори твоето твърдоглавие не намалява желанието ми да ги целувам дълго, много дълго, докато разкрия тайната на онази божествена наслада, която те даряват!

— Моля те, не говори така! Ти презираш нещата, които аз…

Устните му възпряха горчивите слова.

— Не, не е вярно! — прошепна Стивън на ухото й. — Остави, не мисли за нищо, скъпа! Отпусни се… Не е ли прекрасно, че сме заедно? — Той притисна силно треперещото й тяло и устните му се впиха в нейните с дива страст. — Кит, искам да усетя нежната ти кожа…

Посегна нетърпеливо към ефирната й роба и тя се плъзна леко по раменете й. С трескави ръце погали гърдите й, скрити само от полупрозрачната коприна на нощницата.

Кит усети, че сърцето й замира и покорно отпусна глава назад. Устните му, изгарящи като жарава, докоснаха ухото й и се плъзнаха по нежната извивка на врата към едното рамо, после към другото, за да развържат тънките презрамчици на нощницата.

— Кит! Желая те! — изпъшка Стивън. Тих стон се изтръгна от гърлото на Кит, сякаш да насърчи ръцете му, които жадно изучаваха тръпнещото й тяло.

— Вземи ме! — умолително прошепна тя, когато той обви с ръце коленете й и я вдигна като перце.

— Кит! — прозвуча напрегнато гласът на Стивън.

— Да, Стивън! Моля те! — шептеше опиянена тя и обсипваше с целувки лицето му.

— Кит!

С огромна неохота тя отвори стиснатите си клепачи и го погледна объркана. Тогава зад гърба й някой се прокашля. Кит се обърна и ужасена видя родителите си, застанали на прага.

— Предполагам, че няма да искате кафе точно сега? — смутено попита Елизабет.

 

 

— Господи! Тъкмо това ли намери да им кажеш? — викна нервно Кит. Не би могла да издържи дори секунда още мълчанието, надвиснало над стаята.

От кухнята на малкия апартамент се разнесе силен трясък и на вратата се показа Стивън.

— А ти какво очакваше да им кажа? — попита той сърдито и размаха парче от счупената чаша. — Къде, по дяволите, държиш метлата и лопатата?

— В килера, като всички нормални хора! Можеше да измислиш нещо по-приемливо! Предполагам, не за първи път те сгащват с жена — ехидно подметна тя и мигновено съжали за думите си.

Стивън нахълта като хала в стаята, позеленял от гняв.

— Госпожице, мери си думите! Подобни намеци не ми допадат! — изръмжа задъхан той, свил заплашително юмруци. — Какво, за бога, да им кажа? Посред нощ ме виждат да прегръщам съвсем не по братски невинната им дъщеричка, при това, полуоблечена!

— Ако обичаш, повече не си прави труда да се вживяваш в ролята на Рет Бътлър! Няма нужда!

— Дадено, Скарлет! Нямаш проблеми — подхвърли той язвително. — Можеш да си сигурна, че за последен път се поддавам на изкушението на сладките ти устнички! Твърдо съм решил да не допускам невинните лешникови очи да ме омайват чак дотам, че да забравя къде съм!

— Наистина ли, Стивън? — премигна Кит, объркана от неочакваното откровение.

— Да, точно това се случи! — отвърна рязко той.

Кит искаше да се усмихне, ала не посмя. Почувства се щастлива, при все че в признанието му прозираше не малка доза огорчение.

— Стивън, но ти им каза, че сме сгодени — въздъхна тя и потърка челото си с ръка. — Не можеш едновременно да си сгоден за две жени…

— По дяволите, какви ги дрънкаш? — Стивън я гледаше смаян, сякаш изведнъж й беше поникнала втора глава.

— Годеницата ти… Забрави ли?

— Годеницата ми!? — повтори той сащисан. — Да ти призная честно, не се сещам коя е тя. Ще бъдеш ли така добра да ми припомниш?

— Браво, бе! Чувството ти за хумор ще ме умори! — възкликна възмутена Кит. — Предупреждавам те — край на шегичките! Положението е сериозно и трябва да измислим нещо!

— Чудесно! Предполагам, че знаеш името й и къде да открия бедното, забравено от мен създание, за да изясним нещата?

— Ако бях на мястото на Лидия, щях да те убия! — извика гневно Кит. Шеговитият му тон изобщо не я трогна. — Как може да си толкова подъл! Лидия ще се разсърди много, ако разбере как прекарваш почивните си дни. Оправдавам я напълно!

Стивън я гледаше потресен. Явно гневните нападки бавно проникнаха в съзнанието му. Лицето му постепенно се отпусна, а в очите му заблестяха насмешливи пламъчета.

— А, да! Горката Лидия!

— Не те разбирам! — Кит закрачи нервно напред-назад. — Как можа да го направиш? Искам да кажа, че между нас все пак нещо стана… — Стивън изцъка предупредително с език. — Добре де, нещата се задълбочиха! Ще бъда честна и ще призная, че не оказах особена съпротива… Я не се прави на ангел! — избухна тя, вбесена от невинното му изражение. — Нищо не оправдава поведението ти! Как можеше да ме целуваш…

— Много просто, скъпа. Ето така! — каза той и пристъпи енергично към нея.

— Махни се от главата ми! — Кит се отскубна от ръцете му, задавена от гняв. — Точно за това говорех! Как можеш да ме целуваш, когато скоро ще се жениш за Лидия?

— И кой ти каза, че ще се женя за нея?

