Даяна Мур
Приласкай ме в топла вечер (7)

Седма глава

— Джеръд, ако това е цялата помощ, която ще получа от вас при опаковането на подаръците, то щеше да е по-добре да бяхте дошъл малко по-късно, отколкото по-рано — каза Вейн със смях и го плесна през ръката, щом той се опита да върже нова панделка.

— Е, сега поне се смеете — отвърна й Джеръд и се зае да прави много сложен възел. — Когато пристигнах, изглеждахте така, сякаш тъкмо се връщате от погребение.

— Ще трябва да ви обясня, Джеръд Демпстър, че аз изкарвам с пот прехраната си. Не съм като някои мои познати, които по цял ден мързелуват на борда на някой военен кораб и се шляят от едно екзотично пристанище на друго.

— Не казвайте това обаче на господа офицерите — рече Джеръд на най-сполучлив южняшки диалект. Беше роден наистина в Алабама, но израсъл в Сиатъл. Въпреки това можеше да имитира жител на далечния юг по-добре от когото и да било другиго.

Кафявите му очи блеснаха, докато връзваше нова панделка с великолепен жест.

— Можете да сте само щастлива, че ви се притекох на помощ. Помислете си само за скучните пакетчета, които иначе щяхте да изфабрикувате.

— Внимавайте добре, Джеръд — предупреди го Вейн с престорено възмущение и приглади костюма си. — След като подложихте на критика първо външния ми вид, а после и способността ми да опаковам красиви подаръци, може да стане така, че да не получите и хапка от разкошната ми вечеря.

— Та аз не критикувам външния ви вид. Само един глупак би го направил — възропта той. Погледът му се плъзна с възхита по зеленикавата материя, която обгръщаше тялото й, и се спря върху златистия колан от змийска кожа, подчертаващ талията й. — Да не би майка ми да е отгледала глупак.

Някакъв шум ги накара да вдигнат глава и Вейн пребледня, когато съзря Кийф, застанал на метър разстояние от тях. Косата му беше разчорлена от вятъра, лицето зачервено от студа, а сините му очи направо хвърляха искри. Но после лицето му се превърна в непроницаема маска. Той остави чантата си в един ъгъл на стаята, приближи се бавно и подаде ръка на по-младия мъж.

— Здравейте, Джеръд. Колко мило, че ви виждам отново.

— Здравейте, сър.

— Кийф.

— Кийф. Радвам се, че се върнахте у дома. Вейн каза, че не можем да ви очакваме по-рано от утре.

Вейн простена вътрешно. Макар Джеръд да нямаше никаква причина за гузна съвест и непрекъснато да вмъкваше в разговора името на своята годеница, това беше най-лошото, което би могъл да каже в този момент. Очите на Кийф потъмняха леко и тя се досети как беше изтълкувал думите му.

— Не можах да изтрая и реших да си дойда няколко дни по-рано. Забелязах, че усещам страшно много липсата на жена си.

— Знам за какво говорите, сър… ъъ… Кийф. Ако Гейл беше при мен, не бих заминал дори за една-единствена нощ. Особено при кратката отпуска, която ни дават, и малкото време, което можем да прекараме на сушата.

Вейн забеляза ироничния израз в очите на Джеръд. „Аха, значи лейтенантът не беше подхвърлил просто така своята забележка!“ А когато видя и предизвикателните погледи между двамата, осъзна, че Джеръд сигурно беше подразбрал много повече, отколкото показваше със своите шеги.

Следващата му реплика показа, че тя имаше право.

— А при жена като Вейн не мога да си представя мъж, който би я оставил сама дори за кратко време, освен ако работата му го принуждава.

Джеръд беше хвърлил ръкавицата и Вейн внезапно се изплаши, че Кийф би могъл да я поеме. В края на краищата, Джеръд все още му беше подчинен и тя не искаше той да си има усложнения заради нея.

— Кийф, тъй като си вече тук, би ли ми помогнал за вечерята?

— Джеръд — обърна се Кийф към младия човек и сърцето на Вейн рязко подскочи, — защо не потърсите малко коледна музика, докато ние с Вейн се погрижим за яденето?

Когато тя облекчено въздъхна, той добави:

— Въпреки комплимента ви преди малко — че като готвач е превъзходна — понякога все пак ми се налага да я контролирам. Наистина понаучи вече доста неща, освен да вари вода, но въпреки това се нуждае от постоянните ми указания.

При тези уж шеговити думи Вейн прехапа устни. Знаеше, че зад тях се крие много повече от закачлива забележка относно кулинарните й способности.

