Даяна Мур
Приласкай ме в топла вечер (14)

Четиринадесета глава

След четири дни Вейн се събуди в собственото си легло. Тя въздъхна доволно. Кийф наистина беше казал, че могат да останат още един ден, но тя предпочиташе да се върнат малко по-рано у дома. Бяха направили обиколките си съвсем спокойно и Вейн изпитваше радост от предстоящия семеен живот между собствените си четири стени. Възнамеряваха да посетят на Нова година Императорския дворец и гинзата и Токио и така да се запознаят с още нещо от Япония.

Тя се усмихна, когато погледът й падна на вратата, която Кийф все още не беше оправил. Онази нощ съвсем определено се беше оказала повратен момент в отношенията им, макар да се бяха оскърбили взаимно.

Кийф не се беше отказал от нея. Може би изминалите две години бяха по-успешни, отколкото тя си бе мислила. Познаването на семейната среда, в която бе израсъл Кийф, й беше помогнало да се сдържа и да обмисля всичко още веднъж, преди да се нахвърли върху него, когато се появеше различие в мненията им.

Тя бе потискала личността си до определена степен, но се бе научила да мисли, преди да говори. Този урок сега й беше помогнал. Бракът беше ценна, но крехка връзка, която се нуждае от постоянна грижа, за да има трайност.

„Той ми вярва“ — помисли си тя, докато отмахваше кичур коса от широкото чело на Кийф. Знаеше, че и в бъдеще ще се появяват от време на време проблеми, но беше убедена, че двамата щяха да се справят с тях, щом като всеки от тях притежаваше обичта и абсолютното доверие на другия.

Обля я усещане за щастие. Вейн внимателно се освободи от ръката му, после стана тихо и си наметна пеньоара.

Студеният въздух в стаята я накара да потрепери. Вейн грабна пантофите си, обу ги и слезе в кухнята на пантера.

Тъкмо започна да приготвя закуската и телефонът иззвъня. Още преди втория сигнал вдигна слушалката. Смятайки, че се обаждат за Кийф, тя вече обмисляше някакво правдоподобно извинение, за да може да го задържи още малко при себе си. За щастие гласът от другия край на линията се оказа на Шейла.

Докато Вейн слушаше, две ръце я прегърнаха изотзад. Тя отскочи и извика, когато Кийф я притисна към себе си.

— Не, Шейла, всичко е наред. Просто се опарих, като приготвях закуската.

— Лъжкиня! — прошепна Кийф в ухото й. Разтвори халата й и се зае да й гали корема.

Вейн закри с длан слушалката.

— Кийф! — дърпаше се тя напразно. А на Шейла каза: — Добре, разбрах. Ще дойда. Но най-много за два часа. В края на краищата, имам отпуск.

— Ще можеш отново да се върнеш в леглото, след като разрешиш счетоводния проблем, шефе — рече Шейла подчертано отчетливо.

Приглушеният смях на Кийф погъделичка ухото на Вейн.

— Трябват ни само твоите непостижими математически способности.

— Шейла… — поде Вейн заплашително, но приятелката й я прекъсна доволна:

— Добре, значи ще се видим след половин час. — С тези думи тя прекрати разговора.

Вейн се втренчи ядосано в слушалката, но Кийф я пое от ръката й и я постави на мястото й.

— Хайде, „шефе“, най-добре е да побързаш малко. Службата ти те зове!

— О, Кийф! — На Вейн й се искаше да затропа с крака от разочарование. — Май е по-добре да не поправяш прословутата ни врата. Вероятно и аз ще я използвам, за да си изкарам яда.

Кийф я стисна за раменете.

— Ще ти купя една боксьорска круша, скъпа! — Целуна я по носа, после добави: — Или по-добре да ти предложа себе си. Така ще можеш да изливаш ядовете си върху мен.

— М-м… — Вейн го погали по гърдите. — Това звучи многообещаващо.

Той пое ръцете й в своите и я отдели без желание от голото си тяло.

— Дългът те зове, скъпа, колкото и да ми се иска да те задържа при себе си през останалата част от деня.

— Окей — отвърна тя с въздишка и със странното усещане, че ще се случи нещо. — Но се боя, че могат и теб да те извикат пак.

— Ако наистина се случи, няма да оставам за през нощта. Пък и имаме още десет дни пред себе си.

Вейн отново въздъхна и тръгна към вратата. Там още веднъж се обърна към Кийф. Опита се да прогони неприятните предчувствия и се насили да се усмихне.

— Сега ще е най-добре да се преоблека.

