Даяна Мур
Приласкай ме в топла вечер (3)

Трета глава

Вейн очакваше, че Кийф ще я сграбчи в прегръдките си веднага, щом влязат в просторното помещение, но вместо това той спокойно остави багажа си върху една масичка до вратата и попита като за нещо съвсем естествено:

— Може би първо ще искаш да си вземеш душ?

Вейн застина слисана на мястото си. Последния път, когато Кийф беше отсъствал продължително време, тя не беше успяла дори да съблече всичките си дрехи. Вежливото му сухо държане я учуди и я накара да се почувства несигурна в поведението си спрямо него. Собственият й съпруг се държеше като благовъзпитан непознат!

Тя не събра кураж да пресрещне проницателния поглед на Кийф и нервно се огледа в стаята с бежови килими и светлосини стени. Кийф очевидно беше заел изчаквателна позиция и нервите на Вейн не издържаха.

Внезапно той се приближи до нея, пое нежно ръката й и я целуна откъм дланта.

Вейн потрепери. Беше невероятно, че толкова интензивна реакция успяваше да събуди у нея Кийф. Той вдигна глава и откри в очите й оня особен блясък, който беше сигурен признак на сексуалната й възбуда.

Тя се изчерви. Отново си спомни как Кийф за пръв път беше открил тази нейна особеност. Случи се, когато той бе настоял всички лампи да светят. Вече се бяха любили, но само един-единствен път, и то на тъмно. А в брачната нощ Кийф заяви, че иска да я опознае изцяло, до дъно, и че не желае връзката им да страда поради фалшив свян. Погледът му отново срещна нейния.

— Отначало си помислих, че причината е в необичайното чувство да ме видиш след толкова дълго време. Веднъж ми беше казала, че всеки път, когато се връщам у дома, имаш усещането, че това е първата ни среща…

Вейн се опита да се изплъзне от изпитателните му очи, които сякаш проникваха в най-интимните кътчета на душата й. Кийф повдигна брадичката й и се взря внимателно в лицето й.

— Но не е това, нали? — произнесе той замислено. Кийф я наблюдава известно време в очакване, после настоя: — Какво има, Вейн? Животът в базата ли те потиска? Зная, че тези продължителни раздели не са леки, но аз те предупредих в какво се впускаш.

Помнеше го доста добре. Беше й разказал всичко за суровия живот във флота, беше споменал и за високите проценти на разводите. Но Вейн бе решила да поеме всичко за своя сметка и дори се беше приспособила до голяма степен към ситуацията.

Това, с което всъщност все още не можеше да свикне, бяха честите съобщения за нещастни случаи: за катастрофирал самолет, за пилоти на реактивни самолети, загинали при излитане или кацане.

— Марджи загуби съпруга си — каза тя тихо. — Научи го едва преди два дена, а отново чака дете.

— По дяволите! Не знаех нищо за бебето. А Дейвид беше добър приятел — отвърна объркан Кийф.

Той се изправи и я погледна с болка в очите.

— Знам, че ти е трудно да се питаш непрекъснато дали ще се върна жив и здрав, но аз…

— Ш-шт — прекъсна го Вейн. Разбра, че Кийф си обяснява странното й поведение със скръбното известие. Зарадва се, че нещата ще се отложат, и реши да го остави засега да смята, че тя просто страда и съчувства на Марджи Спенсър. Внезапно съжали за размишленията и колебанията си, за постоянното претегляне на всички „за“ и „против“. Заради няколкото опияняващи мига й се прииска да се отдаде изцяло на обичта си към Кийф, да забрави за света навън — с неговите проблеми.

Вейн обви ръце около тила му. Когато Кийф понечи да каже нещо със сериозен израз на лицето, тя настоя:

— Моля те, нека не говорим за нищо повече! — Притисна се до него и усети моменталната му реакция. — Всичко останало би могло да почака…

— Ето едно предложение, на което не мога да устоя — отвърна той със сипкав глас.

В този момент Вейн беше безкрайно доволна, че Кийф никога не се притесняваше от факта, че често тя вземаше инициативата при любовната им игра. Това го радваше и той реагираше с повишена възбуда на нейната предприемчивост.

Тъй като на високите си токчета Вейн бе почти толкова висока, колкото и Кийф, беше й достатъчно само да вдигне глава и да докосне устните му. Нежно ги притисна между своите, после жадно затърси с език неговия.

Кийф я притисна със стон към себе си и ръцете му се плъзнаха по червената й вълнена рокля. Изведнъж за миг откъсна устни от нейните.

— Ти си чародейка, Вейн — промълви пресипнало. — Чародейка и крадла!

Тя го погледна и той прочете в очите й, замъглени от старостта, цялата й обич и желание. Кийф отново простена.

— Отне ми целия разсъдък! И цялото ми самообладание…

Вейн здраво го прегърна.

— Не ми трябва твоето самообладание, нужен си ми ти — каза тя задъхано, когато той за кратко й позволи да си поеме дъх.

Тялото на Кийф се задвижи ритмично плътно до нейното, устните му притискаха нейните. Той усети как тя цялата се напрегна. Ръцете й се провряха през ципа му, от гърлото му се изтръгна неволен вик.

Оттласна я от себе си и устните им се разделиха без желание. Той трескаво събу панталона и слипа си, после свлече и чорапогащника на Вейн. Малко повече време употреби за миниатюрните й дантелени бикини. С устни галеше меката и нежна кожа на корема й, докато плъзгаше черната дантела надолу по дългите й изваяни бедра.

