Дей Леклеър
Любовта на викинга (6)

Шеста глава

Обратният път към къщата на Торсенови й се стори много по-къс от този до църквата. Андреа реши, че е изпаднала в шоково състояние и само поради това е издържала церемонията. Но тя го бе сторила и доказателството за това бе на пръста й. Докосна златната халка с болка. Знаеше, че символизира съпружеската любов. Де да беше така…

— Андреа? — повика я Тор. — Добре ли си?

— Разбира се. — Усмихна се насила и махна на тълпата с ръка — Всичко е наред.

— Тази част от програмата е към края си.

— Но ни чака коктейлът, нали? При вашите ли ще бъде?

— О, не. Твърде много народ сме поканили. Наели сме банкетната зала в един хотел. — В погледа му се появи загриженост. — Нали знаеш, че от нас се изисква да останем до късно?

— Само до късно ли? — едва се усмихна тя. — Майка ти ми каза, че норвежката сватба трае три дни. Остават още двадесет и четири часа.

— Ще се измъкнем по-рано.

И къде ли щяха да отидат? Той вероятно се надяваше, че традиционната сватба ще завърши с традиционна сватбена нощ. Е, щеше да си остане само с надеждата. Устните й се свиха упорито. Отново погледна халката си. Сватбата бе само сделка — трябваше да спаси бащиния си бизнес. Колко благородно! И колко нечестно спрямо смисъла на церемонията! Е, нали от люлка бе учена, че бизнесът винаги стои на първо място. Винаги! А Андреа копнееше да я обичат заради самата нея…

— Пристигнахме — прекъсна унеса й гласът на Тор. Той пак стоеше изправен пред коня й с протегнати към нея ръце. И тя отново потъна в прегръдката му. По цялото й тяло премина приятна тръпка на възбуда. И тя знаеше, че той я бе усетил.

— Вятърът се усилва — каза тя, без да го поглежда в очите.

— Няма нищо, нормално е да си нервна — измърмори Тор.

Това беше ужасно! Не можеше ли той поне веднъж да се направи, че нищо не забелязва?

— И какво трябва да правим сега? — промени тя темата.

— Фотографът ще снима още малко и когато свърши, можем да се измъкнем и да си починем поне един час. Гладна ли си? Мога да ти измисля някой и друг сандвич и да ти предложа от ябълковия сок на Цезар. — Тор се ухили. — Ако извадим късмет, може вече да е станал на вино.

Тор прерови цялата кухня, напълни една огромна чиния с ядене, сложи я върху поднос и го занесе при Андреа, като ловко избягваше по пътя гостите, които горяха от желание да им поднесат своите поздравления.

— Кажи в коя стая те настани мама — пошушна й той на ухото.

Едва в спалнята Андреа усети първия пристъп на тревога. Тя бе съвсем сама с Тор, а по-точно — със своя съпруг, а искаше да го държи настрана. Той намести таблата върху масичката, застана зад жена си и погали измъкналите се от плитката къдрици.

— Напрегната си. Защо?

Честността беше добродетел, която тя особено ценеше. Все още…

— Не се чувствам удобно насаме с теб.

— Мислиш, че ще се възползвам от това?

— Да.

— Позна.

Тя се обърна. На лицето му бе изписана истинска страст. Широките му рамене й препречваха пътя, очите му горяха от желание. Той нежно обви една къдрица около пръста си.

— Недей! — прошепна тя.

— Не мога. — Ръката му се плъзна по бузата и продължи до брадичката й. Повдигна я нагоре, така че принуди Андреа да го погледне в очите. После я прегърна със свободната си ръка и притисна тялото й към своето. Топлината му я изгаряше дори през полата и фустите.

Тя отново се разтрепери, вдигна ръцете в отчаян опит да го спре, ала разбра, че се държи за раменете му. Грубият ленен плат на червената му жилетка опари дланите й.

— Една целувка, съпруго моя — прошепна той. — Само една.

Тя го наблюдаваше недоверчиво с широко разтворени очи. Все пак му бе съпруга, а щом е така, би могла да се справи и с една целувка — нали нямаше да е първата…

Андреа му поднесе устните си и забрави за всичко наоколо. Целувката стана по-дълбока, устата му беше жадна и упорита. Бе я целувал и по време на годежа им, но никога не беше усещала толкова силно неговото горещо и непреклонно желание. И тя се почувства отчаяна, защото разбра колко много би получила, ако бракът им бе истински. Отново си спомни за сватбата и за истинските причини за нея. Как смееше да си позволява желания, след като отношенията им бяха построени върху делова основа!