По-голямата част от предобеда Вейн прекара в склада, мъчейки се да въведе ред в няколкото десетки погрешно декларирани товарителници. Затова и не чу нищо от предупреждението за тайфуна, докато не се появи Шейла и не й съобщи новината.

— Шефе — каза тя, докато прекрачваше предпазливо на високите си токчета през няколко кашона, — всички си отиват вкъщи.

— Вкъщи ли? — повтори Вейн разсеяно. Тя нареди на един младеж от склада да отвори следващия сандък, върху който беше написано: „Швейцарски ръчни часовници“. — Сега не мога да си ходя вкъщи, Шейла, сама го знаеш. Асистентката ми е в болнични и аз трябва някак си да въведа ред в този хаос.

— Нямаш друг избор, Вейн — настоя Шейла. — Предадоха предупреждение за приближаване на тайфун.

Най-сетне тези думи проникнаха в съзнанието й.

— Пак ли?

— Да. И при това предупреждението е от първа степен! По-добре оставяй това тук и да си вървим. Трябва да извършим всички ония „приятни“ приготовления, които винаги ни носят такава „радост“.

Вейн простена. Погледна ръчния си часовник, после купчината сметки, но Шейла я задърпа.

— Хайде, тръгвай, шефе. Твърде млада съм, за да умирам.

Вейн натъпка без желание документите в чантата си.

— Нали знаеш, че всички останали предупреждения досега бяха фалшива тревога. А това тук наистина трябва да се свърши.

— Хайде, Вейн. Не знаем колко зле може да стане, но нямам никакво намерение да рискувам, ако се разрази истинска буря.

Вейн знаеше, че приятелката й има право. Хвърли един последен поглед върху недовършената работа, после последва Шейла.

Бюрото за обмяна на валута се бе опразнило за секунди. Вятърът се беше усилил и когато Вейн откара Шейла у дома й, чуха по радиото известия за щетите, които тайфунът вече бе причинил на Филипините.

Вейн се надяваше с цялото си сърце да завари Кийф вкъщи, като се върне. Но както вече се беше опасявала, него го нямаше. Беше й оставил бележка:

„Обичам те!“

Топлината, която тези думи събудиха у нея, не можа да прогони студения страх, промъкнал се в сърцето й, нито разочарованието и мъчителното чувство на безпомощност, които изпитваше. Кийф вървеше право към опасността и тя не можеше да стори нищо, за да го задържи.

Опита се да се пребори с чувството си за загуба на нещо скъпо и се зае да изпълнява указанията, дадени в случай на тайфун. Тъкмо привърши с пълненето на всички тенджери, съдове и ваната с вода, когато телефонът иззвъня.

Тя се затича към него, молейки се да е Кийф. Не можа да прикрие напълно разочарованието си, чувайки гласа на Джеръд.

— Здравейте, Вейн. Как сте?

— Много добре.

— След малко се връщам на кораба си. Току-що видях „Фрийдъм“ да отплава и поисках да разбера дали всичко е наред.

— Горе-долу, като се изключи това, че Кийф пак трябваше да замине. Да си липсваме взаимно явно ще бъде трайно положение. — Тя се постара гласът й да прозвучи весело, а не с горчивина. — Просто не е честно, нали?

— Не, не е честно. И затова се радвам, че Гейл не е тук и не е принудена да понася всичко това. Тя не е толкова силна колкото вас.

— Благодаря за комплимента, Джеръд. Но й дайте време. Гейл е едва на двайсет и две. В тази възраст и аз не съм се чувствала като Атлас.

Джеръд тихо се засмя.

— Обаждам се впрочем и по една друга причина. За да се сбогувам.

— Да се сбогувате?

— Да. Преместиха ме на друг кораб и се връщам направо в Щатите.

— Много се радвам за вас.

— Исках също така да ви поканя за сватбата ни през май. Гейл и аз много ще се радваме, ако дойдете с Кийф в Щатите. Ще се оженим в Колорадо.

— Аз бих дошла с удоволствие, но не съм сигурна дали разписанието на Кийф ще го позволи.

— Но в случай че стане, не ни забравяйте. Гейл ще ви изпрати и официална покана, за да имате за всеки случаи адреса ни.

— Благодаря, Джеръд — отвърна топло Вейн. — И ви желая много щастие за в бъдеще. Сигурна съм, че Гейл и вие ще бъдете много щастливи.

— Ще се постарая да направя всичко възможно, за да направя Гейл щастлива. И много ви благодаря.

— За какво?

— Че проявихте съжаление към един беден ерген. Макар че Кийф не беше в особен възторг от това.

Вейн не го оспори.

— Никога не съм се мъчила да го накарам да ревнува, но той неправилно изтълкува ситуацията.