— Разбира се — отвърна Джеръд и се отправи към стереоуредбата, която Кийф сам бе избрал и инсталирал. Седна, кръстосвайки крака пред нея, и се зае да рови из плочите, от които имаше богат избор.

Лека усмивка се появи върху устните на Вейн, когато погледна русата коса на Джеръд и стройната му фигура в дънки. Той много й напомняше за брат й. Но мислите й отново бяха прекъснати, защото Кийф я поведе към кухнята.

— Не смяташ ли, че би могла за малко да откъснеш погледа си от нашия гост? — попита той тихо.

Вейн изчака да влязат в кухнята, после отблъсна ръката му.

— Кажи ми, Кийф, когато слезеш на сушата в някое екзотично пристанище, дали винаги се намира някой, който да те сръга, щом погледнеш някоя красива жена?

— Поне не я каня у дома си — отвърна той, без директно да отхвърли въпроса й.

— Защо не си стоя у дома — тогава нямаше да има никакъв проблем, не съм ли права?

— Да не би да искаш да кажеш, че си поканила Джеръд вследствие на моментно настроение, защото не си искала да бъдеш сама?

— Има ли някакво значение за теб, Кийф? — попита Вейн предизвикателно. — Имам предвид, освен за твоята мъжка гордост? Нямам впечатлението, че това би те разтревожило особено, след като можеш толкова често да заминаваш, за да бъдеш сам.

— Не ме предизвиквай, Вейн! — предупреди я той тихичко.

Вейн знаеше, че е така, но не можеше да направи нищо. Не беше осъзнавала колко много я бяха притеснявали тези пътувания, които Кийф беше правил винаги без нея. Поне не досега. Всичко това не би я интересувало особено, ако можеше да бъде сигурна в обичта му. Но тази сигурност никога не беше съществувала.

— Идвало ли ти е някога наум какво бих могла да си помисля, когато така често си отсъствал нощем? А щом говорим за удобни случаи, то ти със сигурност ги имаш повече от мен. Почти непрекъснато си на път и можеш да се запознаеш с хиляди жени. Нямаш никакво право да ме обвиняваш!

Кийф съблече подплатения си анорак и го преметна върху един стол. Той свиваше рамене и Вейн едва сега забеляза тъмните кръгове под очите и бледността на лицето му. Тя неволно направи крачка към него. Но студеният му поглед я спря.

— В какво трябва да ти помогна? — попита той с леден тон. — Или беше само трик от твоя страна, за да попречиш да зашлевя един на Джеръд заради дързостта му?

— Той само ти каза това, което много други хора вече са си го помислили. Защо се жениш, щом после ще оставяш жена си сама и няма да считаш за необходимо да се връщаш при нея вкъщи?

— Ако още си спомняш, Вейн, аз не бях тръгнал да търся семейно огнище. Не съм къщно пиле и си мислех, че се бяхме споразумели относно моята свобода. — Той я изгледа пренебрежително. — Или се разкайваш за сделката ни?

— Само за това, че не ми се полагат същите свободи.

Тя видя как Кийф сви ръце в юмрук, когато се облегна на кухненския шкаф, но той успя да накара гласа си да прозвучи напълно безразлично:

— Може би очакваш моето съгласие винаги, когато съм извън дома, да си каниш приятели като тоя там оттатък?

Вейн го изгледа втренчено. Искаше й се да го разтърси, защото той не разбираше какво тя желае в действителност. Беше толкова просто, но същевременно и учудващо сложно. Искаше само мъжът й да я обича и нейното присъствие да му е необходимо точно толкова, колкото неговото на нея. Не желаеше да го ограничава, а само да съхрани своите интереси и своята индивидуалност. Но с Кийф, винаги заедно с Кийф…

— Кийф, защо не оставим тази тема известно време настрана? — попита го с уморен глас. — Джеръд Демпстър е мил младеж и не заслужава да се превръща в център на нашия спор. Поканих го, за да му помогна да превъзмогне носталгията си.

— И докъде се канеше да стигнеш при това превъзмогване на носталгията? — попита Кийф тихо, толкова тихо, че в началото й се стори, че само си е въобразила тези думи.

Лицето й побеля при този въпрос. Вейн го погледна обидена.

— А ти как си мислиш, докъде бих стигнала?

— Като си спомня как ме отблъсна миналата вечер, неволно ми хрумва мисълта, че…

— Че може би бих се решила да продължа експеримента си с него ли? — прекъсна го тя. С голямо усилие успя да запази спокоен тон.

