Даяна Мур
Приласкай ме в топла вечер (5)

Пета глава

— Какво ще кажеш за това, Кийф? — попита го Вейн следобеда на следващия ден, когато той се върна от работа вкъщи.

Тя се бе качила на стълбата и тъкмо се канеше да закачи на елхата една блестяща камбанка и стъклена топка. Все още не беше решила на кое място да ги постави.

— Истински шедьовър — промърмори той и се облегна на стената до вратата на хола.

При звука на приглушения му гръден глас тя се обърна и видя как погледът му се плъзга по тесните й вълнени панталони, които се впиваха в бедрата и ханша й.

— Говоря ти за коледната украса — повтори Вейн натъртено и разлюля играчките в ръката си. За момент й се стори, че ще губи равновесие, но успя да се задържи.

Кийф се втурна към нея, но като видя, че е в безопасност, забави крачките си.

— Да паднеш отгоре щеше да е най-малкото, което можеш да предприемеш, за да ме накараш да те прегърна — отбеляза той сухо, след като спря пред нея и се подпря с ръка на стълбата.

— Може би аз щях да го направя, ако беше по-близо до мен — отвърна Вейн усмихнато. — Но, в края на краищата, сме женени. Няма нужда да си играем на криеница.

Тя обви ръце около врата му и го погледна отгоре с очи, пълни с обич. Погали го по бузата, която продължаваше да пази студа от краткия му път между автобусната спирка и дома. Този ден той й беше отстъпил колата и тя, след като поработи няколко часа, беше ходила да пазарува, за да приготви за вечеря любимото му ядене.

— Откъде ти хрумна, че съпрузите не играели никакви игрички? Напротив, играят си и те понякога са доста некрасиви.

Вейн потръпна вътрешно, доловила студенината в гласа му. Опита се да прикрие неприятната изненада и разочарованието си, но това не й се удаде напълно.

„Ето я отново сянката на неговите родители.“

Тя си пое дълбоко въздух.

— Ако баща ти и майка ти не са се разбирали и са се карали постоянно, това съвсем не означава, че над всеки брак тегне недоверие. — Вейн усети, че той се кани да се отдръпне от нея, но не му позволи да се изплъзне от ръцете й. Да бъде проклета, ако се предаде без бой, само защото Кийф се страхуваше от всичко, което по-отблизо засяга „скъпоценния“ му личен живот и най-интимните му чувства. — Хрумвало ли ти е изобщо някога, че те са опитвали да се спасят в брака, само защото им харесва да са женени?

— Но не един за друг — това знам с положителност.

Вейн сви рамене.

— Тогава те просто не са си подхождали — отвърна тя. — Но не бива заради това бракът да се отхвърля изцяло като такъв!

Очите му станаха съвсем тесни.

— Учудва ме, че ми противоречиш — забеляза Кийф със сарказъм, какъвто Вейн никога не беше забелязвала у него. — Друг път толкова се стараеш да се измъкнеш от какъвто и да било спор, а сега сякаш сама го предизвикваш.

Тя устоя на погледа му и каза спокойно:

— Разправиите не са най-лошото нещо в един брак. А това сега дори не е спор — то е просто различие в мненията.

— О, да, изтъкваш ми нюансите, които жените винаги за всичко намират — най-вече жените от южните щати.

Вейн бавно свали ръце от шията му и ги постави на раменете му.

— И какво по-точно искаш да кажеш? — попита тя предпазливо.

— Само това, че всяка жена от Юга, която съм познавал, е правила всичко, за да удовлетвори мъжа си.

— Това, Кийф Брандън, бе най-глупавото нещо, което някога съм чувала от устата ти. Това, което ме беше впечатлило най-силно у теб, освен впечатляващата ти външност, беше толерантността ти спрямо грешките на другите. Толерантността и интелигентността ти. Никога не съм очаквала от теб да се изразяваш презрително за определен кръг жени или за някоя част от страната ни.

— Човек изхожда винаги от личен опит. И не мисля, че имаш право да се произнасяш за нещо, което аз съм видял и преживял.

— Тогава значи си познавал всички жени на Съединените щати или поне тия от Юга.

— Не ставай глупава. Знаеш, че не е вярно.