— Не бива — прошепна тя. — Престани, моля те!

— Права си. — Устните му се спускаха по шията й. — Не му е тук мястото, а още по-малко — времето.

И това време никога нямаше да настъпи… Една негова целувка — и тя вече не може да мисли нормално. Когато я прегърнеше следващия път, едва ли щеше да му устои. Но щом „Константин“ се изправеше на крака, Тор щеше да изчезне от нейния живот. И какво ще стане с нея? Щеше да бъде една съсипана и самотна жена. Както миналия път. Андреа отстъпи крачка назад, след това — втора, трета. В сините му очи, които внимателно следяха движенията й, се появи разбиране.

— Гладна ли си? — сдържано попита той.

— Ужасно — призна тя. — Какво взе?

— Сандвичи с пилешко и… това — каза Тор, като свали салфетката от подноса и вдигна бутилка шампанско. С ловки движения я отвори и бързо напълни две чаши.

— За теб, моята съпруга! — вдигна чашата си той за наздравица. — Нека твоят брак бъде такъв, какъвто желаеш!

Андреа го погледна. Би желала много неща, например истински брак… Истински съпруг. Но каква полза от желанията й, след като нямаше да се сбъднат?

— За успеха… на нашето начинание — едва изрече тя.

— А сега да започнем излета. — Тор отвори килера, извади едно одеяло и го простря върху кревата. — Подай ми таблата, моля те. Свали обувките си и се отпусни. Имаме около час, преди да се върнем при гостите.

Този час отлетя много бързо. Андреа не успя да забрави напълно страстната им прегръдка, но вече и не мислеше за нея. Двамата съсредоточиха вниманието си върху храната и разговорът им бе непринуден и приятен.

— Опитай това. — Тор й подаде солена бисквита с пастет от сьомга. Преди тя да я поеме, той сложи бисквитата в устата й, като я погали с пръст по бузата. — Харесва ли ти?

— Приказно! — Не усети вкуса на сандвича и възклицанието й не се отнасяше за сьомгата.

— Искаш ли още? — Наведе се към нея и пулсът й се ускори.

— С удоволствие — облиза устни тя. Погледът му се изпълни с напрежение, горещият му дъх опари лицето й.

Внезапно на вратата се почука и прекъсна вълшебния миг.

— Ей, вътре ли сте? — гръмогласно попита Райнър.

Андреа бързо се отдръпна, а Тор изруга. Той скочи, отключи вратата и я отвори широко.

— Какво има?

— Ах, лоши деца! — Райнър подпря вратата с крак. — Няма как, излизайте от скривалището! Не можем да започнем коктейла без вас. — С интерес огледа импровизираната трапеза. — Хайде, присъединете се към семейството. — Той намигна на Андреа. — Тъкмо ще има какво да докладвам на Джордан.

Никой не забеляза появяването им, само Соня стоеше на пост до стълбището.

— Закъснявате! — упрекна ги тя с усмивка. — Лимузината вече ви очаква. Ще ви последвам след няколко минути.

 

 

Коктейлът се развихри с много храна, музика и смях. Райнър се грижеше за онези от гостите, които бяха клиенти на фирмата му и ги гощаваше с деликатесите на Милано. Особено внимание отделяше на един възрастен човек с кисела физиономия, като непрекъснато пълнеше чинията му с каноли — главният специалитет сред сладкишите на Джо.

— Кой е онзи там? — попита Андреа, като се чудеше защо Райнър си губи времето с толкова неприятна личност.

— Капитан Александър. При желание би могъл да ни поръча да снабдяваме неговата флота от влекачи.

— Струва ми се, че той няма такова желание — усмихна се тя сухо. Разбира се, пак бизнес! Трябваше да се досети.

— За съжаление. — Тор сви рамене. — Но това е проблем на Райнър. Днес не съм на работа и дежурният е той. Хайде да се забавляваме!

Тръгнаха да обикалят залата. След като гостите се нахраниха, започнаха официалните поздравления — шеговити, романтични, весели или пълни с носталгия. След това дойде ред на сватбената торта. Андреа с учудване гледаше как Цезар вкарва в залата количка с огромен многоетажен сладкиш. Върхът му бе украсен с бели рози и бледорозови пъпки, които се спускаха надолу и го обвиваха като венец. Тя прегърна Цезар с насълзени очи:

— Не искам да я режа — прошепна му тя на ухото. — Страх ме е да не разваля такава красота.