— Слушайте, Вейн, трябва да свършвам. Всичко най-добро на вас и Кийф.

— И на вас, Джеръд.

Вейн остави слушалката и изпита внезапно чувство на самота. От една страна й се искаше да не бе ходила на работа този ден, а от друга, разбираше, че не би била доволна, ако го бе сторила.

Решена да не се поддава на самосъжаление, тя пусна радиото, за да научи подробности за развитието на тайфуна. После влезе в кабинета си, за да довърши някои неща за писане.

 

 

Въпреки че тайфунът премина близо до Хоншу, той не нанесе никакви щети на града. Този път очевидно беше изсипал разрушителната си ярост върху Филипините и Вейн се тревожеше за Тревър. Но знаеше, че ако нещо се беше случило, щеше веднага да бъде уведомена като член на семейството.

Два отвратителни дъждовни дни бяха единственото, което тайфунът причини в Йокосука. Вейн се зае с работата си, но за първи път й беше трудно да се концентрира. Не бе получила още никакво известие от Кийф и когато след работа поговори с Джан за това, беше съвсем обезпокоена.

— Нали знаеш как става. Мъжете и корабите трябва да са на сигурно място. От нас могат и да се лишат.

Обикновено чувството за хумор на Джан винаги повдигаше духа на Вейн, само че този път не й беше до шеги.

— Но други кораби вече се върнаха в пристанището — подчерта тя.

— А някои пък, сред които е и „Фрийдъм“, може би са получили спешно назначение и Кийф не е успял да ти се обади.

— Може би. — Но Вейн не беше напълно убедена.

— Чу ли вече за Марджи? — попита Джан с явното желание да смени темата. — Тя се връща в Щатите.

— Постепенно почва да ми се струва, че съм съвсем изоставена — каза Вейн. Когато забеляза съжалителния поглед на приятелката си, тя добави с престорено оживление: — Само не се тревожи. Просто за момент бях малко потисната.

— Мога да те разбера. Но какво ще кажеш, ако организираме прощален празник за Марджи? Малко преди да отпътува, тя ще дава парти, но ние можем да я поканим на следващия ден.

— Звучи отлично. Какво мислиш за Камакура? Бих могла да се освободя за един следобед. Най-сетне се оправих с бъркотията в склада.

— Сигурно много ще се зарадва. Беше ми разказвала, че е била веднъж на Камакура и искала да я посети пак, но все отлагала, мислейки, че има достатъчно време. — Джан допи млякото си и остави чашата върху масата. — Тръгвай с мен, млада госпожо! — заповяда тя.

— Къде? — попита Вейн, когато Джан я улови за ръката и я накара да се изправи.

— Животът е прекалено кратък, за да го прекараме, свирейки отбой!

— Аз не свиря отбой — отвърна бързо Вейн, но Джан вече носеше палтото си от антрето заедно с жълтото яке на Вейн.

— Ето, дръж — тя и й подхвърли якето. — Знам добро средство против това, което ти липсва, или по-скоро временно решение, за да се измъкнеш от състоянието си на апатия.

— И какво е то? — попита Вейн скептично, докато намъкваше якето си.

— Вечеря у дома и една вечер, прекарана с най-солените вицове на Брайън.

— Твърде съм млада за подобни неща — запротестира Вейн, но Джан вече я избутваше през вратата.

— Наистина, Джан, няма нужда от такива драстични мерки…

— Само внимавай! Не оскърбявай нежната чувствителност на Брайън!

— Брайън? Той има чувствителност на булдозер — вметна Вейн, докато Джан я дърпаше през тревата към съседната къща. — Вероятно това е и причината да сте толкова перфектна двойка. А що се отнася до вицовете му, то те трябва да са най-солените в цялата база.

— Ако човек иска да направи нещо, трябва да го прави веднага, и то както трябва. — Джан се усмихна, когато стигнаха до дома й.

— Джан… — поде Вейн заплашително.

— Знаеш ли, само искаме да ти помогнем да не мислиш толкова за своя супермен — отвърна Джан невъзмутимо, бутайки през вратата своята съпротивляваща се жертва. — Освен това имам и една задна мисъл. Кара среща трудности при домашните си и ти като математически гений би могла да й помогнеш.

— Ей, почакай малко! — протестира Вейн, щом вратата се затвори зад нея. — С новата математика в училище и аз не мога да се оправя, както всички останали.

— Аз не съм се оправяла никога и със старата — отвърна Джан безгрижно. — Ще извикам Кара да слезе. Настани се удобно. Ще кажа на Брайън да приготви своето прочуто рибно ястие.