— Как тогава можеш да правиш подобни обобщения? Добре, някои жени са с особена психическа нагласа, но понятие като „жена от южните щати“ не съществува, както и не съществува „жена от северните щати“ или пък „типична жена“. Има само стереотипни клишета в главите на онези, на които те са удобни за собствените им цели.

Кийф свали ръцете й от раменете си.

— Предполагам, че говориш от името на целия женски род? — попита той саркастично и се отправи към прозореца.

— Не. Говоря от името на индивида. Твърде удобно е всичко да се обобщава и всички хора да се слагат на един кантар, вместо да се приема животът такъв, какъвто е, и да се гледа на всяка ситуация като на нещо ново; вместо да се цени у човека индивидуалността.

Вейн тъкмо се канеше да му каже да забрави преживяванията си от нещастното си детство и да даде шанс на брака им да съществува със собствените си сили и без чуждо влияние, когато Кийф сложи край на мислите й.

— Както виждам, меденият ни месец отново е отминал — заяви Кийф.

Вейн трепна. Окачи украшението на някакъв клон, бързо се спусна по стълбата и изтича до него. Той беше разтворил завесите и гледаше навън в мрачната декемврийска вечер.

Тя сложи длан на ръката му.

— Какво имаше предвид, като каза, че меденият ни месец е минал?

За момент й се стори, че няма да й отговори, но Кийф бавно извърна глава към нея.

— Когато приех твоето неочаквано предложение, си помислих, че щастието няма да трае дълго.

Сърцето на Вейн се сви от болка, но тя не се остави да я заблуди подигравателният израз в очите му. Беше взела решение и нямаше намерение да се предаде.

— Кийф, знаеш ли защо ти направих предложение? — зададе въпроса си тя със спокоен глас.

Той сбърчи чело.

— Предполагам, че се дължеше на доброто ти възпитание. Не искаше да разочароваш родителите си, ако само живееш с мен — отвърна й раздразнено. Не му харесваше, че го поставят натясно.

Вейн се усмихна.

— Кийф, аз не бях девствена, когато се любихме за пръв път, и вече бях разочаровала своето семейство. Да, разочаровах дори и брат си с решението си да остана в Япония.

Неговите устни също се разкривиха в усмивка.

— Да не искаш да кажеш, че вече си била жена с голям опит?

Тя сложи ръце на талията си, стегната от червен пуловер от ангорска вълна и преброи до двадесет. До десет не беше достатъчно.

— Днес си невъзможен! Може би ме смяташ за съвсем начинаеща?

— Вече не. Погрижих се за това.

По блясъка на очите му Вейн се увери, че Кийф отново беше възвърнал чувството си за хумор. Но беше прекалено ядосана, за да му прости тази забележка.

— През първата ни нощ ти пробва уменията ми в любовта. Защо, по дяволите, се ожени тогава за мен, щом съм ти се сторила толкова некадърна?

— Защото показа многообещаващи заложби, а аз обичам предизвикателствата. Беше изключително интересна.

Думите му бяха бездушни и изобщо не бяха в стила на Кийф, с когото живееше вече две години. Вейн имаше усещането, че току-що й бяха нанесли удар в корема. За да не види Кийф сълзите й, тя се обърна и напусна с несигурни крачки стаята. Не знаеше къде отива, искаше само да се махне от него. В този момент й беше напълно безразлично какво щеше да се случи.

Затича се към стълбата, но тъкмо сложи крак върху първото стъпало, когато Кийф я догони. Сякаш чувстваше, че в този момент тя не беше в състояние да го погледне, той я прегърна отзад и я притисна към гърдите си.

— Съжалявам, скъпа. Изобщо не знам какво ми става тази вечер.

Вейн не се помръдна.

— Извинявам се за това, което казах за жените от южните щати. Никога не съм ти споменавал, но майка ми е от Южна Каролина. Така че и аз наполовина съм южняк по рождение. — Вейн не отвърна нищо и Кийф нежно я погали по ръцете. — А и не знаех, че забележката ми за твоя недостатъчен опит така ще те…

— Че ще я приема така присърце? — прекъсна го тя с горчивина. — Означава ли това, че нашето любовно изживяване е било безлично? Че не съм била за теб нищо повече от едно тяло?

— Знаеш много добре, че не беше така — укори я той. Вейн усети топлия му дъх до ухото си. — Вярно е, че не беше така опитна, както други жени, които съм познавал — в края на краищата, поради професията си съм имал вземане-даване и с… с леки жени.