— Какво? Да не опиташ шедьовъра на Джо! Та ти ще го обидиш.

Тор нямаше подобни скрупули. Той отряза две парчета и й протегна едното със закачлив израз в очите.

Тя опита тортата и го награди с усмивка, която мигом се изпари, защото той я сграбчи в обятията си и с целувки изтри захарната пудра от устните й.

От цялата незабравима вечер един спомен се вряза най-силно в паметта на Андреа — валсът на младоженката, или брудевалсен, както го нарече Аларик. Пред погледите на всички присъстващи тя излезе под ръка с Тор на празния дансинг. Ръката му здраво я хвана през кръста.

— Започваме ли? — прошепна й той.

— Да, моля — съгласи се тя от сърце.

Внезапно той я привлече към себе си така, сякаш се страхуваше да изпусне най-ценното си съкровище.

В паметта й остана всяка подробност от този танц: очите на Тор — тъмни, сериозни; кръженето през залата и пълният синхрон на телата им… Но най-силно запомни целувката, с която завърши техният валс — нежна, страстна и необходима за нея като въздуха…

Всичко се запази в паметта й, защото тъкмо валсирайки, унесена в мечтите си, тя разбра, че продължава да го обича. И за малко не го призна на глас. Спаси я Райнър.

— Нещо е станало в „Константин“ — пошушна й той. — Влезли са с взлом.

— О, не! — Андреа се притисна към Тор. — Има ли пострадали? Как е Уили, пазачът ни?

— Мисля, че няма нищо страшно. Марко е там с полицията. Те молят някой от вас да отиде.

Тор кимна и спокойно я изведе от дансинга.

— Тръгвам веднага.

— Осигурих кола да те закара до вкъщи — продължи Райнър, докато пресичаха залата, — за да се преоблечеш.

— Благодаря. — Тор замълча и погледна Андреа. — Скъпа, защо не останеш тук? Няма да се бавя.

— Не си познал — поклати тя глава. — Фирмата е моя и тръгвам с теб.

— Райнър, предай нашите извинения! Нека да мислят, че сме си тръгнали по-рано.

— Добре, но ми звъннете. Веселбата ще продължи до зори, а после ще се преместим при татко и мама.

Андреа гледаше втренчено през прозореца на колата. Каква ирония на съдбата — да напуснеш сватбения си коктейл заради бизнеса! Какво поетично възмездие за брак по сметка!

Тя се обърна и погледна Тор. Това вече не беше мъжът, който я прегръщаше с такава любов, който я накара, макар и за малко да повярва, че бракът им може да бъде истински. Първо бизнесът, напомни си тя! Бизнесът преди всичко!

 

 

Около товарната рампа на „Константин“ бяха спрели полицейски коли. Андреа веднага се спусна към стълбите. Обаче Тор я хвана за ръка.

— Или ще вървиш с мен, или ще седиш в колата — заповяда й той през зъби. — Избирай!

— Това е моят бизнес! Следователно е и моя отговорност.

— Пет пари не давам за твоята отговорност. Ти си моя жена и аз няма да ти позволя да се излагаш на излишни рискове. Е, съпруго, какво решаваш — с мен ли ще вървиш, или ще останеш в колата?

Той имаше право. Като търчи насам-натам, тя нямаше да постигне нищо. И като го дразни — също.

— Добре, оставам с теб.

— Правилен избор — измърмори той.

Към тях бързаше Марко.

— Всичко е наред — заяви той с облекчение. — Не си струва да се притесняваме. Прилича на обикновено хулиганство. Изглежда са били някакви хлапаци.

— Как разбра? — Очите на Тор се присвиха.

— Като са влезли, са тършували по кашоните. Разпръснали са стоката. Уили чул и дошъл да види какво става. Но не ги е заварил.

— А той добре ли е? — попита с безпокойство Андреа.

— Напълно, госпожице Констан… Ъ-ъ-ъ… Торсен. Много се извинявам, че ви развалих сватбения коктейл.

— Прав си, че ни се обади — успокои го Тор. — Искам да проверя какви са щетите. — Изгледа Андреа. — Защо не ме изчакаш тук с Марко?