Изведнъж рязко седна на дивана и привлече Вейн с припряно движение върху себе си.

Тя искаше да протестира заради нетрадиционната поза, но Кийф я застави с целувка да замълчи и езикът му се провря между зъбите й. Преди да започне да я люби, той вдигна високо над бедрата й широката й пола и я усука ловко около кръста й. Вейн се държеше здраво за раменете му. Като през мъгла до обсебеното й от страстта съзнание достигна обстоятелството, че Кийф бе все още по кител и че студените копчета се врязваха в гърдите й.

Той се откъсна от устните й, погали шията й, разкопча седефените копчета на роклята и освободи гърдите й — малки, розови и закръглени. Започна последователно да ги целува, повтаряйки безспир това сладостно мъчение. Под горещия му влажен дъх те се изпълниха с още по-голямо напрежение. Връхчетата им щръкнаха, щом Кийф ги докосна с език. Вейн се отпусна безволево и здраво обхвана с краката си Кийф. Искаше й се само да се слее в едно цяло с него, да го притежава докрай…

С бавни, уверени тласъци той проникваше в тялото й, хапейки нежно твърдите й зърна. Постепенно доведе Вейн почти до върха на екстаза. Тя усети как всяка фибра на тялото й се събужда за нов живот. Страстта я връхлетя като поток вряща лава.

Кийф не можеше да се насити на топлия й влажен скут. Притисна бедрата й с ръце и я накара да се нагоди към огнения му ритъм.

Когато тласъците му станаха още по-буйни и неравномерни, на Вейн й се струваше, че витае на границата между безумието и екстаза. Кийф продължаваше да я държи здраво, диктувайки темпото. Вейн се приведе и търсейки опора, се вкопчи в силния му гръб. С език погали ухото му, поигра си с нето, после устните й преминаха по бузата му и стигнаха до шията. Тя усети как гърбът на Кийф се стегна под допира на ръцете й. Целуна го по тила, после захапа солената му кожа.

Вейн почти чу ускореното биене на сърцето му. Кийф се изправи, затаи дъх, стисна зъби, а когато тялото й започна да се извива и мята в конвулсии, той достигна заедно с нея кулминацията на възторга.

Вейн притисна гръд о неговата и зарови глава в рамото му. Стенанията му вибрираха върху кожата й, а тя в любовно опиянение изпита осъщественото желание. Бавно, много бавно бесният й пулс започна да се нормализира.

Кийф я задържа в прегръдката си и успокоително я загали по гърба, докато дишането й отново стана равномерно. Вейн обви ръце около тила му и се сгуши в него. Помисли си колко бързо отлитаха всеки път тези прекрасни мигове, в които тя чувстваше Кийф близък не само в сексуално отношение — в които почти беше склонна да вярва, че той я обича.

Тя не знаеше колко време беше изминало, но не остана доволна, когато Кийф повдигна брадичката й и погледна зачервеното й, сънливо лице.

Действителността щеше да се върне прекалено рано. Вейн искаше той винаги да я държи така, телата им да бъдат завинаги едно цяло — както в този миг.

Кийф я погали нежно по бузата и покри лицето й с ефирни целувки.

— Хей, поспаланке, не мислиш ли, че е време да идем в банята?

Вейн протестира високо. Понечи да облегне хладното си влажно чело на рамото му, но той не й позволи. Засмя се тихо, обърна я настрани и я повдигна.

— На теб може и да ти е удобно, любов моя, но това място тук не е пригодено за продължително „тет-а-тет“. Задните ми части съвсем пострадаха! — каза Кийф развеселено, докато ставаше.

Вейн разтвори широко очи.

— Съжалявам, Кийф. Беше егоистично от моя страна…

— Дори и да е било така, това ще е първото егоистично действие, което си извършила някога — успокои я той. После я привлече към гърдите си и попита с поглед, все още помътнял от страст:

— Та ще вземеш ли сега душ, или предпочиташ да си легнеш? И, моля те, отговаряй по-бързичко, защото съвсем не си лека като перце, скъпа.

— Хм — Вейн зае поза, като че ли се кани да размишлява. — Е, добре, предпочитам леглото. Малко съм изморена от усилията, с които ме натовари.

— Натоварих ли те? — повтори Кийф с пресипнал глас и я целуна за наказание по устните. — Не чух много сериозни възражения.

— Бих казала, че успешно ги предотврати — промърмори тя. — Но не мислиш ли, че този път бихме могли да се любим без дрехи?

— При едно условие — каза Кийф през смях.

— И какво е то? — попита Вейн, когато Кийф я пусна на леглото и легна върху й. Той отмахна косата й, която се беше разпростряла като ветрило на възглавницата.

— Че ще вземем душ по-късно заедно — отвърна й и започна да съблича роклята й.

— Щом това е толкова важно за теб, бихме могли веднага да влезем в банята — рече Вейн.

Междувременно Кийф се бе постарал да не остане и копче по нея. Тя го чу как шумно си поема дъх, когато погледът му пробяга по краката й нагоре и се спря на нежното русо триъгълниче под корема й.

— Сърчице мое, тъй както се чувствам в момента, сигурно не бих смогнал да стигна до банята, а камо ли теб да нося дотам — заяви той с пресипнал глас и се зае да съблича собствените си дрехи. Вейн усърдно му помагаше.