— Кога, преди или след като се запознахме? — попита Вейн. Усети се изведнъж като замаяна. Искаше да бъде сама, но и не можеше да устои на желанието си да причини болка на Кийф.

Чу как той шумно пое дъх.

— Когато реших да се оженя за теб, Вейн, сторих го с пълната увереност за взаимна вярност.

Вейн отблъсна ръцете му и в същото време осъзна, че никога досега не беше го правила.

— В такъв случай съжалявам, че толкова много си скучал.

Очевидно така го беше шокирала с поведението си, че в първия момент той изобщо не разбра думите й. Вейн изтича по стълбите, втурна се в спалнята и се заключи.

В същия миг дочу стъпките на Кийф, после той заудря по вратата.

— Вейн, отвори!

Тя се отпусна безсилно на леглото. Всичко у нея беше притъпено и не можеше напълно да осъзнае грозната размяна на реплики. Винаги бе свръхпредпазлива относно това, което казва, стараейки се да избягва всякаква разправия. Сега се чувстваше напълно изтощена. Но Кийф се мамеше! Не беше го правила, просто за да му угажда. Беше сторила всичко възможно, за да му покаже, че един брак не се състои непременно само от постоянни разправии и ругатни.

И въпреки това днес, когато той изстреля срещу нея първата си наистина болезнена стрела, тя бе полетяла точно по схемата, която го беше измъчвала още през детството му.

Вейн чу стъпките му да се отдалечават надолу. Беше му благодарна за проявеното разбиране към нейната потребност от спокойствие и усамотение. Във втората спалня на дома, който им беше предоставен от флота, имаше разтегателен диван. Можеше да спи там или пък на канапето в хола.

Беше ужасно изморена. Животът й с Кийф се бе превърнал в непрекъснато изпитание. Но ако поспеше малко, може би щеше да намери сили да се справи с днешното фиаско и да се опита да приведе нещата отново в хармония.

 

 

Смразяващият кошмар не напускаше Вейн. Тя стоеше на някакъв док, обвит в мъгла. Пред луната се тълпяха тъмни облаци. Мъглата поглъщаше шума от стъпките й. Тя викаше непрекъснато името на Кийф, но той не се обаждаше.

Чувстваше се изгубена. Изпитваше смъртен страх, че никога вече няма да намери себе си, дори още по-лошо — че няма никога повече да намери съпруга си. Извика отново името му, повтори, потрети…

И изведнъж се чуха гласове. Кийф се появи. Мъглата се раздели, сякаш за да го пропусне, и за секунди луната изплува иззад облаците. Светлината й обливаше гъстата му къдрава коса и тя проблясваше като мед.

Но гласовете… Бяха женски гласове. От мъглата се отделиха женски фигури и закръжиха около нея. Кийф се обърна към Вейн и погледите им се срещнаха за миг. После вниманието му се насочи към някаква жена, която го беше хванала за дясната ръка. Вейн имаше чувството, че всички други жени й се подиграват. Когато той вдигна ръка и я зарови в дългата до кръста коса на голата брюнетка, Вейн извика: „Кийф!“

Но й отвърна само смях. Кийф сведе глава, за да целуне жената и златният блясък на брачната му халка сякаш също се надсмя над Вейн.

Тя извика отново…

— Вейн! Вейн! Отвори!

Силният, настойчив мъжки глас проникна в съзнанието й и Вейн рязко се изправи в леглото. Все още замаяна, тя видя, че беше заспала с дрехите си. Ударите по вратата сякаш биеха право в главата й. Издавайки мъчителен стон, тя се хвана за челото.

— По дяволите, Вейн! Ако не отвориш вратата, ще я разбия!

— Остави ме на мира… — едва успя да произнесе тя. Не трябваше да се среща с Кийф при това страшно главоболие. — Не искам да те виждам.

— Дори много добре ще ме видиш! — Той изчакваше очевидно тя да отвори, но Вейн беше решена този път да не отстъпва.

— Остави ме на мира — простена тя отново.

Но Кийф или не я чу, или пък реши да не обръща внимание на безсилните й възражения.

Вратата се отвори с гръм и трясък. Вейн хвана с две ръце главата си, за да я предпази от шумната атака.