Тя не му отговори, само го погледна. Не стига, че искаше да я отпрати в колата, а сега и ще проверява! Това нямаше да стане!

— Добре — въздъхна викингът, — ела.

Заедно влязоха в склада. Полицаите записваха показанията на Уили. След това Андреа отговори на няколко въпроса, като Тор играеше ролята на адвокат. Полицаите я посъветваха да подаде иск за завеждане на процедура по издирване на виновниците, ако установи сериозни липси.

Когато те заминаха, Тор се обърна към Уили и Марко.

— Сега да видим какво е сторено. Да извикаме ли някой да поразтреби?

— Оставете това на мен — обади се Марко.

— Добре, само че не днес. Нали?

Андреа го остави да се разпорежда — беше изразходвала толкова нерви покрай сватбата, че нямаше сили да се занимава с поредния проблем. Уили ги въведе в „мократа стая“ — просторно помещение, където под пластове лед се пазеха карфиол, царевица и марули. Няколко каси бяха съборени и съдържанието им разпиляно по пода.

— Това ли е всичко?

— Не съвсем. — Марко пристъпи от крак на крак и хвърли поглед към Андреа. — Защо не останеш тук с Уили, пък аз ще покажа на господин Торсен останалото?

Андреа едвам се пребори с изкушението, сигурна, че не току-тъй Марко не иска тя да види „останалото“. Но като собственичка на „Константин“ не можеше да повери контрола на друг, още повече, че Тор бе временно явление в живота й.

— Ценя загрижеността ти, Марко, но искам да приключим с тази история. Обещавам, че няма да припадна.

— Тогава елате горе — мрачно каза Марко.

Преди да отвори вратата на кабинета си, Андреа вече подозираше какво я очаква. И все пак, като видя, че целият й кабинет е обсипан с царевица и разтопен лед, побесня. Стореното не бе дело на двама-трима пакостници. Това бе планирана акция. Насочена лично срещу нея. Силите я напуснаха, тя се обърна и се озова право в прегръдките на влизащия Тор.

— Хайде, успокой се — каза Тор с доловимо вълнение, като я притискаше към себе си. — Да вървим. Марко, погрижи се, моля те, до понеделник всичко да бъде почистено.

— Няма проблеми, господин Торсен.

Тор я изведе по стълбите към рампата. Тя се задушаваше от сълзи. Без да пророни дума, той я вдигна и занесе до колата.

— Недей, скъпа — шепнеше й той на ухото. — Те не заслужават сълзите ти.

— Как може да има такива хора? — изхлипа Андреа. — И защо са извършили тази гадост? За отмъщение ли?

— Не зная. Но ти се кълна, че ще разбера. Не се тревожи, ще се погрижа за всичко. — Запали мотора и потеглиха.

Андреа гледаше нощта през прозореца с невиждащи очи. Тор щеше да се погрижи за всичко, нали затова се беше омъжила за него? Докато фирмата започнеше да печели… А после?

Колата спря и Тор изключи двигателя. Андреа се огледа.

— Къде се намираме? — с подозрение попита тя. Той слезе, обиколи колата и отвори нейната врата.

— Добре дошла у дома!

Добре дошла у дома ли? Значи, в неговия дом? Изкушението бе твърде силно, съпротивата й — твърде слаба, но…

— Забрави това!

— Не можеш да останеш цяла нощ в колата — меко каза Тор.

— Разбира се, че мога.

— Започва да вали.

— Обичам дъжда.

— Аз също, но предпочитам да го наблюдавам отвътре.

— Точно това ще правя — усмихна се тя.

— Но не за дълго! — Тор се наведе, откопча предпазния колан и с едно движение я издърпа право в прегръдките си. — Скъпа, твърде много ти се събра — търпеливо започна Тор. — Сватбата, коктейлът, „Константин“… Вкъщи ще се почувствуваш по-добре. Хайде!

— Ще отида на хотел!

— Виж колко е часът — опита се да я вразуми Тор. — Нямаме никакъв багаж. Изморени сме и сме мокри.

— Хотелите приемат и такива като нас, и то по всяко време. Даже с предимство.

Лицето му се напрегна. Тя разбра, че търпението му е на изчерпване.

Той се наведе, подхвана я под колената, измъкна я от колата и без да обръща внимание на протестите й, я занесе до обширното бунгало, приличащо на ранчо.