— Ти ми каза! — погледна го объркана Кит. — Или тя… Не знам… Вече не си спомням… Самата аз ви чух да обсъждате сватбените планове в твоя кабинет. И не се мъчи да ме будалкаш! Оня камък на пръста й не беше пластмасов…

— Сейнт Клеър, скъпа. Лидия Сейнт Клеър.

— Изобщо няма да се хвана на въдицата ти! Всички в компанията са наясно… — Думите му като че едва сега проникнаха в съзнанието й. — Лидия… Сейнт Клеър… Значи вече сте женени?! Значи вие сте били женени през цялото време, докато ние… Докато ти… Предател! Подлец!

— Някой казвал ли ти е случайно, че не си съвсем в ред? — попита Стивън с тих глас, макар лицето му да не предвещаваше нищо добро. — Лидия Сейнт Клеър е моя братовчедка, безмозъчна глупачке! Единствената ми братовчедка. Тя е дъщеря на чичо ми, ако държиш да узнаеш точната ни роднинска връзка! Можеше да ме попиташ, щом толкова се интересуваш от нея! — Кит стоеше онемяла и глупаво премигваше с очи. — Между другото, ласкаеш мъжкото ми самочувствие, като мислиш, че съм тръгнал да те ухажвам, при положение, че вече съм сгоден. Благодаря ти, чувствам се страхотно!

— Значи не сте сгодени… — заекна Кит и тъпо се усмихна.

— Да не съм Джефри! Как можа да го помислиш! Благодарение на мнителността ти, забъркахме такава каша!

— Ти си виновен! И не се опитвай да се оправдаваш с мене! — наежено отвърна тя, ала душата й ликуваше. Стивън не беше сгоден! Стивън не беше обвързан! — Предупредих те, че всичко ще завърши зле. Ама кой да ме послуша!

— Тук си права, трябваше да те послушам — рече той кисело и се отпусна на дивана. — Вината е изцяло моя. Трябваше да съобразя, че крушката не пада по-далеч от корена!

— Как смееш! Те не са такива! Аз не съм… — изкрещя Кит, готова да се нахвърли с юмруци върху него.

Стивън изобщо не обърна внимание на гнева й. Притвори очи, поглади с ръка брадичката си и продължи замислено:

— Държа да те осведомя, че водех съвсем нормален, спокоен живот, преди ти да нахълташ с гръм и трясък в него. Внимателно обмислях и планирах всяка своя стъпка. Предвиждах да разширя дейността на компанията. Всичко вървеше отлично. До определен момент… — Клепачите му леко се повдигнаха и той я стрелна с очи, в които се четеше упрек. — Смятах, че ще срещна, тъй да се каже, традиционната жена, ще се влюбя в нея, ще създадем семейство и ще си имаме деца. Изобщо като филм. Доколкото си спомням, в сценария не фигурираше лицето Кит Мелъри. Да, абсолютно съм сигурен — нямаше такова име! И ето, че се появява нов персонаж и плановете ми отиват по дяволите!

— Горкичкият! Виждам, че безсънието те е измъчило. Буден си, пък бълнуваш!

— Сигурно си права — съгласи се Стивън и неволно се прозя. — Близо тридесет и шест часа не съм мигвал.

— Стивън, стана много късно — каза нерешително Кит. — Не е ли по-добре да се прибираш?

— Защо? Хич не ми се иска да се размърдвам! Не виждам причина да бия посред нощ толкова път — диванът е чудесен — измърмори той сънливо и се изтегна удобно. — Освен това, смятам, че има място и за двамата. Е, не мога да ти обещая пълноценен сън…

— А пък мислех, че бълнуването се дължи на изтощение — забеляза тя.

— Скъпа, знай, че никога няма да ме видиш толкова изтощен! — отвърна Стивън в просъница. След минута вече спеше.

 

 

Кит не можеше да си намери място в кухнята. Посегна нервно към чашата, огледа намръщено черната утайка от кафето на дъното й и я бутна настрана.

Я, моля те, се успокой, си каза тя сърдито. След малко той ще се събуди и ще си тръгне. Тогава можеш да си легнеш. Един здрав сън ще ти се отрази добре!

За стотен път надзърна през открехнатата врата на всекидневната. Сама не осъзнаваше, че жадно търси с очи в мрака очертанията на едрото му тяло. Подтиквана от непреодолим копнеж, тя се промъкна в стаята и застана пред дивана. Стивън спеше по гръб, обърнал на една страна глава. Очите й, замъглени от вълнение, се плъзнаха по русите къдрици, обрамчващи спокойното му лице.

Така ли щеше да изглежда и синът му? С гъста златисторуса къдрава коса и дълги мигли? Необяснима болка прободе изведнъж сърцето й. С кристална яснота видя едно хлапе, което навярно много щеше да прилича на малчугана Стивън. Синът на Стивън. Неговият син!

— Сънувах те! — Тихият сънлив глас на Стивън я стресна. — Събудих се и видях, че ме гледаш. Ала погледът ти беше толкова странен, Кит! Стори ми се тъжен… Кажи, за какво си мислеше?

Тя мълчеше безпомощно. Боеше се да каже истината. Той я наблюдаваше внимателно и сякаш се досещаше за отговора, който се опитваше да скрие. Протегна ръка и нежно я придърпа до себе си.

— Успокой се, мила, всичко ще бъде наред! — прошепна Стивън и докосна с устни косите й. — Все ще измислим нещо заедно…

Кит преглътна коравата буца, заседнала в гърлото й, и притисна лице до широкото му рамо, за да скрие бликналите си сълзи.