Погледът му се задържа в нейния за един безкраен миг, но Кийф не отвърна нищо.

— Бих желала да чуя отговора ти! — настоя тя. Вейн го видя, че потърква бедрата си с длан — белег, че е изнервен или че не се чувства добре.

Най-сетне той изрече:

— Знаеш ли как се чувства един мъж, когато жена му го отблъсне? И когато два дни по-късно той се завърне вкъщи, защото не е могъл да издържи по-дълго, и я намери с друг? — Кийф се засмя с горчивина. — Може би влязох прекалено рано. Джеръд, макар да е сгоден, все пак е привлечен от теб. А тази коприна, която си облякла, е създадена направо да накара кръвта му да кипне.

Вейн погледна костюма си — намираше го не само за достатъчно елегантен и подходящ за вечеря с гости, а и удобен, когато по-късно започнеше да украсява елхата заедно с децата. Но сега го погледна с очите на Кийф и установи, че наистина копринената материя обхваща доста плътно тялото й и предизвикателно подчертава гърдите и бедрата.

Изведнъж се сети, че Шейла и децата можеха да пристигнат всеки момент. Твърдо реши, че трябва да узнае отговора, преди те да са дошли.

— Кийф, още не си отговорил на въпроса ми — каза тя настойчиво.

Той я изгледа с леко ироничен поглед.

— Не очакваш ли прекалено много от един мъж? Предполагам, че сега се надяваш и да ти кажа, че въпреки деликатната ситуация напълно ти вярвам?

— Не очаквам много неща от един мъж, Кийф — отвърна Вейн тихо. — Очаквам много неща от теб — мъжа, за когото съм се оженила, от мъжа, комуто не бих поверила щастието си, ако не го считах за способен да ме прецени на базата на своите познания за човека, а не на базата на някакви „ситуации“…

Погледът му мина по лицето й, погълна пламъка в очите й и бледността на кожата и застина върху леко треперещите й устни.

— Може да съм глупак, но ти вярвам… — каза Кийф сухо.

Искаше й се да се хвърли в обятията му, но знаеше, че има още много неща, които трябваше да се изяснят. В момента трябваше да се съсредоточи върху вечерята и да задържи сълзите си на радост и облекчение.

Вейн нави нагоре широките си ръкави и извади от хладилника продуктите за салатата.

— Не си по-голям глупак от мен, която ти вярва въпреки твоите многобройни „благоприятни“ възможности.

Забеляза, че Кийф се приближава към нея и затаи дъх, когато той я прегърна през кръста.

— Трябва да разговаряме. Тази вечер.

Той погали с устни тила й и този път тя не успя да прикрие треперенето, което обхвана тялото й от топлото му нежно докосване. Върхът на езика му намери най-чувствителното място на шията й и Вейн тихо изстена.

— Кийф — поде тя, но гласът й прозвуча като скърцане. — Кийф — опита още веднъж, — щом като вече си тук, би могъл да изпечеш пържолите на грила. Исках да го направя във фурната, но са по-вкусни, когато ти ги приготвиш. И би ли направил твоята специална гарнитура?

— Знаех си аз, че нещо друго се крие зад този комплимент — промърмори той, целувайки шията й. Горещият му дъх караше по тялото й да пробягват тръпка подир тръпка. — Имаш късмет, че се върнах толкова скоро.

В този момент звънна камбанката на вратата и се чуха множество звънки гласове, щом Джеръд пропусна вътре Шейла и децата.

Кийф се изправи и обърна Вейн към себе си.

— Кой е това? — попита със смръщено чело.

— Шейла с децата — обясни тя. — Скот е в болница, затова поканих и тях. Помислих си, че на децата ще им достави удоволствие да ми помагат при украсяването на елхата.

В погледа му се четеше недоверие.

— Би могла да ми кажеш, че ще дойдат. Или пък аз трябваше да издържа своего рода изпитание?

— Никакво изпитание — защити се Вейн, макар че в известно отношение си беше такова. — Просто исках да разбера дали наистина имаш доверие в мен. И не съм възнамерявала да се оправдавам. А за теб би било безкрайно просто да кажеш, че през цялото време си ми вярвал, особено щом се появи и Шейла.

— Ако бях наистина убеден, че ме мамиш, тогава и хиляда Шейли нямаше да могат да променят нещо — отвърна Кийф сурово и я пусна. — Имай предвид това.

Кийф взе анорака си от стола и го облече с резки движения. После с гневни крачки излезе навън, за да запали грила. Вейн трепна, когато задната врата на къщата се затръшна с трясък.