— Тук никой няма да ни безпокои — каза той, като я пусна да стъпи на земята, и отключи вратата. — Няма дори любопитни съседи. Възразявай колкото си искаш, разрешавам ти.

— С удоволствие. А ти…

— Аз ли? Отивам да взема душ, ще пийна нещо, след това ще се обадя по телефона и ще легна да спя.

— Прекрасно! — извика Андреа, като следеше с поглед как той изчезва в коридора и не вярваше на очите си. — Ето как човек трябва да се държи с жена си вечерта след сватбата!

— С удоволствие ще ти демонстрирам как човек трябва да се държи с жена си вечерта след сватбата. — Тор внезапно се бе появил на вратата. Бе гол до кръста. — Ето там е моята спалня. Аз скоро ще се върна.

— Имаме споразумение! — упорито поклати тя глава.

Тор се приближи и Андреа затвори очи от страх. О, господи, защо го предизвика, сега той щеше да я целуне!

— Погледни ме в очите, скъпа! — Гласът му бе тих, но твърд. Повдигна брадичката й. Тя леко отвори единия си клепач и го погледна. Не, не беше ядосан. Нито развълнуван. Той… Да върви всичко по дяволите! Гледаше със съжаление!

— Не се страхувай. Не съм забравил нашата уговорка. Просто най-доброто за теб бе да те доведа у дома. Ти не бива да оставаш сама, а и не смятам, че е подходящо сега да отидем при моите родители. Ако предпочиташ, можем да отидем в твоята къща.

Очите й се разтвориха широко. На тавана ли? Не! Ако разбереше, че е продала къщата, тогава със сигурност щеше да я убие.

— Не мисля, че идеята ти е добра.

— Хубаво. Тук има още една стая, можеш да спиш в нея. Вече ти казах какво се каня да правя. Това е. Съветвам те да направиш същото.

— Прав си — прошепна тя. — Прости ми, че попрекалих.

— Забрави го. Имахме дълъг и уморителен ден. — Тя примигваше, а той разтриваше мускулестите си гърди. — Не мислех, че ще стане така. Защо първа не вземеш душ, а аз през това време ще се обадя на Райнър.

Тя кимна, ядосана, че е сгрешила, и още по-ядосана, че не може да откъсне очи от голите му гърди. Това сигурно беше от преумора. Нали силно преумореният човек не се…

— Андреа?

— Да, чувам. Отивам да взема душ.

— Добре. До утре сутринта.

Тя въздъхна и се отправи към своята спалня. Отвори вратата и надзърна вътре. Стаята беше приятно обзаведена, комфортна и красиво декорирана в яркосиньо и златисто. Идеална спалня за една несъстояла се първа брачна нощ, помисли горчиво Андреа. Преглъщайки сълзите си, тя влезе в банята, съблече се и застана под водната струя.

Когато половин час по-късно излезе от банята, огледа проснатите си върху един стол джинси, които бе обула в дома на Торсенови, когато на път за „Константин“ двамата с Тор се бяха преоблекли в обикновени дрехи. Ех, да можеше да облече удобната си пижама!

На леглото имаше оставена бяла риза. Тя притисна нежната коприна към тялото си. Това разбира се бе риза на Тор — бе толкова голяма, че не може да бъде ничия друга. Провря ръце в ръкавите и се засмя. Какво внимание!

С широка прозявка се хвърли върху леглото и придърпа завивките до брадичката си. Формално денят на сватбата й бе приключил, за съжаление, помрачен от нова несполука в бизнеса. Тя широко отвори очи. Помрачен от нейния собствен бизнес! Андреа седна. Обвиняваше Тор, че на първо място винаги поставя бизнеса си, а в действителност той през цялото време се бе занимавал с нейните грешки и с нейния бизнес. Ужасно! Отново се мушна под завивките, разстроена и с дълбоко чувство за вина. Та това бе повече от ужасно…

 

 

Тя се обърна в леглото и се вгледа в тъмната стая, събудена от някакъв звук. Сънят й бе изчезнал. Изведнъж дочу същия звук — беше приглушено дрънчене на чаша. Андреа излезе в коридора и боса тръгна към открехнатата врата на хола, зад която светеше лампа.

— Тор? — повика тя, като премигваше на светлината.

— Не можеш ли да заспиш? — уморено се обади той. — Аз също. Защо не дойдеш при мен?

