Даяна Мур
Приласкай ме в топла вечер (13)

Тринадесета глава

Щом влязоха в стаята си, Кийф остави покупките в единия ъгъл и се приближи към куфара.

— Преди да продължим разговора си, искам да ти дам нещо. Коледа е и ти ще получиш ето това тук.

Вейн бавно се приближи и нервно пъхна в навитата си на кок коса един измъкнал се златисторус кичур. Кийф постави върху дланите й две пъстри пакетчета.

— Внимавай, тежки са! — предупреди той.

Тя събу ниските си ботушки и се отпусна на футона, който вече беше внесен, тъй като бяха предварително предупредили, че ще се върнат по-късно от разходката си из града.

Вейн постави пакетчетата върху скута си и отвори първо по-лекото — загърнато в зеленикаво златисто фолио. Показа се прекрасна ваза от бял фин нефрит. Вейн я загледа мълчаливо, като постепенно осъзнаваше, че внезапният интерес на Кийф към хобито й би трябвало да има по-дълбок смисъл. После разопакова и другото пакетче, чиято обвивка беше от зелено и сребристо фолио.

Втората ваза се оказа от оникс и формата й беше още по-необичайна. Когато помилва с пръсти сложните контури, Кийф й обясни:

— Изчаках, докато художникът в Малайзия я изработи. Майсторите в областта на художествените занаяти там са невероятно сръчни и за него не беше трудно да изработи вазата по скица, която сам бях направил.

Вейн прехапа устни, за да не се разплаче, да задържи сълзите, напиращи в очите й при безсловесната, но красноречива вест, която й донесоха тези вази. Твърдо решена да не избухва в плач пред Кийф, тя се изправи рязко и се приближи към своя куфар.

Пое си дълбоко няколко пъти дъх, докато търсеше малкото пакетче на дъното му. Когато се върна при футона, където се беше разположил Кийф, тя вече се бе овладяла.

— А това тук е за тебе.

Той внимателно разопакова подаръка. Пръстите му трепереха, докато развързваше синята панделка — голяма почти колкото малката правоъгълна кутийка. Когато я отвори, лицето му застина като маска.

Но Вейн не се разтревожи. Колкото по-развълнуван бе Кийф, толкова по-малко го показваше. Така че тя го изчака спокойно да извади златната верижка, на която бе закачен малък самолет изтребител, а на него изгравирани инициалите му: „С обич, Вейн“.

Той взе верижката и я окачи на врата си.

И двамата знаеха, че не са необходими никакви думи повече. Кийф внимателно пое вазите от скута й, постави ги в куфара и загаси лампата. Отвори леко вратата и лунната светлина огря футона, на който бе седнала Вейн.

Съблече пуловера си, захвърли го на пода и приклекна пред нея. После я прегърна през кръста и я притегли върху коленете си, за да може тя да го вижда.

Те помълчаха доста, оглеждайки се с изпитателни погледи в полумрака на стаята. После Кийф вдигна ръце и разпусна косите й, които рукнаха като вълни от коприна върху раменете й.

Той зарови ръце в тях и нежно повдигна лицето й към себе си, за да я целуне. Устните му леко докоснаха нейните, очертаха контурите им, опиха се от вкуса им…

После пръстите му намериха ципа на роклята й. Без да откъсва устни от нейните, Кийф почна да я свлича, докато тя обви като ласкав облак коленете й.

Когато езикът му докосна нейния, Вейн тихо простена. Ръцете му се плъзнаха от талията към гърба й и се натъкнаха на сутиена. След като смъкна и него, Кийф обхвана гърдите й и целуна тъмното улейче помежду им.

Вейн потърси опипом колана му и за момент се изви назад. Погледите им се срещнаха, а после се приковаха към осветените им от лунното сияние тела. Вейн беше сякаш парализирана от обич и желание. Бледата светлина на луната правеше още по-релефни и красиви очертанията на тялото на Кийф.

Тя чу как той пое шумно дъх, когато се наведе отново, за да докосне гърдите й. Зърната им се втвърдиха, те се изпълниха с напрежение и я обзе непоносимо до болка желание.

Пръстите на Кийф се сключиха здраво около гърдите й и тя се отпусна безсилно. Мъчителният копнеж един по друг, който се бяха опитвали да овладеят с толкова усилия, ги връхлетя стремително и ги увлече във вихъра на страстта. Вейн беше притиснала лице о рамото на Кийф. Дълбоко вдишваше мъжкия му аромат, докато той разсъбличаше докрай и нея, и себе си.

Когато усети, че прониква в нея, Вейн осъзна, че този път всичко е по-различно отпреди. Тази нощ беше сигурна, че Кийф й се отдава изцяло и че взаимната им жажда е много повече плътска…

Тя потрепери под напора на вълната от чувства, която я обля цялата. Коленете й омекнаха. Кийф я вдигна и положи върху футона, после легна върху й, подпря се на лакти и пресрещна сериозно погледа й.

— Обичам те… — произнесе той. Сълзи потекоха по лицето на Вейн.

— Аз също те обичам, Кийф!…

Той се търкулна по гръб и я притегли върху себе си. Ръцете му здраво притискаха бедрата й, докато телата им отново и отново се съединяваха в ритъм, стар като света. В неописуем екстаз шепнеха имената си, достигайки едновременно кулминацията на страстта.

Устните на Кийф милваха нежно извивките на тялото й, докато Вейн рисуваше с пръсти по корема му.

— Беше готова да ме напуснеш, нали, Вейн? — попита Кийф, без да прекъсва да я гали.

Тя се обърна и го погледна в очите.

— Да, така беше. Онова писмо още повече затвърди решението ми. Исках да ти вярвам, само че колкото и да се опитвах да бъда силна, винаги бях несигурна. Ти изобщо не подозираш колко много съм мечтала през тези две години да ми кажеш, че ме обичаш. Но ако се окажеше, че не искаш да продължиш да живееш с мен, бях готова да си отида. Любовта ми към тебе не отслабна, а остана само по-силна и вече не съм съгласна на по-малко от това да те имам целия — и тялом, и духом!

— Аз бях готов да ти го предложа, когато този път слязох от „Фрийдъм“ — произнесе той замислено.

— Извини ме, Кийф…

— Няма защо да те извинявам. Трябваше ми време да разбера, че това е любов. Знаех само, че всеки път, когато се налагаше да те оставя, копнеех все повече и повече за теб. Затова започнах да пренебрегвам своето хоби и да се занимавам с твоето. Несъзнателно — а може би пък и да съм го знаел в подсъзнанието си, но да съм бил прекалено упорит и страхлив, за да си го призная — започнах да търся във всичко твоето присъствие. Улових се, че мисля все повече за теб, а с тази канцеларска работа, която ме откъсна от полетите, имах дори повече време да усещам липсата ти. И когато ти ме посрещна така студено и дори отблъсна нежността ми, аз бях… загубен, така ми се струваше…

Той се подпря на лакът.

— Но никога нямаше да те обладая насила. Аз четях по лицето ти какво си мислиш, докато те събличах… Ти си мислеше, че искам само да те любя, и това ми разкъсваше сърцето…

Гласът на Вейн бе пресипнал от обич и копнеж:

— Обичам те, Кийф.

Нежният му отговор потъна в целувката, с която устните му жадно се впиха в нейните…