Направи й място до себе си на дивана. След секунда колебание тя се сгуши до него и сложи глава на рамото му.

— Какво пиеш?

— Портокалов сок. Искаш ли?

— Благодаря. — Андреа отпи голяма глътка от чашата му. — Защо не спиш? Заради „Константин“ ли? — За миг замълча. Не знаеше дали да продължава разговора. — Или заради нашата женитба?

— И заради двете.

— Хм. — Какво друго да му каже?

Тор пое чашата и допи сока, постави я на масата и загаси лампата. Холът потъна в уютна тъмнина.

— Бих убил Хартсуърт за това, което ти е сторил.

— Да не би да смяташ, че това е негова работа?

— А ти как мислиш?

— Сигурна съм — без капка съмнение отговори тя.

— И аз съм сигурен. Но втори път няма да се случи подобно нещо. Погрижих се за това.

— Как? — Тя преглътна.

— По-добре е да не знаеш. Ще ти кажа само, че изпратих ясно предупреждение до всички кандидати за нови подвизи да стоят настрана от теб.

— Искаш да кажеш, от „Константин“.

— Не е ли едно и също? — сви рамене той.

— Не, не е същото. „Константин“ е бизнес, докато аз…

— Ти си моята съпруга — прекъсна я Тор с твърд глас. — Днес дадох обет да те закрилям. И точно това възнамерявам да правя.

— Доколкото си спомням, той говореше за обич и зачитане… — Тя се намръщи, като се мъчеше да си спомни какво точно бе казал свещеникът. — И кога е ставало дума за някаква закрила?

— Когато говореше на норвежки — отговори Тор, след като помълча известно време. — Да те закрилям и, ъ-ъ, да се грижа за теб. Нещо от този род.

— Аха. — Устните й се свиха в подобие на усмивка. — Май си забравил да ми преведеш този откъс.

— Възможно е. — Намести се по-удобно, като я притисна силно към тялото си. — Мисля си как ще живеем. Бих искал да се преместиш тук.

Какво да му отговори? Да го отвлече с нещо леко и забавно и… безопасно за самата нея ли?

— Забрави за това.

— Няма да забравя! Ти също даде обет за някои неща.

— Никога не съм обещавала да…

— … живееш с мен? Напротив, точно това направи.

— Хайде, де! Кога?

— Малко след началото и малко преди края.

— Такъв точен отговор не съм чувала през целия си живот. Почакай, нека отгатна! Било е на норвежки. Едно от онези изречения, които не си даде труд да преведеш.

— Позна. Да обичаш и да уважаваш, да бъдеш закриляна и да живееш до края на дните си в любов и мир и прочее. Все в този дух.

Ама че безскрупулен, хитър, безсъвестен и… очарователен викинг!

— Трябвало е да ме предупредиш. Защото вече се бях заклела за нещо друго пред покойната ми леля, ъ-ъ, Матилда. Обещах й никога да не деля покрив с мъж, с когото имам временна връзка. Съжалявам, но клетвата си е клетва.

— Това сега го измисли. — Той я събори върху възглавниците и я притисна с тежестта си. — Много е тъмно, за да видя очите ти. Ако ги видя, ще позная, че лъжеш.

Тревогата й бе толкова голяма, че не посмя да продума.

— Съгласен съм — изпухтя най-сетне Тор. — Предавам се, можеш да останеш в своя дом. Засега.

— Ура! Благодаря.

— Но те предупреждавам! Давам ти пълна свобода и простор за действие, ала внимавай какво правиш, защото съвсем скоро заради безценната си свобода ще стигнеш до задънена улица. И тогава аз ще се появя, ще те вържа и ще те домъкна вкъщи. — Изговорил тази заплаха, той я обви с ръце и я постави върху себе си.

— Какво правиш? — стресна се тя.

— Щом засега имам само тази вечер, трябва да й се порадвам. Опитай се да заспиш, скъпа, защото бездруго не можеш да мръднеш оттук до сутринта.

Ама че самонадеяност! Андреа малко поразмисли и се сгуши в прегръдките му със спотаена усмивка. Щом нямаше как да мръдне оттук, защо да се бори? Тя обви ръце около кръста му. Щеше да й се наложи да страда безмълвно. Усмивката й стана по-широка. Може пък да не е толкова страшно да бъдеш мъченица, мерна се в съзнанието й, преди да заспи…